Някой не желае редовен кабинет
Отдавна ние, простите жители, не сме били поставяни в такова унизително състояние. Привичното за целия човешки жанр маймунско любознание не ни дава мира, гледайки какво се разиграва пред очите ни, цялата тази политическа драма. Виждаме бурни придвижвания, ловки, храбри движения; виждаме, че зад изпълнителите на тези придвижвания явно стоят други сили, само че дотук. Кои са тези сили, какви са задачите и претекстовете им – това ние, простите жители, можем единствено да гадаем. Да гадаем по припряното изскачане на сцената надали не с еленов скок – та-да-а-а-ам! – на персони с прякори като „ Черепа “, „ Трактора “ и впрочем. Ние, простите жители, сме поголовно лишени от каквато и да било основна информация за протичащото се и оставаме вдървени в незадоволеното си любознание. А желаеме да си разбираем света. Ах, по какъв начин желаеме! Това си е човещинка, само че даже и тя ни е отказана. Как освен това състояние да виждаме нещата ние, простите жители?
Допреди няколко дни за малко да повярваме, че най-накрая ще има постоянно държавно управление (доколко то е мечтано от всички е различен въпрос). Видяхме невиждани взаимни отстъпки, дори Стою го гласоподаваха за началник на правната комисия. „ Промяната “ узря да ръководи с Борисов, дето единствената точка в политическия ѝ дневен ред беше неговото изчегъртване. Но какво пък, Марко Мърнявчевич (Крали Марко) след гибелта на татко си и чичо си при Черномен през 1371, нали стана васал на турците и като подобен, на тяхна страна почина при Ровине през 1395? Но това не пречи на народа да му пее песента и до ден сегашен. Българският народ пее какви ли не песни на какви ли не люде – покровители и изчегъртвачи.
От своя страна ГЕРБ освен оповестиха, че програмата им е съвсем идентична с тая на „ Промяната “, освен докараха умно-красив евробюрократ за кандидат-премиер, ами предложиха на тепсия и главата на Иван Гешев, както Саломе сервира главата на Иоан Кръстител. „ Ето! – сподели ГЕРБ на „ Промяната “. – Готови сме да сбъднем фантазията на фантазиите ви! Само и единствено държавно управление да има “.
И тъкмо в този миг всичко се обърка. Сякаш окото на Барад-дур (нали по този начин се споделяше кулата в Мордор?) се втренчи в нашата земя като една човешка длан. Гешев се появи с алена вратовръзка на републикански елефанти, скъса оставката си, която по този начин горестно желаеха от вси страни, и демонстративно я хвърли в нозете на стъписаните публицисти. Завесата се спусна и зад нея се разнесе демонски смях.
И ето ни в този момент нас, простите жители, дали прошка се с фантазията за постоянен кабинет, само че продължаващи да тънат в неразбиране и догадки кому беше нужно да провали този народополезен акт. Наистина, кой е отговорен да останем и този път без държавно управление? Големите оратори още от Лонгин Равила и Цицерон в сходни случаи задават въпроса: cui bono, чия е изгодата, кой е на спекулация от цялата тая работа?
Вероятните претенденти са неколцина. На първо място наподобява са тези, които желаят непременно да затрият Бойко Борисов и като видяха, че с митинги и вдигнати юмруци не стана, в този момент търсят други пътища. Защо? Вероятно по най-различни аргументи, само че най-много за повредени ползи или, както се споделя в комерсиалните взаимоотношения – поради претърпени вреди и пропуснати изгоди.
Друг, който има явна изгода от това да не се сформира постоянно държавно управление, несъмнено, е господарят на служебното – президентът Радев. Увлечени да следим парламентарните пристрастености, ние, простите жители, съвсем не обръщаме внимание на служебното държавно управление, не се интересуваме какви ги прави, и това за него е добре, тъй като може да ги прави всевъзможни.
Ако пък приемем (за което имаме цялостното основание), че Радев е проводник на съветските геополитически ползи в България, то можем да си създадем извода, че Русия също е измежду тези, които желаят властта на протежето ѝ да продължи колкото може повече, т.е. е от субектите, които не желаят в България да има постоянно държавно управление. Да не забравяме също и това, че тези „ олигарси “, които най-вече се радват, когато Борисов яде пердах, имат ползи, прекомерно покриващи се с съветските, без значение дали става дума за политика, стопанска система или правораздаване. Достатъчно е единствено да си спомним към кого се обърна за помощ и кой се застъпи за Васил Божков, когато го бяха арестували в Абу Даби през първите дни на бягството му.
И тук се натъкваме на едно несъгласие. Ако е правилно, че Гешев приказва от името на Америка или най-малко на републиканската част от нея, както се пробва да ни внуши с вратовръзката си, то значи ли, че Америка също има интерес постоянното държавно управление да се провали и да продължи да ръководи съветският представител Радев? И в случай че е по този начин, значи ли това, че несъгласията сред Съединените щати и Европейския съюз тихомълком са се задълбочили повече, в сравнение с ни наподобява на нас, простите жители?
Ето такива въпроси ни скапват настроението през последната седмица. И не е толкоз досадно дали ще има последващи избори или няма да има. Досадно е, че явно е налице мощ или сили, които могат да въздействат на демократическия развой в най-голямата му дълбочина, трансформирайки „ суверена “ в подигравка на суверен. А най-досадно е, че ние, простите жители, не знаем и няма по какъв начин да знаем кои са тези сили. Единственото, което знаем, е че са сенчести, не са законни, преследват цели и ползи, радикално разнообразни от обществено прогласяваните. А това е в положение да ни докара до шизофрения. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Допреди няколко дни за малко да повярваме, че най-накрая ще има постоянно държавно управление (доколко то е мечтано от всички е различен въпрос). Видяхме невиждани взаимни отстъпки, дори Стою го гласоподаваха за началник на правната комисия. „ Промяната “ узря да ръководи с Борисов, дето единствената точка в политическия ѝ дневен ред беше неговото изчегъртване. Но какво пък, Марко Мърнявчевич (Крали Марко) след гибелта на татко си и чичо си при Черномен през 1371, нали стана васал на турците и като подобен, на тяхна страна почина при Ровине през 1395? Но това не пречи на народа да му пее песента и до ден сегашен. Българският народ пее какви ли не песни на какви ли не люде – покровители и изчегъртвачи.
От своя страна ГЕРБ освен оповестиха, че програмата им е съвсем идентична с тая на „ Промяната “, освен докараха умно-красив евробюрократ за кандидат-премиер, ами предложиха на тепсия и главата на Иван Гешев, както Саломе сервира главата на Иоан Кръстител. „ Ето! – сподели ГЕРБ на „ Промяната “. – Готови сме да сбъднем фантазията на фантазиите ви! Само и единствено държавно управление да има “.
И тъкмо в този миг всичко се обърка. Сякаш окото на Барад-дур (нали по този начин се споделяше кулата в Мордор?) се втренчи в нашата земя като една човешка длан. Гешев се появи с алена вратовръзка на републикански елефанти, скъса оставката си, която по този начин горестно желаеха от вси страни, и демонстративно я хвърли в нозете на стъписаните публицисти. Завесата се спусна и зад нея се разнесе демонски смях.
И ето ни в този момент нас, простите жители, дали прошка се с фантазията за постоянен кабинет, само че продължаващи да тънат в неразбиране и догадки кому беше нужно да провали този народополезен акт. Наистина, кой е отговорен да останем и този път без държавно управление? Големите оратори още от Лонгин Равила и Цицерон в сходни случаи задават въпроса: cui bono, чия е изгодата, кой е на спекулация от цялата тая работа?
Вероятните претенденти са неколцина. На първо място наподобява са тези, които желаят непременно да затрият Бойко Борисов и като видяха, че с митинги и вдигнати юмруци не стана, в този момент търсят други пътища. Защо? Вероятно по най-различни аргументи, само че най-много за повредени ползи или, както се споделя в комерсиалните взаимоотношения – поради претърпени вреди и пропуснати изгоди.
Друг, който има явна изгода от това да не се сформира постоянно държавно управление, несъмнено, е господарят на служебното – президентът Радев. Увлечени да следим парламентарните пристрастености, ние, простите жители, съвсем не обръщаме внимание на служебното държавно управление, не се интересуваме какви ги прави, и това за него е добре, тъй като може да ги прави всевъзможни.
Ако пък приемем (за което имаме цялостното основание), че Радев е проводник на съветските геополитически ползи в България, то можем да си създадем извода, че Русия също е измежду тези, които желаят властта на протежето ѝ да продължи колкото може повече, т.е. е от субектите, които не желаят в България да има постоянно държавно управление. Да не забравяме също и това, че тези „ олигарси “, които най-вече се радват, когато Борисов яде пердах, имат ползи, прекомерно покриващи се с съветските, без значение дали става дума за политика, стопанска система или правораздаване. Достатъчно е единствено да си спомним към кого се обърна за помощ и кой се застъпи за Васил Божков, когато го бяха арестували в Абу Даби през първите дни на бягството му.
И тук се натъкваме на едно несъгласие. Ако е правилно, че Гешев приказва от името на Америка или най-малко на републиканската част от нея, както се пробва да ни внуши с вратовръзката си, то значи ли, че Америка също има интерес постоянното държавно управление да се провали и да продължи да ръководи съветският представител Радев? И в случай че е по този начин, значи ли това, че несъгласията сред Съединените щати и Европейския съюз тихомълком са се задълбочили повече, в сравнение с ни наподобява на нас, простите жители?
Ето такива въпроси ни скапват настроението през последната седмица. И не е толкоз досадно дали ще има последващи избори или няма да има. Досадно е, че явно е налице мощ или сили, които могат да въздействат на демократическия развой в най-голямата му дълбочина, трансформирайки „ суверена “ в подигравка на суверен. А най-досадно е, че ние, простите жители, не знаем и няма по какъв начин да знаем кои са тези сили. Единственото, което знаем, е че са сенчести, не са законни, преследват цели и ползи, радикално разнообразни от обществено прогласяваните. А това е в положение да ни докара до шизофрения. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg
***
Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.
През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.
Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