Изтощителните изпитания пред монасите, които искат да се мумифицират
От всички ориси, които могат да сполетят човек, да бъдеш мумифициран, до момента в който си жив, звучи като една от най-лошите – само че за някои будистки монаси от японската фракция Шингон в префектура Ямагата, живата мумификация не е нещо, от което да се опасяват. Всъщност това е най-хубавото нещо, което може да им се случи. Ето за какво сред 1081 и 1903 година цели 30 члена на сектата вземат решение да го създадат: те се мумифицират до гибел и се трансформират в сокушинбуцу, или „ Буда в тъкмо това тяло “.
„ Процесът на самомумификация е дълъг и сложен, като лишава най-малко три години подготовка преди гибелта “, изяснява Дейви Йънг в Atlas Obscura. „ В центъра на този развой е диетата, наречена мокуджикигьо, безусловно „ образование за ястие на дървета. “
И това име е уместно: в продължение на хиляда дни монасите се хранят единствено с борови иглички, ядки, корени, пъпки от дървета, а в някои случаи даже и камъни, всички добити от планината, където живеят сами. Те имат вяра, че тази рискова диета ще „ укрепи духа “ и ще „ ги отдалечи от елементарния човешки свят “, написа Йънг – само че от по-практична позиция, тя ще ги остави без калории и хранителни субстанции като по този начин се отстраняват всички мазнини и влага, които оказват помощ за разпадането след гибелта.
След като приключиха този тригодишен режим, монасите на доктрина са подготвени да умрат – или, както те го виждат, да влязат в ниуджо, положение на медитация, толкоз надълбоко, че всъщност е тип анабиоза. Те имат обаче единствено един късмет да се самомумифицират, тъй че желаят да го направит вярно – заради което някои монаси прекарват по 10 или единадесет години в този непоколебим, уединен планински живот. След последния си цикъл, те стопират храната изцяло и през последните 100 дни от живота си пият единствено солена вода.
Сигурно е бил сложен този баланс за старите гладуващи монаси. Ако се опитат да навлязат в ниуджо прекомерно рано, може да не са задоволително изсушени, с цел да реализиран мумификация – това би било цялостен неуспех, защото тялото на монаха ще бъде ексхумирано и изследвано за признаци на изгниване и в случай че има такива, то просто ще бъде заровено като всеки естествен мъртвец, който не е Буда. НО въпреки това, в случай че прекарат прекалено много време в подготовката си, рискуват инцидентно да умрат от апетит или болест – оцеляването в продължение на 100 дни единствено с вода е в действителност гигантски героизъм самичък по себе си. Има няколко каменни паметника, които припомнят за тези евентуални сокушинбуцу, които не съумяват да реализират мумификацията.
Toxicodendron verniculum с плодове
За монасите, които вършат нещата както би трябвало, идната стъпка е малко по-хубава: чаша чай и седене. По-конкретно, чаят е изработен от кората на дървото Toxicodendron verniculum, която съдържа същия токсин като в отровния бръшлян, а седенето е в борова кутия на дъното на дълбока три метра дупка в земята. След това кутията се заравя в пласт въглен, единствено с дребна бамбукова сламка за въздух в капака, и монахът е оставен да медитира до гибелта си.
Хиляда дни по-късно, в случай че се одобри, че не е настъпило изгниване, монахът е разгласен за сокушинбуцу и е образован. Дори през днешния ден в някои будистки храмове можете да видите мумифицираните остатъци на монасите, които, съгласно традицията, са станали толкоз просветени, че са измамили нормалният ход на природата. Те няма да бъдат видени още веднъж в това царство на смъртните в продължение на почти 5,67 милиона години, споделя легендата, когато ще се върнат, с цел да насочат заслужилите към нирвана.
Макар че може да наподобява извънредно, сектата Шингон надалеч не е единствената религиозна група, която има вяра в безсмъртието посредством телесната целокупност. Всъщност една от аргументите кремациите да бъдат неразрешени толкоз дълго в Европа е, че християните мислят, че по този начин ще се попречи на умрелия да възкръсне в деня на Страшния съд.
Освен това, може би сокушинбуцу са прави… Кой знае какво ще стане след 6 милиона години. Ще би трябвало да изчакаме и да разберем.
