Доц. Костадин Кисьов, директор на РАМ: Искам да направим Муз...
От всички музеи в Пловдив Археологическият има най-голяма потребност от нова постройка. Богатата му експозиция съдържа към 200 хиляди експоната, които всяка година се усилват с към 2-3000 нови. В същото време се оказва най-малкият пловдивски музей като повърхност. Сградата на Данъчната организация от 1930 година, където се обитава в този момент, е предоставена преди време от Министерството на финансите. Днес част от архива на музея се пази в някогашния щаб на Втора войска, който се намира в съседство. Отделно ведомствената библиотека на музея - основана към 1900 година - разполага с 30 хиляди тома неповторими издания. Сега те са подредени в подземията на институцията. Още през 2021 година тогавашният кмет на Пловдив Здравко Димитров предложи някогашната постройка на Българска народна банка на Малката основна да се трансформира във филиал на Археологическия музей. Впоследствие Общината организира конкурс, с цел да подбере най-подходящ план за нейното бъдеще. Сградата разполага с огромна повърхност, пространно предверие с високи тавани и вътрешен двор, който може да се остъкли. За перспективите за разширението на Археологическия музей беседваме с неговия шеф доцент доктор Костадин Кисьов.
- Г-н Кисьов, следващото археологическо лято е в своя пик. Докога постройката на музея ще съумява да побере находките, които излизат по време на разкопките?
- Действително музеят има незабавна нужда от по-големи пространства, където да бъдат ситуирани експонатите ни. Сред най-ценните ни находки е Панагюрското златно богатство, само че през днешния ден огромна част от благосъстоянията, които има нашият Археологически музей, са на предпазване в трезорите на Историческия и Археологическия музеи в София, както и във военното отделение на площад " Съединение ", против постройката на музея.
Едно от решенията на този проблем е статутът на някогашната постройка на Българска народна банка да бъде изменен от частна в обществена общинска благосъстоятелност. Преди време, в мандата на кмета Здравко Димитров, имаше полемика по тематиката. Инициира се конкурс за хрумвания за постройката и нейната функция - да стане културен център или нещо друго. Действително би трябвало да се реши коя е най-хубавата функционалност за това място. И второ - дали концепциите могат да се осъществят точно в тази постройка. Така,че концепцията постройката на Българска народна банка да стане филиал на Археологическия музей беше изказана в общественото пространство, само че оттова нататък нищо съответно не е подхванато, с изключение на няколко общи огледа. Тази и предходната година сме създали още един-два огледа, като възложихме и едно авансово инженерно изследване.
- Какви са усещанията от тези изследвания, дава отговор ли на вашите условия постройката на Българска народна банка?
- На този стадий това, което е 100% несъмнено, е, че в действителност подземието на постройката, където е някогашният трезор на банката, е съвършен и може да бъде приспособен за фондохранилище. Има всички условия - като площи, метод на създаване и мокрота, - несъмнено, след съответните преустройства и ремонтни действия.
Защото музеят ни има един главен проблем - като се изключи че нямаме място в непрекъснатите ни експозиции за предпазване на експонатите, към този момент нямаме място и във фондохранилището. От разкопките всяка година в музея влизат докъм 2-3 хиляди нови експоната. Само след 2 години потенциалът на съществуващите фондохранилища ще бъде напълнен и този въпрос би трябвало да се взема решение.
Така че трезорът на банката е подобаващ за нас, само че оттук насетне обаче стартират проблемите.
- Какви са те?
- Нагоре постройката се оказва проблематична, изключително на първо равнище - там не могат да се слагат тежки експонати, както и витрини, тъй като ще има трептения, преместване и така нататък Самата постройка би трябвало да се разрушава, да се препроектира, тъй като тя разполага с дребни пространства. В същото време те са доста на брой, което в допълнение ни затруднява, когато желаеме да създадем някакви експозиционни зали.
