Оставиха мен и мъртвата ми майка в пустинята: Отчаяни бягства от Судан
Отчаяни да избягат от войната в Судан, хората описват пред Би Би Си по какъв начин са предали скъпоценните си спестявания на безскрупулни трафиканти на хора - миньори на злато, с цел да подхващат ужасяващо пътешестване до Египет - наклонност, която продължава, защото бруталният спор навлиза в десетия си месец.
" Оставиха мен и мъртвата ми майка в пустинята " , споделя пред Би Би Си 25-годишната Салама, която прави първия си обезверен опит да пресече границата със фамилията си през август.
Както всички интервюирани за тази публикация, името ѝ е променено предвид на нейната сигурност.
Тя пътувала с 65-годишната си майка и още четирима родственици на задната седалка на пикапа на контрабандиста, когато той аварирал, изхвърляйки майка ѝ от транспортното средство. Пътували са в продължение на осем часа и са спрели да спят през нощта, преди да се случи случаят.
" Опитвахме се да кажем на водача да понижи скоростта ", споделя Салама. Но препоръките не били чути и майка ѝ умряла, откакто си блъснала главата .
Контрабандистите отказали да транспортират мъртвото ѝ тяло, по тази причина свалили Салама, която плачела неудържимо , дружно с останалите членове на фамилията и движимостите им от камиона - и за техен смут си тръгнали без тях.
Салама е взела решение да напусне дома си в Омдурман - град, ситуиран на другия бряг на река Нил от столицата Хартум - защото боевете се доближават от ден на ден. Тя реалокира фамилията си в северния град Габгаба, откъдето работят контрабандистите. Местните поданици са го нарекли " летище Габгаба " поради притока на хора, които търсят избавление.
Конфликтът - жестока битка за власт сред военните и паравоенната формация " Сили за бърза поддръжка " (СБП) - избухва през април предходната година. Той принуди повече от 10 милиона души да изоставен домовете си, като към 450 000 от тях избягаха в Египет.
War and genocide is ongoing in Congo, Sudan and Ethiopia.
Millions are being displaced and millions have been killed.
Africans are dying and the world is silent.
Your comments on this...
— African Hub (@AfricanHub_)
Салама, която е вдовица с две деца, споделя, че в квартала им постоянно се чува пукотевица.
" Трябваше да напуснем. Животът ни беше в заплаха " , споделя тя.
Преди да тръгне с майка си, тя към този момент е провела бягството на децата си през границата с други родственици, употребявайки маршрута на контрабандата през пустинята, защото е станало " невероятно " да се получи виза за законно пътешестване до Египет. Преди това дамите и децата са можели да влизат в Египет без виза, само че с войната се появяват нови ограничавания.
Контрабандистите нормално са мъже, които се занимават с рандеман на злато в региона, познават сложния необитаем терен по 1200-километровата граница и имат достъп до камиони. За прекосяването на границата те са ѝ взели по 300 $ на човек - пари, които тя не е получила назад, когато е била изоставена в пустинята.
В последна сметка, след часове очакване край пътя с тялото на майка си и с малко храна и вода, Салама съумява да се добере до водач, който пътува към Судан с храна и електрически артикули. Той води фамилията до северния судански град Абу Хамад, където съумяват да погребат майката на Салама.
Преживяването на Салама не е извънредно - макар че хората не са склонни да описват за прекарванията си. Тези, които са се съгласили да приказват с Би Би Си, обаче споделят, че случаите са постоянно срещани, защото контрабандистите карат с висока скорост, с цел да избегнат управляващите .
Ибрахим, държавен чиновник от Хартум, който през август предходната година въпреки всичко е стигнал до Египет, споделя пред Би Би Си, че мъжът, с който е пътувал, е счупил врата си и е умрял, откакто камионът, в който са пътували, се е блъснал в канара . Контрабандистите настояли да оставят тялото му и да го погребат в пустинята.
" Всички бяха ужасени. Гледах необозначения гроб, до момента в който си тръгвахме, а дамите и децата в камиона плачеха " , споделя Ибрахим.
It’s been over 300 days since a brutal war began in Sudan. Record numbers of children are being forced to seek life-saving care. Here’s what you should know about what’s happening.
Watch and share.
— UNICEF (@UNICEF)
Грабежите също са постоянно срещани. Халима споделя на Би Би Си за едно ужасяващо прекарване през декември, преди камионът им да стигне до границата.
" Бяхме нападнати от четирима маскирани въоръжени мъже, когато камионът ни се повреди. Те стреляха във въздуха, удариха щерка ми и откраднаха движимостите ни ", споделя 60-годишната жена, която е избягала от щата Гезира, откакто бойци на Съюз на българските писатели са нападнали дома ѝ.
Нападателите се изплашили, когато се появил различен автомобил и, за благополучие, водачът се съгласил да им помогне и ги превел през границата.
