Нацистите разпитват пленения син на Сталин и за България
От време на време нашите жълти медии и политически дърдорковци оставят на мира Сталин, а се хващат за децата му. Клъвнали отсам, чопнали оттова и ето – следващата сензация е сътворена. Особено „ благодатни” за задачите им са Василий и Светлана, тъй като техният живот не е в „ коловоза” и жълтурковците го удрят на какви ли не спекулации, в това число и за милиони на Йосиф Сталин в швейцарски банки, които потомците му били наследили. И за Яков (1907 – 1943) сътворяват какво ли не. Много разногласия се водят и за достоверността на оживелите немски документи за залавянето и гибелта му. Знае се най-много, че Сталин е отказал да получи назад пленения си наследник против пленения от руснаците фелдмаршал Паулус.
Стотици и хиляди страници са изписани за децата на Сталин, в това число и за осиновения от него Артьом. Днес ви предлагам със съкращения текстове на Феликс Чуев (1941 – 1999) от забележителната му книга с диалози с Вячеслав Молотов (1890 – 1986), които той организира и записва в продължение на 17 години. Прави и лични допълнения към тях. Двамата беседват по какви ли не от значими по-важни, позабравени през днешния ден, тематики от живота в Съветския съюз. Много от тях не са изгубили актуалността си и в този момент.
Молотов не се тормози да спори с някои от своите приятели, изключително с Хрушчов. Не икономисва остри думи на противоречие и с Жуков, в някой от идващите броеве ще ви предложим и тая тематика.
Яков Сталин в плен
Предлагам ви още и част от протокола на разпита на пленения от немците наследник на Сталин - Яков Джугашвили. Задават му и предизвикателен въпрос за България, на който той дава отговор почтено. Това още един път демонстрира какво огромно значение е отдавало хитлеристкото управление на нашата страна.
Животът на децата на Сталин е като този на децата на Съветския съюз, само че ориста на Яков и Светлана, въпреки и друга, е трагична. Независимо, че татко им е Сталин, а може би и тъкмо поради това.
„ Молотов си спомня. 140 беседи на Феликс Чуев”, част 1, Феликс Чуев,изд. „ Абагар”, 1998 година
Из „ Сталин и децата му”
-Светлана Алилуева написа, че Сталин не се отнасял добре със сина си Яков.
-Трябва да кажа, че Яков нямаше партийно схващане. Срещал съм го у Сталин, само че доста рядко. Разбира се връзките им не бяха доста топли. Сталин го приемаше малко резервирано. Беше ли Яков член на комунистическата партия? Естествено, само че не се демонстрираше от тази страна. Заемаше някаква не доста значима служба. Беше хубав, падаше си конте. Служеше в артилерията. Като немски заложник по време на войната той се държа самоуверено и почтено. Загина като воин. Сталин не го избави и не го размени за немски военачалник. Той сподели: „ Там всички са мои синове.”
(Известно е, че когато посредством шведския Червен кръст предложили на Сталин да размени Яков за пленения при Сталинград фелдмаршал Паулус, Сталин дал отговор: „ Не замествам маршал за боец.” Известно е и друго негово изявление: „ Трябва да вземем [в плен] колкото може повече немски генерали, с цел да ги сменяем за един човек – Ернст Телман.”
Във в. „ Красная звезда” от 15 август 1941 година прочетох следната преписка от фронта: „ Имах опция да срещна доста от синовете на славните фигури от гражданската война. Те не отстъпват на бащите си по подвиг. На една батарея срещнах капитан, който громеше немците с точния си прицел – сина на именития Чапаев. Той се бие самоотвержено и почтено. На този сектор на фронта и сина на Пархоменко – старши-лейтенант, чиято смелост припомня за бащата.
Изумителен образец за същински подвиг и лоялност към Родината сподели в боевете при Витебск командирът на батарея Яков Джугашвили. Той до последния миг не остави бойния си пост, унищожавайки врага.”
Във вестника не се споделя, че по това време, към този момент повече от месец синът на Сталин се намира в плен, оставайки правилен на клетвата, родината и вожда. Виждал съм комсомолския билет на Яков Джугашвили, с пъхнатата вътре фотография на татко му.
Като последна новина от този неустрашим човек до нас са пристигнали думите: „ Ако не видя към този момент Родината, апелирам да заявите на татко ми Йосиф Висарионович Сталин, че в никакъв случай не съм го предавал, а това, което изфабрикува хитлеровата агитация, е очевидна неистина.”
Бях изумен от думата „ да заявите”. Не „ предадете”, не „ съобщите”, не „ кажете”, а „ заявите”.
На 19 ноември 1977 година в ресторант „ Арагви” отбелязахме с Евгени Джугашвили посмъртното награждаване на татко му с медал „ Отечествена война” първа степен. Един от гостите, военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), описа, че след войната арестували немски шпионин, на който Рибентроп упълномощил работата в лагера, където бил заложник Яков. Германците по никакъв метод не можели да създадат фотография на Яков, на която да се усмихва. Изпратили при него един грузинец с пакет от обичаните цигари на Яков. Очаквали, че това ще създаде нужния резултат, защото знаели, че е върл пушач, както и татко му. Яков седял в средата на килията, едвам погледнал препоръчаните цигари и отвърнал взор. „ Яша, пристигнал съм при тебе като грузинец при грузинец”, споделил есесовецът. „ Тогава за какво си с тази униформа?” – отвърнал Яков.
Когато през 1945 година в Потсдам предложили на Сталин да отиде до Заксенхаузен, където е умрял синът му, той отвърнал: „ Не съм пристигнал тук по персонални работи.” Маршал Жуков написа, че Сталин претърпял доста тежко гибелта на огромния си наследник, само че не го показвал – Ф. Ч.)
Василий, другият наследник на Сталин, не беше строеви болшевик. Беше боец от Червената войска не като болшевик, а като руски жител с нюх за военното дело. Той пиеше доста и, наподобява, се отдаваше на лек живот. Ако се съди по компанията към него, невероятно беше да се чака нещо положително. Сам се рани по време на войната – нещо избухнало наоколо по време на пир. Беше огромен гуляйджия.
…По време на войната споделили на Сталин, че синът му Василий е на далечната вила и пие с дамата на актьора Ч. Сталин заповядал да го доведат. Когато Василий влезнал в кабинета, Сталин си свалил колана и го блъснал през лицето: „ Подлец! Помисли ли какво ще кажат хората за татко ти? Война, а ти пиянстваш!”
Жданов се опитал да отбрани Василий, само че Сталин бил по този начин сърдит, че блъснал и него. – (Ф. Ч.)
(21.12.1979 г.)
-Василий не беше почтен човек. Не можеше да се каже, че беше напълно неприятен, само че имаше доста неприятни черти. Хората започнаха да го величаят и това му доставяше наслаждение. Нямаше никакъв незабравим гений. Със сигурност не вървеше по стъпките на татко си. Беше безхарактерен. Целият беше окичен с медали и оценки. А политически беше неузрял. Що се отнася до приятелчетата му, те бяха политически незрели и не можеше да им се има доверие. Той също едва се интересуваше от политика. Много от приятелите му го използваха, с цел да си пазят топлите места.
(13.04.1972 година, 21.101982 г.)
-Разговарях с Артьом Фьодорович Сергеев, наследник на именития комунист Артьом.
-Приемаха го за наследник на Сталин, само че той-всъщност беше негов осиновен наследник. Бил е доста дребен, когато му татко му Артьом умрял в самолетна злополука.
-Разказа ми за живота си в дома на Сталин преди войната. Живеели в двуетажна къща в Кремъл, покрай Троицките порти. В коридора имало бъчва със солени краставички.
-Спомням си..