При огледи сме открили, че има две пространства на първия и втория етаж, които са доста подобаващи за експозиционни зали, тъй като те са огромни, дълги, просторни. Точно тук има благоприятни условия да се основат просторни експозиционни зали. Моята концепция е това да е музей на тракийската просвета. Нещо като филиал на РАМ-Пловдив, където да се демонстрира Панагюрското богатство, само че и да гостуват другите тракийски съкровища.
- По какъв метод може да се приспособява постройката?
- На база на огледите в постройката на Българска народна банка сме установили, че първо би трябвало да се разпореди в детайли градивно проучване от експерти: конструктори, инженери и така нататък, което няма да е на ниска цена, нито бързо.
Другият по-сериозен проблем, който се откри, визира собствеността. Оказва се, че Булбанк има една част от постройката - северната. Тоест имаме още един притежател. И този проблем остава да се реши. Упълномощен съм от кмета Костадин Димитров да повеждам диалози с управлението на Булбанк за кардиналното тяхно единодушие по отношение на основаването на Музей на тракийската просвета.
Принципни диалози, един тип като поръчка за бъдещи планове. От управлението на банката не са срещу - да заменят тяхната част или тя да бъде изплатена, което би трябвало да се извърши от общината или от страната.
Има нерешени правни обстановки и във връзка с земята под постройката. Защото в случай че банката я има, ние не можем да вършим нищо там без нейно единодушие. Ако се реши, че тук е мястото на музея, към този момент би трябвало да се реши дали да има подмяна или покупка.
Предполагам, че до 2-3 месеца нещата ще се изяснят и тогава може да се каже нещо по-конкретно.
- Туристите обичат Пловдив, градът има доста богат културен календар от фестивали и други събития. Каква е формулата целият този поток да влезе и в музеите?
- Назад в годините, още през 2010-а, когато обновихме постройката на музея и открихме новата експозиция, съм търсил решението. Участвали сме в разнообразни полемики и конгреси с присъединяване на представители на министерствата на културата и на туризма, където сме обсъждали този въпрос.
Предлагали сме контракти с огромни отстъпки на туроператорите, с цел да включват музея като обект за визити, само че необикновен интерес не е проявен и до момента. Опитвали сме да притеглим и учебните заведения, примерно част от образователния развой да се организира тук. Да вършим безвъзмездни беседи за учениците, само че и това не даде стремежи резултат. Това е проблем за всички музеи в страната.
Виждам в последно време в народен мащаб да се организират някакви възстановки, където се показват антични и средновековни борби, демонстрират тяхното облекло, оръжия - зяпачи доста. Хората в България към този момент възприемат основно атракциите, където няма потребност от умствен развой. В музеите те ще видят истинските, достоверни антични и средновековни оръжия. В другите страни към нас нещата не стоят по този метод. Причините са доста и сложни.
- Г-н Кисьов, следващото археологическо лято е в своя пик. Докога постройката на музея ще съумява да побере находките, които излизат по време на разкопките?
- Действително музеят има незабавна нужда от по-големи пространства, където да бъдат ситуирани експонатите ни. Сред най-ценните ни находки е Панагюрското златно богатство, само че през днешния ден огромна част от благосъстоянията, които има нашият Археологически музей, са на предпазване в трезорите на Историческия и Археологическия музеи в София, както и във военното отделение на площад " Съединение ", против постройката на музея.
Едно от решенията на този проблем е статутът на някогашната постройка на Българска народна банка да бъде изменен от частна в обществена общинска благосъстоятелност. Преди време, в мандата на кмета Здравко Димитров, имаше полемика по тематиката. Инициира се конкурс за хрумвания за постройката и нейната функция - да стане културен център или нещо друго. Действително би трябвало да се реши коя е най-хубавата функционалност за това място. И второ - дали концепциите могат да се осъществят точно в тази постройка. Така,че концепцията постройката на Българска народна банка да стане филиал на Археологическия музей беше изказана в общественото пространство, само че оттова нататък нищо съответно не е подхванато, с изключение на няколко общи огледа. Тази и предходната година сме създали още един-два огледа, като възложихме и едно авансово инженерно изследване.
- Какви са усещанията от тези изследвания, дава отговор ли на вашите условия постройката на Българска народна банка?
