Отбелязваме 76 години от смъртта на Никола Вапцаров. За първи

...
Отбелязваме 76 години от смъртта на Никола Вапцаров. За първи
Коментари Харесай

„Не, сега не е за поезия”: 76 години без Вапцаров

Отбелязваме 76 години от гибелта на Никола Вапцаров. За първи път пред аудитория се демонстрира аленият бележник на поета, в който са записани едни от най-емблематичните му стихове.

Малък, само че извънредно скъп – това е бележникът на Вапцаров. В могат да бъдат видени творби като „ Пролет” и „ Не, в този момент не е за поезия”. Бележника могат да видят всички, които идват в къщата-музей на Никола Вапцаров в столицата, където той е живял.

Първото написано стихотворение в аления бележник на Вапцаров е „ Пролет”.

„ В един прелестен пролетен ден той написа третата „ Пролет” в своето творчество, „ Пролет навън ухае на люляк навън е синьо небе…” и го чете на брачната половинка си Бойка, на вратата се звъни и влиза полицията, която го арестува, с цел да го интернира в Годеч. В бързината Вапцаров е взел този бележник, тъй че той е бил интерниран с него и това го прави по друг от другите ръкописи и тетрадки”, изяснява литературният историк Катя Зографова.

По-късно към този момент в Годеч поетът написа в бележника " Не, в този момент не е за лирика ": „ Той провижда по какъв начин мастилото се трансформира в кръв и това явно е едно предусещане за неговата гибел единствено след година”.
Снимка: bTV
В дома на Вапцаров могат да бъдат видени и две пишещи машини. На едната – служебната, Вапцаров основава „ Моторни песни”, тъй като по това време не е имал лична. Другата, по-малка, е подарък на поета от брачната половинка му, платена е с банков заем.

Тук може да бъде забелязана и Световната премия за мир, която получава Никола Вапцаров посмъртно.

***

Не, в този момент не е за лирика,
ни за римите с звънкия смях,
под дебелата ризница стоманена
ще доближат ли будно сърце?

Ти започваш да пишеш и ето –
вместо рима избухва снаряд,
озаряват небето ракети
и пожари обгръщат града.

Позатихва. Но в твоя бележник
вместо нежни, парфюмни слова
на листата в полетата снежни
се строяват ловен ята.

Те се впускат надалеч задружни,
помирисали някъде примамка. –
И тогаз забелязваш със смут:
не с мастило, ти писал си с кръв.

Не, в този момент не отива лирика,
и да искаш, не мож я изпя.
...........
Източник: btvnovinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР