Отбелязваме 140 години от рождението на проф. Асен Златаров - основоположник на биохимията у нас
Отбелязваме 140 години от рождението на проф. Асен Златаров (Иван-Асен Златаров), който е незабравим академик, журналист и държавник, се оповестява в информация на отдела " Справочна " в Българската телеграфна организация.
Проф. Иван-Асен Христов Златаров е роден в Хасково на 4 февруари 1885 година Кръстен е в чест на успеха на цар Иван Асен Втори в борбата край хасковското село Клокотница. Баща му Христо Златаров е търговски чиновник, който известно време прекарва в Италия, взе участие в националноосвободителните битки, за което е заточен в Анадола, а след Освобождението на България е депутат и юрист. Майка му - Теофана, е щерка на видния възрожденец от Хасково Иван Минчев. Тя учи сина си на френски и съветски език.
Асен Златаров желае да учи медицина, само че
поради нежното си здраве се записва да учи химия в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Заедно с лекциите по химия слуша с интерес и лекциите по философия на проф. Иван Георгов и доктор Кръстьо Кръстев. През 1904 година отпътува за Женева, Швейцария, където през 1907 година приключва висшето си обучение по химия. Тук се среща с френския мъдрец и историк Жан Жорес и възприема безусловно концепциите му. През май 1908 година се завръща в България и през септември същата година е назначен за преподавател по химия в Пловдивската мъжка гимназия. След привършване на образователната година отпътува на
специализация по химия на храненето и правосъдна химия за една година в Мюнхен,
Германия, при проф. Т. Паул. Същата година става и лекар по химия и физика в Университета в Гренобъл, Франция, където пази дисертацията си „ Върху синтезата на някои нови багрила от групите на индулина и акридина “.
След специализацията си в Мюнхен в региона на броматологията Асен Златаров насочва научните си ползи и знания върху естествени обекти от растителен и скотски генезис. През 1910-1911 година той разгласява „ Приготовляване и състав на характерни български типове сирена “. Трудът е оповестен и на френски език, и съдържа резултати от
истински негови изследвания върху процесите на узряването с подробни описания на технологията за приемането на българското сирене и кашкавал.
Изследва хранителната и калорийна стойност на питателните артикули, метода на подготвяне и потребление на храната в българската национална кухня. През лятото на 1910 година се завръща в България и става помощник по химия при проф. Пенчо Райков в Катедрата по органична химия във Физико-математическия факултет на Софийския университет.
През 1921 година излиза един от най-забележителните научни писания на Асен Златаров - „ Основи на науката за храненето “
През Балканската война (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913) Асен Златаров взе участие като контрольор по хигиена и хранене, а през Първата международна война (1914-1918) той оказва помощ в няколко военни лечебни заведения, преди да бъде назначен във военновременния Комитет за икономически грижи и социална далновидност.
През 1920 година е определен за частен доцент по биохимия във Физико-математическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, а през 1922 година - за постоянен доцент по химия на храненето.
През 1921 година излиза един от най-забележителните негови научни писания - „ Основи на науката за храненето “.
През 1924 година е назначен за ексклузивен професор по органична и неорганична химия във Физико-математическия факултет, където чете лекции на студенти от сродните факултети - медицина, естественици, агрономи, ветеринарни лекари. Едва през 1935 година той e назначен за постоянен професор и началник на Катедрата по органична химия при Физико-математическия факултет.
Проф. Асен Златаров чете лекции по неорганична и органична химия, физиологическа химия, химия и биохимия на белтъците и просвета за храненето, изнася многочислени беседи по натурфилософия. На лекциите му идвали освен студенти, само че и възпитаници, учители и общественици. На сказките му в читалищата местата не стигали. Самият той казвал:
„ Най-голямо наслаждение ми основава преподаването. Роден съм за преподавател, за преподавател…
Винаги, когато ходя на лекции, отивам като за пръв път и се вълнувам като зрелостник. И във всяка лекция, въпреки за десети път да излизам с нея, влагам нещо ново, търся… “.
Проф. Асен Златаров е химик, само че през целия си живот основава и литературно творчество
Химик по обучение, само че с обич към литературата през целия си живот проф. Асен Златаров дели времето си сред научноизследователската работа и литературното творчество. И в двете области достиженията му еднообразно способстват за неговото самопризнание като академик, публицист, журналист, стихотворец и книжовен критик. Още като възпитаник написа стихове. През 1905 година, когато е на 20 години, издава дребната стихосбирка „ Според настроението “ с под надпис „ Волни стихове “ и с посвещение на титулната страница - „ Наброски единствено за моите другари “. Недоволен от напечатаната към този момент стихосбирка, Асен Златаров я изземва от книжарниците и я унищожава.
През 1918 година във в. „ Пряпорец “ е отпечатана поемата му „ Цветя за него “, излязла през 1919 година в обособена книга.
Тогава е отпечатана и поемата му „ Песни за нея “. И двете са подписани с псевдонима Аура, който става знак на поетичното творчество на Асен Златаров. Със същия псевдоним издава и две книги с лирична прозаичност. През 1924 година той става част от литературния кръг „ Стрелец “, който включва още проф. Константин Гълъбов, Фани Попова-Мутафова, Атанас Далчев и други. Като участник в него, Асен Златаров издава романа си „ В града на любовта “ (1927).
Асен Златаров има огромен декламаторски подарък, научна осведоменост и богата обща просвета.
За 10-25 години той изнася 1000 сказки и научни отчети, и оказва огромно въздействие върху младежите с дълбокия хуманизъм на делото си.
На битката за мир посвещава брошурата „ Химическата война и гибелта на човечеството “, издадена през 1929 година Философските си възгледи Асен Златаров излага в над 50 предговора, които написа към библиотеката „ Натурфилософско четиво “, в публикациите „ Исторически материализъм и емпириокритицизъм “ (1911), „ Маркс-Енгелсовият материализъм “ (1912), „ Живот, напреднала възраст и гибел “ (1911), „ Що е живот и за какво е гибелта “ (1930) и други. След визитата си в Съюз на съветските социалистически републики, където взе участие в 15-ия интернационален конгрес на физиолозите, той написа публицистичната книга „ В страната на Съветите “ (1936).
Ученият взе участие в редактирането на списания, само че е и ръководител на Съюза на химиците в България
Проф. Асен Златаров взе участие в редактирането на списанията „ Химия и промишленост “, „ Природа и просвета “, „ Наука и живот “. От 1929 до 1936 година е ръководител на Съюза на химиците в България. От близо 80 научни изявления на проф. Асен Златаров, независимо или в съавторство, с чисто химична тема в региона на аналитичната химия са шест, а в региона на органичната химия - осем изявления. Останалите са крупни изследвания, свързани с броматологията, стимулацията и биохимията.
Изучава розата, соята и японската гъба.
Открива сензитивна и характерна реакция за нитритни йони, която е наречена на негово име. Сред научните му писания са „ Фитобиохимични студии (първа част, 1914, втора част, 1916-1925, на немски език), „ Принос към въпроса за количественото установяване на фосфорната киселина в растителни субстанции “ (1915), „ Науката за храненето “ (сборник лекции, 1921), „ Изхранването на България “ (1922), „ Розата и промишлеността за розово масло в България “ (1922).
Проф. Асен Златаров учи ензимохимията на тежките метали и стимулацията като развой на възбуждане на ензимните системи в покълващото зърно под действието на стимулантите. Три са неговите съществени писания в региона на стимулацията, в които той разкрива въздействието на химическите стимуланти и ги свежда до събитие от комплициран биологичен темперамент. Това са „ Изследвания върху стимулацията на зърната посредством химикали “ (1925), отпечатан и на френски, и немски език през 1926 година, „ Около една доктрина на живота “ (1926) и „ Нови пробни приноси за пояснение на въздействието на химическите стимуланти върху покълване на семена и растения “ - отчет, изнесен на интернационалния конгрес по химия в Мадрид, Испания, през 1934 година
В региона на биохимичните проучвания проф. Асен Златаров се интересува от въздействието на другите железни йони върху ферментната интензивност. Събраният пробен материал и произлизащите от него заключения дават опция да обнародва първите известия по „ Биохимията на цинка и проблемите за злокачествените нарасти “ (1930). Същата година разгласява на френски език публикацията „ Цинк и рак “, а през 1933 година в медицински седмичник във Виена, Австрия, той разгласява публикацията „ Биохимията на цинка и казуса за злокачествените тумори “. През 1935 година проф. Асен Златаров разгласява независимата си работа „ Опит за цинкова терапия на злокачествените нарасти “.