-Сталин обичал да носи остарялата си военна куртка, разказваше Артьом Фьодорович. Сигурно била от времето на Гражданската война. Някои считали, че я донесъл от заточението в Сибир. Висяла в коридора. Веднъж някой се опитал да я смени с нова. Сталин избухнал: „ Това ще ми служи още 10 години!” Ботушите му също били износени…
В диалога се намесва Таня, Татяна Афанасиева:
-Тогава всички се обличаха непретенциозно. Вячеслав Михайлович имаше единствено едно палто. През целия си живот е носил единствено една шапка – можете да я видите на всички фотоси...
-Сталин беше доста спестовен. Нямаше облекла, в които да го погребем. Беше заровен в остарялата си военна униформа, която беше почистена и поправена…
„ Когато Сталин се връщаше у дома след работа – описа ми Артьом Фьодорович, - Поскребишев го следваше с една чанта с писма. Сталин сядаше и четеше някои на глас….
Веднъж ни събра – Яков, Василий и мен и сподели: „ Момчета, идва война. Трябва да станете бойци.” Яков и аз отидохме в артилерията, а Василий стана водач. Всички отидохме на фронта, от първия ден. Сталин се обади по телефона да ни вземат незабавно. Това беше единствената привилегия, която сме получили от него като татко. Останали са няколко писма от Василий до татко му. В едно от тях, от фронта, той моли татко си да му изпрати пари. В поделението разкрили лавка и също така искаше нова военна униформа. Баща му дава отговор: „ 1. Доколкото знам, порционът във военновъздушните сили е изцяло задоволителен. 2. Специална униформа за сина на други Сталин в Червената войска не се планува.” Така че Вася не получи пари.”
Артьом Фьодорович Сергеев приключва войната като генерал-майор.
…Сталин явно е имал малко време да се занимава с децата, само че все пак се е интересувал по какъв начин се учат в учебно заведение, проверявал бележниците, от време на време ги скастрял. Василий отнасял най-вече. Цитирам две писма. Първото е до щерка му Светлана:
„ До Светланка-стопанка!
Стопанке, получих писмото и картичката ти. Добре, че не забравяш татенцето.
Изпращам ти малко нарове. След няколко дни ще изпратя мандарини. Яж и се радостни.
На Вася не адресирам нищо, тъй като е почнал да се учи неприятно.
Времето е доста хубаво. Малко е скучно, тъй като я няма моята господарка
Е, всичко хубаво, стопанчице моя.
Целувам те мощно!
Секретар на Светланка-стопанка
Бедняк [ Й. ] Сталин
8.Х.35 г.”
Второто писмо е да един от учителите на Василий. Явно, Василий освен не се е учил добре, само че и се е държал невъзпитано. Учителят не издържал и се оплакал на татко му. И това през 1938 година! Сталин дава отговор с писмо на две страници.
„ До преподавателя други Мартишкин,
Получих писмото Ви по отношение на осъществяванията на Василий Сталин. Благодаря за писмото.
Отговарям с огромно забавяне, заради заетост в работата. Моля да ме извините.
Василий е капризен младеж със междинни качества, дивак, не постоянно споделя истината, обича да шантажира по-слабите „ ръководители”, постоянно е нагъл, има слаба или по-скоро неорганизирана воля.
Всякакви „ лели” и „ свати” го разглезиха, като с потребност и без потребност му повтаряха, че е „ наследник на Сталин”.
Радвам се, че във Ваше лице се откри най-малко един уважаващ себе си учител, който постъпва с Василий както с всички и изисква от нахалника да се подчинява на общия режим в учебно заведение. Директори като упоменатия от Вас, хора-парцали, единствено скапват Василий и в случай че той още не е съумял да се погуби, то е единствено с помощта на това, че в нашата страна към момента съществуват някои преподаватели, които не отпускат юздата на капризния господинчо.
Моят съвет е за бъдете непоколебим с Василий и да не се боите от подправените шантажиращи закани на капризника за „ самоубийство”.
Имате моята поддръжка за това.
За страдание нямам опция самичък да се занимая с Василий. Но давам обещание понякога да му превивам врата.
Привет!
