Отец Васил Аринински Васил Аринински разказва за чудото: С банкерите

Отец Васил Аринински

Васил Аринински споделя за чудото: „ С банкерите и предприемачите ние, църковното настоятелство, взехме решение да дадем един непретенциозен обяд. Времето прелестно, слънчево. Наредихме няколко маси и сложихме дъски на тухли за седалки. Наредихме се към масите и след прочитането на Отче наш и благословията на свещеника започнахме да обядваме. Но какво се случи! Слънчевият хоризонт се затъмни, затрещяха гръмотевици и светкавици и стартира да се сипе като из ведро пороен дъжд по отсрещните възвишения. Някои предложиха да се пренесем в храма, само че духовник Аринински сподели: „ Не бойте се, тук няма да вали “.

Дъждът напираше от всички страни, заобиколи на към 50 метра от трапезата, само че нито капка не падна върху нея, а единствено един безоблачен лъч, проблеснал в небето, я освети! Всички гледаха в неразбиране по какъв начин е допустимо това! Вярващите се кръстеха, а невярващите се дивяха на това огромно знамение “.

Чудото продължава към половин час и има постоянни финансови последствия. Всеки от

присъстващите банкери и предприемачи стартира да дава обещание средства за изработката на първо време на пътя до Кръстова гора. По това време до родопския връх има единствено една пътека и дума не може да става за някакъв път. „ Сумите, които подариха банкерите и предприемачите, бяха преведени на сметките на „ Минстрой “ – Мадан и през непристъпните гори и сипеи беше изработен път до манастира “, написа " отец Аринински и споделя за себе си: „ Щом се отвори пътят, пръв до манастира с трабантчето си се качи игуменът отец Василий – огромна наслада, огромна облага ".

Свещеникът, който има вяра, че дъжд няма да вали над трапезата и по този начин става, добавя още детайлности за чудото: „ След обяда взехме решение дружно да отидем до Чудотворния кръст, който отстои на към 250 метра от поляната, където обядвахме. По посока на придвижване на колоната като кулоар се отваряше пътят и дъждът валеше в профил. Никой не смееше да разяснява случая, тъй като знаеха, че това е Божие знамение “, акцентира Васил Аринински. И прибавя: „ След като запалихме свещи на Светия кръст, си тръгнахме. Когато стигнахме долу, на 2 километра от светото място, дъждът към момента валеше щедро “.

Чудотворен е и методът, по който е несъмнено и мястото за слагане на стоманения кръст на Кръстова гора. Това става след оракулски сън на един от почитателите на Петър Дънов – Йордан Стойчев, бай Данчо или Йорданчо, както го назовават в близкото село Борово. В началото на 30-те години на предишния век Учителя праща бай Данчо да открие местността Кръстова гора в Родопите. Дънов му споделя, че тук живели 300 монаси. Те непрекъснато се молили и работили за освобождението на България от иго, само че турците нападнали манастира и ги избили до крайник. Все отново монасите съумели да скрият частицата от разпятието, на което починал Христос.

Според Дънов името Кръстова гора идва от това, че на всяко дърво има кръст – знак на огромните премеждия, през които минали българите по време на робството.

„ Тази околност е обвързвана с историята на България и там в бъдеще ще се подпише договорът за обединяване на света ", споделя Дънов. Неговият почитател Йордан Стойчев извършва заръката и се качва на родопския връх. Още първата нощ сънува по какъв начин Христос му споделя, че би трябвало да откри два бели гълъба. Да ги пусне от върха и където кацне първият гълъб, там да се сложи огромен стоманен кръст. А където кацне вторият гълъб, да се построи черква „ Света Троица ” и олтар.

Топка светлина демонстрира мястото на църквата

Отец Васил Аринински споделя за чудото, с което е несъмнено мястото на най-големия от храмовете на Кръстова гора – църквата „ Покров на Пресвета Богородица “. Това се случва след една от среднощните литургии, които свещеникът прави всеки петък против събота.

„ През една късна ноемврийска нощ свещеникът служеше, само че народ нямаше, тъй като беше доста студено. Служеха се служби, изпратени от християните по пощата. След службата, към 3.30 часа излязохме – свещеникът, артистът и клисарят – пред остарялата църквичка „ Света Троица “. Бяхме седнали на пейката и се наслаждавахме на прелестната нощ, на многочислените звезди на небосвода. Като че ли тук има повече звезди и сякаш светят по-ярко! Въпреки студа ние си говорехме, че в действителност би трябвало да се направи една по-голяма черква, с цел да може да побере повече християни на богослуженията.

И ето, от долния завой на новия път се задават две светлини. Помислихме, че някои богомолци са закъснели, и взехме решение да ги изчакаме, с цел да ги обслужим. Светлините наближаваха по пътя, само че никакъв тон на мотор не се чуваше. Светлините от две станаха на една и помислихме, че някой върви с фенер. Светлината доближи дребната църквичка „ Покров на Пресвета Богородица “, влезе във вътрешността през малката врата и по-късно от тази врата излезе един огромен кръг, осветлен с всички съществуващи цветове. Колелото се затъркаля нагоре по пътеката към Светия кръст. Когато стигна там, колелото се пръсна на хиляди светлинки-звездички от Свети кръст до параклисчето „ Покров на Пресвета Богородица “.

Всичко това беше един толкоз хубав и толкоз церемониален миг, че човек не може да го опише. След секунди колелото още веднъж се образува и от Свети кръст потегли към параклисчето, влезе през вратата и по-късно се яви същата светлинка, както първоначално, и потегли назад по пътя! Ето личба къде да построим новата черква на името на Божията майка „ Покров на Пресвета Богородица “, както се назовава и дребното параклисче “. Храмът е повдигнат с дарения от архитекти и строители, както и с доброволните помощи на стотици българи.

Бял гълъб открива лечебния извор

Бай Данчо извършва пророческия си сън. Пуска два бели гълъба и по този начин е несъмнено мястото за огромния кръст от царя и неговия офицер. На 1 май 1939 година на връх Кръстов е донесен 66-килограмовият кръст. В наличието на цялото село Борово е бетониран на източното нагорнище на върха и осветлен от духовник Петър Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода каца бял гълъб. Бай Данчо го демонстрира и споделя на хората да го последват, тъй като той ще им покаже къде се е намирало остарялото манастирско аязмо.

Най-бързоходните от множеството потеглят след бялата птица. Гълъбът лети постепенно и каца на една канара, в долната част на която след почистване на насъбраните камъни се появява вода. Така в деня на освещаване на 66-килограмовия кръст е открит и изворът с лечебна вода в западното подножие на върха.

Източник: Уикенд