Продуцентът на "Без багаж" Биляна Транова: В Мароко хвърляха камъни по нас, в Йоханесбург изгубих съзнание
„ Без багаж “ чества 20-и рожден ден, а това е превъзходен мотив да надникнем зад кулисите на туристическото предаване, чийто екип е снимал на разнообразни точки по света. Стартът му е през 2006 година, а в първия епизод е и тв дебютът като водещ на Владо Карамазов. Продуцентът на предаването Биляна Траянова през днешния ден се връща обратно във времето и си напомня неповторими истории.
Интервю на " Филтър ":
Биляна, „ Без багаж “ чества 20-ия си рожден ден. Какви мемоари пазите от първото предаване, което започва с гид Владо Карамазов?
Годината е 2006. Екипите, с които работех по това време за поредност много тежки документални филми, упорстваха да стартираме с по-ведри планове. Искаха да вършим туристическо предаване. За мен беше цялостна нелепост. Дърпах се и не желаех да се понечвам. В последна сметка се съгласих, само че с принуда. И като че ли ориста е чакала това мое решение, тъй като незабавно се роди суперзаглавието „ Без багаж “. Именно то възпламени у мен някаква искрица като ключ, който отключва врата.
Като продуцент трябваше да предложа плана на някоя от малките екрани. Споменаха ми за млад артист, който преди малко е приключил НАТФИЗ. Поканихме го на изявление. Беше занимателен, доста ухилен и зареден с готовност за работа. Това ми хареса. Така Владо Карамазов стана водещ на първия епизод на „ Без багаж “ за Истанбул. Пуснахме демоепизода и той безусловно стана шлагер. Така този план „ избухна “ с първия си ефир. Това обаче вместо да ме зарадва, ме тормози, тъй като трябваше да се наемам с пътувания, а синът ни беше дребен и аз не желаех да се отстранявам от него. Реших, че ще адресирам екипи да снимат епизодите, сменяхме и водещите за всяка дестинация.
След това генерално трансформирах тактиката. Търсех неповторим роман, неподражаващ на нито един различен подобен план – нито у нас, нито на открито. С първото ми пътешестване в Кения и опциите, които непознатите дестинации оферират за документалния роман, „ Без багаж “ стартира да се трансформира в културна документалистика, поредност, която се усъвършенства към този момент 20 години.
Какво демонстрира равносметката – какъв брой страни сте посетили и коя е най-далечната ви дестинация?
Много са страните, а във всяка от тях има по няколко дестинации – да вземем за пример в Индия обикаляш дъждовни гори, високи планини, пустини... Само в Кения или в Етиопия има по над 80 племена във всяка. През 2024 година обявихме връх в Кан, Франция, с 800-ия епизод за света. Най-далеч сме стигали до някои острови на архипелага Фиджи. И до през днешния ден е едно от най-вълнуващите, приказни пътешествия.
По време на пътувания постоянно има рискови обстановки. Вашите кои са?
Губила съм схващане в Йоханесбург от топлинен удар след снимане навън в най-горещата част на деня. Ходих по лечебни заведения, вършиха ми проучвания. В полет към Емирствата съм изпадала в положение, наричано „ акушерска ръка “, поради суперпреумора и дехидратиране. Парализират ти се ръцете и говорният уред. В цялостно схващане си, само че не можеш да мръднеш и да приказваш. Бях виждала такава рецесия и бях чела какво е. Отшумява след 10-15 минути, само че в същото време аз не можех да обясня да изчакат. Беше кошмарно – екипажът беше изцяло неопитен за незабавна здравна помощ, щяха да ми счупят ръцете в опити да ги разгънат. Бях безпомощна, а брачният партньор ми и детето ми претърпяха същински смут. В същото време водачът вика мъжа ми и му споделя да вземе решение дали да кацне самолетът в Багдад. В дъждовната гора на Уганда мъжки 350-килограмов силвърбек (планинска горила) мина на педя от един член на екипа ни бегом, тъй като бяхме застанали по нехайство сред него и фамилията му. Навременната реакция на лидера ни съумя да издърпа обратно сътрудника. На една от дамите, с които пътувахме с лодка из един от притоците на Амазонка пък, летяща риба сряза ръката надълбоко. Наложи се да търсим локален врач измежду индианците в селищата около реката. Имали сме доста обстановки, само че популярност богу, прекосявали сме ги.
А по кое време същински сте изпитвали боязън?
