Отбранявате се, несигурни сте, уверени, конфронтиращи се: може ли езикът

Отбранявате се, несигурни сте, уверени, конфронтиращи се: може ли езикът на тялото ви да разкрие какво мислите? Повечето от нас са чували или чели, че в случай че скръстите ръце на гърдите си, се чувствате застрашени и заемате отбранителна позиция. Че в случай че си играете с косата си, до момента в който говорите, се чувствате нервни и несигурни – само че има ли в действителност някаква истина в тези стандарти за езика на тялото?

Снобски клишета, а не експертни отзиви

Четенето на езика на тялото може да бъде потребно умеене за схващане на това по какъв начин се усеща някой или какви може да са мислите му. Но е значимо да запомните, че това не е точна просвета и може да има културни или самостоятелни вариации в метода, по който хората се показват посредством езика на тялото. Например зрителният контакт в Япония може да се смята за акт на експанзия или неучтивост. Наистина не можете да се доверите на всичко, което прочетете в управленията за езика на тялото.

Например в книга, оповестена през 1970 година, създателят Рей Бърдуистел твърди, че хората имат 20 000 разнообразни изражения на лицето. Но в „ Окончателната книга за езика на тялото “, оповестена през 2004 година от Алън и Барбара Пийз, този брой ненадейно се усилва до 250 000. По-нови научни проучвания демонстрират, че действителният брой изражения на лицето в действителност е по-близо до 21.
Има книги за езика на тялото, които дават обещание триумф в заседателната зала, спалнята, питейните заведения и заведенията за хранене. Те дават обещание триумф в работата и вкъщи дружно с това по какъв начин да четете безмълвните „ разкази “ на вашите другари и съседи. Тези известни книги имат две съществени цели (освен печеленето на пари) – те изясняват по какъв начин да разчитате „ експертно “ езика на тялото, само че също и по какъв начин да го фалшифицирате за оптимален резултат.

Доминиращи позиции

„ Окончателната книга за езика на тялото “, да вземем за пример, ни споделя, че символичното наблягане на чатала (разтворени крайници с ханш публикуван напред и ръка на колана) се употребява от „ мачовците и яките момчета ". Това е мощен полов сигнал, споделят създателите и настояват, че работи. Те пишат: „ Този ​​жест споделя на другите: „ Аз съм неустрашим – мога да преобладавам “, заради което е нормален за дебнещите мъже. “
Милиони хора купуват тези книги и се пробват да пресъздадат мачовската позиция, с цел да наподобяват крепко. Седналата поза за полова агресивност е „ катапулт “ – тялото е изпружено обратно, краката са изпънати напред, ръцете са или на бедрата или с преплетени пръсти зад главата. Лактите са „ заплашително изпъкнали “. Според създателите на умните книги, това е съвсем извънредно мъжки жест, „ употребен за заплашване на другите “.
Трудно е да не забележите, че сходно тълкуване е много комично и тези „ секрети “ смисли са необятно публикувани в бестселърите за „ неприятните момчета “. Тази решителност е много нелепа по своята същина. Тези книги са цялостни със статични изображения на езика на тялото на ефикасните „ комуникатори “ - и това е един главен проблем, тъй като езикът на тялото е динамичен: тялото е в придвижване. Не можете да стоите в позата на мачо през целия ден.
Но това не значи, че езикът на тялото не е значим. Значението му е голямо, макар че не е 12 пъти по-мощен от вербалната връзка - както някои настояват.

Фалш против истина

В моята книга „ Преосмисляне на езика на тялото “ настоявам, че с цел да разчетете вярно езика на тялото, би трябвало да знаете къде да търсите. Може да няма 20 000 разнообразни изражения на лицето, само че по него въпреки всичко се разчитат доста скрити прочувствени положения. Това е по този начин до момента в който индивидът не стартира да се пробва да управлява мимиките си, да вземем за пример като прикрива страстите си с усмивка.
Как можете да различите подправена усмивка от същинска усмивка? Истинската включва мускулите към очите и постепенно изчезва от лицето. Фалшивата маскираща усмивка изчезва от лицето ненадейно, както сподели американският психолог Пол Екман в своите пионерски опити, свързващи страстите и изражението на лицето. Така че с цел да декодирате по-точно изражението на лицето, би трябвало да се концентрирайте върху това, което се случва, когато подправената усмивка изчезне. Много за малко е, само че може да бъде доста показателно.
Друг проблем със статичната природа на тези книги за езика на тялото е, че речта и езикът на тялото са тясно свързани, както твърди американският психолог и специалист по психолингвистика (психологията на езика), Дейвид Макнийл в своята книга от 2000 година „ Език и жестове “.
Когато приказват, хората постоянно вършат спонтанни и несъзнателни придвижвания с ръцете си, които илюстрират наличието на това, което споделят. Няма речник за тези придвижвания, само че те се генерират дружно със самата тирада. Моето лично проучване сподели, че смислите се показват в тези придвижвания - и когато хората не могат да видят съответните жестове, те пропущат значима информация.
Понякога жестикулацията и речта не съответстват. Говорещият може да каже „ моят сътрудник и аз сме доста близки “, само че ръцете му демонстрират доста раздалечаване, а не непосредственост. Друг човек споделя „ Имам доста високи упоритости “, само че ръката му не разказва това, което бихте очаквали, в случай че човек в действителност се усеща по този начин. Много по-лесно е да излъжете дейно в речта, в сравнение с в съпътстващия жест, тъй като тези придвижвания имат комплицирани моменти, свързани със самата тирада. Движението на ръката стартира тъкмо преди изказаното и по-късно смисловата част от жеста съответствува тъкмо със съответната дума. Трудно е да се разбере този синхрон или асинхрон, в случай че индивидът насреща лъже. Отново всичко е в придвижването и времето — и в тясната и несъзнателна връзка сред речта и езика на тялото.
Джеф Бийти, професор по логика на психиката в университета Edge Hill, The Conversation