Да свържеш двата края
Отдавна синдикатите упорстват вместо минимална заплата да се вкара заплата за прехрана. Дали властта ще ги чуе, е различен въпрос. Факт е, че сега у нас работи механизъм за установяване на минималната заплата, който е заложен в Кодекса на труда. Според него най-ниската заплата в страната би трябвало да е 50% от междинната брутна за предходните 12 месеца. Факт е, че и издръжката за живот у нас нараства - в случай че за първото тримесечие на 2023 година за удовлетворителен живот на работещ, който живее самичък, бяха нужни 1394 лева, две години по-късно сумата е 1521 лева, сочат данните на Института за обществени и синдикални проучвания и образование към КНСБ.
Навярно механизмът за установяване на минималната за страната заплата не е идеален, само че най-малко подсигурява минимума заплащане на работещите и не разрешава огромни произволи на работодателите. От друга страна, той трябваше да бъде признат, с цел да бъде приложена и у нас Директивата за съответни минимални заплати в Европейския съюз, призната на 19 октомври 2022 година от Европейския парламент и Съвета. Целта на документа е да усъвършенства изискванията на труд и живот в Евросъюза посредством основаване на рамка за адекватност на законоустановените минимални заплати, поощряване на груповото договаряне за установяване на възнагражденията, възстановяване на ефикасния достъп на служащите до правата им на отбрана на минималната заплата, според националното законодателство и/или груповите трудови контракти.
Очаквано, синдикати и работодатели имат диаметрално противоположни мнения за образуване на най-ниското за страната заплащане. Обичайно работодателите са срещу каквото и да било нарастване, като години наред главният мотив бе, че растежът ще усили безработицата. Това, несъмнено, в никакъв случай не се случи или най-малко не поради растежа на минималната заплата. Миналата година даже я дадоха на съд с претекста, че е призната без единодушието на една от страните в обществения разговор. Но преди дни (вече и на втора инстанция) Върховен административен съд остави в действие признатия й за тази година размер - 1077 лева Все отново, макар 15-процентния й растеж, българската минимална заплата следва над 18-годишната наклонност да е най-ниската в Европейски Съюз.
Минималната заплата е най-ниското заплащане, което работодателите могат да дадат на чиновниците си за техния труд. Но задоволителни ли са тези пари, с цел да претърпява човек? Със сигурност не са, тъй като от 1077 лева хората получават чисто 835,74 лева след всички удръжки. Затова и синдикатите упорстват за заплата за прехрана. За да се случи това, нужен е огромен кураж на властта. За определянето й евентуално ще би трябвало да се създаде и методология за премерване на издръжката на живот. Неща, за които е нужна политическа воля.
Не е толкоз значимо каква е заплатата, а
какво може да се купи с нея
У нас минималната " купува " 9 пъти за месец 20-те витално значими артикули. Година по-рано " купуваше " 8,2 пъти тези артикули. В прилежаща Румъния с най-ниското месечно заплащане може да се купят съвсем двойно повече (16,8 пъти) неща от дребната потребителска кошница, а година по-рано това съответствие е било 15,2 пъти, сочат данните на КНСБ. Колкото и комисии, организации и впрочем да наблюдават за голословен растеж на цените у нас, факт е, че те с голяма скорост приближават (а в някои случаи и надминават) европейските, до момента в който приходите, изключително минималните от труд у нас нарастват с извънредно мудни темпове.
Според някои данни у нас към 430 хиляди работещи са на минимална заплата. Макар че е много мъчно да се каже тъкмо какъв брой души вземат бруто 1077 лева поради сивата стопанска система, тъй като явлението " заплата в плик " към момента не е преодоляно. Въпреки гръмките слова на редица управници, макар дългогодишните старания на Инспекцията по труда и други контролни органи да се оправят с недекларирания труд.
