Това са истинските „убийци“ на ерекцията
“Отдавна в медицината не съществува терминът “импотенция ”.
Вече приказваме за “еректилна дисфункция ”. Това е неспособността да се доближи и/или поддържа ерекцията, задоволителна за угаждане на половата интензивност. А също по този начин нарушение на оргазма и намаляване на половото увлечение.
Стана ясно, че до 80% от случаите на еректилна дисфункция са свързани с едни или други телесни (а не психически) болести. Това са диабет, атеросклероза, хипертония ”, споделя съветският кардиолог проф. Виталий Зафираки, д.м.н.
Относно медикаментите
Преди време препаратите срещу хипертония в действителност имаха неприятната популярност, че водят до еректиилна дисфункция, въпреки и не всички. Преди петдесет години за лекуване на хипертонията фактически необятно се използваха медикаменти, нарушаващи еректилната функционалност. Например, пропраноло (анаприлин), дигоксин, клофелин – огромни дози (до 100 мг в денонощие).
Сега всичко това остана в предишното. Съвременните медикаменти се учат подробно в клинични проучвания върху огромни групи пациенти, в това число и спрямо плацебо. Животът върви в своите релси. Хората боледуват, от време на време даже умират. В това число и тези, които са приемали плацебо.
Така че, за някакъв действителен отрицателен резултат от лекуването може да се приказва тогава, когато честотата на съответното нежелано събитие (еректилна дисфункция) по неслучаен принцип надвишава неговата периодичност в групата с плацебо. Неслучайният темперамент на количествените разлики се прави оценка благодарение на математически способи.
„ Такива класове препарати за лекуване на хипертония, като така наречен калциеви антагонисти (амлодипин, лерканидипин), инхибитори Акционерна фирма, както и сартаните – те оказват такова въздействие на еректилната дисфункция, каквото и плацебото. Т.е., никакво.
Но пък огромните дози на тиазидните диуретици, неселективните бета-адреноблокери, провокират еректилна дисфункция по-често от плацебото. Но и двата класа препарати в днешно време съвсем не се ползват в кардиологията. В наши дни се употребяват дребни този хипотиазид и високоселективни бета-адреноблокери (небиволол, бисопролол).
Интересно е, че медикаментите за лекуване на атеросклероза и висок холестерол, т.е., статините, при заболели с исхемична болест на сърцето в дълготраен проект даже покачват еректилната функционалност (съпоставимо с половин доза виагра, например). Това е по този начин, тъй като точно статините усъвършенстват положението на съдовата стена. Именно това, наред с психическите фактори, дефинира качеството на ерекцията “, счита лекарят.
Вече приказваме за “еректилна дисфункция ”. Това е неспособността да се доближи и/или поддържа ерекцията, задоволителна за угаждане на половата интензивност. А също по този начин нарушение на оргазма и намаляване на половото увлечение.
Стана ясно, че до 80% от случаите на еректилна дисфункция са свързани с едни или други телесни (а не психически) болести. Това са диабет, атеросклероза, хипертония ”, споделя съветският кардиолог проф. Виталий Зафираки, д.м.н.
Относно медикаментите
Преди време препаратите срещу хипертония в действителност имаха неприятната популярност, че водят до еректиилна дисфункция, въпреки и не всички. Преди петдесет години за лекуване на хипертонията фактически необятно се използваха медикаменти, нарушаващи еректилната функционалност. Например, пропраноло (анаприлин), дигоксин, клофелин – огромни дози (до 100 мг в денонощие).
Сега всичко това остана в предишното. Съвременните медикаменти се учат подробно в клинични проучвания върху огромни групи пациенти, в това число и спрямо плацебо. Животът върви в своите релси. Хората боледуват, от време на време даже умират. В това число и тези, които са приемали плацебо.
Така че, за някакъв действителен отрицателен резултат от лекуването може да се приказва тогава, когато честотата на съответното нежелано събитие (еректилна дисфункция) по неслучаен принцип надвишава неговата периодичност в групата с плацебо. Неслучайният темперамент на количествените разлики се прави оценка благодарение на математически способи.
„ Такива класове препарати за лекуване на хипертония, като така наречен калциеви антагонисти (амлодипин, лерканидипин), инхибитори Акционерна фирма, както и сартаните – те оказват такова въздействие на еректилната дисфункция, каквото и плацебото. Т.е., никакво.
Но пък огромните дози на тиазидните диуретици, неселективните бета-адреноблокери, провокират еректилна дисфункция по-често от плацебото. Но и двата класа препарати в днешно време съвсем не се ползват в кардиологията. В наши дни се употребяват дребни този хипотиазид и високоселективни бета-адреноблокери (небиволол, бисопролол).
Интересно е, че медикаментите за лекуване на атеросклероза и висок холестерол, т.е., статините, при заболели с исхемична болест на сърцето в дълготраен проект даже покачват еректилната функционалност (съпоставимо с половин доза виагра, например). Това е по този начин, тъй като точно статините усъвършенстват положението на съдовата стена. Именно това, наред с психическите фактори, дефинира качеството на ерекцията “, счита лекарят.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