Коледа - смирение или преяждане
Отдавна Коледа се е трансформирала в съвършения празник. Идеализираните показа за Рождество Христово дебнат от всеки ъгъл - телевизионна реклама, банер в интернет, флайери.
Идеята да бъдеш със фамилията на този ярък ден последователно минава във визията за повече хора, на които ще би трябвало да купим подарък.
Да, приканват ни да съберем родата до девето коляно и на всеки да дадем прилежно опакован пакет с огромна панделка. Ако пък сме с две леви ръце, ни чакат съществени разноски и за пакетиране. Така де, да бъде като по рекламите.
Празнични терзания
Подаръците обаче са едно на ръка. Ами празничната софра! Какво ще снимаме с режима за " хубава храна " или с новия филтър в Instagram? Елхата към този момент я показахме на всички.
За да приключим облика си на съвършена стопанка или кредитоспособен господин, няма по какъв начин да не постнем в профила фото на отрупана коледна маса. Няма значение какъв брой хора ще седнат към нея, значимото е какъв брой ястия ще сложим върху нея.
Стоп, огромна неточност
Снимайки ястията, които най-вероятно участват и на трапезата на Гошо от шестия етаж, само че не в този " гурме " вид, потвърждаваме единствено едно - че сме чревоугодници.
Един въпрос постоянно ме е човъркал - в случай че ядем като за последно на Коледа и Нова година, по-късно какъв брой време би трябвало да го караме на апетит? Така де, и на 23 декември ще ядем, и на 2 януари...
За някои отрупаната количка в супермаркета е симптом на богатство и метод да се почувстват задоволени от живота. Често тези същите имат по няколко бързи " празнични " заема, които чукат на вратата им и откакто положителният дъртак го е направил.
Голяма илюзия
Демонстрирането на подправен стандарт на живот води до подправено благополучие. Особено откакто отрупаме всички ястия, мезета и скъпи бутилки на масата, а столовете към нея останат празни.
Изпразнените душа и сърце не можем да напълним с нищо материално. Не пасва, не му е там мястото. Половинчатата усмивка за наш непосредствен от определения небрежно подарък, пратен по пощальон, бледнее пред щастието, което може да му дарим с наличието си.
И в случай че тялото желае своето, то сърцето също нетърпеливо, само че безшумно подвига ръка като възпитаник, чакащ да пристигна неговия ред да си каже каквото има. Това време обаче постоянно идва чак след празниците. Все отново, страстите мъчно се пресъздават в обществените мрежи и не стават доста за хвалене.
Разбира се, всички се усещаме " festive ". Но истината май е, че сме по-скоро преяли, в сравнение с щастливи. Преяли освен с коледна пуйка, само че и с фалш...
Идеята да бъдеш със фамилията на този ярък ден последователно минава във визията за повече хора, на които ще би трябвало да купим подарък.
Да, приканват ни да съберем родата до девето коляно и на всеки да дадем прилежно опакован пакет с огромна панделка. Ако пък сме с две леви ръце, ни чакат съществени разноски и за пакетиране. Така де, да бъде като по рекламите.
Празнични терзания
Подаръците обаче са едно на ръка. Ами празничната софра! Какво ще снимаме с режима за " хубава храна " или с новия филтър в Instagram? Елхата към този момент я показахме на всички.
За да приключим облика си на съвършена стопанка или кредитоспособен господин, няма по какъв начин да не постнем в профила фото на отрупана коледна маса. Няма значение какъв брой хора ще седнат към нея, значимото е какъв брой ястия ще сложим върху нея.
Стоп, огромна неточност
Снимайки ястията, които най-вероятно участват и на трапезата на Гошо от шестия етаж, само че не в този " гурме " вид, потвърждаваме единствено едно - че сме чревоугодници.
Един въпрос постоянно ме е човъркал - в случай че ядем като за последно на Коледа и Нова година, по-късно какъв брой време би трябвало да го караме на апетит? Така де, и на 23 декември ще ядем, и на 2 януари...
За някои отрупаната количка в супермаркета е симптом на богатство и метод да се почувстват задоволени от живота. Често тези същите имат по няколко бързи " празнични " заема, които чукат на вратата им и откакто положителният дъртак го е направил.
Голяма илюзия
Демонстрирането на подправен стандарт на живот води до подправено благополучие. Особено откакто отрупаме всички ястия, мезета и скъпи бутилки на масата, а столовете към нея останат празни.
Изпразнените душа и сърце не можем да напълним с нищо материално. Не пасва, не му е там мястото. Половинчатата усмивка за наш непосредствен от определения небрежно подарък, пратен по пощальон, бледнее пред щастието, което може да му дарим с наличието си.
И в случай че тялото желае своето, то сърцето също нетърпеливо, само че безшумно подвига ръка като възпитаник, чакащ да пристигна неговия ред да си каже каквото има. Това време обаче постоянно идва чак след празниците. Все отново, страстите мъчно се пресъздават в обществените мрежи и не стават доста за хвалене.
Разбира се, всички се усещаме " festive ". Но истината май е, че сме по-скоро преяли, в сравнение с щастливи. Преяли освен с коледна пуйка, само че и с фалш...
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