Отборът на Испания победи тима на Франция с 2:0 и

Отборът на Испания победи отбора на Франция с 2:0 и си обезпечи място на най-големия край в света на футбола. Попаденията бяха дело на Микел Оярсабал , който се разписа в 22-ата минута (дузпа) и на Педро Поро , който прониза френската врата в 58-ата минута.

На огромния край в Ню Джърси в неделя (19 юли) „ Ла Фурия “ ще се изправи против спечелилият от мача сред Англия и Аржентина.

Франция пристигна на Мондиал 2026 година със самочувствието на първенец, с тим, пъстър със звезди, само че по какъв начин „ петлите “ бяха изпратени вкъщи? Отговор дава анализът на Сам Уолъс от The Telegraph, представен от 

Великолепната испанска футболна гражданска война трансформира футбола през първото десетилетие на XXI в., а с достигането до втори край на Световно състезание Испания изнесе урок в Далас по какъв начин се играе с убийствена успеваемост.

Този френски тим от звезди през 2026 година беше безусловно тактически надигран, получи паспортите и бордовите си карти и беше изпратен на гейта от един тим на Испания, който имаше цялостен надзор.

Действащите европейски първенци са скромен състав, в който единствената огромна звезда е Ламин Ямал , само че даже и той няма различен избор, с изключение на да работи като част от този обединен и образован колектив. Нито Ямал, нито някой от неговите съотборници наподобява, че ще завоюва Златната обувка през 2026 година , само че в неделя, директно до Ню Йорк, те могат да си тръгнат с единствения трофей, който в действителност има значение.

Този полуфинал беше диктуван от триото в полузащитата – Родри, Дани Олмо и Фабиан Руис, които направиха това, което вършат всички най-хубави модерни испански халфови линии против противниците си: лишават притежанието на топката и постепенно източват вярата им.

За Франция теренът в един миг изглеждаше прекомерно дребен, а в идващия момент – прекомерно огромен. Такава е простата успеваемост на тези интензивни пасове в триъгълници, които преодоляват пресата и служат като пролог за промяна на посоката на офанзивата, нова концепция или пас към свободен съотборник.

Първият въпрос от френските медии след мача към Дидие Дешан беше по какъв начин се усеща след изнасянето на сходен урок – и беше мъчно да се спори с това. Невероятният Луис де ла Фуенте – човек, който капитанът на Франция от международното през 1998 година би подминал, без да разпознае преди пет години – заведе Дешан тук-там, където тактически той нямаше отговор.

И това не е за първи път: това лято, както и в предходните две, Де ла Фуенте победи Дешан. Преди две години на полуфинала на Евро 2024, а по-късно и на финала на Лигата на нациите предишното лято. Този мач беше най-лошият от трите за Дешан, който ще се отдръпна след четири Световни шампионати отпред на Франция с повече въпроси за това какво е можело да бъде, в сравнение с за единствения успех през 2018 година

29-годишният нападател на Реал Сосиедад Микел Оярсабал осъществя дузпа , извоювана от Ямал през първото полувреме. Защитникът на Тотнъм Хотспър Педро Поро добави втория гол след почивката с оня вид нападателни навлизания по фланга, които биха провокирали одобрителна усмивка от Анге Постекоглу – индивидът, под чието управление Поро правеше това постоянно.

Във френските екипи имаше повече играчи на Реал Мадрид, в сравнение с в испанските, само че новото попълнение на клуба, Марк Кукурея , още веднъж беше великолепен. Същото важи и за индивида, в миналото считан за французин – Емерик Лапорт, както и за други като Алекс Баена и Оярсабал. Никой от тях няма профила на най-големите френски звезди.

Ако използваме локална прилика, Килиан Мбапе, Усман Дембеле и Майкъл Олизе бяха затворени в заграждението и вратата беше затръшната зад тила им. Дешан приказва по-късно за това, че тимът му не е съумял да доближи най-хубавото си равнище. Той зададе риторични въпроси за рефера Иван Бартон от Ел Салвадор, загатвайки, че е направил неточности. Имаше подозрение за игра с ръка на Ямал при отсъждането на дузпата. Но в реалност френският селекционер нямаше безапелационни отговори – той като че ли не знаеше по какъв начин тъкмо е изгубил този мач.