Й. Сталин 8. V 1. 38 г.”
Казват, че сътрудниците на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) бягали като опарени от други Мартишкин, като видели това писмо.
Артьом Фьодорович ми описа също по какъв начин Василий споделил с него, че живее с московската хубавица Нина, жена на кинооператора Роман Кармен. Но насладата на Василий била къса. Кармен написал на Сталин, който извикал основния прокурор и дал напътствие по отношение на сина си: „ да се осъди мерзавецът по закон!” Главния „ законнник” на страната извикал Василий.
-При вас ли живее дамата на Кармен?
-При мен.
-А за какво?
-И аз не знам?
-Защо не я пускате да си иде?
-Да си върви! Моля!
Когато доложили на татко му за този диалог, той поклатил глава, мърморейки: „ Ама че лукавец. Ама че лукавец!” И върху писмото на Р. Кармен написал със наследник молив следната резолюция: „ Тази глупачка да се върне на Кармен; 2. Полковник В. Сталин да се осъди на 15 денонощия непоколебим арест.”
-Какъв Сталин си ти? - казвал Сталин на Василий. – Аз още не съм станал Сталин!”
Хрушчов помолил Василий да напише какъв диктатор е бил татко му в фамилията. Василий дал отговор, че всички те, взети дружно, не костват и колкото нокътя на татко му. Наложило му се да полежи, и то много дълго, във Владимирския затвор. – Ф. Ч.
Светлана Алилуева в Москва
В Москва дойде дъщерята на Сталин. Евгений Джугашвили се срещна с нея и споделя, че много е остаряла. Пристигнала е с щерка си. Оле Питерс е на 13 години, не знае нито дума съветски. Синът на Евгений, Яша, я учи да приказва – те са почти връстници. Светлана се развела с американския си брачен партньор, след това избягала от Америка. Следили я. Истинска престъпна история. Стигнала до Лондон, след това до Атина. А посланикът в Гърция е синът на Андропов. Черненко го назначи неотдавна. Тя отишла при него и той провел заминаването й за родината. Сега живее в хотел „ Съветски” до Белоруската гара. Молотов попита на какъв брой години е тя.
-Родена е през 1926 година. Значи на 58.
-Въпреки, че не е заслужила, ще би трябвало да й дадат пенсия – споделя Молотов.
-Радва се, че се е върнала в родината, ругае американците, капиталистите. Все нещо е останало от възпитанието. У израсналия в Съветския съюз човек постоянно остават следи. Въпреки, че от време на време у руския човек има доста неприятни неща.
…Във „ Вечерная Москва” от 25 септември 1992 година се появи записка, 66-годишната Светлана Алилуева живее в цялостно забвение в подслон за небогати в западния завършек на Лондон.
Самата тя писа в една от своите книги (Далекая музыка. М. 1992 г.): „ Пресата пусна още едно „ Разкритие”, става известно, че съм отпътувала за Швейцария, „ с цел да прибера от швейцарските банки парите, скрити там от моя татко.” Това щеше да бъде напълно обикновено за всеки различен европейски деспот, само че да се заподозре в такова нещо моя татко е просто смешно. Той изобщо не мислеше за пари, живеейки изцяло на сметка на страната и в никакъв случай никому нищо не е „ оставял” Той нямаше благосъстоятелност и всичките му заплати, почетни награди и стипендии в продължение на години бяха събирани в пакети в кабинета му, а след гибелта му незабавно бяха конфискувани от страната. Но известията на пресата се сториха на мнозина достоверни. Дълго по-късно срещах хора, които ме питаха за същите пари, за „ наследството ми”, получено от банките в Швейцария. И колкото и да ги убеждавах, че това не е правилно, те не ми вярваха…”
(15.11.1984 година, 09.03.1985 година, 04.10.1985 г.)
Из Стенограма от разпит на Яков Джугашвили
18 юли 1941 година
3-а мотострелкова рота на военните репортери.
Разпит на военнопленика старши лейтенант Сталин при командващия на авиацията на 4-та войска.
