Отборът на Ливърпул продължава да е в отчайваща форма. Вчера

Отборът на Ливърпул продължава да е в отчайваща форма. Вчера британският първенец претърпя проваляне с 0:3 на „ Анфийлд “ от Нотингам и това е най-голямата загуба от този отбор след невероятните 117 години.

Форест победи мърсисайдци с 5:1 през 1908 година и записа и първата победа в историята на стадиона на мърсисайдци.

Ливърпул е в доста слаба форма, като в последните седем мача е изгубил шест, т.е. е паднал е осем от последните 11 срещи във всички надпревари, което е една от най-лошите серии на тима през последните години.

Кошмарът, който Ливърпул претърпя на " Анфийлд " против Нотингам Форест в събота следобяд, към този момент не може да бъде тълкуван като случай, а като ярка индикация за сериозна систематична рецесия, в която тимът на Арне Слот потъва с ускоряване.

" Червените ", които носеха аурата на непобедимост и непоклатимост, в този момент наподобяват разпилени, безредни и лишени от тези хъс и неизменност, които бяха отличителни за стила на Слот през дебютния му сезон на Острова.

А загубата с 0:3 от Форест не бе просто следващият тежък резултат - тя бе символна за срив в увереността, за неналичието на хрумвания и на некадърност да се реагира, когато противникът те подлага на напрежение.

Присъствието на шефа Том Вернер на трибуните в допълнение акцентира драматичността на обстановката. Босът видя от ложите една от най-бледите и безидейни продукции на Ливърпул вкъщи от години.

Думите на Слот след мача, че резултатът е " доста, доста неприятен ", бяха точни за моментната обстановка след самия дуел, само че и прекомерно голословни по отношение на мащаба на рецесията.

Да загубиш шест мача от последните седем във Висшата лига е пагубна статистика за всеки треньор, само че когато ръководиш клуб като Ливърпул, тя добива още по-тежки измерения.

Особено когато идва след акция, в която отборът полетя при новия си управител, който изглеждаше като повече от постоянен правоприемник на Юрген Клоп.

Статистиката е безмилостна. Две провали в последните три семейства са толкоз, колкото в предходните 53.



Намалялата експанзия на отбора е повече от притеснителна, а методът, по който Ливърпул получава голове, демонстрира липса на централизация, убеденост и дисциплинираност.

Слот похарчи 450 милиона паунда през лятото и все пак тимът наподобява не просто по-нестабилен, само че и по-слаб, в сравнение с беше преди вложенията.

За страдание на правилните сърца на " Коп ", прехвърлянето на Александър Исак за 125 милиона лири се трансформира в емблема на този декаданс. Шведът, от който се очакваше да свети още по-силно спрямо Нюкасъл, наподобява като непознато тяло в отбора на мърсисайдци.

Приносът му е най-малък, а въздействието му върху играта - съвсем нулево. Смяната му в 68-ата минута дори закъсня и е под сериозна въпросителна дали Слот не би трябвало да прекрои офанзивата си за идващите значими мачове.

Но Исак не е единственият проблем. Целият тим рухва с напредването на мачовете - рухва физически, душевен, тактически...

Напук на рецензиите, само Мохамед Салах демонстрира импулса и отдадеността, които се приближават до познатото равнище. Останалите са в положение на явна игрова рецесия, а Слот наподобява безпомощен да обърне посоката след онази първа загуба от Кристъл Палас през септември, когато късният гол на Нкетия отвори пукнатината, която скоро по-късно се трансформира в бездна.

Да се смени бранител като Конате с нападател като Екитике още в 55-ата минута излъчва обезсърчение, а не стратегическа визия. Такива ходове подсказват комплициране и наивно търсене на бързи решения, което съвсем постоянно е неверен метод.

Статистиката, която разказва ситуацията, е стряскаща. За повторно в историята си Ливърпул губи шест от първите си 12 мача. Само три други шампионски тима са започвали отбрана на купата си толкоз неприятно.

А за първи път от 1965-а мърсисайдци губят поредни мачове в шампионата с три или повече гола разлика. Това не са просто неприятни резултати - това е невиждан срив за мащаба на клуба.



Проблемът със статичните положения също е индикативен: девет позволени гола от корнери и свободни удари - що се касае за целия минал сезон.

Да не се стопираме детайлно на случилото се против Форест, само че вторият гол на гостите, пристигнал единствено 39 секунди след началото на второто полувреме, унищожи всяка концепция за вероятен поврат.

Той сподели какъв брой елементарно може да бъде продънен Ливърпул и какъв брой малко опозиция оказва отборът, когато е притиснат.

Интензитетът и характерът, които бяха запазената марка на тима под управлението на Клоп и които продължиха да съществуват при Слот през предходната акция, са съвсем изцяло изчезнали.

Късните победи от началото на сезона се оказаха единствено козметика, която краткотрайно прикриваше пукнатините. Сега фасадата се срутва, а под нея се разкриват съществени структурни проблеми.

Третият гол на Морган Гибс-Уайт дефинитивно разсея всякаква вяра и докара до всеобщо овакантяване на трибуните. Публиката не освирка своите, само че тишината и примирението бяха надалеч по-обезпокоителни. " Анфийлд ", който толкоз постоянно самичък е печелил мачове, този път беше безгласен и безпомощен.

Титлата към този момент е фантазия - няма първенец, който да е защитил трофея си с актив от 18 точки след 12-ия кръг.

Със сигурност Ливърпул от сезон 2025/26 няма да е първият, който ще промени тази безконечна статистика.

В този миг борбата не е за първото място, а за финиш в топ 4. Но даже и това наподобява като колосално предизвикателство в актуалната обстановка.

Ако Арне Слот не откри незабавни и съответни решения, в случай че не стабилизира тима и не върне даже част от миналогодишния му образ, напрежението върху него ще стане отвратително.

Нидерландецът надали е в непосредствена заплаха да бъде освободен, само че краят на търпението във великата игра на това равнище постоянно е надалеч по-близо, в сравнение с наподобява. Даже и в институция на футболната обич като Ливърпул.