Страхувала съм се в Мароко. Хората там не обичат да ги снимаш. Псуват те, плюят те, кълнат, хвърляха камъни по нас. Страхувала съм се и в едно гето в Икитос в Перу. Бяхме се унесли в снимането и навлязохме в лабиринт, от който мъчно ще се измъкнеш без проблеми. Една жена се появи от прозорец и ни предизвести да се махаме, тъй като към този момент бандите са ни устроили засада. Успяхме да се измъкнем с помощта на водачите ни. Казаха ни, че там животът не коства пукната пара. Гетото е на брега на Амазонка, водите бъкат от пирани. Няма нищо по-лесно от това да се отървеш от мъртвец. Били сме и в южноафрикански гета. Снимахме, водени от локални хора, които бяха предизвестили, че ще дойдат посетители. Почерпихме, несъмнено. Имали сме спречквания с пияни племенни вождове, въоръжени освен това.
Празнувате 20-ия си рожден ден със личен ефирен канал! Как се решихте на тази крачка?
След като покорихме едни от най-големите телевизионни канали и платформи по света с епизодите на „ Без багаж “, които се гледат на пет континента, през миналата година пуснахме и личен тв канал „ Без багаж “. Направихме го по избор на нашите фенове и почитатели, тъй като те желаят от ден на ден истории за просвета, природа, другите етноси, вярвания и религии, за любопитни и непознати, както и недостъпни места. „ Без багаж TV “ се популяризира от огромните снабдители на телевизия и каналът е безвъзмезден в пакетите с национално покритие.
Когато предаването започва, в него участваха доста известни имена, които пътуваха с вас. Имате ли куриозна преживелица с някои от известните ви гидове?
Всеки от водещите, които сме канили в „ Без багаж “, е имал своя личен метод на пътешестване. Нашата цел тогава беше да покажем по какъв начин всеки е със своите желания, ползи, усет и държание в непозната среда. Освен това доста фенове са печелили награди пътешествия от „ Без багаж “ и са пътували под дърво и камък по света.
Как ще отпразнувате тези 20 години? Ще извършите ли особено празненство?
Ще отпразнуваме със фенове, които ни обичат, на първокласен нов круизен транспортен съд седем дни в Средиземно море, ще има доста провокации и игри, ще заснемем и риалити.
Издавате и поредност от книги. Как се роди първата?
Да, към този момент излезе първата книга от поредицата на „ Без багаж “ – нещо, което се прави за първи път в света. Книгата е с филми „ Срещи с народите на Африка “ – 27 истории за племена плюс 27 кино лентата, които могат да се гледат непосредствено от страниците. Другата седмица излиза втората книга с филми – за България. Поредицата е колекционерска и може да се купува единствено през нашия уебсайт.
Какви са проектите ви за идващите 20 години?
Искаме да заснемем всичко допустимо от културите и естествените явления, преди да изчезнат. Желаем да оставим тази невероятна сбирка за света на поколенията след нас.
Интервю на " Филтър ":
Биляна, „ Без багаж “ чества 20-ия си рожден ден. Какви мемоари пазите от първото предаване, което започва с гид Владо Карамазов?
Годината е 2006. Екипите, с които работех по това време за поредност много тежки документални филми, упорстваха да стартираме с по-ведри планове. Искаха да вършим туристическо предаване. За мен беше цялостна нелепост. Дърпах се и не желаех да се понечвам. В последна сметка се съгласих, само че с принуда. И като че ли ориста е чакала това мое решение, тъй като незабавно се роди суперзаглавието „ Без багаж “. Именно то възпламени у мен някаква искрица като ключ, който отключва врата.
Като продуцент трябваше да предложа плана на някоя от малките екрани. Споменаха ми за млад артист, който преди малко е приключил НАТФИЗ. Поканихме го на изявление. Беше занимателен, доста ухилен и зареден с готовност за работа. Това ми хареса. Така Владо Карамазов стана водещ на първия епизод на „ Без багаж “ за Истанбул. Пуснахме демоепизода и той безусловно стана шлагер. Така този план „ избухна “ с първия си ефир. Това обаче вместо да ме зарадва, ме тормози, тъй като трябваше да се наемам с пътувания, а синът ни беше дребен и аз не желаех да се отстранявам от него. Реших, че ще адресирам екипи да снимат епизодите, сменяхме и водещите за всяка дестинация.
След това генерално трансформирах тактиката. Търсех неповторим роман, неподражаващ на нито един различен подобен план – нито у нас, нито на открито. С първото ми пътешестване в Кения и опциите, които непознатите дестинации оферират за документалния роман, „ Без багаж “ стартира да се трансформира в културна документалистика, поредност, която се усъвършенства към този момент 20 години.
Какво демонстрира равносметката – какъв брой страни сте посетили и коя е най-далечната ви дестинация?
