Всичко започва от семейството: А вашето дете готово ли е да излезе на пътя?
" Отгледана " - по този начин дефинира ужасяващата злополука на бул. " Сливница " специалистът по сигурност Алекси Кесяков. Много от нас нямаше да се сетят тъкмо за тази дума, само че би трябвало, с голяма доза горчилка, да си признаем, че е напълно изчерпателна за случая, както и за мелето на Георги Семерджиев през предишното лято. Както и за доста други ПТП-та на пътя.
Ние не сме въплъщение на сегашните си дейности. Те са въплъщение на целия ни живот и на това по какъв начин са се справили родителите ни в това да ни отгледат и създадат индивиди. И въпреки да наподобява напълно ясно в какви полезности би трябвало да възпиташ едно дете, в действителност прекомерно доста майки и татковци очевидно не се оправят с тази работа. Иначе нямаше да има толкоз убийци на пътя, които и до този миг, сигурна съм, са в луда конкуренция по " Околовръстното ", " Цариградско " или бул. " България.
При всяка ужасяваща вест за злополука на пътя, при която автомобил е лишил живота на пешаходец или на водач, ние назоваваме виновниците с имена. И в тази ситуация на " Сливница " виновникът си има име - Адриан Антонов, за който е наш цивилен дълг да проследим дали ще си получи заслуженото и ще отиде, където му е мястото. На мрачно, зад решетките. И не, не може да ни е жалост, тъй като е на 18 и му следва бал. Не може и да ни е жалост, тъй като съгласно родителите му той е " положително дете. Не пие и не пуши ". По нито един параграф не може да ни е жалост. Жал ни е за Ани и Явор, които също бяха едвам на прага на живота си, които щяха да се оженят и да основат семейство. Но единствено в случай че не бяха безусловно пометени на пешеходната пътека до блока, в който са живеели.
Има доста други евентуални убийци на пътя, които нашето общество си е отгледало, само че те към момента нямат имена. Докато не стане белята и не лишават нечий живот.
През последните дни обаче попаднах на пост в обществените мрежи, който визира друга значима тематика. Отговорността освен на водачите, само че и на пешеходците, тъй като и те са част от придвижването. И въпреки водачите да са длъжни да ги защищават на пътя и постоянно да стопират, когато има минаващи на пешеходна пътека, пешеходците също би трябвало да бъдат деликатни.
Сигурно доста от вас са изпадали в инфарктни обстановки, с помощта на пресичащ човек, който безусловно е изскочил пред колата му. Не са малко и случаите, в които пешеходците пресичат без даже да се огледат, изцяло омагьосани от телефоните си и също толкоз незаинтересовани дали колата, която се движи, ще може да спре задоволително бързо. И обичаната ми композиция - взор в телефона и слушалки в ушите. Пълна изолираност от протичащото се на пътя, само че въпреки всичко участващ в ситуацията. И потегля самоуверено към отсрещния тротоар. Без значение какъв брой близо се намира колата до него, без значение дали има видимост (затова, водачи, в града и по дребните улички се кара БАВНО), без даже да се огледа. Защо, бе хора, за какво?
Не е ли по-правилно, когато се приготвяме да пресичаме, първо да ударим едни спирачки на краката, да се поогледаме - отляво, отдясно и да стъпим на пътеката, едвам когато ни дават път? Независимо че по предписание можем да стъпим и водачите са длъжни да се съобразят. Но някак си, когато знаем, че живеем в дивашка конюнктура, е по-добре да изчакаме, в сравнение с да се трансформираме в черна статистика. Както се споделя - задачата е да се разминем, а не когато стане злополука да нищим какъв брой сме били в правото си.
Друг " обичан " миг е, когато въпреки всичко пешеходецът тръгне вярно по пътеката, само че го прави доста, доста постепенно и протяжно. Като на фешън подиум. Изключваме възрастните хора, които са мъчно преносими.
Има и симпатяги, които изкачат като покемони на пътя даже там, където няма пешеходна пътека. И ти " скачаш " на спирачките, просто с цел да го спасиш, просто тъй като доста е бързал да пресече.
Не търсете връзка сред тези думи и случилото се на бул. " Сливница ". Няма опрощение за Адриан, който се е движел със 130 км/ч на оживено място, виждайки че има пешеходна пътека. Никой няма право да лишава различен човешки живот, той е лишил цели два.
