Отдавна е известно, че някога на Марс е имало океани,

Отдавна е известно, че в миналото на Марс е имало океани, което частично се дължи на защитно магнитно поле, сходно на земното.

Магнитното поле обаче е изчезнало и нови проучвания може би най-сетне ще съумеят да обяснят за какво, оповестява „ Сайънс Дейли “, представено от БГНЕС.

Изследователите са пресъздали изискванията, хипотетични в ядрото на Марс преди милиарди години, и открили, че държанието на разтопения метал, за който се смяташе, че е налице, евентуално е породило кратковременно магнитно поле, на което е било съдено да изчезне.

Независимо дали това се дължи на научната фантастика или на обстоятелството, че можете да го видите със личните си очи от Земята, Марс от епохи пленява въображението на хората. Той е една от най-близките до нас планети и е изучавана с всевъзможни научни принадлежности на борда на разнообразни безпилотни галактически сонди, които са го изследвали и не престават да го вършат.

Въпреки това, има някои огромни въпроси за Марс, отговорите на които биха могли да хвърлят светлина даже върху нашето далечно минало и бъдеще, като се има поради, че Земята, Марс и всички прилежащи планети са родени от една и съща галактическа материя.

Някои огромни въпроси за Марс към този момент са получили отговор. Например знаем, че доста забележими характерности на Марс са доказателство, че в миналото е имал океани и защитно магнитно поле. Но един съответен въпрос е в главата на професор Кей Хиросе от катедрата по науки за Земята и планетите в Токийския университет: Защо въобще е имало магнитно поле към Марс и за какво то е било там толкоз малко?

Решен да отговори на този въпрос, екип, управителен от докторанта Шунпей Йокоо в лабораторията на Хиросе, изследва нов метод за инспекция на нещо толкоз отдалечено от нас както във времето, по този начин и в пространството.

"Магнитното поле на Земята се задвижва от невъобразимо големи конвекционни потоци от разтопени метали в нейното ядро. Смята се, че магнитните полета на други планети работят по същия метод ", споделя Хиросе. "Въпреки че вътрешният състав на Марс към момента не е прочут, данните от метеоритите демонстрират, че той е от разтопено желязо, обогатено със сяра.

Освен това сеизмичните показания от сондата на НАСА InSight на повърхността ни споделят, че ядрото на Марс е по-голямо и по-малко компактно, в сравнение с се смяташе до момента. Тези неща допускат съществуването на спомагателни по-леки детайли, като да вземем за пример водород. С тези детайлности подготвихме стоманени сплави, които чакаме да съставляват ядрото, и ги подложихме на опити. "

Експериментът включва диаманти, лазери и една непредвидена изненада. Йокоо прави проба от материал, съдържащ желязо, сяра и водород, Fe-S-H, от който той и екипът му чакат, че в миналото е било построено ядрото на Марс. Те слагат тази проба сред два диаманта и я компресират, до момента в който я нагряват с инфрачервен лазер. Така симулират предстоящите температура и налягане в ядрото.

Наблюденията на тестът с рентгенови и електронни лъчи разрешили на екипа да показа какво се случва по време на топенето под налягане и даже да картографира по какъв начин се трансформира съставът на тестът през това време.

"Бяхме доста сюрпризирани да забележим едно характерно държание, което може да изясни доста неща. Първоначално хомогенният Fe-S-H се раздели на две разнообразни течности с равнище на трудност, което не е следено до момента при този тип налягане ", споделя Хиросе. "Едната от стоманените течности беше богата на сяра, а другата - на водород, а това е основно за обяснението на раждането и в последна сметка, на гибелта на магнитното поле към Марс. "

Течното желязо, богато на водород и оскъдно на сяра, защото е с по-малка компактност, би се издигнало над по-плътното течно желязо, богато на сяра и оскъдно на водород, предизвиквайки конвекционни течения. Тези течения, сходни на тези на Земята, биха задвижили магнитно поле, способно да поддържа водорода в атмосферата към Марс, което от своя страна би разрешило съществуването на вода като течност.

Това обаче не се е случило. За разлика от вътрешните конвекционни течения на Земята, които са извънредно дълготрайни, откакто двете течности са се отделили изцяло, не е имало повече течения, които да задвижват магнитното поле. И когато това се е случило, водородът в атмосферата е бил издухан в космоса от слънчевия вятър, което е довело до раздробяване на водните пари и в последна сметка до изпаряване на марсианските океани. И всичко това се е случило преди към 4 милиарда години.

"Имайки поради нашите резултати, се надяваме, че по-нататъшните сеизмични проучвания на Марс ще потвърдят, че ядрото в действителност е на обособени пластове, както предвиждаме ", споделя Хиросе. "Ако казусът е подобен, това ще ни помогне да приключим историята за това по какъв начин са се образували скалистите планети, в това число Земята, и да разбираем техния състав. Може би си мислите, че един ден Земята също може да загуби магнитното си поле, само че не се тормозете - това няма да се случи най-малко до един милиард години. "