Обща стойност на дребната потребителска кошница от 20 витално значими артикули, по страни (в евро)
ИЗТОЧНИК: КНСБ
Работещите небогати
В доста случаи хората, които получават национална минимална заплата, се считат за работещи небогати. Въпреки че най-ниското заплащане е предопределено да обезпечи главен приход, то постоянно е по-ниско от нужното за прехрана, което затруднява работещите на цялостен работен ден с минимална заплата да си разрешат съществени потребности и да избягат от бедността. Ненапразно Федералната минимална заплата в Съединени американски щати постоянно се назовава
заплата за беднотия
тъй като е незадоволителна, с цел да извади един човек или семейство от беднотия, изключително в региони с високи разноски за живот. Често законово откритият най-малко е по-нисък от достойната заплата. Затова в доста страни дебатът към минималната заплата включва полемики за нейната успеваемост като инструмент за битка с бедността и нуждата от политики за справяне с нископлатената работа и бедността.
През 2023 година 8,3% от заетите в Европейски Съюз са считани за работещи небогати. В някои страни до един на 7 работещи се оказва в беднотия измежду работещите, борейки се да свържат двата края.
Обикновено заетостта се преглежда като главен път за излизане от бедността, но действителността за доста работещи небогати акцентира нуждата от по-целенасочени политически интервенции.
Според данни на Национален статистически институт за 2024 година работещите бедни
у нас се усилват
Въпреки това, колкото по-високо е образованието, толкоз по-малко са бедните измежду работещите - измежду висшистите делът им е най-нисък - 4,8%. В същото време над 56% от работещите без обучение и с начално обучение са небогати. Близо една четвърт от децата (23,1%) на България не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината. Над 21% от подрастващите не могат да си разрешат екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.). През 2024 година 46,7% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия, установяват от Национален статистически институт.
В Евросъюза
В принцип 6 от Европейския дирек на обществените права ясно се показва правото на всеки служащ от Европейски Съюз на съответна минимална заплата, която да обезпечава заслужен стандарт на живот. Неотдавнашните рецесии провокираха стопански спад, който засегна съвсем всеки, само че най-много нископлатените служащи и други обществено уязвими групи. Това затвърди уговорката на Европейски Съюз да вкара защитни ограничения, една от които е Директивата за съответни минимални заплати.
В Европейски Съюз съществуват две форми на минимална заплата: законоустановена (прилагана по силата на закон) и групово контрактувана (чрез национални междубраншови съглашения сред синдикални организации и работодатели). На 1 януари 2025 година 22 от 27-те страни от Европейски Съюз имаха национална минимална заплата. В Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция минималното месечно възнаграждение е обект на групово договаряне сред профсъюзите и работодателите.
Анализи на Евростат сочат, че през 2018 година в Евросъюза почти 7 от 10 на минимална заплата са изпитвали финансови усложнения.
Освен това делът на служащите, които получават единствено минималното заплащане е над 10% в редица страни в Европа.
Близо 60% от тези, които получават минимални заплати в Европейски Съюз, са дами.
От беднотия са застрашени към 10% от служащите в Евросъюза, сочат данни на Европейската фондация за възстановяване на изискванията на живот и труд.
МРЗ в Люксембург е 4,8 пъти по-висока от българската
Евростат разгласява два пъти годишно отчет за минималните работни заплати, който отразява ситуацията към 1 януари и 1 юли. В последния отчет са предоставени данните за 2024 година, като също по този начин е направено и съпоставяне сред 27-те страни членки на Европейски Съюз, и множеството от страните кандидатки (Турция, Сърбия, Черна гора, Албания, Северна Македония, Молдова, Украйна), както и Съединените щати.
Месечните минимални хонорари в Европейски Съюз варират, като при започване на тази година са от 551 евро в България до 2638 евро в Люксембург. Към 1 януари т.г. най-високата минимална заплата в евро (в Люксембург) е 4,8 пъти по-висока от най-ниската (в България). В разбора на Евростат не са включени заплащанията за ексклузивен труд и работа на смени.
Преди дни стана ясно, че минималното почасово възнаграждение в Германия се усилва от 12,82 евро на 14,60 евро. На такава заплата са към 6 млн. души в страната. Според прогнозните калкулации скоро минималната месечна заплата в Германия ще бъде към 2500 евро, т.е. напълно покрай най-високата в Евросъюза - тази в Люксембург.
В отчета на Евростат страните са класифицирани в три групи съгласно минималната заплата:
1. Над 1500 евро на месец. В тази група са включени Люксембург, Ирландия, Нидерландия, Германия, Белгия и Франция. Техните национални минимални заплати варират от 1802 евро във Франция до 2638 евро в Люксембург.
2. От 1000 до 1500 евро - Испания, Словения, Полша, Литва, Португалия и Кипър. Националните законоустановени най-ниски хонорари са мужду 1000 евро в Кипър и 1381 в Испания.;
3. Под 1000 евро месечно взимат в Хърватия, Гърция, Малта, Естония, Чехия, Словакия, Румъния, Латвия, Унгария и България. Техните национални минимални заплати варират от 551 (в България) до 970 евро (в Хърватия).
Евростат вкарва и изкуствена парична единица, наречена
стандарт на покупателната дарба
(СПС), която дава опция за по-справедливо съпоставяне въз основа на разликите в ценовите нива сред страните. При съпоставяне въз основата на СПС съставът на посочените нагоре групи е малко по-различен:
- С над 1500 СПС при започване на 2025 година са Германия, Люксембург, Нидерландия, Белгия, Ирландия, Франция, Полша и Испания. Техните национални минимални заплати варират от 1517 СПС в Испания до 1992 СПС в Германия.
- Между 1000 и по-малко от 1500 СПС. Тази група включва Словения, Румъния, Хърватия, Литва, Португалия, Гърция, Кипър, Малта и Унгария, като най-нисък СПС е от 1030 в Унгария до 1427 СПС в Словения.
- Под 1000 СПС са Словакия, Чехия, България, Латвия и Естония. Техните национални минимални хонорари варират от 878 СПС в Естония до 973 СПС в Словакия.
Минимални месечни заплати през първата половина на 2022 година
Източник: Еврокомисията
Къде какво е на ниска цена и по-скъпо
Някои чужденци, посетили страната ни, споделят, че тук е на ниска цена, само че други настояват, че им излиза много скъпичко. На нас всичко ни е скъпо, тъй като приходите ни са ниски. Е, най-малко на множеството. Затова и в тази " ранглиста " ще се доверя на Евростат.
- храни и безалкохолни питиета, алкохол и тютюн, облекло, обувки
Тези четири групи съставляват приблизително надлежно 17%, 5%, 3% и 1% от разноските на семействата.
Сред страните от Европейски Съюз Люксембург има най-високо ниво на цените на храните и безалкохолните питиета, Ирландия - на алкохолните питиета и тютюна, до момента в който Дания е най-скъпа за облекло и обувки.
Румъния е най-евтината страна в Европейски Съюз за храна и безалкохолни питиета, а България - за алкохолни питиета, тютюн, обувки, облекло.
- сила, мебели, домашен уреди и битова електроника
Това са приблизително 5% сила (електроенергия, газ и други горива), 2% мебели и обзавеждане, килими и други подови настилки, 1% домашен уреди и 1% потребителска електроника от разноските за извънредно ползване на семействата.
В Европейски Съюз Малта е най-скъпата за мебели и обзавеждане, както и за домашен уреди, до момента в който Финландия има най-високите показатели на ценови нива за потребителска електроника. Най-ниските цени за тези групи са регистрирани надлежно в България, Литва и Италия.
- персонално транспортно съоръжение, транспортни услуги, връзки, заведения за хранене и хотели
Тези групи съставляват приблизително надлежно 2%, 2%, 3% и 10% от разноските за извънредно ползване на семействата. Сред страните от Европейски Съюз Дания се откроява с висок ценови показател за тази категория. Това се дължи на високите равнища на данъчно облагане на колите. Най-ниското ниво на цените за тази продуктова група е открито в Словакия. Що се отнася до транспортните услуги, Исландия демонстрира най-високия показател на ценовите нива измежду европейските страни, а Дания регистрира най-високите цени измежду страните от Европейски Съюз. Най-ниското ниво на цените в тази категория измежду всички страни се следи в Северна Македония, а България е най-евтината страна от Европейски Съюз в четирите групи услуги.
Индекс на ценовите нива за крайните потребителски разноски на семействата
Източник: Евростат
Навярно механизмът за установяване на минималната за страната заплата не е идеален, само че най-малко подсигурява минимума заплащане на работещите и не разрешава огромни произволи на работодателите. От друга страна, той трябваше да бъде признат, с цел да бъде приложена и у нас Директивата за съответни минимални заплати в Европейския съюз, призната на 19 октомври 2022 година от Европейския парламент и Съвета. Целта на документа е да усъвършенства изискванията на труд и живот в Евросъюза посредством основаване на рамка за адекватност на законоустановените минимални заплати, поощряване на груповото договаряне за установяване на възнагражденията, възстановяване на ефикасния достъп на служащите до правата им на отбрана на минималната заплата, според националното законодателство и/или груповите трудови контракти.
Очаквано, синдикати и работодатели имат диаметрално противоположни мнения за образуване на най-ниското за страната заплащане. Обичайно работодателите са срещу каквото и да било нарастване, като години наред главният мотив бе, че растежът ще усили безработицата. Това, несъмнено, в никакъв случай не се случи или най-малко не поради растежа на минималната заплата. Миналата година даже я дадоха на съд с претекста, че е призната без единодушието на една от страните в обществения разговор. Но преди дни (вече и на втора инстанция) Върховен административен съд остави в действие признатия й за тази година размер - 1077 лева Все отново, макар 15-процентния й растеж, българската минимална заплата следва над 18-годишната наклонност да е най-ниската в Европейски Съюз.
Минималната заплата е най-ниското заплащане, което работодателите могат да дадат на чиновниците си за техния труд. Но задоволителни ли са тези пари, с цел да претърпява човек? Със сигурност не са, тъй като от 1077 лева хората получават чисто 835,74 лева след всички удръжки. Затова и синдикатите упорстват за заплата за прехрана. За да се случи това, нужен е огромен кураж на властта. За определянето й евентуално ще би трябвало да се създаде и методология за премерване на издръжката на живот. Неща, за които е нужна политическа воля.
Не е толкоз значимо каква е заплатата, а
какво може да се купи с нея
У нас минималната " купува " 9 пъти за месец 20-те витално значими артикули. Година по-рано " купуваше " 8,2 пъти тези артикули. В прилежаща Румъния с най-ниското месечно заплащане може да се купят съвсем двойно повече (16,8 пъти) неща от дребната потребителска кошница, а година по-рано това съответствие е било 15,2 пъти, сочат данните на КНСБ. Колкото и комисии, организации и впрочем да наблюдават за голословен растеж на цените у нас, факт е, че те с голяма скорост приближават (а в някои случаи и надминават) европейските, до момента в който приходите, изключително минималните от труд у нас нарастват с извънредно мудни темпове.
Според някои данни у нас към 430 хиляди работещи са на минимална заплата. Макар че е много мъчно да се каже тъкмо какъв брой души вземат бруто 1077 лева поради сивата стопанска система, тъй като явлението " заплата в плик " към момента не е преодоляно. Въпреки гръмките слова на редица управници, макар дългогодишните старания на Инспекцията по труда и други контролни органи да се оправят с недекларирания труд.
Обща стойност на дребната потребителска кошница от 20 витално значими артикули, по страни (в евро)
ИЗТОЧНИК: КНСБ
Работещите небогати
В доста случаи хората, които получават национална минимална заплата, се считат за работещи небогати. Въпреки че най-ниското заплащане е предопределено да обезпечи главен приход, то постоянно е по-ниско от нужното за прехрана, което затруднява работещите на цялостен работен ден с минимална заплата да си разрешат съществени потребности и да избягат от бедността. Ненапразно Федералната минимална заплата в Съединени американски щати постоянно се назовава
заплата за беднотия
тъй като е незадоволителна, с цел да извади един човек или семейство от беднотия, изключително в региони с високи разноски за живот. Често законово откритият най-малко е по-нисък от достойната заплата. Затова в доста страни дебатът към минималната заплата включва полемики за нейната успеваемост като инструмент за битка с бедността и нуждата от политики за справяне с нископлатената работа и бедността.