Много са страните, а във всяка от тях има по няколко дестинации – да вземем за пример в Индия обикаляш дъждовни гори, високи планини, пустини... Само в Кения или в Етиопия има по над 80 племена във всяка. През 2024 година обявихме връх в Кан, Франция, с 800-ия епизод за света. Най-далеч сме стигали до някои острови на архипелага Фиджи. И до през днешния ден е едно от най-вълнуващите, приказни пътешествия.
По време на пътувания постоянно има рискови обстановки. Вашите кои са?
Губила съм схващане в Йоханесбург от топлинен удар след снимане навън в най-горещата част на деня. Ходих по лечебни заведения, вършиха ми проучвания. В полет към Емирствата съм изпадала в положение, наричано „ акушерска ръка “, поради суперпреумора и дехидратиране. Парализират ти се ръцете и говорният уред. В цялостно схващане си, само че не можеш да мръднеш и да приказваш. Бях виждала такава рецесия и бях чела какво е. Отшумява след 10-15 минути, само че в същото време аз не можех да обясня да изчакат. Беше кошмарно – екипажът беше изцяло неопитен за незабавна здравна помощ, щяха да ми счупят ръцете в опити да ги разгънат. Бях безпомощна, а брачният партньор ми и детето ми претърпяха същински смут. В същото време водачът вика мъжа ми и му споделя да вземе решение дали да кацне самолетът в Багдад. В дъждовната гора на Уганда мъжки 350-килограмов силвърбек (планинска горила) мина на педя от един член на екипа ни бегом, тъй като бяхме застанали по нехайство сред него и фамилията му. Навременната реакция на лидера ни съумя да издърпа обратно сътрудника. На една от дамите, с които пътувахме с лодка из един от притоците на Амазонка пък, летяща риба сряза ръката надълбоко. Наложи се да търсим локален врач измежду индианците в селищата около реката. Имали сме доста обстановки, само че популярност богу, прекосявали сме ги.
А по кое време същински сте изпитвали боязън?
Страхувала съм се в Мароко. Хората там не обичат да ги снимаш. Псуват те, плюят те, кълнат, хвърляха камъни по нас. Страхувала съм се и в едно гето в Икитос в Перу. Бяхме се унесли в снимането и навлязохме в лабиринт, от който мъчно ще се измъкнеш без проблеми. Една жена се появи от прозорец и ни предизвести да се махаме, тъй като към този момент бандите са ни устроили засада. Успяхме да се измъкнем с помощта на водачите ни. Казаха ни, че там животът не коства пукната пара. Гетото е на брега на Амазонка, водите бъкат от пирани. Няма нищо по-лесно от това да се отървеш от мъртвец. Били сме и в южноафрикански гета. Снимахме, водени от локални хора, които бяха предизвестили, че ще дойдат посетители. Почерпихме, несъмнено. Имали сме спречквания с пияни племенни вождове, въоръжени освен това.
Празнувате 20-ия си рожден ден със личен ефирен канал! Как се решихте на тази крачка?
След като покорихме едни от най-големите телевизионни канали и платформи по света с епизодите на „ Без багаж “, които се гледат на пет континента, през миналата година пуснахме и личен тв канал „ Без багаж “. Направихме го по избор на нашите фенове и почитатели, тъй като те желаят от ден на ден истории за просвета, природа, другите етноси, вярвания и религии, за любопитни и непознати, както и недостъпни места. „ Без багаж TV “ се популяризира от огромните снабдители на телевизия и каналът е безвъзмезден в пакетите с национално покритие.
Когато предаването започва, в него участваха доста известни имена, които пътуваха с вас. Имате ли куриозна преживелица с някои от известните ви гидове?
Всеки от водещите, които сме канили в „ Без багаж “, е имал своя личен метод на пътешестване. Нашата цел тогава беше да покажем по какъв начин всеки е със своите желания, ползи, усет и държание в непозната среда. Освен това доста фенове са печелили награди пътешествия от „ Без багаж “ и са пътували под дърво и камък по света.
Как ще отпразнувате тези 20 години? Ще извършите ли особено празненство?
Ще отпразнуваме със фенове, които ни обичат, на първокласен нов круизен транспортен съд седем дни в Средиземно море, ще има доста провокации и игри, ще заснемем и риалити.
Издавате и поредност от книги. Как се роди първата?
Да, към този момент излезе първата книга от поредицата на „ Без багаж “ – нещо, което се прави за първи път в света. Книгата е с филми „ Срещи с народите на Африка “ – 27 истории за племена плюс 27 кино лентата, които могат да се гледат непосредствено от страниците. Другата седмица излиза втората книга с филми – за България. Поредицата е колекционерска и може да се купува единствено през нашия уебсайт.
Какви са проектите ви за идващите 20 години?
Искаме да заснемем всичко допустимо от културите и естествените явления, преди да изчезнат. Желаем да оставим тази невероятна сбирка за света на поколенията след нас.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