България може да излезе от процедурата по свръхдефицит само с предупреждение
Отдавна всички финансисти и икономисти предизвестяват, че се постанова да свием недостига, като орежем разноските. Това освен че не се случи, само че освен това - разноските се увеличаваха с всеки идващ бюджетен сезон.
На всички е ясно, че критериите за влизане в еврозоната не важат единствено на входа, а би трябвало да се съблюдават и вътре, само че България към този момент е в риск да наруши това предписание.
Обявеното от премиера Румен Радевпредупреждение, че ще влезем в процедура по свръхдефицит, предстоящо влезе в политическа приложимост. Радев упрекна предходния постоянен кабинет, тъй като съгласно него сме финиширали с несъразмерен недостиг 2025 година
От ГЕРБ възразиха. Финансовият министър в кабинета “Желязков ” Теменужка Петкова дори прикани Радев да не си служи с “лъжи и погрешни тълкования на избрани обстоятелства и избрани данни ”.
“Процедурата по свръхдефицит не касае 2025 година, а 2026 година ”, безапелационна бе Петкова.
И трансферира виновността за опасността към неприетия бюджет за 2026 година По тази причина съгласно нея финансовото министерство не е показало отчет за напредъка по Националния фискално-структурен проект, а и разноските на служебното държавно управление са били в съществени размери, позволи Петкова.
“За 2025 година данните са такива, каквито са. Те са конкретизирани с Евростат – дефицитът за 2025 година е 3,5% от Брутният вътрешен продукт. Знаете, че България с други 15 страни от Европейски Съюз се употребява с дерогация за увеличените разноски за защита. Прилагайки тази дерогация, България за 2025 година ще съблюдава условията на Маастрихтските критерии от 3% ”, аргументира се тя.
“България не е в процедура по свръхдефицит и към момента разполага с всички принадлежности да избегне сходен сюжет ”, намеси се в задочния разговор и някогашният длъжностен финансов министър Георги Клисурски.
“За 2025 година дефицитът е 3,5%, само че в случай че се приложи изключението за разноските за защита, България още веднъж ще се вмести в допустимите 3% ”, сподели той. Неговото мнение е, че опасенията на Европейска комисия и направеното предизвестие са свързани не с актуалната година или с предходната, а с прогнозите за 2026 и 2027 година
“Комисията предвижда недостиг от към 4% и през двете години, в случай че не бъдат подхванати ограничения и се резервира сегашната политика ”, сподели Клисурски.
И заключи: “Правителството има всички принадлежности да направи бюджет, с който тази процедура въобще да не стартира ”.
От Политическа партия и Демократична България пък припомниха, че са предупреждавали за раздути бюджети още през 2025 година Бившият финансов министър Асен Василев предложи да се направи реален растеж на приходите, реалистични разноски и да не подвигат заплати в бюджетната сфера с 50-60-70%, както беше направено с бюджета за 2025-а. Ако това се случи, съгласно него процедурата няма да бъде приложена и за нас няма да има никакви последствия.
Цончо Ганев от “Възраждане ” не изненада никого, като хвърли виновността върху приемането на еврото, което основало проблем с недостига. От партията се пробваха да разпалят още веднъж разногласието с същински или подправени данни сме влезнали в еврозоната.
Повечето специалисти и финансисти са внимателни в мненията си, само че показват подозрения, че въобще ще се стигне до налагане на процедурата към България. Разбира се, в случай че си създадем този половин бюджет за оставащото време от 2026 година с недостиг под заветните 3%.
Влизането в процедура по свръхдефицит няма да е първо за страната ни. На 13 юли 2010 година България публично бе сложена в този механизъм, тъй като дефицитът след финансовата рецесия бе стигнал 3,6% при позволен от обновения бюджет 3,8%. Основната причина за това бе финансовата рецесия и по-големите целеви разноски, с цел да излезем от нея, по тази причина никой не упрекна никого. Процедурата бе прекъсната на 22 юни 2012 година с решение на Съвета на Европейски Съюз, откакто дефицитът бе понижен до 2,1%. Заедно с нас и на същата дата от процедурата бе извадена и Германия.