През 2023 година 8,3% от заетите в Европейски Съюз са считани за работещи небогати. В някои страни до един на 7 работещи се оказва в беднотия измежду работещите, борейки се да свържат двата края.
Обикновено заетостта се преглежда като главен път за излизане от бедността, но действителността за доста работещи небогати акцентира нуждата от по-целенасочени политически интервенции.
Според данни на Национален статистически институт за 2024 година работещите бедни
у нас се усилват
Въпреки това, колкото по-високо е образованието, толкоз по-малко са бедните измежду работещите - измежду висшистите делът им е най-нисък - 4,8%. В същото време над 56% от работещите без обучение и с начално обучение са небогати. Близо една четвърт от децата (23,1%) на България не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината. Над 21% от подрастващите не могат да си разрешат екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.). През 2024 година 46,7% от децата с материални ограничения живеят и в риск от беднотия, установяват от Национален статистически институт.
В Евросъюза
В принцип 6 от Европейския дирек на обществените права ясно се показва правото на всеки служащ от Европейски Съюз на съответна минимална заплата, която да обезпечава заслужен стандарт на живот. Неотдавнашните рецесии провокираха стопански спад, който засегна съвсем всеки, само че най-много нископлатените служащи и други обществено уязвими групи. Това затвърди уговорката на Европейски Съюз да вкара защитни ограничения, една от които е Директивата за съответни минимални заплати.
В Европейски Съюз съществуват две форми на минимална заплата: законоустановена (прилагана по силата на закон) и групово контрактувана (чрез национални междубраншови съглашения сред синдикални организации и работодатели). На 1 януари 2025 година 22 от 27-те страни от Европейски Съюз имаха национална минимална заплата. В Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция минималното месечно възнаграждение е обект на групово договаряне сред профсъюзите и работодателите.
Анализи на Евростат сочат, че през 2018 година в Евросъюза почти 7 от 10 на минимална заплата са изпитвали финансови усложнения.
Освен това делът на служащите, които получават единствено минималното заплащане е над 10% в редица страни в Европа.
Близо 60% от тези, които получават минимални заплати в Европейски Съюз, са дами.
От беднотия са застрашени към 10% от служащите в Евросъюза, сочат данни на Европейската фондация за възстановяване на изискванията на живот и труд.
МРЗ в Люксембург е 4,8 пъти по-висока от българската
Евростат разгласява два пъти годишно отчет за минималните работни заплати, който отразява ситуацията към 1 януари и 1 юли. В последния отчет са предоставени данните за 2024 година, като също по този начин е направено и съпоставяне сред 27-те страни членки на Европейски Съюз, и множеството от страните кандидатки (Турция, Сърбия, Черна гора, Албания, Северна Македония, Молдова, Украйна), както и Съединените щати.
Месечните минимални хонорари в Европейски Съюз варират, като при започване на тази година са от 551 евро в България до 2638 евро в Люксембург. Към 1 януари т.г. най-високата минимална заплата в евро (в Люксембург) е 4,8 пъти по-висока от най-ниската (в България). В разбора на Евростат не са включени заплащанията за ексклузивен труд и работа на смени.
Преди дни стана ясно, че минималното почасово възнаграждение в Германия се усилва от 12,82 евро на 14,60 евро. На такава заплата са към 6 млн. души в страната. Според прогнозните калкулации скоро минималната месечна заплата в Германия ще бъде към 2500 евро, т.е. напълно покрай най-високата в Евросъюза - тази в Люксембург.
В отчета на Евростат страните са класифицирани в три групи съгласно минималната заплата:
1. Над 1500 евро на месец. В тази група са включени Люксембург, Ирландия, Нидерландия, Германия, Белгия и Франция. Техните национални минимални заплати варират от 1802 евро във Франция до 2638 евро в Люксембург.
