Кеворк Кеворкян: Соя. Тия никога няма да състрадават най-напред Народа си
От всичко се пробват да вършат политика.
Сега и с яйцата от Украйна – даже да са измътени в реактора на Запорожката атомна централа, нашите политикани отново ще ги харесат.
Яйцата се трансформират в политика – специфична интервенция с яйца. СОЯ.
Глупостите, които се сервират на феновете по време на предизборната акция, не са по-малко рискови от някакви вносни яйца – тъй като няма кой да удостовери и тяхната валидност.
В момента в България не съществува институция, която да подсигурява за качествата на какъвто и да е артикул – политически, нравствен или веществен - и популацията да й се довери.
Хората просто са се отказали да имат вяра на управляващите.
Може да се направи един обикновен опит: в кухнята на Министерския съвет да употребяват единствено украински яйца – на секундата министрите ще избягат от личната си трапезария.
Солидарността им с всичко украинско ще се изпари незабавно.
Къде да се дянат обаче тукашните производители, които няма по какъв начин да се преборят със СОЯ? За тях избавление няма.
Схемата с яйцата евентуално е нагласена още преди месеци.
Няма рационално пояснение, за какво служебниците на Радев проспаха този яйце-десант от два и половина милиона окупатори.
От 15 години насам нашите земеделци постоянно са пострадали – станаха „ фермери “ и отново същото.
Дъмпингът с европейска селскостопанска продукция ги мачка толкоз свирепо, колкото ги мачкаха преди десетилетия, с цел да влязат „ непринудено “ в Трудово-кооперативно земеделско стопанство.
Някои кротки, Богобоязливи хорица тогава даже се самоубиваха, с цел да не влязат в общия кюп.
Сега пък сме в различен кюп, в различен колхоз, по-нагизден – основно с приказки, в който до неотдавна напряко тровеха народеца с некачествени храни от Европа.
По някое време медиите поврякоха за този геноцид – и всичко беше потулено в европейския ни сън.
Както се пееше в една песничка – „ Всичко, с което живяхме, е един сън, просто сън… Сън за съня… “
Сега пък се сетиха, че народеца го ограбват с хайдушки надценки в огромните европейски хранителни вериги, които са страна в страната.
И това ще бъде потулено – нищо не трябва да нарушава красивия ни европейски сън.
Ние сме известни с това, че сме подготвени да извиним всичко на съдружниците си, ние сме си Вечните Прощаващи.
Преди СОЯ имаше и един блицкриг с украинска пшеница - и тогава доста въпроси не получиха отговор.
Държавата проспа и тази завера.
Нашите зърно-производители обаче отидоха под ножа.
А Костов дал изявление за Националното радио, в което споделил, че не трябва да се „ вторачваме “ в бедността “.
Този човек би трябвало да го сложат в една клетка и да го развеждат из страната, с цел да видят всички, по какъв начин един политик може да живее и без сърце.
Това негово качество е известно от дълго време, само че не е неприятно да се напомня – тогава и сакатите извършения на днешните му почитатели ще станат по-ясни.
Отнасят се към елементарните хора като към скотове – на никое място другаде в Колхоза/ЕС това не може да се случи, невероятно е даже да се изговори.
Да не се вторачваме в бедността!
Скотовете си заслужават скотската орис – по този начин излиза.
Костов споделя и друго: би трябвало да се опазят спестяванията на
по-заможните. Да се опазят от инфлацията – това има поради Костов, а не от такива като него и основаните от него богаташи.
Това си е напряко подстрекателство към революция: оживелите, към този момент, спестовници против мизерниците-бедняци, в които не трябва да се вторачваме.
Само Костов може да приказва по този несравним метод, тъй като е и несравним човекомразец.
За него елементарният човек постоянно е бил нещо нищожно, някаква точица върху картата на фантазните му промени.
Докато всички останали обитаваха в „ един сън за съня “, той разиграваше сладострастно концепциите си, до момента в който не трансформира самата страна в една точица – най-малко откъм икономически притежания.
И тогава се отхвърли от нея – тъй като презира и бедната страна тъкмо толкоз, колкото презира и бедния българин.
Тия в никакъв случай няма да състрадават Народа си.
