Изследване показа: Хората, вярващи в конспиративни теории, са обладани от злоба
От вярата, че Земята е плоска, до недоверието за кацането на Луната, теориите на конспирацията - различни пояснения за събитията, които отхвърлят добре потвърдени пояснения в интерес на неправдоподобни, нелогични или фантастични секрети заприказва - стават по-популярни, изключително по време на рецесия.
Изследване от предходната година сподели, че 70% от българите считат, че най-малко една тайна доктрина е вярна.
Защо някои хора имат вяра в теории на конспирацията?
Скорошни проучвания на психолози от Университета на Стафордшир и Университета на Бирмингам, оповестени в Journal of Social Issues, се пробват да отговорят на този древен въпрос.
Те разпознават злобата като основен фактор, който е в основата на вярата в тайни теории.
Желанието за реванш
Когато хората се усещат в конкурентно неизгодно състояние, когато постоянно се усещат несигурни, застрашени или подценени, демонстрират злобни психически претекстове, изяснява водещият създател на проучването доктор Дейвид Гордън (David Gordon) от университета в Стафордшир.
Теориите на конспирацията могат да служат като метод за хората да задоволят желанието си за " реванш ", стимулирани от ненвист, " посредством отменяне на експертно мнение и теоретичен консенсус ", отбелязва специалистът.
Когато хората нямат научни знания, те може да се почувстват в неравностойно състояние, тъй като не схващат комплицираните феномени толкоз добре, колкото специалистите. Вместо да одобряват този собствен минус, някои хора отхвърлят изцяло научния консенсус, потвърждавайки, че учените са в скрит план или че крият " истината ". Това отменяне може да сътвори чувство, че имат специфична информация, обръщайки салдото на силите.
По същия метод, когато хората се усещат политически безсилни, теориите на конспирацията им разрешават да отхвърлят легитимността на мощни институции. Като гледат на учени, държавни управления или корпорации като на злонамерени заговорници, вярващите в конспирациите могат да обяснят своето неравностойно състояние, като в същото време ненавиждат тези, които възприемат като по-могъщи.
Предишни проучвания са идентифициралиа три съществени мотивации зад тайните вярвания: схващане на света, възприятие за сигурност и поддържане на позитивна визия за себе си.
Това ново изследване демонстрира, че злобата може да сплоти тези претекстове, показвайки, че всички те са прояви на реакция на чувството за неравностойно състояние.
Още в
Изследване от предходната година сподели, че 70% от българите считат, че най-малко една тайна доктрина е вярна.
Защо някои хора имат вяра в теории на конспирацията?
Скорошни проучвания на психолози от Университета на Стафордшир и Университета на Бирмингам, оповестени в Journal of Social Issues, се пробват да отговорят на този древен въпрос.
Те разпознават злобата като основен фактор, който е в основата на вярата в тайни теории.
Желанието за реванш
Когато хората се усещат в конкурентно неизгодно състояние, когато постоянно се усещат несигурни, застрашени или подценени, демонстрират злобни психически претекстове, изяснява водещият създател на проучването доктор Дейвид Гордън (David Gordon) от университета в Стафордшир.
Теориите на конспирацията могат да служат като метод за хората да задоволят желанието си за " реванш ", стимулирани от ненвист, " посредством отменяне на експертно мнение и теоретичен консенсус ", отбелязва специалистът.
Когато хората нямат научни знания, те може да се почувстват в неравностойно състояние, тъй като не схващат комплицираните феномени толкоз добре, колкото специалистите. Вместо да одобряват този собствен минус, някои хора отхвърлят изцяло научния консенсус, потвърждавайки, че учените са в скрит план или че крият " истината ". Това отменяне може да сътвори чувство, че имат специфична информация, обръщайки салдото на силите.
По същия метод, когато хората се усещат политически безсилни, теориите на конспирацията им разрешават да отхвърлят легитимността на мощни институции. Като гледат на учени, държавни управления или корпорации като на злонамерени заговорници, вярващите в конспирациите могат да обяснят своето неравностойно състояние, като в същото време ненавиждат тези, които възприемат като по-могъщи.
Предишни проучвания са идентифициралиа три съществени мотивации зад тайните вярвания: схващане на света, възприятие за сигурност и поддържане на позитивна визия за себе си.
Това ново изследване демонстрира, че злобата може да сплоти тези претекстове, показвайки, че всички те са прояви на реакция на чувството за неравностойно състояние.
Още в
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