Халима споделя, че 25-годишната ѝ щерка, психолог, е била мощно разтърсена от инцидента и е умряла на идващия ден след идването им в Египет.
" Тя получи припадък на суматоха и не можеше да диша ", споделя тя и изяснява, че не са съумели да ѝ окажат здравна помощ в точния момент.
Би Би Си е видял копие от смъртния акт, в който като причина за гибелта са посочени дихателни проблеми.
Хора, с които Би Би Си беседва, настояват, че активността на контрабандистите се е нараснала, като цените са се повишили с 200%, откогато в края на предходната година СБП са направили набези в Гезира - околност, която беше несъмнено леговище за бягащите от боевете в Хартум. Повечето от контрабандистите упорстват за заплащане посредством банково приложение. Някои хора събират оскъдните си спестявания, с цел да платят, или получават парите от свои родственици в диаспората.
Би Би Си се е свързал с египетското държавно управление, с цел да попита какво прави то, с цел да се оправи с контрабандистите, само че не е получил отговор. Консулството на Судан в Асуан в южната част на Египет споделя, че е почнало акция, която предизвестява за заплахите, свързани с контрабандата на хора.
" Работим с египетското държавно управление, с цел да ускорим процеса на издаване на визи, да увеличим броя на утвърдените молби и да позволим на повече суданци да влязат законно в страната ", изяснява пред Би Би Си суданският чиновник в Асуан Абдел Кадер Абдула.
Хората в Судан могат да аплайват за египетска виза на две места - Уади Халфа в северната част на страната и Порт Судан в източната. Повечето от тях се насочват към Уади Халфа, защото е по-близо до Аржен, основния сухопътен граничен пункт. В Уади Халфа обаче няма съвсем никаква инфраструктура и хората чакат на опашки с часове, с цел да бъдат обработени. След подаване на заявката може да минат месеци, до момента в който се разбере дали са утвърдени. Разселени и с малко пари, те чакат и спят, където могат - в околните учебни заведения или на улицата.
The war in Sudan has left millions of people homeless and devastated. People are dying in their numbers, there is a humanitarian crisis ongoing in Sudan.
Ten months into war in Sudan, more than half a million people have fled to South Sudan, with a recent significant increase…
— Typical African (@Joe__Bassey)
След несполучливия си опит Салама взема решение, че може би ще е по-лесно да отиде в Порт Судан, с цел да опита законен път. Но след два месеца очакване тя не получава отговор от египетското консулство за настояването си за виза, по тази причина взема решение да опита още веднъж с трафикантите и през октомври се насочва към северния град Атбара.
" Този път се подготвихме за пътуването ", споделя тя и изяснява по какъв начин са опаковали повече хранителни запаси.
" Прекарахме към шест дни в пустинята ", споделя тя, преди сполучливо да премине границата с Южен Египет.
Но един път попаднали в Египет, тежкото състояние на суданските мигранти не е завършило. Ако нямат статут на емигрант или не могат да потвърдят, че имат спогодба да аплайват за него, те могат да бъдат депортирани. За да се запишат за среща, те би трябвало да пътуват до Кайро или Александрия.
В центъра на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН) в Кайро хиляди хора стоят на дълги опашки в очакване да записват имената си и да получат така наречен жълта карта.
" Стоиш с часове в студеното време, единствено с цел да ти насрочат среща за четири месеца по-късно. Получаването на жълта карта, която получавате, откакто сте регистриран емигрант на Организация на обединените нации, ви разрешава законно да си намерите работа и да получавате месечни средства от Организация на обединените нации ", споделя Халима. Тя прибавя, че са ѝ споделили да се върне през април, с цел да разбере дали може да получи такава карта.
Но Ибтесам, която е съумяла да получи статут на емигрант, показва пред Би Би Си, че от идването си през юни не е получавала никакви средства от Организация на обединените нации.
" Съпругът ми е мъртъв. Трябва да заплащам наем и учебни такси всеки месец, а никой не ни оказва помощ ", споделя тя.
Кристин Бешай от Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците признава за сходни разочарования, само че споделя, че организацията е " изправена пред дефицит на средства ".
" Разширихме потенциала си с 900%. Така че би трябвало да определим целите и да помислим: " Кой се нуждае от помощ първо? ", прецизира представителят и прибавя: " Създадохме медицински служби на границата благодарение на египетския Червен полумесец. "
Салама се е събрала още веднъж с децата си в Кайро и живее в дребен апартамент с други родственици. Тя е получила статут на емигрант и в идеалния случай би желала да се реалокира в личен дом, само че това е невероятно с малко помощ или пари. Младата жена споделя, че непрекъснато се тревожи за бъдещето - и в идеалния случай би желала да се върне вкъщи. Благодарна е, че е намерила сигурност, само че остава ядосана и травмирана, че е била принудена да заплаща на трафиканти, които са коствали живота на майка ѝ.
