Липсата на време и пари са пречка за културния живот и образовани...
Отделните региони на страната би трябвало да имат разнообразни политики в региона на културата, заключават авторките на проучването, което годишно наблюдава културното присъединяване на българите.
Вижте някои забавни заключения от проучването с присъединяване на " Алфа Рисърч ":
Близо 65% от българите са посетили историческа забележителност най-малко един път за последната една година. Второто най-посещавано място, където може да имат достъп до тип просвета, са заведенията с жива музика, които са посетени най-малко един път през миналата година от 60.2 на 100 от българите.
Библиотека не са посетили 68.8%, а опера или балет 81.6%. На спектакъл нито веднъж не са били 58.5% от хората, а на галерия или музей – 54.2%. Концерти със модерна поп, поп-фолк или национална музика не са посетили нито един път 61.6% от интервюираните, а фестивал или събор – 40.6%
Малко над половината българи са гледали филм на кино най-малко един път през последната година, до момента в който единствено 23% от хората са посетили литературно събитие, сочат още данните. Показателите регистрират по-добри резултати спрямо последните няколко години, когато числата бяха даже още по-тревожни.
Бавно нарастват и читателите. 62.8% от интервюираните са прочели най-малко една книга през последните 12 месеца, до момента в който преди година те са били 56.4%. Данните недвусмислено демонстрират, че мъжете четат по-малко от дамите. През 2022 година 29.6% от дамите не са прочели нито една книга, до момента в който при мъжете – 44.5%. Средно читателите са прочели почти 9 заглавия през последната година.
Най-активни читатели се оказват хората сред 40 и 49 години. 45.8% от младежите сред 18 и 29 години не са прочели нито една книга, а измежду пенсионерите – 50.7%.
Образованието е основен фактор за дейното четене. Само 8.7% от хората с висше обучение не са прочели нито една книга за последната година, до момента в който при българите със приблизително обучение - близо половината. От хората с главно или по-ниско обучение прочелите най-малко една книга са 16.7%.
Изследването демонстрира, че хората в дребните градове и селата четат доста по-малко, от жителите на регионалните градове и София. Само 12% от столичаните не са прочели книга през последната година, а в регионалните градове – 30.8%. Близо половината от жителите в дребните градове (46.8%) обаче не са прочели нито една книга, а в селата – 63% от хората.
Изследването демонстрира, че неналичието на време се оказва все по-голям фактор хората да не посещават културни събития. Основната причина продължава да бъде финансовата, само че в случай че през 2022 година 54.4% от българите не посещават културни събития, тъй като е скъпо, то през 2025 година този дял е намлял до 38.2%. Същевременно поради липса на свободно време 35.3% от интервюираните не вървят на спектакъл, изложения или музеи.
За младежите парите и свободното време са с съвсем изравнени индикатори, до момента в който за възрастните неналичието на време е най-голямото затруднение. Според Янина Танева и Диана Андреева основно е да се обърне внимание на най-младите участници в културата. Едно отдавнашно предложение на уредниците на изследването е основаването на културен паспорт за деца, юноши и младежи от 6 до 26-годишна възраст. В тази група попадат към 1.3 млн. души. Културният паспорт ще обезпечава безвъзмезден достъп до избран брой събития. Един подобен паспорт ще коства 50 евро, а страната ще би трябвало да отделя 65 млн. евро всяка година, с цел да обезпечи най-младата аудитория с безвъзмездни билети за културни събития, пресмятат те.
Предлага се още да се адресират териториалните несъответствия на културните действия и политики. Отбелязва се, че общественото финансиране на просвета постоянно се концентрира най-вече върху организации и институции в столицата и огромните градове, не доближава и до избрани уязвими обществени групи.
Вижте някои забавни заключения от проучването с присъединяване на " Алфа Рисърч ":
Близо 65% от българите са посетили историческа забележителност най-малко един път за последната една година. Второто най-посещавано място, където може да имат достъп до тип просвета, са заведенията с жива музика, които са посетени най-малко един път през миналата година от 60.2 на 100 от българите.
Библиотека не са посетили 68.8%, а опера или балет 81.6%. На спектакъл нито веднъж не са били 58.5% от хората, а на галерия или музей – 54.2%. Концерти със модерна поп, поп-фолк или национална музика не са посетили нито един път 61.6% от интервюираните, а фестивал или събор – 40.6%
Малко над половината българи са гледали филм на кино най-малко един път през последната година, до момента в който единствено 23% от хората са посетили литературно събитие, сочат още данните. Показателите регистрират по-добри резултати спрямо последните няколко години, когато числата бяха даже още по-тревожни.
Бавно нарастват и читателите. 62.8% от интервюираните са прочели най-малко една книга през последните 12 месеца, до момента в който преди година те са били 56.4%. Данните недвусмислено демонстрират, че мъжете четат по-малко от дамите. През 2022 година 29.6% от дамите не са прочели нито една книга, до момента в който при мъжете – 44.5%. Средно читателите са прочели почти 9 заглавия през последната година.
Най-активни читатели се оказват хората сред 40 и 49 години. 45.8% от младежите сред 18 и 29 години не са прочели нито една книга, а измежду пенсионерите – 50.7%.
Образованието е основен фактор за дейното четене. Само 8.7% от хората с висше обучение не са прочели нито една книга за последната година, до момента в който при българите със приблизително обучение - близо половината. От хората с главно или по-ниско обучение прочелите най-малко една книга са 16.7%.
Изследването демонстрира, че хората в дребните градове и селата четат доста по-малко, от жителите на регионалните градове и София. Само 12% от столичаните не са прочели книга през последната година, а в регионалните градове – 30.8%. Близо половината от жителите в дребните градове (46.8%) обаче не са прочели нито една книга, а в селата – 63% от хората.
Изследването демонстрира, че неналичието на време се оказва все по-голям фактор хората да не посещават културни събития. Основната причина продължава да бъде финансовата, само че в случай че през 2022 година 54.4% от българите не посещават културни събития, тъй като е скъпо, то през 2025 година този дял е намлял до 38.2%. Същевременно поради липса на свободно време 35.3% от интервюираните не вървят на спектакъл, изложения или музеи.
За младежите парите и свободното време са с съвсем изравнени индикатори, до момента в който за възрастните неналичието на време е най-голямото затруднение. Според Янина Танева и Диана Андреева основно е да се обърне внимание на най-младите участници в културата. Едно отдавнашно предложение на уредниците на изследването е основаването на културен паспорт за деца, юноши и младежи от 6 до 26-годишна възраст. В тази група попадат към 1.3 млн. души. Културният паспорт ще обезпечава безвъзмезден достъп до избран брой събития. Един подобен паспорт ще коства 50 евро, а страната ще би трябвало да отделя 65 млн. евро всяка година, с цел да обезпечи най-младата аудитория с безвъзмездни билети за културни събития, пресмятат те.
Предлага се още да се адресират териториалните несъответствия на културните действия и политики. Отбелязва се, че общественото финансиране на просвета постоянно се концентрира най-вече върху организации и институции в столицата и огромните градове, не доближава и до избрани уязвими обществени групи.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