Отиде си Георги Йорданов. Това научи Епицентър.бг от негови близки.

Отиде си Георги Йорданов. Това научи Епицентър.бг от негови близки.

Георги Йорданов е роден на 29 май 1934 година в град Твърдица, Новозагорско. През 1956 година приключва право в Софийския университет. Първоначално работи като прокурор в Сливен. Там стартира и политическата му кариера като секретар на Градска канализация на ДКМС, след това завеждащ отдел „ Пропаганда и пропаганда “ в ОК на Българска комунистическа партия (1960 – 1962), секретар на Градска канализация на Българска комунистическа партия (1962 – 1965), секретар на ОК (1965 – 1967), първи секретар на ОК на Българска комунистическа партия (1967 – 1971).

През 1966 година е определен за кандидат-член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а от 1971 година става и пълновръстен член. Първи секретар на Градска канализация на Българска комунистическа партия в София (1971 – 1979).
Член на Българска комунистическа партия от 1956 година Георги Йорданов е заместник-председател на Министерски съвет от 29 април 1979 до 19 август 1987 година и от 4 юли до 18 декември 1989 година, ръководител е на Съвета за духовно развиване при Министерски съвет (от 1986) в държавното управление на Георги Атанасов, министър на културата, науката и просветата в държавното управление на Георги Атанасов от 19 август 1987 до 4 юли 1989 година, кандидат-член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1979 до декември 1989 година

Народен представител е сред 1971 и 1990 година.

В интервала от 2 февруари 1982 до 19 август 1987 година е ръководител на Комитета за просвета, като в интервала 1982 до март 1986 година този пост заема с сан на министър (член на правителството).

Племенник на политика и държавника от Български земеделски народен съюз Николай Иванов (политик) и родственик на политика от Българска социалистическа партия Чавдар Георгиев.
След измененията от 1989 година, на 1 април 1990 година е изключен от Българска комунистическа партия като един от най-близките на Тодор Живков и други ръководители хора, само че по-късно участието му в Българска социалистическа партия е възобновено. През 1992 година е притеглен като обвинен по дело номер 3 за подписани от него като заместник-председател на Министерския съвет и министър на културата, науката и просветата решения на Министерския съвет в интервала 1982 – 89 година за отдаване на безплатна помощ на страни от Третия свят и на приятелски партии като претендент член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия в интервала 1982 – 89 година Тези политически правосъдни процеси се оказват фарс и обвиняванията са снети, а делото е прекъснато през 2000 година Привлечен е и през 1992 година за очевидец по делото против зетя на Тодор Живков Иван Славков, което е прекъснато през 1996 година, а Славков – оневинен.
Награден е два пъти с медал „ Георги Димитров “ и един път с медал „ 13 века България “.