Д-р Сара Яворова: Профилактиката е най-доброто лечение!
От Януари 2023 година доктор Сара Яворова е част от структурата на Отделение Лъчелечение към КОЦ – Русе като доктор специализант.
Образование и образование:
По време на своето обучение Д-р Яворова организира две практики в конструкция Образна Диагностика към ДКЦ 1 “Света Клементина ”, гр. Варна..
През 2019 година взе участие в писането на научна публикация по отношение на синдром на Темпъл под менторството на Проф. Д-р Виолета Йотова, УМБАЛ “Света Марина ”, гр. Варна.
В интервала Юли 2018 – Август 2018 година организира стаж по Хирургически заболявания към СЗГМУ им. И. И. Мечников, гр. Санкт Петербург, Русия.
В интервала Юни 2019 – Септември 2019 година организира държавен стаж по Вътрешни заболявания към University of Padova, гр. Падуа, Италия.
Млада, извънредно ведра и добре готова, тя бързо завоюва пациентите на онкодиспансера. За специалността си споделя, че е мъдра и интелигента и че без доверие не може да се гради положително лекуване. Ето какво споделя най-новото попълнение в екипа на онкологичния център в Русе:
- Как се насочихте към нелеката специалност на лекаря?
В интерес на истината не беше ориентиране към тази специалност. При мен се случи още от ранна детска възраст, защото родителите ми са също здравни служащи. От дребна играех със стетоскоп, лекувах всички играчки. Обкръжението на родителите ми бе от хора, все работещи в областта на опазването на здравето. И беше най-естественото продължение на пътя ми.
- Защо избрахте да специализирате лъчелечение?
Това също е нещо, което ме откри единствено. Интересите ми бяха в напълно друга компетентност, само че не се получаваше, тъй като там нещата стоят по различен метод. Близка, която работи в КОЦ-Русе, ми показа, че се търсят специализанти за компетентност „ Лъчелечение “. Вече бяхме решили да се приберем със съпругами да живеем в родния град Русе. И се чудех много дали да приема предлагането. Вярвам в приказки обаче и взех решение, че нищо не идва инцидентно, по този начин взех решение да опитам. И останах очарована от тази компетентност - умна, тиха, мъдра, която би трябвало да се работи с огромна доза психика и любов.
През 2019 година сте взела участие в писането на научна публикация по отношение на синдром на Темпъл под менторството на Проф. Д-р Виолета Йотова. Какво съставлява този синдром?
Да, това е по този начин. По време на държавните стажове имах достойнството да се образовам от едни изключителни експерти и хора, какъвто е Проф. Йотова. Попаднах в нейното поделение, където се лекуваха деца с редки синдроми. Синдромът на Темпъл е извънредно необичаен. По него време, когато писахме публикацията, бяха към 50 деца в целия свят, едно от които беше родом от Варна, тъй че имах опцията да се срещна и поддържам връзка с детето. Това е синдром, който се предизвиква от аберантна експресия на гени в избран хромозомен район, което има своите последици - лимитирано израстване на височина, от време на време и закъснение в умственото развиване, ниско кръвно налягане, ранен пубертет, присъщи лицеви признаци, микрогнатия, а постоянно и Диабетна болест. Въпреки всички тези неща, е доста евентуално синдромът да остане неусетен.
- Какво най-вече ви харесва и какво ви носи най-сериозен стрес в работата?
Харесва ми да поддържам връзка с пациентите, да си приказвам с тях, да виждам усмивките им в края на лекуването. Тъй като лекуването им е дълготрайно те привикват доста с нас, надлежно ние с тях. Винаги си потеглят усмихнати и в очите им прочиташ същинското възприятието на признателност. Понякога плачат, че си потеглят, тъй като им харесва доста при нас, тъй като съумяваме да им създадем една атмосфера на сигурност, вяра.
Стрес ми носи недоверието и арогантността на някои пациенти, които за моя голяма наслада са единици и се срещат рядко. Или най-малко аз съм имала шанса рядко да поддържам връзка с тях.
Нашата специалност, и изключително тази компетентност, изисква доверие у сътрудниците, да знаем, че можем да разчитаме един на различен. Защото е значимо да сме задоволително прочувствено интелигентни, с цел да поддържаме връзка добре и с пациентите си. За мен е значимо да вървим с готовност на работа.
- Как се виждате след 10 години?
Душевно задоволена, прочувствено съхранена, придобила компетентност Лъчелечение - това в професионален проект. А в персонален - да увелича фамилията си.
Какво знаят и Какво не пациентите за лъчелечението? Какви са техните упования?
Всъщност голям % от пациентите ни не знаят нищо за Лъчелечението. И ние сме първите, които им изясняват какво съставлява това лекуване. Повечето са изплашени, че ще е като Химиотерапията. Рядко се случва въпреки всичко да са прочели нещо в интернет, което за жалост обаче не е потребна информация, а всякакви неща из форумите. В началото са изплашени, само че по-късно се успокояват. Виждат, че при нас не е ужасно.
Какви са вашите препоръки (препоръки) към хората?
Ходете постоянно на доктор, правете си постоянно профилактични проучвания и прегледи. Профилактиката е най-хубавото лекуване! И бъдете положителни един с различен. Помнете, че отговорността за Вашето здраве е споделена, и ваша, тя не е само в ръцете на медика.