Освен формалното използване на този надзорен механизъм е имало няколко отчета и наблюдения от Европейска комисия през 2020–2023 година, само че не се е стигнало до разкриване на процедура.
Справка на уеб страницата на Еврокомисията демонстрира, че доста страни членки са били, а някои към момента са под мониторинг, който е част от контролната процедура. Към 2025–2026 година под процедура по свръхдефицит са или неотдавна са били Белгия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия, Румъния, Австрия и Финландия.
Появиха се и паралели с стратегиите на МВФ. България бе в такава стратегия през 90-те години на предишния век до въвеждането на валутния ръб през 1997 година Процедурата по свръхдефицит през 2010–2012 година обаче бе напълно механизъм на Европейски Съюз, а не стратегия на МВФ.
Често хората ги съпоставят, тъй като и в двата случая става дума за външен контрол върху бюджетната политика. Разликата е, че МВФ нормално е заемодател с условия, до момента в който процедурата по свръхдефицит е надзор за съблюдаване на разпоредбите, които страните в Европейски Съюз непринудено са приели.
Какво представлява самата
процедура? Задейства се при бюджетен недостиг над 3% и/или дълг над 60% от Брутният вътрешен продукт, т.е. когато са нарушени двата най-важни критерия от съглашението от Маастрихт, или единия от тях.
Най-напред се проучват данните, като при нужда се изискват и спомагателни, с цел да се установи съществуването на свръхдефицит. На страната се дават рекомендации и периоди за затварянето на процедурата. Назначава се непрекъснат мониторинг дали рекомендациите се извършват в утвърдените периоди. Обичайно те са 3 до 6 месеца.
Процедурата позволява удължение на крайния период за взимане на ограничения и корекции, както и преразглеждане на рекомендациите, в случай че финансовата обстановка в страната е наранена от изключителни събития отвън нейния надзор.
Освен непрекъснатия мониторинг за страни в еврозоната може да се постановат финансови наказания като санкции, депозити на държавното управление, до момента в който тя тече, както и стеснен достъп до някои европейски механизми. Най-често се постанова мярката безлихвен депозит, чийто размер е 0,2% от Брутният вътрешен продукт. След приключване на крайния период европейските управляващи правят оценка подхванатите ограничения, с цел да прекратят или засилят процедурата.
Най-дълготрайната и сериозна последица от тази мярка е
намаленото доверие на финансовите пазари,
което на собствен ред има два резултата. Първият е директен и води до по-висока цена на държавния дълг посредством по-високи лихви.
Вторият е индиректен и се развива по-дълго във времето - вложителите стават по-предпазливи и могат даже да замразят планове за засегнатата страна.
Няма закрепено предписание от вида “дългът нараства ”, когато страна влезе в процедура по свръхдефицит. Пазарите гледат за какво е в процедура страната и какъв брой е надеждна, т.е. самата процедура е по-скоро сигнал, а не директна глоба.
Опитът на други страни даже демонстрира разнопосочни резултати. Например за Германия и Франция влизането в този механизъм не докара до фрапантен скок на лихвите, тъй като вложителите имат доверие в двете огромни стопански системи. Същият пазар обаче видя при Гърция, Италия и Румъния по-голям риск и новият дълг от външните пазари за тях се оскъпи осезаемо.
Има и вложители, на които процедурата работи по-скоро успокояващо, тъй като одобряват, че има формален проект за фискална дисциплинираност и мониторинг над неговото осъществяване.
Инструментите, с които се реализира задачата за събаряне на недостига в разрешените граници, са същите, които ни предлагат от много време финансисти, икономисти и даже МВФ.
Сега обаче, в случай че влезем в такава процедура, е доста евентуално да ни бъде сложена цел стесняване на разноските, в случай че се постанова и посредством
заледяване на заплатите в публичния сектор
Ако това не даде резултат, ще се наложи взимане на повече дълг, увеличение на налози, орязване на стратегии и дотации, както и пенсионна и административна промяна в съкратени периоди.
