Отдавна нося в себе си убеждението, че една връзка може

Отдавна нося в себе си убеждението, че една връзка може същински да процъфти единствено когато и двамата сътрудници са минали през " гибелта на егото ", написа Medium.
Това е моментът, в който падат маските, а любовта стартира да се претърпява в нейната най-чиста и неподправена форма. Само тогава можем да приказваме за Агапе: безусловната, духовна обич, която се дава без да се чака нищо в подмяна. Тя е трансцендентна и извисява съществото на този, който обича. Акт е на висше съчувствие и морална добродетел. Агапе надвишава персоналните стремежи и търси положителното у другия посредством чистотата на сърцето.
Когато двама души смъкват пластовете на самоотбрана, горделивост и боязън, те стартират да се срещат по напълно друг метод. Вече не е значимо кой е прав и кой - не, кой е губещ или победител. Не става дума за търсене на утвърждение или потребност да докажеш каквото и да е. Всички тези загради към този момент са разрушени, а измежду руините им остава най-ценното: чиста, неподправена накърнимост, която преобразява метода, по който усещате любовта, живота и себе си.
Когато преминавате през интервала на „ гибелта на егото “ си, вие се променяте по способи, които думите мъчно могат да опишат. Изведнъж ви се коства неправилно да се отнасяте към който и да било с нещо по-малко от добрина, да позволявате на горчивината или обидата да заемат място в сърцето ви. Започвате да жадувате за изясненост и почтена връзка, не като средство за надзор на диалога, а като път към разбирателството. Нуждата да бъдете прави се стопява, а на нейно място израства желанието да разбирате, да се свързвате, да дадете пространство на истината на другия човек.
Започвате да виждате хората не просто като герои във вашата история, а като души, всяка поела по своя личен път, със своите битки и триумфи. Оценявате ги – всички тях: непознати, познати, обичани, другари. Откривате хубост в елементарния акт на човешката връзка, в тези мимолетни моменти, когато вашият свят се сблъсква с нечий различен. Дори и да не е дълбока връзка, вие въпреки всичко виждате излъчващата се от стойностните моменти ярка светлина.
И по този начин... когато обичате себе си надълбоко, напълно, без извинения и изцяло достоверно, най-сетне ще можете да обичате и другите по същия метод. Ще започнете да отвръщате на възприятията им без изпитание. Не тъй като би трябвало, а тъй като го усещате като вярно. Ще поддържате връзка намерено, ще станете деликатни и ще се научите да почитате чуждита граници по този начин, както и своите лични. Вече ще знаете, че игрите, лъжите и несигурността са проказа за същинската обич.
И ставате свободни. Истински свободни. Свободни да бъдете уязвими, свободни да бъдете открити, тъй като осъзнавате, че нищо няма същинско значение, с изключение на моментите, които създавате с хората, които обичате. Вие сте живи, те са живи и в този хубав безпорядък, наименуван живот, вие имате опцията да изживеете и споделите насладите си. А и тъгата. Нима в нея няма прочут поетизъм?
Без наказание, без боязън, просто чистото прекарване на съществуването в едно и също пространство, едновременно. Именно в това положение на „ гибел на егото “ осъзнавате нещо надълбоко: няма причина да се държите за гнева, няма място за отмъстителност. Всичко, което желаете, е мир. Всичко, което желаете, е да принадлежите към свят, в който любовта е основата на всяка връзка, където можете да видите света през очите на състраданието. Тогава се държите крепко за хората, които значат най-вече за вас, и вършиме всичко по силите си, с цел да сте сигурни, че те знаят какъв брой са значими. Вие ставате страж на техните сърца, бранител на техния дух, тъй като да извършите нещо по-малко би означавало да не почетете любовта, която е израснала във вас.
И по тази причина имам вяра, че една връзка не може същински да процъфти, в случай че и двамата не са минали през огъня на „ гибелта на егото “. Освен в случай че не са положили старания да залепят тези счупени късчета вътре в себе си.
Не е задоволително просто да сте заедно; би трябвало да сте подготвени да растете дружно, да се развивате оттатък версиите на себе си, които са били в оковите на егото, страха и подозренията.

„ Смъртта на егото “ е сложен, само че пречистващ развой.
Изисква сурова почтеност, която от време на време ще ви кара да се чувствате неловко. Изисква от вас да погледнете на себе си по способи, по които в никакъв случай до момента не сте го правили, да се изправите пред минусите си, страховете си и частите от вас, които криете от света.
Потопете се в тъмнината на своите страхове и дефекти, и ще разберете, че свободата, която идва по-късно като най-висшия подарък, е по-ценна от всяка болежка. Тогава ще откриете, че от другата страна на това пътешестване има версия на вас самите, която е в пъти по-добра, в сравнение с даже можете да предположите. Версия, която обича надълбоко и не се опасява да бъде обичана в подмяна. Или да бъде отхвърлена.
Там, където двама души се срещат изцяло открити, отдавайки обич абсолютно, поражда свещено пространство, орисано от душевна реципрочност, което трансформира връзката им в храм на безконечната обич.
Затова и ви поканвам да започнете това пътешестване. Не единствено поради себе си, само че и поради опцията да изживеете обич, по-голяма, в сравнение с в миналото сте си представяли. Любов, която може да пристигна единствено от две души, които са разрешили на егото си да почине и на сърцата си да се пробудят.
Започнете да се лекувате не тъй като е елементарно, а тъй като си заслужава. Започнете да се лекувате, тъй като заслужавате обич, която е същинска и ще устои на тестването на времето. И наблюдавайте по какъв начин взаимоотношенията ви се трансформират в най-красивия израз на обич, който в миналото сте познавали.