Призивът тук е различен - водачи и пешеходци, използвайте пътя културно. Родители - научете децата да бъдат индивиди. С маниери, с знания за оцеляване, с просветеност на пътя. Защото времето лети, а моментът, в който вашето дете ще излезе на пътя единствено не е толкоз надалеч. Направете всичко допустимо да го опазите посредством образование. Всичко стартира от фамилията.
Ние не сме въплъщение на сегашните си дейности. Те са въплъщение на целия ни живот и на това по какъв начин са се справили родителите ни в това да ни отгледат и създадат индивиди. И въпреки да наподобява напълно ясно в какви полезности би трябвало да възпиташ едно дете, в действителност прекомерно доста майки и татковци очевидно не се оправят с тази работа. Иначе нямаше да има толкоз убийци на пътя, които и до този миг, сигурна съм, са в луда конкуренция по " Околовръстното ", " Цариградско " или бул. " България.
При всяка ужасяваща вест за злополука на пътя, при която автомобил е лишил живота на пешаходец или на водач, ние назоваваме виновниците с имена. И в тази ситуация на " Сливница " виновникът си има име - Адриан Антонов, за който е наш цивилен дълг да проследим дали ще си получи заслуженото и ще отиде, където му е мястото. На мрачно, зад решетките. И не, не може да ни е жалост, тъй като е на 18 и му следва бал. Не може и да ни е жалост, тъй като съгласно родителите му той е " положително дете. Не пие и не пуши ". По нито един параграф не може да ни е жалост. Жал ни е за Ани и Явор, които също бяха едвам на прага на живота си, които щяха да се оженят и да основат семейство. Но единствено в случай че не бяха безусловно пометени на пешеходната пътека до блока, в който са живеели.
Има доста други евентуални убийци на пътя, които нашето общество си е отгледало, само че те към момента нямат имена. Докато не стане белята и не лишават нечий живот.
През последните дни обаче попаднах на пост в обществените мрежи, който визира друга значима тематика. Отговорността освен на водачите, само че и на пешеходците, тъй като и те са част от придвижването. И въпреки водачите да са длъжни да ги защищават на пътя и постоянно да стопират, когато има минаващи на пешеходна пътека, пешеходците също би трябвало да бъдат деликатни.
Сигурно доста от вас са изпадали в инфарктни обстановки, с помощта на пресичащ човек, който безусловно е изскочил пред колата му. Не са малко и случаите, в които пешеходците пресичат без даже да се огледат, изцяло омагьосани от телефоните си и също толкоз незаинтересовани дали колата, която се движи, ще може да спре задоволително бързо. И обичаната ми композиция - взор в телефона и слушалки в ушите. Пълна изолираност от протичащото се на пътя, само че въпреки всичко участващ в ситуацията. И потегля самоуверено към отсрещния тротоар. Без значение какъв брой близо се намира колата до него, без значение дали има видимост (затова, водачи, в града и по дребните улички се кара БАВНО), без даже да се огледа. Защо, бе хора, за какво?
Не е ли по-правилно, когато се приготвяме да пресичаме, първо да ударим едни спирачки на краката, да се поогледаме - отляво, отдясно и да стъпим на пътеката, едвам когато ни дават път? Независимо че по предписание можем да стъпим и водачите са длъжни да се съобразят. Но някак си, когато знаем, че живеем в дивашка конюнктура, е по-добре да изчакаме, в сравнение с да се трансформираме в черна статистика. Както се споделя - задачата е да се разминем, а не когато стане злополука да нищим какъв брой сме били в правото си.
Друг " обичан " миг е, когато въпреки всичко пешеходецът тръгне вярно по пътеката, само че го прави доста, доста постепенно и протяжно. Като на фешън подиум. Изключваме възрастните хора, които са мъчно преносими.
Има и симпатяги, които изкачат като покемони на пътя даже там, където няма пешеходна пътека. И ти " скачаш " на спирачките, просто с цел да го спасиш, просто тъй като доста е бързал да пресече.
Не търсете връзка сред тези думи и случилото се на бул. " Сливница ". Няма опрощение за Адриан, който се е движел със 130 км/ч на оживено място, виждайки че има пешеходна пътека. Никой няма право да лишава различен човешки живот, той е лишил цели два.
Призивът тук е различен - водачи и пешеходци, използвайте пътя културно. Родители - научете децата да бъдат индивиди. С маниери, с знания за оцеляване, с просветеност на пътя. Защото времето лети, а моментът, в който вашето дете ще излезе на пътя единствено не е толкоз надалеч. Направете всичко допустимо да го опазите посредством образование. Всичко стартира от фамилията.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