Първите сигнали от Брюксел, че е допустимо да ни се наложи механизмът за външен надзор над финансите, пристигнаха на 21 май с последната прогноза на Европейска комисия за икономическото развиване на страните членки. В нея се предвижда дефицитът да доближи 4,1% в края на 2026 година и 4,3% през 2027 година Посочени са и главните фактори за него - автоматизираните механизми в обществените разноски и устойчивите разноски за защита до 2027 г.
Дефицитът от 3,5% от Брутният вътрешен продукт за 2025 година Европейска комисия изяснява с липсата на поредни обезщетителни ограничения за повишените разноски за заплати в обществения бранш изключително в защитата и вътрешната сигурност, както и резултата от капиталовите дотации за БЕХ. От 8 юли 2025 година обаче беше задействана уговорка, която разрешава на страни членки да надвишат недостига си над 3% - с до 1,5% от Брутният вътрешен продукт, поради покупки на техника, муниции, рационализация на армията или инфраструктура за защита. Затова макар формалното превишение на недостига страната ни не бе сложена в контролната процедура за 2025 година
В задъжителния към този момент годишен отчет на финансовото министерство за напредъка по осъществяването на средносрочния фискално-структурен проект на България за интервала 2025-2028 година категорично се прецизира, че разрешеното отклоняване до 1,5% от Брутният вътрешен продукт от утвърждения проект за чистите разноски се мери по отношение на 2021 година, която е призната като референтна.
Затова и вероятността налагането на контролния механизъм да бъде поради недостига, с който сме завършили 2025 година, е по-малка от това да бъде наложена поради предстоящата ножица сред доходи и разноски за тази година. Това ще стане ясно, когато бъде оповестен отчетът на Европейска комисия тази седмица.
Предпочитаният вид е оценката да се отнася за 2026 година, тъй като тогава шансът да се разминем единствено с предизвестие е по-голям, тъй като решението ще зависи от това дали финансовият министър Гълъб Донев ще упее да върже бюджет с 3% недостиг. Което е изцяло допустимо, в случай че бъдат съществено орязани някои разноски.
На всички е ясно, че критериите за влизане в еврозоната не важат единствено на входа, а би трябвало да се съблюдават и вътре, само че България към този момент е в риск да наруши това предписание.
Обявеното от премиера Румен Радевпредупреждение, че ще влезем в процедура по свръхдефицит, предстоящо влезе в политическа приложимост. Радев упрекна предходния постоянен кабинет, тъй като съгласно него сме финиширали с несъразмерен недостиг 2025 година
От ГЕРБ възразиха. Финансовият министър в кабинета “Желязков ” Теменужка Петкова дори прикани Радев да не си служи с “лъжи и погрешни тълкования на избрани обстоятелства и избрани данни ”.
“Процедурата по свръхдефицит не касае 2025 година, а 2026 година ”, безапелационна бе Петкова.
И трансферира виновността за опасността към неприетия бюджет за 2026 година По тази причина съгласно нея финансовото министерство не е показало отчет за напредъка по Националния фискално-структурен проект, а и разноските на служебното държавно управление са били в съществени размери, позволи Петкова.
“За 2025 година данните са такива, каквито са. Те са конкретизирани с Евростат – дефицитът за 2025 година е 3,5% от Брутният вътрешен продукт. Знаете, че България с други 15 страни от Европейски Съюз се употребява с дерогация за увеличените разноски за защита. Прилагайки тази дерогация, България за 2025 година ще съблюдава условията на Маастрихтските критерии от 3% ”, аргументира се тя.
“България не е в процедура по свръхдефицит и към момента разполага с всички принадлежности да избегне сходен сюжет ”, намеси се в задочния разговор и някогашният длъжностен финансов министър Георги Клисурски.
