В дома на непобедимите от ФК Торино, които загинаха в една от най-големите трагедии в историята на футбола
Отборът на ФК Торино е вторият тим в четвъртия по величина град в Италия - Торино. Отборът дълги години е в сянката на гранда Ювентус. Въпреки това обаче историята на ФК Торино е много забавна и в действителност тимът е цялостен доминант в историята на италианския футбол през 40-те години на предишния век.
Прочетете още
Тимът има една шампионска купа от 1928-ма година и купа през 1935, само че от 1942-ра се ражда един от най-великите тимове в историята на футбола - Гранде Торино. Отборът дотогава е бил измежду непрекъснатите и както споменахме има една купа и купа, само че никой не е очаквал, че ще стане несломим в Италия. Гранде Торино се ражда през 1942-та година, когато клубът става първенец за повторно в историята си, тази купа обаче не е по никакъв начин инцидентно, тъй като Торино е цялостен доминатор от 1942-ра до 1949-та година по терените в Серия А. Това включва пет следващи шампионски трофеи, които сигурно щяха и да са седем, само че поради Втората светова война два следващи сезона не се организира футболно състезание в Италия.
Отборът мачка всичко по пътя си и действително войната лишава тези две трофеи, които пък щяха да са изравнени с ранните трофеи на Дженоа, която е с 9 трофея. Така Торино през днешния ден можеше да е четвъртия най-титулуван тим в Серия А след грандовете Ювентус, Милан и Интер.
4 май 1949г. несъмнено е датата, която почитателите на Торино в никакъв случай не желаят да си спомнят. На нея ФК Торино се връща от контрола против Бенфика. През този интервал европейските клубни шампионати не съществуват и другарските интернационалните срещи се смятат за доста влиятелни и са нещо като мач от евротурнирите. Тимът се прибира от Лисабон и излетява за Торино в 9:40 локално време, в италианския град обаче времето е извънредно и има гъста мъгла, вали и има доста мощен вятър. Пилотът се заблуждава, че хълмът Суперга, който се издига над Торино е отдясно и самолетът се разрушава на хълма, на която има построена огромна базилика, а под нея е гробницата на Савойската динатсия. Ударът е доста мощен, само че задната част на самолета остава непокътната. За страдание обаче всички са в предната част и 31 души - 27 пасажери и 4 индивида екипаж умират. Това е една от най-големите нещастия в историята на футбола. Оцеляват единствено трима от играчите на Гранде Торино, които не пътуват по разнообразни аргументи, както и президента на клуба, който е с грип и също не лети за Лисабон. Това поставя завършек на великия тим на Торино, а единствено можем да гадаем, какво би се случило, в случай че този тим беше траял да побеждава. След 1949 Торино става първенец на Италия единствено един път през 1976, само че купата е доста сладка, тъй като е реализирана против градския противник Ювентус, който е изпреварен с две точки.
Всяка година на 4 май всички почитатели и целия тим на ФК Торино се качват на Суперга и почитат паметта на Гранде Торино. Капитанът на тима чете всички имена, които са починали в злополуката.
Отборът си има музей, който обаче не се намира до стадиона на отбора - Олимпийският стадион в Торино, а отвън самият град Торино в градчето Груляско на към час от центъра на Торино. До него обаче може да се стигне с градски превоз и промяна на два рейса в случай че се стига от центъра.
Всъщност музеят на ФК Торино е неповторим, тъй като е съхранил изключителни реликви от историята на тима, а хората, които са ги съхранили даже не получават заплата от клуба. Дълги години музеят се намира на хълма Суперга и се обитава в базиликата, само че поради дребното пространство - единствено две стаи, хората, които поддържат музея вземат решение да сменят местоположението. Целта е музеят да бъде на остарелият стадион на Торино - " Филаделдия ", на който точно Гранде Торино е играл. Той се намира единствено на 5 минути от Олимипйския стадион, където в този момент семейства отбора.
