Отделянето на регион без конституционна власт е голяма работа, както

Отделянето на район без конституционна власт е огромна работа, както демонстрираха референдумите в Каталуния и Кюрдистан през последната седмица. За да получите визия за вероятните последствия, помислете за Гражданската война в Съединени американски щати, която стартира тъкмо тъй като южните щати упорстваха, че могат да се отделят, до момента в който северните посочваха, че на никое място в конституцията на Съединени американски щати такова право не е обещано.

Въпреки това е значимо да се очертае линия сред автентичен опит за обособяване, което би нарушило надлежно конституциите на Испания и Ирак и необвързващите референдуми, предопределени да разкрият публичните желания. В една конституционна народна власт би трябвало да бъде разрешено на жителите да показват своите политически убеждения посредством груповото деяние за приканване за обособяване и самостоятелност. Необвързващият референдум би трябвало да се третира като независимост на словото. Опитът за фактически обособяване би трябвало да се преглежда като протест.

Испания и Ирак, всяка по разнообразни способи, не съумяха да създадат това разграничаване.

Правителството на Испания, действайки по правосъдни заповеди, изпрати националната полиция да блокира гласуването на необвързващия референдум на каталунците, като от време на време с потребление на мощ.

Иракското държавно управление санкционира районното държавно управление на Кюрдистан за референдума с обсада на полетите, която доста затруднява стопанската система му.

Тези ответни дейности може да наподобяват нужни на двете национални държавни управления, с цел да утвърдят суверенитета си. Но това е неточност, по принцип и на процедура.

Конституционната народна власт, към която си коства да се принадлежи, би трябвало да зачита самоизразяването на своите жители. А държавното управление, което е задоволително мощно, с цел да понесе обилни несъгласия, е по-вероятно в дълготраен проект да остане единно.

Правото на самоизразяване е конституционно обезпечено в Испания, където всекидневно се почита, и в Ирак, където главните конституционни права не постоянно получават същата степен на почитание.

В една демократична народна власт жителят би трябвало да има право да каже, че счита, че неговата част от страната би трябвало да бъде самостоятелна. Това е типичен израз на политическите убеждения - ядрото на свободното изложение, където и да съществува.

Правото на групите хора да се асоциират, с цел да създадат гласовете им да бъдат изслушани групово, е производна форма на правото на свободно изложение. Свободната тирада не си коства доста, в случай че е лимитирана до индивида.

Призоваването към и провеждането на необвързващ референдум е точно метод за групите на хората да изразят своята политическа воля. Всъщност няма относително ефикасен механизъм за изложение на националното предпочитание за самостоятелност. Това е по този начин, тъй като независимостта може да бъде оправдана единствено в случай че огромна част от хората в дадена област го желаят.

Това не значи безусловно, че националното държавно управление би трябвало да даде пълномощия на референдума, като разреши потреблението на следени от държавното управление места за гласоподаване или посредством броене на гласовете. Когато конституцията на националното държавно управление не планува обособяване, няма национално обвързване да се направи отцепването елементарно или даже допустимо.

Но дейната възбрана на необвързващ референдум или наказването му след обстоятелството нарушават правата на свободно изложение на жителите, които се пробват да провеждат подобен референдум.

Държавите, които се тормозят от противоконституционното обособяване, се опасяват, че публичната демонстрация на поддръжка ще направи отделянето по-вероятно. Това е евентуално правилно, несъмнено. Причината за провеждането на референдума е да се усили вероятността от желания от поддръжниците му резултат.

И въпреки всичко има различен метод да се види обстановката. Национално държавно управление, което е решително в способността си да поддържа единството, ще бъде доста по-склонно да разреши провеждането на референдум, който допуска разединение. Разрешаването на подобен референдум изпраща мощен сигнал, че без значение от това, което малцинството би желало, конституцията на страната ще бъде непокътната и отцепването няма да бъде позволено без конституционни промени.

Сигналът за доверие не би трябвало да се подценява като инструмент за страните да останат дружно. Държавите, които се разпадат - и постоянно попадат в революция - нормално са слаби страни, където националното държавно управление безспорно няма потенциал да ги държи дружно. Обратно, мощните страни са в положение да устоят на опасността от обособяване. Разбира се, преди отцепването, никой не знае сигурно какъв брой мощна е страната.

И най-после, има и въпрос на политически морал. Какъв тип конституционна страна заслужава честност? Такава, която зачита главните права, в това число свободата на словото и свободното асоцииране.

Нито Испания, нито Ирак не извлякоха никаква изгода от реакциите си към референдумите. Урокът за други страни в сходни обстановки е да одобряват на съществено свободата на словото - и да завоюват лоялността на жителите, като зачитат техните права. /БГНЕС

----------

Ноа Фелдман, организация „ Блумбърг “