Канадецът, който срази германците със счупен гръбнак, счупени ребра, счупени глезени и сляп в едното око
От всички безчет герои на войната има доста, чиято храброст и всеотдайност избавят стотици животи, само че чийто каузи остават значително незабелязани. Лео Мейджър е един от тези анонимни герои.
След като е тежко ранен два пъти по време на войната, той получава правото да се прибере вкъщи. Лео обаче отхвърля и основава боен връх, който би предиздвикал всяка мандибула да удари земята.
Веднъж той самичък избавя цяла пехотна рота и до момента в който го прави, залавя съвсем 100 немски пленници. Друг път пък освобождава самичък цялостен холандски град. Всичко е за един ден работа за Лео Мейджър.
Лео Майор е роден през 1921 година в фамилията на френски канадци и израства в Монреал. Присъединява се към канадската войска на 19-годишна възраст и е измежду групата канадци, които щурмуват плажовете в Нормандия по време на известния десант.
По време на борбата той завладява немски брониран вседеход (като на снимката), който се употребява за транспортиране на личен състав, претрупан с информационно съоръжение. По-късно същата седмица, до момента в който се бие с немския Секретен сътрудник, елита на немската войска, той губи зрението в лявото си око поради граната – първата от раните, които биха могли да му изкарали пътешестване назад вкъщи. Но той си поставя превръзка за очи и отхвърля да си тръгне.
Битката при Шелд през октомври 1944 година се води от полски, английски и канадски военни, с цел да се запазят отворените корабоплавателни пътища в Антверпен. По време на борбата патрул от млади бойци изчезва и Мейджър отива да ги търси. Той освен избавя новобранците, само че и убива четирима германци, пленява командващия офицер и принуждава гарнизона да се съобщи.
Докато води хванатите германци назад към съюзническите линии, няколко сили на Секретен сътрудник ги виждат и откриват огън, в това число по личните си бойци. Мейджър пренебрегва стрелбата и се доближава до преминаващ собствен танк, на който споделя да стреля по войските на Секретен сътрудник.
След това той води съвсем 100 военнопленници до линията на съдружниците. За този триумф е номиниран за орден за чудесно държание, вторият най-голям английски орден за храброст в борба след кръста Виктория. Мейджър отхвърля премията заради разочарованието си от командващите.
Следващият февруари той оказва помощ при преместването на мъртви бойци от танк Тайгър в повсеместен транспортьор (като на снимката) – лека бронирана машина за транспорт на разнообразни неща. След като телата са натоварени, мъжът се качва в задната част на машината. Която скоро по-късно удря мина.
Лео е изхвърлен от превозвача и идващото нещо, което помни, е че е превозен към полева болница от медицински личен състав. Лекарите му споделят, че гръбнакът му е строшен на няколко места, счупил е и няколко ребра и двата си глезена. След седмица в болничното заведение му споделят, че го изпращат вкъщи.
Мейджър обаче е на друго мнение. Той се измъква от болничното заведение и отива в град Наймеген, където приключва възобновяване си с другари. Когато се връща в подразделението си, те са на път за холандския град Зволе, който е окупиран от германците. (По-късно в Зволе ще кръстят улица на негово име, както можем да забележим от главната фотография.)
Той и приятелят му ефрейтор Уили Арсено са изпратени на разузнаване, когато вземат решение да освободят града сами. В процеса обаче Арсено е погубен, което вбесява Мейджър и той сграбчи картечница и се нахвърля след германците, убивайки двама от тях.
Когато си пробива път в града, стартира да тича в близост, да хвърля гранати и да стреля, заблуждавайки германците, че са нападнати от цяла канадска войска. Докато напредва, той съумява да плени групи германци и ги води при канадските войски отвън града, след което се връща за още.
Той изгаря централата на Гестапо, убива четирима високопоставени офицери и плаши останалите. За това премеждие е номиниран за орден за чудесно държание, който този път приема.
Мейджър продължава героиката си в Корейската война. По време на Първата борба при Мариан Сан, смелчагата управлява екип от към 20 елитни войски, с които превземе китайска цитадела на рид 355 и оказва помощ за основаването на безпорядък, водещ до загубата на позицията от страна на Китай.
Китайска контраофанзива последва в границите на часове и на Мейджър е подредено да отстъпи. Той обаче отхвърля да напусне позицията си и вика минохвъргачка в непосредствена непосредственост до неговото местонахождение за подкрепление, като в същото време задържа основна позиция против китайците благодарение на 20 мъже под негово командване в продължение на няколко дни, до момента в който аварийна част може да дойде. За това той още веднъж получава премия. През 2008 година Лео Мейджър умират на 87-годишна възраст. Погребан е в гробището на Националното поле на достойнството в Квебек.