- На този стадий това, което е 100% несъмнено, е, че в действителност подземието на постройката, където е някогашният трезор на банката, е съвършен и може да бъде приспособен за фондохранилище. Има всички условия - като площи, метод на създаване и мокрота, - несъмнено, след съответните преустройства и ремонтни действия.
Защото музеят ни има един главен проблем - като се изключи че нямаме място в непрекъснатите ни експозиции за предпазване на експонатите, към този момент нямаме място и във фондохранилището. От разкопките всяка година в музея влизат докъм 2-3 хиляди нови експоната. Само след 2 години потенциалът на съществуващите фондохранилища ще бъде напълнен и този въпрос би трябвало да се взема решение.
Така че трезорът на банката е подобаващ за нас, само че оттук насетне обаче стартират проблемите.
- Какви са те?
- Нагоре постройката се оказва проблематична, изключително на първо равнище - там не могат да се слагат тежки експонати, както и витрини, тъй като ще има трептения, преместване и така нататък Самата постройка би трябвало да се разрушава, да се препроектира, тъй като тя разполага с дребни пространства. В същото време те са доста на брой, което в допълнение ни затруднява, когато желаеме да създадем някакви експозиционни зали.
При огледи сме открили, че има две пространства на първия и втория етаж, които са доста подобаващи за експозиционни зали, тъй като те са огромни, дълги, просторни. Точно тук има благоприятни условия да се основат просторни експозиционни зали. Моята концепция е това да е музей на тракийската просвета. Нещо като филиал на РАМ-Пловдив, където да се демонстрира Панагюрското богатство, само че и да гостуват другите тракийски съкровища.
- По какъв метод може да се приспособява постройката?
- На база на огледите в постройката на Българска народна банка сме установили, че първо би трябвало да се разпореди в детайли градивно проучване от експерти: конструктори, инженери и така нататък, което няма да е на ниска цена, нито бързо.
Другият по-сериозен проблем, който се откри, визира собствеността. Оказва се, че Булбанк има една част от постройката - северната. Тоест имаме още един притежател. И този проблем остава да се реши. Упълномощен съм от кмета Костадин Димитров да повеждам диалози с управлението на Булбанк за кардиналното тяхно единодушие по отношение на основаването на Музей на тракийската просвета.
Принципни диалози, един тип като поръчка за бъдещи планове. От управлението на банката не са срещу - да заменят тяхната част или тя да бъде изплатена, което би трябвало да се извърши от общината или от страната.
Има нерешени правни обстановки и във връзка с земята под постройката. Защото в случай че банката я има, ние не можем да вършим нищо там без нейно единодушие. Ако се реши, че тук е мястото на музея, към този момент би трябвало да се реши дали да има подмяна или покупка.
Предполагам, че до 2-3 месеца нещата ще се изяснят и тогава може да се каже нещо по-конкретно.
- Туристите обичат Пловдив, градът има доста богат културен календар от фестивали и други събития. Каква е формулата целият този поток да влезе и в музеите?
- Назад в годините, още през 2010-а, когато обновихме постройката на музея и открихме новата експозиция, съм търсил решението. Участвали сме в разнообразни полемики и конгреси с присъединяване на представители на министерствата на културата и на туризма, където сме обсъждали този въпрос.
Предлагали сме контракти с огромни отстъпки на туроператорите, с цел да включват музея като обект за визити, само че необикновен интерес не е проявен и до момента. Опитвали сме да притеглим и учебните заведения, примерно част от образователния развой да се организира тук. Да вършим безвъзмездни беседи за учениците, само че и това не даде стремежи резултат. Това е проблем за всички музеи в страната.
Виждам в последно време в народен мащаб да се организират някакви възстановки, където се показват антични и средновековни борби, демонстрират тяхното облекло, оръжия - зяпачи доста. Хората в България към този момент възприемат основно атракциите, където няма потребност от умствен развой. В музеите те ще видят истинските, достоверни антични и средновековни оръжия. В другите страни към нас нещата не стоят по този метод. Причините са доста и сложни.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