Изниква обаче и различен огромен проблем хората, които се грижат за музея не получават никава помощ от клуба. От 2005-та тимът е в ръцето на Урбано Кайро, който си е много скандална персона. Кайро даже не разрешава на първия тим да върви в музея от 2010-та и не дава никаква помощ за музея, макар че това е единственият музей на ФК Торино. Така музеят е заставен да откри ново място, тъй като на Суперга няма място и се стига до решението той да бъде в остаряла постройка в градчето Груляско. Мечтата на хората от музея е да се завърнат на стадион " Филаделфия ", където считат, че би трябвало да е мястото на експозицията.
Любопитно е, че музеят работи единствено петък, събота и неделя. В петък и неделя часовете са от 10:00ч. до 19:00ч., а в събота от 14:00ч. до 19:00ч. Причината е, че хората, които го поддържат работят и друго и няма по какъв начин да бъдат ангажирани единствено с музея, а както и споменахме те не получават и поддръжка от клуба. Билетът е алегоричен 5 евро, а с него върви и ескурзовод, който с изключение на на италиански може да употребявате и на британски.
Самият музей се намира в остаряла постройка, а самият му вход е много скъп и е като средновековна врата. Музеят е на два етажа и може да се намерят извънредно доста неща.
Има извънредно скъпи експонати като единият колесник от самолета, който се разрушава на Суперга, движимости на футболистите, както и техни куфари, медицински чанти и други от самолета, които са безусловно непокътнати и непокътнати и до ден сегашен. Багажното е било в задната част на самолета, а тя остава непокътната. Има и екипи носени от разнообразни играчи в интервала от 1920 до през днешния ден.
Запазени са и трибуни, мрежи и даже лампите от стадион " Филаделдия ", който доста години тъне в съсипия преди преди няколко години да бъде освежен изцяло и в този момент се употребява от школата на тима.
Историята на ФК Торино е много тъжна и заради друга причина през 1967г. умира младата звезда на тима Джиджи Мерони, който е прегазен от автомобил. Мерони е считан за един от най-големите футболисти на своя интервал и бъдеща звезда на италианския футбол. Доста хора считат, че точно той е бил италианския Джордж Бест. Явно обаче няма нищо инцидентно, тъй като Джиджи Мерони се е казвал и пилотаът на самолета, който се разрушава на Суперга с Гранде Торино. Мерони е прегазен от Атилио Ромеро, който пък през 2000-та година става президент на Торино, само че банкрутира клуба през 2005-та година.
Прочетете още
Тимът има една шампионска купа от 1928-ма година и купа през 1935, само че от 1942-ра се ражда един от най-великите тимове в историята на футбола - Гранде Торино. Отборът дотогава е бил измежду непрекъснатите и както споменахме има една купа и купа, само че никой не е очаквал, че ще стане несломим в Италия. Гранде Торино се ражда през 1942-та година, когато клубът става първенец за повторно в историята си, тази купа обаче не е по никакъв начин инцидентно, тъй като Торино е цялостен доминатор от 1942-ра до 1949-та година по терените в Серия А. Това включва пет следващи шампионски трофеи, които сигурно щяха и да са седем, само че поради Втората светова война два следващи сезона не се организира футболно състезание в Италия.
Отборът мачка всичко по пътя си и действително войната лишава тези две трофеи, които пък щяха да са изравнени с ранните трофеи на Дженоа, която е с 9 трофея. Така Торино през днешния ден можеше да е четвъртия най-титулуван тим в Серия А след грандовете Ювентус, Милан и Интер.
4 май 1949г. несъмнено е датата, която почитателите на Торино в никакъв случай не желаят да си спомнят. На нея ФК Торино се връща от контрола против Бенфика. През този интервал европейските клубни шампионати не съществуват и другарските интернационалните срещи се смятат за доста влиятелни и са нещо като мач от евротурнирите. Тимът се прибира от Лисабон и излетява за Торино в 9:40 локално време, в италианския град обаче времето е извънредно и има гъста мъгла, вали и има доста мощен вятър. Пилотът се заблуждава, че хълмът Суперга, който се издига над Торино е отдясно и самолетът се разрушава на хълма, на която има построена огромна базилика, а под нея е гробницата на Савойската динатсия. Ударът е доста мощен, само че задната част на самолета остава непокътната. За страдание обаче всички са в предната част и 31 души - 27 пасажери и 4 индивида екипаж умират. Това е една от най-големите нещастия в историята на футбола. Оцеляват единствено трима от играчите на Гранде Торино, които не пътуват по разнообразни аргументи, както и президента на клуба, който е с грип и също не лети за Лисабон. Това поставя завършек на великия тим на Торино, а единствено можем да гадаем, какво би се случило, в случай че този тим беше траял да побеждава. След 1949 Торино става първенец на Италия единствено един път през 1976, само че купата е доста сладка, тъй като е реализирана против градския противник Ювентус, който е изпреварен с две точки.
