Защо изчезнали неандерталците?
Отговорът на въпроса от заглавието към момента не е открит, макар че съществуват всевъзможни хипотези и догатки.
Неандерталците изобщо не били слаби същества, които не могат да се защитят. Височината на възрастен субект била към 165 см – почти колкото тази на актуалния човек. Широк гръден панер, дълги мощни ръце, къси дебели крайници, огромна глава върху мощна шия – по този начин изглеждал типичният неандерталец, до момента в който обитавал Земята. Обемът на мозъка му бил 1400-1600 куб. см, което е повече от този на днешните хора (1200-1300 куб. см). Чертите на лицето му не се отличавали с изящни пропорции, изглеждали груби и мъжествени – необятен нос, дебели устни, дребна брадичка, мощни вежди.
Неандерталците били оптимално приспособени към суровия свят, в който живели дълго време. Според най-скромни калкулации, те се появили на Земята преди 300 хиляди години и изчезнали преди почти 27 хиляди години. Този интервал е много дълъг. Да не забравяме, че актуалната цивилизация е на към 7 хиляди години – а самите кроманьонци, към които принадлежим ние, са се появили преди 40 хил. години.
На пръв взор нищо не предвещавало трагичния завършек на неандерталците – само че той, по този начин или другояче, настъпил.Може би отговорът се крие в биологичните характерности на организма им? В праисторическите времена оптималната дълготрайност на живота на индивида не достигала и 50 години. На тази възраст той към този момент бил отпаднал дъртак. Разцветът на живота му бил в интервала от 12 до 35-38 години. Именно тогава бил пълностоен мъж, кадърен да върви на лов, да се бори и да извършва други нужни публични функционалности.
Възстановка на неандерталец
Но съвсем половината от неандерталците умирали, преди да навършат 20 години. Късметлиите достигали 40-45. Смъртта постоянно се намирала паралелно с тях и била нещо традиционно. Болести, гибел по време на лов или при конфликти с други племена, остри зъби и нокти на хищници покосявали тези хуманоиди. Жените раждали всяка година и на 25-30 години се превръщали в немощни старици.
Неандерталците живеели на дребни групи от 30-40 души. Всяка група имала предводител. Силата била уважавана – само че останките от погребения сочат, че слабите не били притеснявани, а им давали работа съгласно техните благоприятни условия. Това демонстрира съществуване на морални правила, разсъдливост и зачатъци на хуманизъм. Мъртвите били заровени в плитки гробове. Тялото било поставяно на една страна, коленете присвити към брадичката. Наблизо оставяли каменен нож, малко храна, декорация от цветни камъни или зъби на хищни зверове.
Менюто на неандерталците не се отличавало с многообразие. Предпочитали месо пред всички останали храни. Мамути, бизони, пещерни мечки били основните обекти на лов. По-слабите и млади членове на общността ловували дребни животни, птиците оставяли без внимание, като предпочитали гризачи и диви кози. Също по този начин, неандерталците не обичали риба. Яли я единствено в моменти на апетит. Впрочем, били и канибали – палеонтолозите намират в античните им биваци кости на кроманьонци. Впрочем, самите кроманьонци също не се отказвали от човешко месо.
Неандерталците живеели най-много в Европа. Най-много техни остатъци се намират на Иберийския полуостров. Може би по тази причина и там се срещат прекомерно малко остатъци от кроманьонци, които населявали най-вече Апенините. В останалите региони на Европа неандерталци и кроманьонци живеели смесено. Очевидно, това съседство надалеч не е било спокойно и умерено. Мнозина откриватели считат, че многочислените споменавания в старинните митове и приказки за великани, горски хора и чудовища са ехтене от времената, когато неандерталците са обитавали земята дружно с кроманьонците.
По физическото си развиване и мощ кроманьонците отстъпвали на неандерталците. По умелост и експедитивност на реакция били равни. Съществува забавна догадка, съгласно която неандерталците отстъпвали на кроманьонците по силата на въображението си. Което значи – по дарба да разиграват разновидности за бъдещето, тъкмо както от двама играчи на шах печели оня, който е кадърен да планува играта повече ходове напред.
Възможно е, повода за това да е била незадоволително развитата речева дарба на неандерталците. Речта зависи от структурата на носа, гърлото и ларинкса. Именно в ларинкса се намира гласовият уред, посредством който ние, кроманьонците, можем дълго и свободно да приказваме за напълно разнообразни неща, като ги обмисляме и предвиждаме последствията от тях. Устройството на тези значими органи не разрешавало на неандерталците да произнасят дълги изречения. Природата ги била лишила от такива благоприятни условия по рождение. За разлика от кроманьонците, които, нагледно казано, спечелили „ осведомителната война “ с неандерталците.
Дали е по този начин? Науката към момента няма безапелационен отговор на този въпрос. Знае се сигурно единствено едно: актуалните хора нямат нищо общо с неандерталците – проучванията на ДНК демонстрират това. Но какво се е случило с тях? Отговорът на този въпрос може би ни чака някъде в бъдещето.