В последна сметка Дешан заложи на скоростта и завършващия удар на едни от най-хубавите нападатели в света и когато те не съумяха да се сработят, нямаше опция. Адриен Рабио получи ранен жълт картон и беше сменен на полувремето. Уилям Салиба стана следващият състезател на Арсенал , който се контузи на този шампионат, напускайки наложително през първата част.

За да противодейства на скоростта на Мбапе в няколко обстановки, испанският вратар Унай Симон заемаше позиции извънредно надалеч отвън наказателното си поле, действайки като „ либеро “. Симон рядко беше принуждаван да прави огромни спасявания, а решителните намеси в последната секунда от испанските бранители бяха още по-малко. Вместо това имаше непоколебима религия от страна на този испански тим, че мачът може да бъде следен и оформян, а Франция – насочвана надалеч от зоните, в които е рискова.

Във VIP ложите на ФИФА четирима великани от триумфа на Испания на Световното състезание през 2010 година – Икер Касияс, Серхио Рамос, Шави Ернандес и Карлес Пуйол – следиха с утвърждение. Техният тим, преобладаващ на две европейски и едно международно състезание, беше друг. Той беше построен от огромните тимове на Реал Мадрид и Барселона от онази ера, до момента в който този състав на Испания доближи до финала в неделя без сходна звездна мощност от двата испански гранда.

„ Направихме го с дисциплинираност, организация, мъжество. Справихме се доста добре с предвиждането на етапите на играта и това е нещото, в което сме най-хубави като испански футболисти. Можем да разчитаме мачовете и да се оправяме с другите интервали в тях. Това е плод на работата ни в академиите и на всички треньори. Наистина би трябвало да оценим какво вършат те на това равнище “, сподели Де ла Фуенте.

Той беше прав, несъмнено, като началник на футболна нация, която основава и развива толкоз огромен размер от играчи, способни да работят в цялостна естетика. Със сигурност те отиват на финала в неделя с един ден повече отмора и към този момент са любимци против Аржентина или Англия. „ Може да гледате на този мач като на край и същото може да се каже за Англия и Аржентина. Нямам желания към нито един от двата тима “, сподели Де ла Фуенте.

Преди две години в Берлин Испания на Де ла Фуенте направи съвсем същото против Англия на Гарет Саутгейт на финала на Евро 2024, както и при този мотив. Тогава следобедът на испански надзор мина в последователно осъзнаване, че Англия не може да нанесе удар, до момента в който не стана прекомерно късно.

Сега казусът с Франция беше същият. Те позволиха дузпа в 20-ата минута, когато Люка Дин посегна към неутрална топка, без да забележи, че Ямал се кани да го изпревари. Подобно на дузпата, която Хари Кейн направи против Мексико на осминафиналите, обстановката беше неловка, само че Ямал планува контакта. Топката се удари в рамото му и не беше отсъдена игра с ръка. По-късно през второто полувреме Ямал надбяга Дин и вкара гол, само че се оказа в минимална засада при старта на придвижването си.

Докато Франция изпитваше усложнения да реализира връзките, които са толкоз значими за тях – най-много сред Олизе и Мбапе – в другия завършек на терена пасовете на Испания бяха отлични. Имаше една светкавична композиция, почнала от извоювана топка от Баена в 35-ата минута, при която Родри, Ямал и Дани Олмо комбинираха, с цел да основат късмет за Руис. Всичко се случи прекомерно бързо за Франция.

В моментите преди втория гол Олмо се придвижи през празно пространство, където трябваше да бъде френската халфова линия. Секунди по-късно Поро му подаде бързо, навлезе на скорост и прати върнатата топка около Майк Майнан . Дешан се опита да промени нещо с влизането на Дезире Дуе и Раян Шерки, само че беше прекомерно късно. Франция беше в клопката и нямаше излаз.