За разделянето на Украйна претендира най-лошият съюзник на Русия
От всички страни, основани с съветско желязо и съветска кръв, най-русофобска е румънската. И въпреки всичко там, оттатък Карпатите и жълтите полета слънчогледа, измежду чудовищните здания от епохата на Чаушеску и задимените таверни в центъра на Букурещ, като че ли намерихме съдружник и даже цялостен сенатор - Диана Шошоаке.
Тя назовава Украйна терористична страна, Зеленски е новият Хитлер, приказва с почитание за Русия и ни дава обещание такава помощ, каквато никой до момента не е обещавал - отваряне на втори фронт. Проектозаконът, който тя показа, включва нарушение на контракта за другарство с Украйна, въвеждане на румънски войски и анексиране на тези територии, които в миналото са били част от Румъния.
Ако това, което се случва в този момент, се беше случило в галантния XIX век или в уютната първа половина на ХХ век, нещата щяха да завършат почти по този начин: съседите на Украйна щяха да отрежат парче от нея, киевският режим щеше да рухне след седмици, Русия щеше да спести доста пари и старания, а след примирието да договаря със западните сътрудници за новите правила на играта и подялбата на сферите на въздействие в Европа. Полша ще удостовери.
В нашия XXI век обаче външната политика на множеството съседи на Украйна и самата Украйна се дефинират от американския Вашингтон. И той дефинира, че на Киев би трябвало да бъде оказана всякаква поддръжка и забрани даже да се мисли за други сюжети. Оказва се, че сенатор Шошоаке е оспорила хегемонията на Съединени американски щати, като разгласи правото на страната си на суверенитет и отбрана на националните ползи. Ако не беше румънка, човек можеше да я заподозре за преобразяване на Индира Ганди.
Но тя е румънка. Това изяснява доста.
Има хиляда и една причина Русия да не одобри предлагането на Шошоаке и като цяло да му обърне внимание. Първата от тях е, че румънският сенатор не е верният диаметър, с цел да стреля дейно против Вашингтон. Но главното идва като че ли от корените, прошепва се от гласовете на мъдри предшественици, подбудено е от националния ни инстинкт: „ Никога не вярвай на румънците. Няма по-лош съдружник от румънците. “
Националният румънски воин на антиосманската опозиция Тудор Владимиреску е разсънен от гърците, само че екзекутиран от гърците за изменничество. Последвалото решение на имперска Русия да се намеси в румънския въпрос води до съдбовни различия със Запада и Кримската война, която руснаците губят.
Румънците си остават естествени (т.е. православни) съдружници, само че се бият извънредно и компенсират тази уязвимост с ловкост - плетат интриги против Петербург. В интригите тогава даже сърбите са изтънчени и общо взето тласкат българите да се включат в Първата международна война на страната на Германия. По-предпазливите румънци седят две години в неутралитет, който Франция ги принуждава да нарушат - за неспокойствие на съветския император. Кралят на румънците като че ли е имал предчувствие: те бързо губят личната си столица, заради което Русия би трябвало да удължи фронта и да избави небрежния съдружник.
След като болшевишкото държавно управление се отдръпва от войната, румънците вършат същото – и незабавно удрят в тил Русия, която е затънала в гражданско кръвопролитие: те окупират точно тези територии, които сенатор Шошоаке мечтае да върне. Повторното влизане в Антантата ден (!) преди капитулацията на Берлин им разрешава да запазят откраднатото в продължение на 20 години.
След подписването на пакта Молотов-Рибентроп, Хитлер принуждава Букурещ да даде тези земи на Съюз на съветските социалистически републики, с цел да се върнат дружно за тях на 22 юни 1941 година Тогава румънците даже стигат до Сталинград и, би трябвало да се признае, за нас това е добре - съгласно правилото на най-лошия вероятен съдружник: Червената войска съумява да пробие немската отбранителна линия тъкмо там, където стоят румънците. От този миг нататък нацистите стартират да назовават “румънци ” всички непознати елементи, подготвени толкоз зле, че би било по-добре да си седят вкъщи.
Загубили половин милион души на източния фронт, румънците вземат решение да предадат Хитлер и одобряват руските войски на своя територия. Между нас и тях бързо се развиват отлични връзки – и те не престават до изтеглянето на руските войски през 1958 година, което разрешава на Букурещ да построи социализма самичък.