Видеото е архивно: " Насилието в Судан не стихва "
" Оставиха мен и мъртвата ми майка в пустинята " , споделя пред Би Би Си 25-годишната Салама, която прави първия си обезверен опит да пресече границата със фамилията си през август.
Както всички интервюирани за тази публикация, името ѝ е променено предвид на нейната сигурност.
Тя пътувала с 65-годишната си майка и още четирима родственици на задната седалка на пикапа на контрабандиста, когато той аварирал, изхвърляйки майка ѝ от транспортното средство. Пътували са в продължение на осем часа и са спрели да спят през нощта, преди да се случи случаят.
" Опитвахме се да кажем на водача да понижи скоростта ", споделя Салама. Но препоръките не били чути и майка ѝ умряла, откакто си блъснала главата .
Контрабандистите отказали да транспортират мъртвото ѝ тяло, по тази причина свалили Салама, която плачела неудържимо , дружно с останалите членове на фамилията и движимостите им от камиона - и за техен смут си тръгнали без тях.
Салама е взела решение да напусне дома си в Омдурман - град, ситуиран на другия бряг на река Нил от столицата Хартум - защото боевете се доближават от ден на ден. Тя реалокира фамилията си в северния град Габгаба, откъдето работят контрабандистите. Местните поданици са го нарекли " летище Габгаба " поради притока на хора, които търсят избавление.
Конфликтът - жестока битка за власт сред военните и паравоенната формация " Сили за бърза поддръжка " (СБП) - избухва през април предходната година. Той принуди повече от 10 милиона души да изоставен домовете си, като към 450 000 от тях избягаха в Египет.
War and genocide is ongoing in Congo, Sudan and Ethiopia.
Millions are being displaced and millions have been killed.
Africans are dying and the world is silent.
Your comments on this...
— African Hub (@AfricanHub_)
Салама, която е вдовица с две деца, споделя, че в квартала им постоянно се чува пукотевица.
" Трябваше да напуснем. Животът ни беше в заплаха " , споделя тя.
Преди да тръгне с майка си, тя към този момент е провела бягството на децата си през границата с други родственици, употребявайки маршрута на контрабандата през пустинята, защото е станало " невероятно " да се получи виза за законно пътешестване до Египет. Преди това дамите и децата са можели да влизат в Египет без виза, само че с войната се появяват нови ограничавания.
Контрабандистите нормално са мъже, които се занимават с рандеман на злато в региона, познават сложния необитаем терен по 1200-километровата граница и имат достъп до камиони. За прекосяването на границата те са ѝ взели по 300 $ на човек - пари, които тя не е получила назад, когато е била изоставена в пустинята.
В последна сметка, след часове очакване край пътя с тялото на майка си и с малко храна и вода, Салама съумява да се добере до водач, който пътува към Судан с храна и електрически артикули. Той води фамилията до северния судански град Абу Хамад, където съумяват да погребат майката на Салама.
Преживяването на Салама не е извънредно - макар че хората не са склонни да описват за прекарванията си. Тези, които са се съгласили да приказват с Би Би Си, обаче споделят, че случаите са постоянно срещани, защото контрабандистите карат с висока скорост, с цел да избегнат управляващите .
Ибрахим, държавен чиновник от Хартум, който през август предходната година въпреки всичко е стигнал до Египет, споделя пред Би Би Си, че мъжът, с който е пътувал, е счупил врата си и е умрял, откакто камионът, в който са пътували, се е блъснал в канара . Контрабандистите настояли да оставят тялото му и да го погребат в пустинята.
" Всички бяха ужасени. Гледах необозначения гроб, до момента в който си тръгвахме, а дамите и децата в камиона плачеха " , споделя Ибрахим.
It’s been over 300 days since a brutal war began in Sudan. Record numbers of children are being forced to seek life-saving care. Here’s what you should know about what’s happening.
Watch and share.
— UNICEF (@UNICEF)
Грабежите също са постоянно срещани. Халима споделя на Би Би Си за едно ужасяващо прекарване през декември, преди камионът им да стигне до границата.
" Бяхме нападнати от четирима маскирани въоръжени мъже, когато камионът ни се повреди. Те стреляха във въздуха, удариха щерка ми и откраднаха движимостите ни ", споделя 60-годишната жена, която е избягала от щата Гезира, откакто бойци на Съюз на българските писатели са нападнали дома ѝ.
Нападателите се изплашили, когато се появил различен автомобил и, за благополучие, водачът се съгласил да им помогне и ги превел през границата.
Халима споделя, че 25-годишната ѝ щерка, психолог, е била мощно разтърсена от инцидента и е умряла на идващия ден след идването им в Египет.
