Отиде си фотографът Калин Руйчев, част от сърцето и вдъхновяващата

Отиде си фотографът Калин Руйчев, част от сърцето и вдъхновяващата мощ на списание EVA.„ Енциклопедия от познания беше Калин, заключена в мъдра душа. Беше добър човек и добър фотограф. Не, беше извънреден фотограф, със пристрастеност към фотографията. Той Е. “, това написа Милена Попова, основател и дълготраен основен редактор на списание EVA.Сбогом, Калине! Милена Попова: Звъним си трескаво по телефоните, пишем си в общия чат - ние, сътрудниците от списание EVA. Бивши не ги назовавам, те постоянно ще бъдат сътрудниците! Отишъл си е един от нас - Калин Руйчев. Пиша с натежало сърце, с болежка. Има хора като него, които даже и да не виждаш с години, са заели едно местенце в сърцето ти и никой не може да ги измести. С него работихме повече от 10 години, от първия брой на списанието. Снимали сме дружно безчет фотосесии, и даже когато ме гонеше от студиото си да не му преча с моите несъответстващи условия към фотографията, аз отново го обичах. Пътували сме дружно по командировки и у нас, и в чужбина. Тази фотография му направих в Париж, Монмартър, където бяхме да снимаме за коледния брой по какъв начин чества в фамилната си къща в Реймс семейството Рьодерер. Подариха ни по една бутилка от специфичното си шампанско на изпроводяк и ние се чудехме по какъв начин да го пренесем в багажа без да пострада. Докато се разхождахме в Париж, а той снимаше, видях на една витрина високи кожени ботуши в агнешка подплата. Взех едната бутилка, пробвах - идеално пасваше в ботуша. Така се сдобихме с първокласен кожен калъф за шампанското, а аз с ботуши. И се върнахме в София с непокътнато шампанско Луи Рьодерер и с брилянтна фотосесия. Това е единствено една от историите от безбройните ни пътувания и фотоси. С него беше забавно и да правиш фотоистории, и да откриваш непознати места и да пиеш вино, и да пътуваш, и да слушаш музика. Пазя още някои дискове, на които той записваше музиката, която му харесваше и ми ги подаряваше. Енциклопедия от познания беше Калин, заключена в мъдра душа. Беше добър човек и добър фотограф. Не, беше извънреден фотограф, със пристрастеност към фотографията. Той Е. ♥️  Биляна Савова: Тишината, в която съм в последните 10 дни ми оказа помощ... Помогна ми да приема това, което Е. Тръгнал си е... и той.Вярвам, че си тръгваме, когато си свършим работата тук. Дори и да не го разбираме персонално (в което се съмнявам), даже и да не могат околните да го одобряват и схванат... Но е по този начин. Даже си имам и доказателства, само че това е друга тематика.Много, неизброимо доста часове сме били дружно. Някак обичахме да работим безшумно. Бяхме " Билянке " и " Калчо ". Всеки си знаеше работата, а задачата - постоянно беше обща. Вчера отворих уеб страницата на списание EVA и разгледах всичко, което сме основали. Там си е, и е живо. Било е действително.И в този момент Е.Ще ви опиша за един от доста ни планове дружно - фотосесия на голи мъжки тела и стол... ( " Тялото 2 " ще го намерите на уеб страницата, a корицата - и тук в публикацията)... напролет на 2001-ва. Още работеше в студиото на " 6-ти септември "... Вероятно го помните черното студио - с черните стени и пердета, с дребната кухничка, старите дивани, музиката и неизменимата миризма на тютюн. Имахме строен график за всичките седем, поканени да вземат участие в плана мъже... И започнахме. Те идваха, Калчо им сипваше по едно, събличаха се, настанявахме ги уместно около/над/зад/върху стола и той ги отснемаше... Всичко си вървеше по проект, до момента в който не стигнахме до последния участник, който първо закъсня, а откакто се появи въпреки всичко, отсече - " няма да се фотографирам ". В последна сметка не успяхме да го убедим и той си потегли...Останали сами в студиото се спогледахме. Твърдо ни трябваха седем фрагмента и имахме седем неповторими дизайнерски стола за всеки. Тогава просто изстрелях: " Събличай се... Ти ще си седмия! " Той се усмихна, допуши си стотната цигара за деня и сподели: " Чакай най-малко да си взема един душ "...