Православната църква отбелязва Стефановден
От времето на Апостол Павел насам всички назовават Свети Стефан пръв страдалец
На третия ден след Рождество Христово, православната черква уважава Стефановден.От времето на Апостол Павел насам всички назовават Свети Стефан пръв страдалец, тъй като е първият страдалец за християнската религия.
Свети Стефан е живял през I век и е един от първите седем дякони, ръкоположени от апостолите, с цел да оказват помощ на бедните и нуждаещите се. Той намерено проповядвал християнството, което провокирало гнева на религиозните водачи. Заради вярата си бил наказан и погубен с камъни, трансформирайки се в първия християнски страдалец.
В християнската традиция свети Стефан е знак на религия, храброст, състрадание и всеотдайност. Поставянето на празника директно след Рождество Христово припомня, че насладата от раждането на Христос е неразривно обвързвана с тестванията и жертвите на вярата.
Традиции на празника
В българската национална традиция Стефановден се счита за ден на завършека и прехода - с него алегорично се „ затваря " остарялата година и се прави равносметка за миналото време.
Една от най-важните обичаи е именният ден. На този ден честват всички, които носят имена като Стефан, Стефка, Стоян, Станимир, Венцислав и техните производни. Името Стефан идва от гръцката дума „ стефанос " - венец, корона, и символизира чест и победа.
Празничната софра нормално е богата, защото към момента не престават коледните дни. На масата постоянно участват месни ястия (свинско, пиле), баница, варено жито, самун или погача.
В някои райони стопанинът обхожда къщата и двора с самун и благословия за здраве и изобилие през новата година.
Народни вярвания и обичаи
В националните показа свети Стефан е „ младият светия ", който носи новото начало. Смятало се е, че както мине Стефановден, такава ще бъде и идващата година. Затова хората се стараели денят да мине в мир, единодушие и забавление.
В някои краища на България се е вярвало, че в случай че на Стефановден в дома има посетители и смях, къщата ще бъде цялостна с благополучие през цялата година.
Забрани на Стефановден
Както при доста огромни празници, и на Стефановден съществуват избрани забрани, които хората са спазвали строго:
Не се работи тежка домашна и земеделска работа, с цел да не се " заключи шансът ".
Не се шие, плете и пере, тъй като се вярвало, че това може да донесе заболявания.
Не се дава нищо назаем - пари, храна или движимости, с цел да не " излезе берекетът от къщата ".
Не се кара и не се изричат неприятни думи - считало се е, че това ще предопредели цялата година.
Честит имен ден на Стефан, Стефка, Венцислав, Венета, Станислав.
На третия ден след Рождество Христово, православната черква уважава Стефановден.От времето на Апостол Павел насам всички назовават Свети Стефан пръв страдалец, тъй като е първият страдалец за християнската религия.
Свети Стефан е живял през I век и е един от първите седем дякони, ръкоположени от апостолите, с цел да оказват помощ на бедните и нуждаещите се. Той намерено проповядвал християнството, което провокирало гнева на религиозните водачи. Заради вярата си бил наказан и погубен с камъни, трансформирайки се в първия християнски страдалец.
В християнската традиция свети Стефан е знак на религия, храброст, състрадание и всеотдайност. Поставянето на празника директно след Рождество Христово припомня, че насладата от раждането на Христос е неразривно обвързвана с тестванията и жертвите на вярата.
Традиции на празника
В българската национална традиция Стефановден се счита за ден на завършека и прехода - с него алегорично се „ затваря " остарялата година и се прави равносметка за миналото време.
Една от най-важните обичаи е именният ден. На този ден честват всички, които носят имена като Стефан, Стефка, Стоян, Станимир, Венцислав и техните производни. Името Стефан идва от гръцката дума „ стефанос " - венец, корона, и символизира чест и победа.
Празничната софра нормално е богата, защото към момента не престават коледните дни. На масата постоянно участват месни ястия (свинско, пиле), баница, варено жито, самун или погача.
В някои райони стопанинът обхожда къщата и двора с самун и благословия за здраве и изобилие през новата година.
Народни вярвания и обичаи
В националните показа свети Стефан е „ младият светия ", който носи новото начало. Смятало се е, че както мине Стефановден, такава ще бъде и идващата година. Затова хората се стараели денят да мине в мир, единодушие и забавление.
В някои краища на България се е вярвало, че в случай че на Стефановден в дома има посетители и смях, къщата ще бъде цялостна с благополучие през цялата година.
Забрани на Стефановден
Както при доста огромни празници, и на Стефановден съществуват избрани забрани, които хората са спазвали строго:
Не се работи тежка домашна и земеделска работа, с цел да не се " заключи шансът ".
Не се шие, плете и пере, тъй като се вярвало, че това може да донесе заболявания.
Не се дава нищо назаем - пари, храна или движимости, с цел да не " излезе берекетът от къщата ".
Не се кара и не се изричат неприятни думи - считало се е, че това ще предопредели цялата година.
Честит имен ден на Стефан, Стефка, Венцислав, Венета, Станислав.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