“За 2025 година дефицитът е 3,5%, само че в случай че се приложи изключението за разноските за защита, България още веднъж ще се вмести в допустимите 3% ”, сподели той. Неговото мнение е, че опасенията на Европейска комисия и направеното предизвестие са свързани не с актуалната година или с предходната, а с прогнозите за 2026 и 2027 година
“Комисията предвижда недостиг от към 4% и през двете години, в случай че не бъдат подхванати ограничения и се резервира сегашната политика ”, сподели Клисурски.
И заключи: “Правителството има всички принадлежности да направи бюджет, с който тази процедура въобще да не стартира ”.
От Политическа партия и Демократична България пък припомниха, че са предупреждавали за раздути бюджети още през 2025 година Бившият финансов министър Асен Василев предложи да се направи реален растеж на приходите, реалистични разноски и да не подвигат заплати в бюджетната сфера с 50-60-70%, както беше направено с бюджета за 2025-а. Ако това се случи, съгласно него процедурата няма да бъде приложена и за нас няма да има никакви последствия.
Цончо Ганев от “Възраждане ” не изненада никого, като хвърли виновността върху приемането на еврото, което основало проблем с недостига. От партията се пробваха да разпалят още веднъж разногласието с същински или подправени данни сме влезнали в еврозоната.
Повечето специалисти и финансисти са внимателни в мненията си, само че показват подозрения, че въобще ще се стигне до налагане на процедурата към България. Разбира се, в случай че си създадем този половин бюджет за оставащото време от 2026 година с недостиг под заветните 3%.
Влизането в процедура по свръхдефицит няма да е първо за страната ни. На 13 юли 2010 година България публично бе сложена в този механизъм, тъй като дефицитът след финансовата рецесия бе стигнал 3,6% при позволен от обновения бюджет 3,8%. Основната причина за това бе финансовата рецесия и по-големите целеви разноски, с цел да излезем от нея, по тази причина никой не упрекна никого. Процедурата бе прекъсната на 22 юни 2012 година с решение на Съвета на Европейски Съюз, откакто дефицитът бе понижен до 2,1%. Заедно с нас и на същата дата от процедурата бе извадена и Германия.
Освен формалното използване на този надзорен механизъм е имало няколко отчета и наблюдения от Европейска комисия през 2020–2023 година, само че не се е стигнало до разкриване на процедура.
Справка на уеб страницата на Еврокомисията демонстрира, че доста страни членки са били, а някои към момента са под мониторинг, който е част от контролната процедура. Към 2025–2026 година под процедура по свръхдефицит са или неотдавна са били Белгия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словакия, Румъния, Австрия и Финландия.
Появиха се и паралели с стратегиите на МВФ. България бе в такава стратегия през 90-те години на предишния век до въвеждането на валутния ръб през 1997 година Процедурата по свръхдефицит през 2010–2012 година обаче бе напълно механизъм на Европейски Съюз, а не стратегия на МВФ.
Често хората ги съпоставят, тъй като и в двата случая става дума за външен контрол върху бюджетната политика. Разликата е, че МВФ нормално е заемодател с условия, до момента в който процедурата по свръхдефицит е надзор за съблюдаване на разпоредбите, които страните в Европейски Съюз непринудено са приели.
Какво представлява самата
процедура? Задейства се при бюджетен недостиг над 3% и/или дълг над 60% от Брутният вътрешен продукт, т.е. когато са нарушени двата най-важни критерия от съглашението от Маастрихт, или единия от тях.
Най-напред се проучват данните, като при нужда се изискват и спомагателни, с цел да се установи съществуването на свръхдефицит. На страната се дават рекомендации и периоди за затварянето на процедурата. Назначава се непрекъснат мониторинг дали рекомендациите се извършват в утвърдените периоди. Обичайно те са 3 до 6 месеца.
Процедурата позволява удължение на крайния период за взимане на ограничения и корекции, както и преразглеждане на рекомендациите, в случай че финансовата обстановка в страната е наранена от изключителни събития отвън нейния надзор.
Освен непрекъснатия мониторинг за страни в еврозоната може да се постановат финансови наказания като санкции, депозити на държавното управление, до момента в който тя тече, както и стеснен достъп до някои европейски механизми. Най-често се постанова мярката безлихвен депозит, чийто размер е 0,2% от Брутният вътрешен продукт. След приключване на крайния период европейските управляващи правят оценка подхванатите ограничения, с цел да прекратят или засилят процедурата.
Най-дълготрайната и сериозна последица от тази мярка е
намаленото доверие на финансовите пазари,
което на собствен ред има два резултата. Първият е директен и води до по-висока цена на държавния дълг посредством по-високи лихви.
Вторият е индиректен и се развива по-дълго във времето - вложителите стават по-предпазливи и могат даже да замразят планове за засегнатата страна.
Няма закрепено предписание от вида “дългът нараства ”, когато страна влезе в процедура по свръхдефицит. Пазарите гледат за какво е в процедура страната и какъв брой е надеждна, т.е. самата процедура е по-скоро сигнал, а не директна глоба.
Опитът на други страни даже демонстрира разнопосочни резултати. Например за Германия и Франция влизането в този механизъм не докара до фрапантен скок на лихвите, тъй като вложителите имат доверие в двете огромни стопански системи. Същият пазар обаче видя при Гърция, Италия и Румъния по-голям риск и новият дълг от външните пазари за тях се оскъпи осезаемо.
Има и вложители, на които процедурата работи по-скоро успокояващо, тъй като одобряват, че има формален проект за фискална дисциплинираност и мониторинг над неговото осъществяване.
Инструментите, с които се реализира задачата за събаряне на недостига в разрешените граници, са същите, които ни предлагат от много време финансисти, икономисти и даже МВФ.
Сега обаче, в случай че влезем в такава процедура, е доста евентуално да ни бъде сложена цел стесняване на разноските, в случай че се постанова и посредством
заледяване на заплатите в публичния сектор
Ако това не даде резултат, ще се наложи взимане на повече дълг, увеличение на налози, орязване на стратегии и дотации, както и пенсионна и административна промяна в съкратени периоди.
Първите сигнали от Брюксел, че е допустимо да ни се наложи механизмът за външен надзор над финансите, пристигнаха на 21 май с последната прогноза на Европейска комисия за икономическото развиване на страните членки. В нея се предвижда дефицитът да доближи 4,1% в края на 2026 година и 4,3% през 2027 година Посочени са и главните фактори за него - автоматизираните механизми в обществените разноски и устойчивите разноски за защита до 2027 г.
Дефицитът от 3,5% от Брутният вътрешен продукт за 2025 година Европейска комисия изяснява с липсата на поредни обезщетителни ограничения за повишените разноски за заплати в обществения бранш изключително в защитата и вътрешната сигурност, както и резултата от капиталовите дотации за БЕХ. От 8 юли 2025 година обаче беше задействана уговорка, която разрешава на страни членки да надвишат недостига си над 3% - с до 1,5% от Брутният вътрешен продукт, поради покупки на техника, муниции, рационализация на армията или инфраструктура за защита. Затова макар формалното превишение на недостига страната ни не бе сложена в контролната процедура за 2025 година
В задъжителния към този момент годишен отчет на финансовото министерство за напредъка по осъществяването на средносрочния фискално-структурен проект на България за интервала 2025-2028 година категорично се прецизира, че разрешеното отклоняване до 1,5% от Брутният вътрешен продукт от утвърждения проект за чистите разноски се мери по отношение на 2021 година, която е призната като референтна.
Затова и вероятността налагането на контролния механизъм да бъде поради недостига, с който сме завършили 2025 година, е по-малка от това да бъде наложена поради предстоящата ножица сред доходи и разноски за тази година. Това ще стане ясно, когато бъде оповестен отчетът на Европейска комисия тази седмица.
Предпочитаният вид е оценката да се отнася за 2026 година, тъй като тогава шансът да се разминем единствено с предизвестие е по-голям, тъй като решението ще зависи от това дали финансовият министър Гълъб Донев ще упее да върже бюджет с 3% недостиг. Което е изцяло допустимо, в случай че бъдат съществено орязани някои разноски.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