Последната му научно-популярна сказка, която изнася през февруари 1936 година, е „ Какво е ракът? “.
Болестта изненадва проф. Асен Златаров и той не съумява да изнесе своята прощална лекция.
Последното му излизане пред аудиторията било делово, самият той се чувствал доста зле, само че студентите го изпратили с ръкопляскания. Една нощ преди гибелта си той написа своето писмо завет, в което споделя: „ Искал бих в една последна лекция на студентите да им кажа няколко прости, само че значими неща: да ги имат като упътване и като спомен от мен. Щях да им внуша, че би трябвало, като младежи, да отгледат три добродетели: обич към труда, обич към истината, обич към народа.
Да обичат България - да я обичат чисто и правдиво, и в никакъв случай от тази си любов да не вършат кариера:
позорно нещо е професионалният национализъм - бива ли да се изкористява едно естествено и благородно възприятие, което всеки почтен човек би трябвало да има? Искал бих на тази юноша да кажа да скъпи българската тирада: какво благосъстояние, какво знамение, каква мощ е тя! Нека работят да има у нас повече култура, повече идейна, политическа, стопанска независимост. Да не се боят, че ще имат неприятности с лимитираните, духовно слепите, непознатите на повиците на живота: идеалът всеки път побеждава, стига да е логичен, висок и хуманен ".
Проф. Асен Златаров умира на 22 декември 1936 година от израстък в стомаха след осъществената му интервенция във клиника във Виена, Австрия. На 27 декември 1936 година тялото му е пренесено в България със средства, събрани с всенародна подписка, а погребението му в София се трансформира във внушително всенародно поклонение, в което вземат участие няколко хиляди души. През 1970 година на негово име в Хасково е учредена премия, която се присъжда за високи достижения в региона на науката, литературата и изкуството на създатели, родени в Хасково или основали творби в града.
В Бургас държавният университет носи неговото име, както и Гимназията по туризъм.
На 29 май 2015 година посмъртно е почетен със званието „ Почетен жител на Хасково “. На 30 декември 2024 година Министерският съвет предлага на Народното събрание да преименува университета " Проф. доктор Асен Златаров " в Бургаски държавен университет " Проф. доктор Асен Златаров ". За смяна в наименованието е взето решение от Академичния съвет на университета, както и от Общото заседание на висшето учебно заведение.
Проф. Иван-Асен Христов Златаров е роден в Хасково на 4 февруари 1885 година Кръстен е в чест на успеха на цар Иван Асен Втори в борбата край хасковското село Клокотница. Баща му Христо Златаров е търговски чиновник, който известно време прекарва в Италия, взе участие в националноосвободителните битки, за което е заточен в Анадола, а след Освобождението на България е депутат и юрист. Майка му - Теофана, е щерка на видния възрожденец от Хасково Иван Минчев. Тя учи сина си на френски и съветски език.
Асен Златаров желае да учи медицина, само че
поради нежното си здраве се записва да учи химия в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Заедно с лекциите по химия слуша с интерес и лекциите по философия на проф. Иван Георгов и доктор Кръстьо Кръстев. През 1904 година отпътува за Женева, Швейцария, където през 1907 година приключва висшето си обучение по химия. Тук се среща с френския мъдрец и историк Жан Жорес и възприема безусловно концепциите му. През май 1908 година се завръща в България и през септември същата година е назначен за преподавател по химия в Пловдивската мъжка гимназия. След привършване на образователната година отпътува на
специализация по химия на храненето и правосъдна химия за една година в Мюнхен,
Германия, при проф. Т. Паул. Същата година става и лекар по химия и физика в Университета в Гренобъл, Франция, където пази дисертацията си „ Върху синтезата на някои нови багрила от групите на индулина и акридина “.
След специализацията си в Мюнхен в региона на броматологията Асен Златаров насочва научните си ползи и знания върху естествени обекти от растителен и скотски генезис. През 1910-1911 година той разгласява „ Приготовляване и състав на характерни български типове сирена “. Трудът е оповестен и на френски език, и съдържа резултати от
истински негови изследвания върху процесите на узряването с подробни описания на технологията за приемането на българското сирене и кашкавал.
Изследва хранителната и калорийна стойност на питателните артикули, метода на подготвяне и потребление на храната в българската национална кухня. През лятото на 1910 година се завръща в България и става помощник по химия при проф. Пенчо Райков в Катедрата по органична химия във Физико-математическия факултет на Софийския университет.
