Реформата в отбраната: атаки отвън, съпротива отвътре
Отбраната е област, в която не трябва да се позволяват „ любителски “ опити и на отпред на която не трябва да застават лаици, тъй като грешките нормално костват ориста на нацията. А рискът от такива неточности е голям, изключително в нежна народна власт като българската, в която гласоподавателят елементарно става жертва на популистко предизборно говорене или зловредни изборни операции, с които родният политически ешелон си обезпечава власт и парични потоци. В защитата обаче, корупцията и нечестното ръководство не са единствено опасност за източване на обществен запас в частни джобове. Те могат да доведат до действителна опасност за националната сигурност, в това число и прелом.
Именно по тази причина Министерството на защитата е институция (единствена измежду всички министерства), която е формирана и от цивилни специалисти, и от висши офицери от Българската войска. Ведомството е „ интегрирано “, като няколко основни дирекции в него се оглавяват от генерали и са попълнени извънредно с хора под пагон, а най-висшият офицер в българската армия следва да е „ дясна ръка “ на министъра по всички въпроси, където единствените специалисти са хора във военна униформа.
Така завършена, властта в министерството би следвало да подсигурява последователност и високоотговорна военна експертиза, с които да се вземат значимите решения за политиките на страната за създаване на защитителен потенциал и гарантиране на националната сигурност. И все пак, надали някой ще посмее да се похвали със положението на армията ни: хора не стигат в плашещи проценти, а техниката ни е надалеч от най-модерните – в случай че би трябвало да споменем единствено два от най-сериозните проблеми. Тези дълбоки дефицити не са артикул на последните няколко месеца. Министър Тагарев показва увереност и подготвеност в композиция, която от дълго време не сме виждали отпред на родната защита, само че навигацията му притеснително припомня на оня анекдот за плуването в басейн със сярна киселина – от вътрешната страна те разяжда, а извън получаваш подвиквания и дюдюкания и от непознати и от свои.
Но къде са генералите?
Генералите от българската войска са безусловно непознати за необятната аудитория и макар че имат основна роля за осъществяването на значими стратегически за България задания, медиите не им задават въпроси и не ги канят в студия. Покани рядко получават и от народните представители, пред които би следвало да се регистрират за свършената работа. Началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов, Директорът на щаба на защитата ген. майор Стайко Прокопиев, както и шефовете на 5 дирекции в министерството на защитата, са генерали. Освен тях, още 7 генерала оглавяват 7 командвания.
Безотчетният комфорт на този стабилен боен ешелон обаче напълно не значи, че всички са ги не запомнили. Напротив, те постоянно и всеобщо получават идващите си генералски звезди и високите си постове за още по-дълго време. И макар че връзка сред постигнатите резултати и получените покачвания липсва, към военните постоянно и стабилно се насочат поощрителни послания и потупвания по генералските пагони. Откъде? Откъм президентството.
Президентът има последната дума за покачването, позицията и пенсията на генералите, неговото утвърждение е основно значимо за всеки от тях и Румен Радев, който нееднократно се разгласи срещу това България да застане до своите съдружници от Европейски Съюз и НАТО и да поддържа Украйна, употребява това въздействие, с цел да бави и саботира решенията на Народното събрание и кабинета. В неговия личен кабинет също по този начин има и настоящ военачалник за консултант, който взе участие във всички значими заседания в министерството на защитата - съвет по защита, заседания в командванията, заседания при Началника на защитата и пр.
В тази токсична среда, на министър Тагарев му се постанова да дава отговор пред дейната евроатлантическа общественост на всички сложни въпроси, свързани освен с решенията в защитата, само че и с темпа на тяхното осъществяване. Не е ли време генералите да се изправят пред Народното събрание, а за какво не и непосредствено пред медиите и жителите и да отговорят на въпросите, за чието осъществяване носят директна отговорност? Не е ли време и проатлантическата общественост да спре да дюдюка и вместо това – да потърси действителен доклад от хората, които го дължат?
Именно по тази причина Министерството на защитата е институция (единствена измежду всички министерства), която е формирана и от цивилни специалисти, и от висши офицери от Българската войска. Ведомството е „ интегрирано “, като няколко основни дирекции в него се оглавяват от генерали и са попълнени извънредно с хора под пагон, а най-висшият офицер в българската армия следва да е „ дясна ръка “ на министъра по всички въпроси, където единствените специалисти са хора във военна униформа.
Така завършена, властта в министерството би следвало да подсигурява последователност и високоотговорна военна експертиза, с които да се вземат значимите решения за политиките на страната за създаване на защитителен потенциал и гарантиране на националната сигурност. И все пак, надали някой ще посмее да се похвали със положението на армията ни: хора не стигат в плашещи проценти, а техниката ни е надалеч от най-модерните – в случай че би трябвало да споменем единствено два от най-сериозните проблеми. Тези дълбоки дефицити не са артикул на последните няколко месеца. Министър Тагарев показва увереност и подготвеност в композиция, която от дълго време не сме виждали отпред на родната защита, само че навигацията му притеснително припомня на оня анекдот за плуването в басейн със сярна киселина – от вътрешната страна те разяжда, а извън получаваш подвиквания и дюдюкания и от непознати и от свои.
Но къде са генералите?
Генералите от българската войска са безусловно непознати за необятната аудитория и макар че имат основна роля за осъществяването на значими стратегически за България задания, медиите не им задават въпроси и не ги канят в студия. Покани рядко получават и от народните представители, пред които би следвало да се регистрират за свършената работа. Началникът на защитата адмирал Емил Ефтимов, Директорът на щаба на защитата ген. майор Стайко Прокопиев, както и шефовете на 5 дирекции в министерството на защитата, са генерали. Освен тях, още 7 генерала оглавяват 7 командвания.
Безотчетният комфорт на този стабилен боен ешелон обаче напълно не значи, че всички са ги не запомнили. Напротив, те постоянно и всеобщо получават идващите си генералски звезди и високите си постове за още по-дълго време. И макар че връзка сред постигнатите резултати и получените покачвания липсва, към военните постоянно и стабилно се насочат поощрителни послания и потупвания по генералските пагони. Откъде? Откъм президентството.
Президентът има последната дума за покачването, позицията и пенсията на генералите, неговото утвърждение е основно значимо за всеки от тях и Румен Радев, който нееднократно се разгласи срещу това България да застане до своите съдружници от Европейски Съюз и НАТО и да поддържа Украйна, употребява това въздействие, с цел да бави и саботира решенията на Народното събрание и кабинета. В неговия личен кабинет също по този начин има и настоящ военачалник за консултант, който взе участие във всички значими заседания в министерството на защитата - съвет по защита, заседания в командванията, заседания при Началника на защитата и пр.
В тази токсична среда, на министър Тагарев му се постанова да дава отговор пред дейната евроатлантическа общественост на всички сложни въпроси, свързани освен с решенията в защитата, само че и с темпа на тяхното осъществяване. Не е ли време генералите да се изправят пред Народното събрание, а за какво не и непосредствено пред медиите и жителите и да отговорят на въпросите, за чието осъществяване носят директна отговорност? Не е ли време и проатлантическата общественост да спре да дюдюка и вместо това – да потърси действителен доклад от хората, които го дължат?
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