Разпитващи капитан Реушле и майор Голтерс 18.7.41 г.— Предадено посредством код по радиото.
- Разрешете да узнаем Вашето име?
- Яков.
- А семейството?
- Джугашвили .
- Вие сте родственик на ръководителя на Съвета на Народните комисари?
- Аз съм огромният му син[…]
- Какво звание имате в руската войска и в коя част сте служили?
- Старши лейтенант. Служех в 14-ти стрелкови полк, притурен към 14-та танкова дивизия, артилерийски полк при 14-та дивизия.
- Как се озовахте при нас?
- Аз, т.е. всъщност не аз, а останките от тази дивизия, ние бяхме разрушени на 7. 7, а останките от тази дивизия бяха обкръжени в региона на Лесново.
- Доброволно ли дойдохте при нас, или бяхте покорен в багра?
- Не непринудено, бях заставен […]
- Вие бяхте пълководец на дивизия?
- Не, аз съм пълководец на батарея, само че в оня миг, когато ни стана ясно, че сме обкръжени – в същото време бях при командира на дивизията, в щаба. Побягнах към своите, само че в този миг ме повика група красноармейци, която искаше да пробие. Те ме помолиха да поема командването и да нападам вашите елементи. Аз направих това, само че красноармейците вероятно се уплашиха и аз останах самичък, не знаех къде се намират моите артилеристи, не срещнах нито един от тях […]
- Смята ли той, че последните години са донесли на служащите и селяните в Съветския съюз прерогативи спрямо това, което е било по-рано?
- Безусловно!
- Но ние не виждаме тук никакви селища на селяни и на служащи, никакви заводи с прелестни цехове. Всичко тук е толкоз примитивно, както не е било в Германия даже при социал-демократическото държавно управление.
- Попитайте ги по какъв начин е било при царизма, попитайте ги, те ще Ви отговорят.
- Да, само че за тези дълги години е могло да се направи безпределно повече от това, което е направено. Струва си да съпоставим единствено с това, което бе направено в Германия за доста по-кратък период. Какво единствено не е направено там за работния човек – във всички връзки. Животът на нашите съотечественици дори не може да се съпоставя с оня живот, който е бил преди този момент.
- Добре, ще Ви отговоря: в Русия построиха лична индустрия. Русия не зависи съвсем от никого. В Русия всичко е свое, може би това е направено за сметка на недоволството, за сметка на селяните, за сметка на служащите и е изцяло допустимо част от популацията да е недоволно.
- Но за служащия нищо не е направено. А нали [у вас] постоянно споделят: войска на селяните и служащите.
- Да, само че вижте, нали тази автономия е за тях, автономия значи лична индустрия, лична индустрия, а личната индустрия — това е всичко, всичко. Това се прави за тях, защото и в този момент към този момент има отчасти плодове от всичко това, а са недоволни, тъй като у нас всичко се прави незабавно, ние нямахме задоволително време. Ние нямахме време да се приготвяме, нямахме време да претворим в реалност всичко, което бе основано, освен това да го създадем по този начин, че самият народ да се убеди, народът знае защо са харчени пари, защо отиваха парите – за строителство […]
- Знае ли той къде в този момент стои нашата войска? Не точно на този сектор, а на север и на юг, знае ли той, че ние към този момент сме при Киев. Как, по негово мнение, ще се развие ситуацията, в случай че ние в скоро време влезем в Москва, а администрацията и държавното управление избягат от там, какво тогава ще стане с московското население?
- Аз знам, че Вие се намирате близо до Москва.
- Той одеве самичък сподели, че знае, че ние се намираме при Москва, на подстъпите към Москва, та той би трябвало да си показа какво ще стане, когато Москва бъде наша.
- Добре, ще Ви отговоря искрено, не мога да си показва това […]
- Известно ли Ви е, че аленото държавно управление се опитваше да работи срещу Германия в България и във всички балкански страни?
