От затвора избягал опасен престъпник. Дълго време успявал да се

От пандиза избягал рисков нарушител. Дълго време успявал да се скрие, само че най-после контрольор Варник попаднал на следите му.

В едно село на него и спътника му им споделили, че в действителност преди 15 минути някакъв незнаен минал от тук и се отправил към полето. Да, той като че ли приличал на индивида, изобразен на фотографията, която инспекторът държал в ръката си.

Преследвачите тръгнали в указаната посока. Виждайки на полето човек, който жънел лен, инспекторът отдалеко се обърнал към него:

– Ехо, тук неотдавна не е ли минавал висок, снажен мъж?

– Може и да е минал. Не мога да кажа нищо несъмнено. Нямам време да оглеждам минаващите – отвърнал той без да поглежда към инспектора.

– Мерси доста! – извикал контрольор Варник, преминавайки около него. Но внезапно се спрял, мълниеносно извадил от джоба си револвер и се хвърлил към продължаващия да жъне лена човек – По дяволите, едвам не пропуснах този лукавец! Ръцете горе! Този път, уважаеми, няма да се изплъзнеш!

Защо инспекторът решил, че пред него е избягалият нарушител?

Престъпникът се издал с незнанието си в селското стопанство: ленът в никакъв случай не се жъне, с цел да не се разрушат влакната му, изваждат го с корените.