Поставих стола пред фона и го зачаках. Появи се с едно пищималче на кръста, възпламени следващата цигара, поогледа светлината, надзърна в обектива и сподели: " Айде снимай, да те видя какъв брой можеш... ". И по този начин... Седна на стола, който беше тъкмо като за него - един подобен лежерен, с форма на морска вълна и доста значимо - имаше място и за чашата му с питието " за кураж ", както сподели той, и за пепелник.Спомням си първото ми натискане на спусъка и вълнението, че аз съм този, който снима. И фотографирам не какъв да е, а самият фотограф. Щраках, давах му насоки, а той изпълняваше. А финалният резултат - същински лукс. И не тъй като аз съм снимала, или тъй като той е театралничил, а тъй като сред нас имаше най-важното - доверие.Мина време и 20 години по-късно, когато аз застанах пред неговия обектив, беше тъкмо в миг, в който Калчо не снимаше. Беше се отдръпнал и се занимаваше единствено с това да основава пространствo за изява на други фотографи. Когато се видяхме в студиото, ми сподели: „ Правя го единствено поради теб, да знаеш “. И го направи. И още веднъж ни свързваше това доверие.Да бъда до човек като него, за мен е чест и привилегия. Да бъда с него в толкоз доста общи съзидания – същинско благосъстояние.Завършвам… Снощи се свързах с дълбокото време в медитация, и се видях с него... Беше ухилен, доста спокоен, димящ, несъмнено... „ Споделих му “ какъв брой доста хора пишат за него през днешния ден и какъв брой благи неща му споделят, а той просто се усмихваше… Не, той сияеше. Истински.Неочаквана беше за мен тази среща, тъкмо по този метод, само че ми даде нещо доста значимо – същинското осъзнаване, че нищо, което е било действително не умира. Умират единствено формите и илюзиите. Душата постоянно танцува… „ и в никакъв случай не стопира – нито за отмора, нито, с цел да умре… Душата просто танцува… “Благодаря, Калчо... За всичко! И до скоро…П.П. Мислим си, че имаме време... будистите споделят, че най-големият проблем на индивида е, че си мисли, че има време. Не, нямаме време. И тъкмо поради това намалете скоростта. Слезте от колелото. Огледайте се. Останете отворени. Останете любопитни и гладни. Свързвайте се със себе си и обичаните си хора. Сега... И не се плашете от гибелта единствено тъй като някой ви е споделил, че е страшна. Не, не е страшна. Тя е последната част от живота ни. Тя е действителна картина. И можем да продължим единствено в случай че я приемем. Защото губейки време да се опасяваме от нея, ще пропуснем доста забавни и значими неща, които са сред двете точки. Точките на раждането и гибелта.  Елка Влаховска: Реших да наруша мълчанието си, тъй като научих, че умря " ненадейно ", каквото и да значи това, непосредствен човек, единствено на 57 години.Нарича се Калин Руйчев, фотограф, с който доста сме се карали, само че сме работели 13 години дружно.За EVA всеки месец снимахме интериори в продължение на тези дълги години.Не бих споделила, че беше съвършения интериорен фотограф, снимала съм с Мисирков и Венци Василева и Асен Емилов по-добре.Но Калин беше неповторим: кашля и храчи 10 минути на срещата в 7, влиза в колата и мрънка още 15 минути, и когато нервите ми са на върха, се стяга и влизаме в 9 като стоманен екип, който би трябвало просто да си свърши работата.Най-голямата му мощ бяха портретите. Снимал е изключителни фотосесии и доста корици за EVA.Не мога да опиша какъв брой комплициран беше този човек, с който работех, дублирам, 13 години за списание EVA.За несведущите да поясня: имаше белодробен емфизем, тъй като е спасявал жена си от пожар.И беше човек за обичане, каквото и да значи това.Сбогом, Калине!   Лилия Илиева: Тъжно е! Готин беше Калин Руйчев! И мъчен, и надарен. И готин! Час и половина говорихме в най-голямата августовска горещина предишното лято, за Стара София. Срещнахме се инцидентно. Човек в никакъв случай не знае по кое време е последната среща.Беше готино да работим дружно, Руйчев! Бохемско да ти е, където си!  Ирина Иванова: Мислех си, че най-малко малко по-дълго ще ни продължи безсмъртието. Сбогом, Калине!  Марин Каравелов: Калине бе! Колко мемоари, какъв брой разногласия, какъв брой смях и по какъв начин ме избави да не скоча в басейна на Банско декември месец.