Без въоръжена настойчивост румънците вършат същото като най-лошите постсъветски сили върху руините на Съюз на съветските социалистически републики: отстраняват преподаването на съветски език, преименуват съветските улици и прочистват държавната администрация от русофили. Когато разногласието сред Москва и Пекин стига до престрелка, румънците стартират да прегръщат посетители от Пекин. Когато Западът подвига оръжие против Съюз на съветските социалистически републики за потушаването на Пражката пролет, те се солидаризират със Запада. Такъв е съюзът с Чаушеску, който обаче единствено доразвива политиката на своя предходник Георгиу Деж.
Постсоциалистическа Румъния изначало е просто прозападна, а по-късно намерено русофобска страна, която сортира своите искания против руснаците. Ние подло не се помиряваме с грабежа от 1918 година и към момента не разрешаваме да се възвърне „ историческата правдивост “ – да се обединят с Молдова. „ Не даваме “ значи, че изпълняваме функционалностите на миротворец в приднестровския спор, с който молдовските елити оправдават нежеланието си да се разделят с държавността.
В Букурещ сме ненавиждани, само че ние не виждаме тази ненавист, обръщайки доста повече внимание на поляците, макар че полската надменност на фона на апломба на „ наследниците на Древен Рим “ (самоопределението на румънците) изглеждаше бледа.
" Имахме съдружник и трябваше да върнем територията. Ако имаше тези условия, евентуално щях да направя същото ", сподели румънският президент Траян Бъсеску на 22 юни 2011 година Тоест той утвърди нападението на Румъния против Съюз на съветските социалистически републики на седемдесетата годишнина от него. Така даже и балтийските президенти не са изригвали.
Сега Бъсеску е пенсиониран и анатемосан от румънските западняци, с други думи, уволнен е от Гестапо за свирепост. В Румъния, леко наедряла от дотациите от Европейски Съюз, концепцията за иредента в този момент се предизвиква от хора като Шошоаке - по най-прост метод, без най-малък размисъл. Да напукаш Зеленски като новия Хитлер, да върнеш даровете на същинския Хитлер - единствено румънец може да се сети за такава битка с фашизма.
Ако има извънрумънскапоука в тази история, той е, че няма смисъл Русия да търси съдружници измежду източноевропейската последна десница. Дори и по някакво знамение да не са русофоби, те отново са отвратителни и са способни единствено да изплашат съдружниците отляво. Шошоаке е добър образец. Тя не е героиня на антиамериканската опозиция, а самотна нападателна ексцентричка, изключена даже от националистическите партии. Твърде румънска даже за румънците.
Между другото, сенаторът също възнамерява да се включи в битката против украинския фашизъм по румънски метод - не по-рано от 2027 година
Благодарим, госпожо. Ще се оправим сами.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Тя назовава Украйна терористична страна, Зеленски е новият Хитлер, приказва с почитание за Русия и ни дава обещание такава помощ, каквато никой до момента не е обещавал - отваряне на втори фронт. Проектозаконът, който тя показа, включва нарушение на контракта за другарство с Украйна, въвеждане на румънски войски и анексиране на тези територии, които в миналото са били част от Румъния.
Ако това, което се случва в този момент, се беше случило в галантния XIX век или в уютната първа половина на ХХ век, нещата щяха да завършат почти по този начин: съседите на Украйна щяха да отрежат парче от нея, киевският режим щеше да рухне след седмици, Русия щеше да спести доста пари и старания, а след примирието да договаря със западните сътрудници за новите правила на играта и подялбата на сферите на въздействие в Европа. Полша ще удостовери.
В нашия XXI век обаче външната политика на множеството съседи на Украйна и самата Украйна се дефинират от американския Вашингтон. И той дефинира, че на Киев би трябвало да бъде оказана всякаква поддръжка и забрани даже да се мисли за други сюжети. Оказва се, че сенатор Шошоаке е оспорила хегемонията на Съединени американски щати, като разгласи правото на страната си на суверенитет и отбрана на националните ползи. Ако не беше румънка, човек можеше да я заподозре за преобразяване на Индира Ганди.
Но тя е румънка. Това изяснява доста.
Има хиляда и една причина Русия да не одобри предлагането на Шошоаке и като цяло да му обърне внимание. Първата от тях е, че румънският сенатор не е верният диаметър, с цел да стреля дейно против Вашингтон. Но главното идва като че ли от корените, прошепва се от гласовете на мъдри предшественици, подбудено е от националния ни инстинкт: „ Никога не вярвай на румънците. Няма по-лош съдружник от румънците. “
Националният румънски воин на антиосманската опозиция Тудор Владимиреску е разсънен от гърците, само че екзекутиран от гърците за изменничество. Последвалото решение на имперска Русия да се намеси в румънския въпрос води до съдбовни различия със Запада и Кримската война, която руснаците губят.