2. От 1000 до 1500 евро - Испания, Словения, Полша, Литва, Португалия и Кипър. Националните законоустановени най-ниски хонорари са мужду 1000 евро в Кипър и 1381 в Испания.;
3. Под 1000 евро месечно взимат в Хърватия, Гърция, Малта, Естония, Чехия, Словакия, Румъния, Латвия, Унгария и България. Техните национални минимални заплати варират от 551 (в България) до 970 евро (в Хърватия).
Евростат вкарва и изкуствена парична единица, наречена
стандарт на покупателната дарба
(СПС), която дава опция за по-справедливо съпоставяне въз основа на разликите в ценовите нива сред страните. При съпоставяне въз основата на СПС съставът на посочените нагоре групи е малко по-различен:
- С над 1500 СПС при започване на 2025 година са Германия, Люксембург, Нидерландия, Белгия, Ирландия, Франция, Полша и Испания. Техните национални минимални заплати варират от 1517 СПС в Испания до 1992 СПС в Германия.
- Между 1000 и по-малко от 1500 СПС. Тази група включва Словения, Румъния, Хърватия, Литва, Португалия, Гърция, Кипър, Малта и Унгария, като най-нисък СПС е от 1030 в Унгария до 1427 СПС в Словения.
- Под 1000 СПС са Словакия, Чехия, България, Латвия и Естония. Техните национални минимални хонорари варират от 878 СПС в Естония до 973 СПС в Словакия.
Минимални месечни заплати през първата половина на 2022 година
Източник: Еврокомисията
Къде какво е на ниска цена и по-скъпо
Някои чужденци, посетили страната ни, споделят, че тук е на ниска цена, само че други настояват, че им излиза много скъпичко. На нас всичко ни е скъпо, тъй като приходите ни са ниски. Е, най-малко на множеството. Затова и в тази " ранглиста " ще се доверя на Евростат.
- храни и безалкохолни питиета, алкохол и тютюн, облекло, обувки
Тези четири групи съставляват приблизително надлежно 17%, 5%, 3% и 1% от разноските на семействата.
Сред страните от Европейски Съюз Люксембург има най-високо ниво на цените на храните и безалкохолните питиета, Ирландия - на алкохолните питиета и тютюна, до момента в който Дания е най-скъпа за облекло и обувки.
Румъния е най-евтината страна в Европейски Съюз за храна и безалкохолни питиета, а България - за алкохолни питиета, тютюн, обувки, облекло.
- сила, мебели, домашен уреди и битова електроника
Това са приблизително 5% сила (електроенергия, газ и други горива), 2% мебели и обзавеждане, килими и други подови настилки, 1% домашен уреди и 1% потребителска електроника от разноските за извънредно ползване на семействата.
В Европейски Съюз Малта е най-скъпата за мебели и обзавеждане, както и за домашен уреди, до момента в който Финландия има най-високите показатели на ценови нива за потребителска електроника. Най-ниските цени за тези групи са регистрирани надлежно в България, Литва и Италия.
- персонално транспортно съоръжение, транспортни услуги, връзки, заведения за хранене и хотели
Тези групи съставляват приблизително надлежно 2%, 2%, 3% и 10% от разноските за извънредно ползване на семействата. Сред страните от Европейски Съюз Дания се откроява с висок ценови показател за тази категория. Това се дължи на високите равнища на данъчно облагане на колите. Най-ниското ниво на цените за тази продуктова група е открито в Словакия. Що се отнася до транспортните услуги, Исландия демонстрира най-високия показател на ценовите нива измежду европейските страни, а Дания регистрира най-високите цени измежду страните от Европейски Съюз. Най-ниското ниво на цените в тази категория измежду всички страни се следи в Северна Македония, а България е най-евтината страна от Европейски Съюз в четирите групи услуги.
Индекс на ценовите нива за крайните потребителски разноски на семействата
Източник: Евростат
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