Отаказът на България да заплаща газа в рубли и последвалото

Отаказът на България да заплаща газа в рубли и последвалото прекъсване на синьото гориво слага пред страната ни разнообразни други възможности. При всички тях за момента е ясно, че газ има, само че неговата цена сигурно ще бъде по-висока от досегашната, както призна през вчерашния ден в " Говори в този момент " енергийният министър Александър Николов. Една от опциите за доставки на газ е Турция. От връзката с южната ни съседка зависи и дали ще успеем да станем огромен разпределител на газ, каквато поръчка направи вицепремиерът Асен Василев в Брюксел тази седмица.

Какви са проектите на Анкара и чака ли страната още веднъж да затопли връзките си с Европейския съюз - приказва заместник-министъра на външните работи на Турция Фарук Каймакджъ:

Българска национална телевизия: Господин Кайкамджъ, намираме се в кабинета, където е работил и Кемал Ататюрк като боен аташе в България. Той споделя нещо, което в някаква степен можем да свържем с форума, на който гостувахте в България и гласи: в случай че бъде основан Балкански съюз, той може да отвори пътя към основаването на Европейски съюз. Звучи ли Ви настоящо и през днешния ден?

Любопитно е, че Ататюрк е измежду водачите, които за първи употребяват термина Европейски съюз. Годината е 1932 година, а мястото - Анкара, където той беседва с публицисти от балкански страни. Тогава той си показва съюз, който има своя парламент и даже лична войска. Сега бихме могли да кажем, че Европейският съюз е един от най-успешните образци за обединяване по света. Изключително съм горделив, че организираме този диалог точно в кабинета на Ататюрк и бих добавил, че другото, за което той мечтае е мир в страната ни и мир по света. Днес турската дипломация поставя старания точно за това. Балканските страни безусловно би трябвало да станат част от Европейския съюз. Сред тях е и Турция, чието участие считам, че малко е закъсняло. Ако това беше реалност преди 10-15 години, през днешния ден доста спорове и войни може би щяха да бъдат предотвратени. Като в Ирак и Сирия. Може би и войната, която Русия стартира против Украйна. Турция е значима за Европейския съюз както във връзка с сигурността, по този начин и за взаимоотношенията сред НАТО И Европейския съюз. За страдание участието ни закъсня поради Кипърския въпрос и това пречи на ползотворното съдействието сред НАТО и Европейски Съюз.

Българска национална телевизия: От Турция пристигна известие, че страната не утвърждава концепциите за дислоциране на сили на НАТО в Черно море за въздържане на Русия и приканва България и Румъния да работят въздържано. Какво стои зад това?

Това, което е значимо тук е следното: има война, а желанието на Турция е допустимо най-скоро огънят да бъде преустановен и да бъде реализиран мир. Разбира се, че като една от значимите сили в НАТО, ние желаеме и Алиансът да бъде мощен. Само че е значимо да заобикаляме дейности, които биха довели до задълбочаване на спора.

Българска национална телевизия: Кой е най-важният урок, който би трябвало да си научим от войната в Украйна?

Трябва да се вгледаме доста деликатно в аргументите, поради които Русия стартира тази война. Според мен най-важната от тях са съответните политики на Русия. Но за мен най-важният урок е, че би трябвало да бъдем единомислещи, когато става дума за отбраната и сигурността на Европа. И когато приказваме за това, въпросът за еврочленството на Турция е още по-голям. Ако се вгледаме обратно, Крим е другата тематика, при която НАТО и Европейския съюз не съумяха да бъдат по-решителни. В подтекста на това, до което се стигна. Тази колебливост е измежду неприятните образци. Нерешителността е и измежду аргументите тези, които желаят да влязат във война, да се почувстват по-смели. Другият урок е, че на страни като Турция и Украйна, които са значими и за енергийната, и за икономическата сигурност на Европейския съюз и даже във връзка с емигрантския напън, не получиха нужната поддръжка. Ако Украйна беше член на Европейския съюз, може би през днешния ден нямаше да станем очевидци на всичко това и тези, които започнаха войната, нямаше да съумеят да се изправят против една обединена и единна Европа.

Българска национална телевизия: Какви бяха посланията, които чухте в София? Според мен като че ли най-важното е, това че когато приказваме за Европейския съюз, към този момент няма по какъв начин да не приказваме и за Украйна.

За мен едното от тях е, че някои страни-членки не би трябвало да блокират разширението в името на националния си интерес. Двустранните разногласия би трябвало да бъдат решавани сред съответните страни, без това да въздейства на еврочленството. Това не способства за развиването им. Нито пък носи изгоди на Европейския съюз. Това няма да ни докара до на никое място.

Българска национална телевизия: Вие обаче говорите за нормализиране на връзките сред Турция и Европейския съюз. Какво имате поради?

Ако съпоставим обстановката от последните 4-5 месеца с тази от по-рано, в този момент връзките сред Турция и Европейския съюз са доста по-живи. Европейският съюз вижда смисъла на Турция и нейната тежест във връзка с външната политика. През последните 3 години връзките бяха замразени и обтегнати - и във връзка с разговора, и във връзка с битката с тероризма и емигрантския напън. Сега около войната сред Русия и Украйна значимата роля на Турция във връзка с сигурността на Европа още веднъж беше забелязана и стартира от ден на ден да се приказва по въпроса. Другата тематика на дневен ред е енергийната сигурност. Турция е една четирите значими енергийни връзки за Европейския съюз. През нашата страна минава един от газовите коридори. Турция от години приказва за включването на залежите в Средиземно море към този кулоар. Покрай напрежението, обвързвано със залежите на газ и нефт край Кипър, Турция предложи организирането на Средиземноморска конференция и слагането на началото на съдействие, само че пред 2 години нямаше прогрес. Сега още веднъж се заприказва за диверсификация на източниците и се ускорява ползата към тези в Средиземно море. По отношение на стопанската система - би трябвало да помислим за възобновяване на стопанските системи след пандемията и подписването на обновено митническо съглашение ще способства за това. Ние сме един от петте най-важни търговски сътрудници на Европейски Съюз. Освен това, когато вероятността за еврочленство на Турция се ускори, това ще даде подтик и на промените в страната. Това е годно за всички страни, които са претенденти за участие. Резултатите от последните изследвания демонстрират, че 79% от турското население поддържа участието на страната ни в Европейския съюз, а 65% са уверени, че можем да осъществим критериите. И в това време чакаме заслужено отношение.

Българска национална телевизия: Ще се трансформира ли Турция в новата енергийна мощ в Европа?

Винаги сме казвали, че сме измежду основните страни за енергийната сигурност на Европа. За час и половина със аероплан можете да достигнете до 70% от залежите на въглеводороди в света. Ние сме енергиен хъб. За страдание поради Кипърския въпрос, години наред не можем да реализираме прогрес във връзка с съдействието в региона на енергетиката. Имам поради, това че през нашата страна минават значими газови коридори и когато разполагаме с тази опция, когато в ръцете ни има такива източници, тъй като да потопим в Средиземно море 8 милиарда евро? Това изобщо не рационално. Освен залежите на хидрокарбон, би трябвало да приказваме и за прекосяването към зелена стопанска система. На челните позиции сме и във връзка с възобновимите източници на сила. 54% от нашата сила е възобновима и по този индикатор сме на пето място в Европа. Имаме сериозен капацитет и във връзка с зелената сила.