През 1921 година излиза един от най-забележителните научни писания на Асен Златаров - „ Основи на науката за храненето “
През Балканската война (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913) Асен Златаров взе участие като контрольор по хигиена и хранене, а през Първата международна война (1914-1918) той оказва помощ в няколко военни лечебни заведения, преди да бъде назначен във военновременния Комитет за икономически грижи и социална далновидност.
През 1920 година е определен за частен доцент по биохимия във Физико-математическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, а през 1922 година - за постоянен доцент по химия на храненето.
През 1921 година излиза един от най-забележителните негови научни писания - „ Основи на науката за храненето “.
През 1924 година е назначен за ексклузивен професор по органична и неорганична химия във Физико-математическия факултет, където чете лекции на студенти от сродните факултети - медицина, естественици, агрономи, ветеринарни лекари. Едва през 1935 година той e назначен за постоянен професор и началник на Катедрата по органична химия при Физико-математическия факултет.
Проф. Асен Златаров чете лекции по неорганична и органична химия, физиологическа химия, химия и биохимия на белтъците и просвета за храненето, изнася многочислени беседи по натурфилософия. На лекциите му идвали освен студенти, само че и възпитаници, учители и общественици. На сказките му в читалищата местата не стигали. Самият той казвал:
„ Най-голямо наслаждение ми основава преподаването. Роден съм за преподавател, за преподавател…
Винаги, когато ходя на лекции, отивам като за пръв път и се вълнувам като зрелостник. И във всяка лекция, въпреки за десети път да излизам с нея, влагам нещо ново, търся… “.
Проф. Асен Златаров е химик, само че през целия си живот основава и литературно творчество
Химик по обучение, само че с обич към литературата през целия си живот проф. Асен Златаров дели времето си сред научноизследователската работа и литературното творчество. И в двете области достиженията му еднообразно способстват за неговото самопризнание като академик, публицист, журналист, стихотворец и книжовен критик. Още като възпитаник написа стихове. През 1905 година, когато е на 20 години, издава дребната стихосбирка „ Според настроението “ с под надпис „ Волни стихове “ и с посвещение на титулната страница - „ Наброски единствено за моите другари “. Недоволен от напечатаната към този момент стихосбирка, Асен Златаров я изземва от книжарниците и я унищожава.
През 1918 година във в. „ Пряпорец “ е отпечатана поемата му „ Цветя за него “, излязла през 1919 година в обособена книга.
Тогава е отпечатана и поемата му „ Песни за нея “. И двете са подписани с псевдонима Аура, който става знак на поетичното творчество на Асен Златаров. Със същия псевдоним издава и две книги с лирична прозаичност. През 1924 година той става част от литературния кръг „ Стрелец “, който включва още проф. Константин Гълъбов, Фани Попова-Мутафова, Атанас Далчев и други. Като участник в него, Асен Златаров издава романа си „ В града на любовта “ (1927).
Асен Златаров има огромен декламаторски подарък, научна осведоменост и богата обща просвета.
За 10-25 години той изнася 1000 сказки и научни отчети, и оказва огромно въздействие върху младежите с дълбокия хуманизъм на делото си.
На битката за мир посвещава брошурата „ Химическата война и гибелта на човечеството “, издадена през 1929 година Философските си възгледи Асен Златаров излага в над 50 предговора, които написа към библиотеката „ Натурфилософско четиво “, в публикациите „ Исторически материализъм и емпириокритицизъм “ (1911), „ Маркс-Енгелсовият материализъм “ (1912), „ Живот, напреднала възраст и гибел “ (1911), „ Що е живот и за какво е гибелта “ (1930) и други. След визитата си в Съюз на съветските социалистически републики, където взе участие в 15-ия интернационален конгрес на физиолозите, той написа публицистичната книга „ В страната на Съветите “ (1936).
Ученият взе участие в редактирането на списания, само че е и ръководител на Съюза на химиците в България
Проф. Асен Златаров взе участие в редактирането на списанията „ Химия и промишленост “, „ Природа и просвета “, „ Наука и живот “. От 1929 до 1936 година е ръководител на Съюза на химиците в България. От близо 80 научни изявления на проф. Асен Златаров, независимо или в съавторство, с чисто химична тема в региона на аналитичната химия са шест, а в региона на органичната химия - осем изявления. Останалите са крупни изследвания, свързани с броматологията, стимулацията и биохимията.