Всяка година на 4 май всички почитатели и целия тим на ФК Торино се качват на Суперга и почитат паметта на Гранде Торино. Капитанът на тима чете всички имена, които са починали в злополуката.
Отборът си има музей, който обаче не се намира до стадиона на отбора - Олимпийският стадион в Торино, а отвън самият град Торино в градчето Груляско на към час от центъра на Торино. До него обаче може да се стигне с градски превоз и промяна на два рейса в случай че се стига от центъра.
Всъщност музеят на ФК Торино е неповторим, тъй като е съхранил изключителни реликви от историята на тима, а хората, които са ги съхранили даже не получават заплата от клуба. Дълги години музеят се намира на хълма Суперга и се обитава в базиликата, само че поради дребното пространство - единствено две стаи, хората, които поддържат музея вземат решение да сменят местоположението. Целта е музеят да бъде на остарелият стадион на Торино - " Филаделдия ", на който точно Гранде Торино е играл. Той се намира единствено на 5 минути от Олимипйския стадион, където в този момент семейства отбора.
Изниква обаче и различен огромен проблем хората, които се грижат за музея не получават никава помощ от клуба. От 2005-та тимът е в ръцето на Урбано Кайро, който си е много скандална персона. Кайро даже не разрешава на първия тим да върви в музея от 2010-та и не дава никаква помощ за музея, макар че това е единственият музей на ФК Торино. Така музеят е заставен да откри ново място, тъй като на Суперга няма място и се стига до решението той да бъде в остаряла постройка в градчето Груляско. Мечтата на хората от музея е да се завърнат на стадион " Филаделфия ", където считат, че би трябвало да е мястото на експозицията.
Любопитно е, че музеят работи единствено петък, събота и неделя. В петък и неделя часовете са от 10:00ч. до 19:00ч., а в събота от 14:00ч. до 19:00ч. Причината е, че хората, които го поддържат работят и друго и няма по какъв начин да бъдат ангажирани единствено с музея, а както и споменахме те не получават и поддръжка от клуба. Билетът е алегоричен 5 евро, а с него върви и ескурзовод, който с изключение на на италиански може да употребявате и на британски.
Самият музей се намира в остаряла постройка, а самият му вход е много скъп и е като средновековна врата. Музеят е на два етажа и може да се намерят извънредно доста неща.
Има извънредно скъпи експонати като единият колесник от самолета, който се разрушава на Суперга, движимости на футболистите, както и техни куфари, медицински чанти и други от самолета, които са безусловно непокътнати и непокътнати и до ден сегашен. Багажното е било в задната част на самолета, а тя остава непокътната. Има и екипи носени от разнообразни играчи в интервала от 1920 до през днешния ден.
Запазени са и трибуни, мрежи и даже лампите от стадион " Филаделдия ", който доста години тъне в съсипия преди преди няколко години да бъде освежен изцяло и в този момент се употребява от школата на тима.
Историята на ФК Торино е много тъжна и заради друга причина през 1967г. умира младата звезда на тима Джиджи Мерони, който е прегазен от автомобил. Мерони е считан за един от най-големите футболисти на своя интервал и бъдеща звезда на италианския футбол. Доста хора считат, че точно той е бил италианския Джордж Бест. Явно обаче няма нищо инцидентно, тъй като Джиджи Мерони се е казвал и пилотаът на самолета, който се разрушава на Суперга с Гранде Торино. Мерони е прегазен от Атилио Ромеро, който пък през 2000-та година става президент на Торино, само че банкрутира клуба през 2005-та година.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