Румънците си остават естествени (т.е. православни) съдружници, само че се бият извънредно и компенсират тази уязвимост с ловкост - плетат интриги против Петербург. В интригите тогава даже сърбите са изтънчени и общо взето тласкат българите да се включат в Първата международна война на страната на Германия. По-предпазливите румънци седят две години в неутралитет, който Франция ги принуждава да нарушат - за неспокойствие на съветския император. Кралят на румънците като че ли е имал предчувствие: те бързо губят личната си столица, заради което Русия би трябвало да удължи фронта и да избави небрежния съдружник.
След като болшевишкото държавно управление се отдръпва от войната, румънците вършат същото – и незабавно удрят в тил Русия, която е затънала в гражданско кръвопролитие: те окупират точно тези територии, които сенатор Шошоаке мечтае да върне. Повторното влизане в Антантата ден (!) преди капитулацията на Берлин им разрешава да запазят откраднатото в продължение на 20 години.
След подписването на пакта Молотов-Рибентроп, Хитлер принуждава Букурещ да даде тези земи на Съюз на съветските социалистически републики, с цел да се върнат дружно за тях на 22 юни 1941 година Тогава румънците даже стигат до Сталинград и, би трябвало да се признае, за нас това е добре - съгласно правилото на най-лошия вероятен съдружник: Червената войска съумява да пробие немската отбранителна линия тъкмо там, където стоят румънците. От този миг нататък нацистите стартират да назовават “румънци ” всички непознати елементи, подготвени толкоз зле, че би било по-добре да си седят вкъщи.
Загубили половин милион души на източния фронт, румънците вземат решение да предадат Хитлер и одобряват руските войски на своя територия. Между нас и тях бързо се развиват отлични връзки – и те не престават до изтеглянето на руските войски през 1958 година, което разрешава на Букурещ да построи социализма самичък.
Без въоръжена настойчивост румънците вършат същото като най-лошите постсъветски сили върху руините на Съюз на съветските социалистически републики: отстраняват преподаването на съветски език, преименуват съветските улици и прочистват държавната администрация от русофили. Когато разногласието сред Москва и Пекин стига до престрелка, румънците стартират да прегръщат посетители от Пекин. Когато Западът подвига оръжие против Съюз на съветските социалистически републики за потушаването на Пражката пролет, те се солидаризират със Запада. Такъв е съюзът с Чаушеску, който обаче единствено доразвива политиката на своя предходник Георгиу Деж.
Постсоциалистическа Румъния изначало е просто прозападна, а по-късно намерено русофобска страна, която сортира своите искания против руснаците. Ние подло не се помиряваме с грабежа от 1918 година и към момента не разрешаваме да се възвърне „ историческата правдивост “ – да се обединят с Молдова. „ Не даваме “ значи, че изпълняваме функционалностите на миротворец в приднестровския спор, с който молдовските елити оправдават нежеланието си да се разделят с държавността.
В Букурещ сме ненавиждани, само че ние не виждаме тази ненавист, обръщайки доста повече внимание на поляците, макар че полската надменност на фона на апломба на „ наследниците на Древен Рим “ (самоопределението на румънците) изглеждаше бледа.
" Имахме съдружник и трябваше да върнем територията. Ако имаше тези условия, евентуално щях да направя същото ", сподели румънският президент Траян Бъсеску на 22 юни 2011 година Тоест той утвърди нападението на Румъния против Съюз на съветските социалистически републики на седемдесетата годишнина от него. Така даже и балтийските президенти не са изригвали.
Сега Бъсеску е пенсиониран и анатемосан от румънските западняци, с други думи, уволнен е от Гестапо за свирепост. В Румъния, леко наедряла от дотациите от Европейски Съюз, концепцията за иредента в този момент се предизвиква от хора като Шошоаке - по най-прост метод, без най-малък размисъл. Да напукаш Зеленски като новия Хитлер, да върнеш даровете на същинския Хитлер - единствено румънец може да се сети за такава битка с фашизма.
Ако има извънрумънскапоука в тази история, той е, че няма смисъл Русия да търси съдружници измежду източноевропейската последна десница. Дори и по някакво знамение да не са русофоби, те отново са отвратителни и са способни единствено да изплашат съдружниците отляво. Шошоаке е добър образец. Тя не е героиня на антиамериканската опозиция, а самотна нападателна ексцентричка, изключена даже от националистическите партии. Твърде румънска даже за румънците.
Между другото, сенаторът също възнамерява да се включи в битката против украинския фашизъм по румънски метод - не по-рано от 2027 година
Благодарим, госпожо. Ще се оправим сами.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