От Всички са маскари“ до А бе съсипаха я тая

От „ Всички са маскари “ до „ А бе унищожиха я тая страна “: за какво сме такива тежки песимисти ние, българите? Проф. Ивайло Дичев се съмнява, че една страна може да оцелее без минимална религия в личното си бъдеще.

Не знам дали е по-добре да сглобят държавно управление или да вървят на избори, та да се отърват от съмнителния съдружен сътрудник – по тези тематики задоволително се разсъждава в последно време. Забележете обаче катастрофичната стилистика, която будят и двете благоприятни условия. Правителство? Ами те неизбежно ще се провалят, ще се изпокарат, Трифонов отново ще откри мотив да ги прецака. Тогава нови избори? О не, Народното събрание ще се изпълни с деструктивни националисти, служебното държавно управление на Радев ще запълзи пред, ще загубим европейските фондове. Никой не се залага на 100% за единия или другия вид, само че едно нещо е несъмнено: ще стане още по-зле.

Писъци на обезсърчение

Смятате, че сходни черногледи реакции се отнасят единствено до политиката? Дълбоко се лъжете! Отпускат някакви помощи, по какъв начин реагираме? Това нищо не е, инфлацията към този момент ги изяде. Но въпреки това – харчат пари, задлъжняват, значи помпат инфлацията. Ще кажете тия две диаметрални рецензии се изричат от разнообразни представители. Работата е там, за в общественото пространство остава общото апокалиптично исо: страната отива по дяволите.
Редакцията предлага
Да се сещате за нещо, което да не провокира писъци на обезсърчение?? Дипломатическият триумф в разногласието със Северна Македония? Най-красноречиви в действителност са изблиците, които поражда престъпната хроника – нормално те потеглят от корумпираната правосъдна система и стигат до мрачни народопсихологически систематизирания за деградацията на нашего брата. Недай си боже някой да опита да увлече българите с новаторски стопански хрумвания – ще го обсипят с съмнения и насмешки, да знае повече да не се захваща с такива дивотии. Необяснимия български синдром най-добре беше хванала една публикация, която търсеше логичен пояснения на негативизма по света, озаглавена „ Богатите, бедните и България “.

Разбираемо е, че опозициите атакуват ръководещите, вещаейки неизбежна злополука – когато дойдат на власт всичко ще почне да наподобява по-оптимистично. Но по какъв начин става по този начин, че страховете заразяват даже тези, които са излъчили това ръководство? Защо гласът на постоянно господства над гласа на властовия оптимизъм? Ако се замислите, това не е от през вчерашния ден. Класическо е определението за българската работа на Хаджийски: „ работа недомислена или недомислена, зле стартирана, без управление или нескопосано ръководена, която като че ли по обвързване свършва със скандал, с цел да послужи единствено за позорна регистрация на печалните си герои “. В този дух едно ранно социологическо проучване от 1980-те оферираше изказванието „ Каквито и ограничения да се вземат, те няма да доведат до резултат “. Съгласяваха се към три четвърти. Подобна поддръжка събира новата версия на тази национална настройка: „ Абе унищожиха я тази страна “.

Негативизъм, граничещ с мазохизъм

Много съм се чудил от кое място идва това мазохистично самоокайване. България е междинна страна в скалата на света, по някои критерии даже попада измежду първата третина. Една причина виждам в нелепото ни самомнение, в претенцията, че нещо ни се дължи, въпреки че не сме си го спечелили (Сан-Стефанския ни комплекс). Наместо да гледаме към тези, които са след нас, завиждаме на по-развитите, по-богатите. Така попадането ни в най-прекрасния съюз на планетата наместо да увеличи самочувствието ни, непрестанно го мачка – я виж французите, холандците. Колко по-щастливи щяхме да сме, въпреки и по-бедни, в компанията на Казахстан и Беларус!

Обидата ни, че не сме почетени задоволително от света, клати оста минало великолепие – сегашен срам. На пръв взор квази-религиозното удостояване на националните знаци би следвало да укрепва самочувствието. Парадоксът обаче е, че в противоположен ред тази взаимоизключваща съпротива унищожава всякакво почитание към сегашното, което, несъмнено, няма по какъв начин да се вмести във фантазма на героичното минало. Вярно е, че Петков, Иванов, Нинова обезверено се борят в една извънредно сложна обстановка с инфлация, война, неестествени съдружни взаимни отстъпки и какво ли не. Но щом още не са умрели като Левски и Ботев – никак не ни ги хвали!

Каквито сме жителите, такива са и водачите ни

Проблемът ни е, че не се идентифицираме с властта. Не приказвам за послушание, него умеем сносно и от дълго време. Говоря за способността да излъчваме водачи и да ги следваме. Нямало качествени – ами ние какви сме, някаква висша порода? Каквито жителите, такива и водачите. Просто не понасяме никакви водачи и толкоз. Вероятно роля за тази работа играе събитието, че управниците по тези земи епохи наред са били непознати – византийски свещеници, османски паши, комунистически партийни секретари. Че ги възприемаме до през днешния ден като неприятни може би значи, че ги имаме за непознати. Последните нарочиха, че!

Проф. Ивайло Дичев

Това не значи, че у нас обичат да се бунтуват против по този начин възприеманите като чужденци управници. Защото другата страна на националния негативизъм, това е ориенталският предразсъдък, в случай че употребявам този изящен израз от 19-и век. Фатализъм значи, че не вярваш в силите си: ще става каквото е писано. Появява се Ковид, ами ще почине който би трябвало, божа работа, ние да си гледаме спокойствието. Съдебната система дадена на късо и буксува - ами конституционна работа, да не се кахърим доста. Тоя предразсъдък е малко чудноват, тъй като от десетина години живеем във време на възходящ популизъм и да каже жителят, че нищо не зависи от него, ще е пресилено. Всъщност той стачкува, изрича гневни отзиви във Фейса и даже от време на време извоюва някаква дреболия за себе си и съсловието. Но за смяна в огромните неща, на системата към този момент от дълго време не си помисля. Писано е: българска работа.

Черногледството се харчи по-добре

Често има и информационна причина за процъфтяването на скептицизма: той те прави да изглеждаш печен, подготвен да срещнеш всевъзможен противен завой на ориста. Представете си един анализатор, който с разгорещен плам посреща новото държавно управление на Василев или който там излъчат. Ще ви наподобява доверчив, в случай че не напряко платен, нали? Колко по-сериозно ще работи един умен черногледец, който с разнородни причини ще ви приготви за неизбежния провал на това и всяко друго допустимо начинание. Страховити прогнози на всевъзможни тематики се препращат в обществените мрежи надалеч по-охотно, тъй като поразяват въображението – за разлика от рационалните пояснения. Разбира се, процеса задвижват и задгранични пропагандисти, на които заплащат, с цел да клатят света ни, а и ние даваме своя локален нюанс фолклорно дуднейки „ всинца са маскари “.

Не знам дали може да оцелее една страна без някаква минимална религия в личното бъдеще. Ами казвайте от време на време и нещо хубаво за тази страна, пък добавяйте като баба „ Пу, да не ни е уруки! “.

* Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.