Изучава розата, соята и японската гъба.
Открива сензитивна и характерна реакция за нитритни йони, която е наречена на негово име. Сред научните му писания са „ Фитобиохимични студии (първа част, 1914, втора част, 1916-1925, на немски език), „ Принос към въпроса за количественото установяване на фосфорната киселина в растителни субстанции “ (1915), „ Науката за храненето “ (сборник лекции, 1921), „ Изхранването на България “ (1922), „ Розата и промишлеността за розово масло в България “ (1922).
Проф. Асен Златаров учи ензимохимията на тежките метали и стимулацията като развой на възбуждане на ензимните системи в покълващото зърно под действието на стимулантите. Три са неговите съществени писания в региона на стимулацията, в които той разкрива въздействието на химическите стимуланти и ги свежда до събитие от комплициран биологичен темперамент. Това са „ Изследвания върху стимулацията на зърната посредством химикали “ (1925), отпечатан и на френски, и немски език през 1926 година, „ Около една доктрина на живота “ (1926) и „ Нови пробни приноси за пояснение на въздействието на химическите стимуланти върху покълване на семена и растения “ - отчет, изнесен на интернационалния конгрес по химия в Мадрид, Испания, през 1934 година
В региона на биохимичните проучвания проф. Асен Златаров се интересува от въздействието на другите железни йони върху ферментната интензивност. Събраният пробен материал и произлизащите от него заключения дават опция да обнародва първите известия по „ Биохимията на цинка и проблемите за злокачествените нарасти “ (1930). Същата година разгласява на френски език публикацията „ Цинк и рак “, а през 1933 година в медицински седмичник във Виена, Австрия, той разгласява публикацията „ Биохимията на цинка и казуса за злокачествените тумори “. През 1935 година проф. Асен Златаров разгласява независимата си работа „ Опит за цинкова терапия на злокачествените нарасти “.
Последната му научно-популярна сказка, която изнася през февруари 1936 година, е „ Какво е ракът? “.
Болестта изненадва проф. Асен Златаров и той не съумява да изнесе своята прощална лекция.
Последното му излизане пред аудиторията било делово, самият той се чувствал доста зле, само че студентите го изпратили с ръкопляскания. Една нощ преди гибелта си той написа своето писмо завет, в което споделя: „ Искал бих в една последна лекция на студентите да им кажа няколко прости, само че значими неща: да ги имат като упътване и като спомен от мен. Щях да им внуша, че би трябвало, като младежи, да отгледат три добродетели: обич към труда, обич към истината, обич към народа.
Да обичат България - да я обичат чисто и правдиво, и в никакъв случай от тази си любов да не вършат кариера:
позорно нещо е професионалният национализъм - бива ли да се изкористява едно естествено и благородно възприятие, което всеки почтен човек би трябвало да има? Искал бих на тази юноша да кажа да скъпи българската тирада: какво благосъстояние, какво знамение, каква мощ е тя! Нека работят да има у нас повече култура, повече идейна, политическа, стопанска независимост. Да не се боят, че ще имат неприятности с лимитираните, духовно слепите, непознатите на повиците на живота: идеалът всеки път побеждава, стига да е логичен, висок и хуманен ".
Проф. Асен Златаров умира на 22 декември 1936 година от израстък в стомаха след осъществената му интервенция във клиника във Виена, Австрия. На 27 декември 1936 година тялото му е пренесено в България със средства, събрани с всенародна подписка, а погребението му в София се трансформира във внушително всенародно поклонение, в което вземат участие няколко хиляди души. През 1970 година на негово име в Хасково е учредена премия, която се присъжда за високи достижения в региона на науката, литературата и изкуството на създатели, родени в Хасково или основали творби в града.
В Бургас държавният университет носи неговото име, както и Гимназията по туризъм.
На 29 май 2015 година посмъртно е почетен със званието „ Почетен жител на Хасково “. На 30 декември 2024 година Министерският съвет предлага на Народното събрание да преименува университета " Проф. доктор Асен Златаров " в Бургаски държавен университет " Проф. доктор Асен Златаров ". За смяна в наименованието е взето решение от Академичния съвет на университета, както и от Общото заседание на висшето учебно заведение.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