- Известно ми е единствено от вестниците, че Англия се е занимавала с подстрекаване срещу Германия. А България… От Вашата […] преса ми е известно, че Англия се е опитвала да се занимава с подстрекаване и фактически се е занимавала с това. Тя е подстрекавала срещу вас Югославия, Гърция. Обаче е известно също, че във Финландия да вземем за пример Германия се стараеше повече да насъска финландците против Русия, в сравнение с Русия да вземем за пример е подстрекавала България срещу Германия. За България всичко това е измислено, мъчно е да се каже[…]
- Той желае ли да се заяви на жена му, че е попаднал в плен?
- Не е нужно. Ако можете да извършите молбата ми, не би трябвало.
- Той има ли семейство, деца?
- Една щерка.
- Но какъв брой години е дъщерята?
- На 3 години.
- Защо той не желае фамилията му да знае, че е в плен? Може би той мисли, че поради това фамилията му ще пострада?
- Собствено казано, аз нищо не мисля. Ако желаете, съобщете, не желаете – недейте. Какво тук има да се оповестява. Моля, съобщавайте, на мен ми е все едно.
- Нима за боеца е срам да попадне в плен, или пък той мисли, че поради това фамилията му ще има неприятности?
- Не никакви неприятности, мен ме е позор, мен!
- Да, само че нали след войната той още веднъж ще се върне у дома. Тогава ще му се наложи да се срами цялостен живот. Та нали с боеца постоянно може да се случи той да попадне в плен, бидейки ранен или просто като смел боец.
- Срам ме е пред татко ми, че останах жив.
- Но нали освен пред татко му, само че и пред жена му! [ ... ]
- Защо той не желае да го фотографират? Може би той мисли, че фотографията ще бъде оповестена?
- Фотографират постоянно в най-безобразни пози. Казвам това не тъй като би трябвало да се снимаш единствено в красиви пози. Не по тази причина го споделям, само че това не ми харесва, аз въобще не обичам това […]
- Моля, кажете му, че той ще пренощува в прилежащата къща, а на сутринта ще бъде насочен нататък.
- Добре, а къде ще ме пратят, разрешете да попитам?
- Той ще бъде изместен в лагера за военнопленници офицери, защото е офицер. Може би той желае да напише привет до у дома, писмото му ще стигне по-бързо от женевския Червен кръст. Или може би той си мисли, че жена му ще избяга дружно с аленото държавно управление?
- Може би, може би!
- Той мисли ли, че татко му ще вземе неговата жена със себе си?
- Може би, а може би не.
- Той не желае ли да изпрати на жена си два реда?
- Аз съм ви доста признателен за любезността, само че към този момент това не е належащо.
- Още един въпрос, господин майор (немският капитан се обръща към немския майор - М.С.).Не се ли е основало у него усещане, че доста от това, което са му говорили преди и което е ставало в Съветския съюз, на процедура ще се окаже напълно друго и че мнозина, лично казано, са били излъгани.
- Разрешете ми да отговоря по-късно, в сегашния миг не ми се желае да отговарям[…]
Капитан Реушле.
АП РФ. Ф.45. Оп.1. Д.1554. Л.8–39. Заверено копие от превода. Л.40–73. Оригинал.
Източник:
Превод Велиана Христова
* Черно на бяло
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Стотици и хиляди страници са изписани за децата на Сталин, в това число и за осиновения от него Артьом. Днес ви предлагам със съкращения текстове на Феликс Чуев (1941 – 1999) от забележителната му книга с диалози с Вячеслав Молотов (1890 – 1986), които той организира и записва в продължение на 17 години. Прави и лични допълнения към тях. Двамата беседват по какви ли не от значими по-важни, позабравени през днешния ден, тематики от живота в Съветския съюз. Много от тях не са изгубили актуалността си и в този момент.
Молотов не се тормози да спори с някои от своите приятели, изключително с Хрушчов. Не икономисва остри думи на противоречие и с Жуков, в някой от идващите броеве ще ви предложим и тая тематика.
