Поколения от жители на далечно турско село се раждат глухи и неми
отдалечено село в Северна Турция извънредно огромен брой поданици са глухи и не могат да приказват, като се твърди, че това положение се предава от генерации , оповестява в собствен материал турското издание „ Дейли Сабах “.
Гьокова, селски регион до град Алачам в окръг Самсун, е дом на към 20 семейства. В съвсем всяка къща има повече от един човек със слухови и говорни увреждания. Местните управляващи споделят, че казусът продължава от десетилетия и наподобява визира всяко ново потомство, написа Българска телеграфна агенция.
„ Всяко домакинство има повече от един човек с повреден слух. (...) Това продължава от генерации. Дори новородените се раждат със същите увреждания “, споделя Еюп Тозун, кмет на селото.
Гьокова се намира на към 40 километра от регионалния център Алачам и на към 120 километра от столицата на окръга Самсун. При население от към 100-120 души, Тозун пресмята, че съвсем половината от жителите са наранени.
„ Смятам, че това се дължи на нашето нездравословно водоснабдяване “, акцентира Тозун. Той прибавя, че хората в селото са се научили да поддържат връзка на жестомимичен език, само че и че външните хора постоянно срещат компликации в връзката с локалните .
„ Имам девет братя и сестри – четирима са с увреждания. Почти не са останали здрави хора “, заключва Тозун.
Жителите споделят, че повода за уврежданията остава неразбираема. Въпреки че се подозира, че близкородствените бракове играят роля, някои считат, че фактори в околната среда като небезопасната питейна вода също могат да бъдат причинители. До момента не е провеждано публично научно проучване за установяването на повода.
85-годишната Сатъ Тозун споделя, че има четири деца с увреждания, а едно от децата ѝ, което живее настрана, има три деца, които също са глухи. Децата на снаха ѝ също са с увреждания. " Цялото село е цялостно с хора с увреждания ", сподели тя.
Друг гражданин, Рахми Чизин, преброи 48 души с увреждания в селото . „ Всички те се нуждаят от грижи. Ние даже нямаме уместно водоснабдяване. Не знаем дали това е от близкородствени бракове или от водата, само че процентът е обезпокоително висок “, споделя той.
Али Тюзюн, също локален гражданин, акцентира икономическите компликации, пред които са изправени мнозина.
„ Голяма част от това село е с увреждания. Трудно им е да си изкарват прехраната. Получават някаква държавна поддръжка, само че не и задоволително внимание. Всички ние трябваше да се приспособяваме към потреблението на жестомимичен език “, съобщи той.
Докато общността е намерила способи да се приспособява към събитията, жителите споделят, че незабавно се нуждаят от здравна помощ, чиста вода и по-нататъшно изследване на първопричините за необятно публикуваните увреждания.