Образование и образование:
По време на своето обучение Д-р Яворова организира две практики в конструкция Образна Диагностика към ДКЦ 1 “Света Клементина ”, гр. Варна..
През 2019 година взе участие в писането на научна публикация по отношение на синдром на Темпъл под менторството на Проф. Д-р Виолета Йотова, УМБАЛ “Света Марина ”, гр. Варна.
В интервала Юли 2018 – Август 2018 година организира стаж по Хирургически заболявания към СЗГМУ им. И. И. Мечников, гр. Санкт Петербург, Русия.
В интервала Юни 2019 – Септември 2019 година организира държавен стаж по Вътрешни заболявания към University of Padova, гр. Падуа, Италия.
Млада, извънредно ведра и добре готова, тя бързо завоюва пациентите на онкодиспансера. За специалността си споделя, че е мъдра и интелигента и че без доверие не може да се гради положително лекуване. Ето какво споделя най-новото попълнение в екипа на онкологичния център в Русе:
- Как се насочихте към нелеката специалност на лекаря?
В интерес на истината не беше ориентиране към тази специалност. При мен се случи още от ранна детска възраст, защото родителите ми са също здравни служащи. От дребна играех със стетоскоп, лекувах всички играчки. Обкръжението на родителите ми бе от хора, все работещи в областта на опазването на здравето. И беше най-естественото продължение на пътя ми.
- Защо избрахте да специализирате лъчелечение?
Това също е нещо, което ме откри единствено. Интересите ми бяха в напълно друга компетентност, само че не се получаваше, тъй като там нещата стоят по различен метод. Близка, която работи в КОЦ-Русе, ми показа, че се търсят специализанти за компетентност „ Лъчелечение “. Вече бяхме решили да се приберем със съпругами да живеем в родния град Русе. И се чудех много дали да приема предлагането. Вярвам в приказки обаче и взех решение, че нищо не идва инцидентно, по този начин взех решение да опитам. И останах очарована от тази компетентност - умна, тиха, мъдра, която би трябвало да се работи с огромна доза психика и любов.
През 2019 година сте взела участие в писането на научна публикация по отношение на синдром на Темпъл под менторството на Проф. Д-р Виолета Йотова. Какво съставлява този синдром?
Да, това е по този начин. По време на държавните стажове имах достойнството да се образовам от едни изключителни експерти и хора, какъвто е Проф. Йотова. Попаднах в нейното поделение, където се лекуваха деца с редки синдроми. Синдромът на Темпъл е извънредно необичаен. По него време, когато писахме публикацията, бяха към 50 деца в целия свят, едно от които беше родом от Варна, тъй че имах опцията да се срещна и поддържам връзка с детето. Това е синдром, който се предизвиква от аберантна експресия на гени в избран хромозомен район, което има своите последици - лимитирано израстване на височина, от време на време и закъснение в умственото развиване, ниско кръвно налягане, ранен пубертет, присъщи лицеви признаци, микрогнатия, а постоянно и Диабетна болест. Въпреки всички тези неща, е доста евентуално синдромът да остане неусетен.
- Какво най-вече ви харесва и какво ви носи най-сериозен стрес в работата?
Харесва ми да поддържам връзка с пациентите, да си приказвам с тях, да виждам усмивките им в края на лекуването. Тъй като лекуването им е дълготрайно те привикват доста с нас, надлежно ние с тях. Винаги си потеглят усмихнати и в очите им прочиташ същинското възприятието на признателност. Понякога плачат, че си потеглят, тъй като им харесва доста при нас, тъй като съумяваме да им създадем една атмосфера на сигурност, вяра.
Стрес ми носи недоверието и арогантността на някои пациенти, които за моя голяма наслада са единици и се срещат рядко. Или най-малко аз съм имала шанса рядко да поддържам връзка с тях.
Нашата специалност, и изключително тази компетентност, изисква доверие у сътрудниците, да знаем, че можем да разчитаме един на различен. Защото е значимо да сме задоволително прочувствено интелигентни, с цел да поддържаме връзка добре и с пациентите си. За мен е значимо да вървим с готовност на работа.
- Как се виждате след 10 години?
Душевно задоволена, прочувствено съхранена, придобила компетентност Лъчелечение - това в професионален проект. А в персонален - да увелича фамилията си.
Какво знаят и Какво не пациентите за лъчелечението? Какви са техните упования?
Всъщност голям % от пациентите ни не знаят нищо за Лъчелечението. И ние сме първите, които им изясняват какво съставлява това лекуване. Повечето са изплашени, че ще е като Химиотерапията. Рядко се случва въпреки всичко да са прочели нещо в интернет, което за жалост обаче не е потребна информация, а всякакви неща из форумите. В началото са изплашени, само че по-късно се успокояват. Виждат, че при нас не е ужасно.
Какви са вашите препоръки (препоръки) към хората?
Ходете постоянно на доктор, правете си постоянно профилактични проучвания и прегледи. Профилактиката е най-хубавото лекуване! И бъдете положителни един с различен. Помнете, че отговорността за Вашето здраве е споделена, и ваша, тя не е само в ръцете на медика.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