" Тя получи припадък на суматоха и не можеше да диша ", споделя тя и изяснява, че не са съумели да ѝ окажат здравна помощ в точния момент.
Би Би Си е видял копие от смъртния акт, в който като причина за гибелта са посочени дихателни проблеми.
Хора, с които Би Би Си беседва, настояват, че активността на контрабандистите се е нараснала, като цените са се повишили с 200%, откогато в края на предходната година СБП са направили набези в Гезира - околност, която беше несъмнено леговище за бягащите от боевете в Хартум. Повечето от контрабандистите упорстват за заплащане посредством банково приложение. Някои хора събират оскъдните си спестявания, с цел да платят, или получават парите от свои родственици в диаспората.
Би Би Си се е свързал с египетското държавно управление, с цел да попита какво прави то, с цел да се оправи с контрабандистите, само че не е получил отговор. Консулството на Судан в Асуан в южната част на Египет споделя, че е почнало акция, която предизвестява за заплахите, свързани с контрабандата на хора.
" Работим с египетското държавно управление, с цел да ускорим процеса на издаване на визи, да увеличим броя на утвърдените молби и да позволим на повече суданци да влязат законно в страната ", изяснява пред Би Би Си суданският чиновник в Асуан Абдел Кадер Абдула.
Хората в Судан могат да аплайват за египетска виза на две места - Уади Халфа в северната част на страната и Порт Судан в източната. Повечето от тях се насочват към Уади Халфа, защото е по-близо до Аржен, основния сухопътен граничен пункт. В Уади Халфа обаче няма съвсем никаква инфраструктура и хората чакат на опашки с часове, с цел да бъдат обработени. След подаване на заявката може да минат месеци, до момента в който се разбере дали са утвърдени. Разселени и с малко пари, те чакат и спят, където могат - в околните учебни заведения или на улицата.
The war in Sudan has left millions of people homeless and devastated. People are dying in their numbers, there is a humanitarian crisis ongoing in Sudan.
Ten months into war in Sudan, more than half a million people have fled to South Sudan, with a recent significant increase…
— Typical African (@Joe__Bassey)
След несполучливия си опит Салама взема решение, че може би ще е по-лесно да отиде в Порт Судан, с цел да опита законен път. Но след два месеца очакване тя не получава отговор от египетското консулство за настояването си за виза, по тази причина взема решение да опита още веднъж с трафикантите и през октомври се насочва към северния град Атбара.
" Този път се подготвихме за пътуването ", споделя тя и изяснява по какъв начин са опаковали повече хранителни запаси.
" Прекарахме към шест дни в пустинята ", споделя тя, преди сполучливо да премине границата с Южен Египет.
Но един път попаднали в Египет, тежкото състояние на суданските мигранти не е завършило. Ако нямат статут на емигрант или не могат да потвърдят, че имат спогодба да аплайват за него, те могат да бъдат депортирани. За да се запишат за среща, те би трябвало да пътуват до Кайро или Александрия.
В центъра на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците (ВКБООН) в Кайро хиляди хора стоят на дълги опашки в очакване да записват имената си и да получат така наречен жълта карта.
" Стоиш с часове в студеното време, единствено с цел да ти насрочат среща за четири месеца по-късно. Получаването на жълта карта, която получавате, откакто сте регистриран емигрант на Организация на обединените нации, ви разрешава законно да си намерите работа и да получавате месечни средства от Организация на обединените нации ", споделя Халима. Тя прибавя, че са ѝ споделили да се върне през април, с цел да разбере дали може да получи такава карта.
Но Ибтесам, която е съумяла да получи статут на емигрант, показва пред Би Би Си, че от идването си през юни не е получавала никакви средства от Организация на обединените нации.
" Съпругът ми е мъртъв. Трябва да заплащам наем и учебни такси всеки месец, а никой не ни оказва помощ ", споделя тя.
Кристин Бешай от Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците признава за сходни разочарования, само че споделя, че организацията е " изправена пред дефицит на средства ".
" Разширихме потенциала си с 900%. Така че би трябвало да определим целите и да помислим: " Кой се нуждае от помощ първо? ", прецизира представителят и прибавя: " Създадохме медицински служби на границата благодарение на египетския Червен полумесец. "
Салама се е събрала още веднъж с децата си в Кайро и живее в дребен апартамент с други родственици. Тя е получила статут на емигрант и в идеалния случай би желала да се реалокира в личен дом, само че това е невероятно с малко помощ или пари. Младата жена споделя, че непрекъснато се тревожи за бъдещето - и в идеалния случай би желала да се върне вкъщи. Благодарна е, че е намерила сигурност, само че остава ядосана и травмирана, че е била принудена да заплаща на трафиканти, които са коствали живота на майка ѝ.
Видеото е архивно: " Насилието в Судан не стихва "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