Яков Сталин в плен
Предлагам ви още и част от протокола на разпита на пленения от немците наследник на Сталин - Яков Джугашвили. Задават му и предизвикателен въпрос за България, на който той дава отговор почтено. Това още един път демонстрира какво огромно значение е отдавало хитлеристкото управление на нашата страна.
Животът на децата на Сталин е като този на децата на Съветския съюз, само че ориста на Яков и Светлана, въпреки и друга, е трагична. Независимо, че татко им е Сталин, а може би и тъкмо поради това.
„ Молотов си спомня. 140 беседи на Феликс Чуев”, част 1, Феликс Чуев,изд. „ Абагар”, 1998 година
Из „ Сталин и децата му”
-Светлана Алилуева написа, че Сталин не се отнасял добре със сина си Яков.
-Трябва да кажа, че Яков нямаше партийно схващане. Срещал съм го у Сталин, само че доста рядко. Разбира се връзките им не бяха доста топли. Сталин го приемаше малко резервирано. Беше ли Яков член на комунистическата партия? Естествено, само че не се демонстрираше от тази страна. Заемаше някаква не доста значима служба. Беше хубав, падаше си конте. Служеше в артилерията. Като немски заложник по време на войната той се държа самоуверено и почтено. Загина като воин. Сталин не го избави и не го размени за немски военачалник. Той сподели: „ Там всички са мои синове.”
(Известно е, че когато посредством шведския Червен кръст предложили на Сталин да размени Яков за пленения при Сталинград фелдмаршал Паулус, Сталин дал отговор: „ Не замествам маршал за боец.” Известно е и друго негово изявление: „ Трябва да вземем [в плен] колкото може повече немски генерали, с цел да ги сменяем за един човек – Ернст Телман.”
Във в. „ Красная звезда” от 15 август 1941 година прочетох следната преписка от фронта: „ Имах опция да срещна доста от синовете на славните фигури от гражданската война. Те не отстъпват на бащите си по подвиг. На една батарея срещнах капитан, който громеше немците с точния си прицел – сина на именития Чапаев. Той се бие самоотвержено и почтено. На този сектор на фронта и сина на Пархоменко – старши-лейтенант, чиято смелост припомня за бащата.
Изумителен образец за същински подвиг и лоялност към Родината сподели в боевете при Витебск командирът на батарея Яков Джугашвили. Той до последния миг не остави бойния си пост, унищожавайки врага.”
Във вестника не се споделя, че по това време, към този момент повече от месец синът на Сталин се намира в плен, оставайки правилен на клетвата, родината и вожда. Виждал съм комсомолския билет на Яков Джугашвили, с пъхнатата вътре фотография на татко му.
Като последна новина от този неустрашим човек до нас са пристигнали думите: „ Ако не видя към този момент Родината, апелирам да заявите на татко ми Йосиф Висарионович Сталин, че в никакъв случай не съм го предавал, а това, което изфабрикува хитлеровата агитация, е очевидна неистина.”
Бях изумен от думата „ да заявите”. Не „ предадете”, не „ съобщите”, не „ кажете”, а „ заявите”.
На 19 ноември 1977 година в ресторант „ Арагви” отбелязахме с Евгени Джугашвили посмъртното награждаване на татко му с медал „ Отечествена война” първа степен. Един от гостите, военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), описа, че след войната арестували немски шпионин, на който Рибентроп упълномощил работата в лагера, където бил заложник Яков. Германците по никакъв метод не можели да създадат фотография на Яков, на която да се усмихва. Изпратили при него един грузинец с пакет от обичаните цигари на Яков. Очаквали, че това ще създаде нужния резултат, защото знаели, че е върл пушач, както и татко му. Яков седял в средата на килията, едвам погледнал препоръчаните цигари и отвърнал взор. „ Яша, пристигнал съм при тебе като грузинец при грузинец”, споделил есесовецът. „ Тогава за какво си с тази униформа?” – отвърнал Яков.
Когато през 1945 година в Потсдам предложили на Сталин да отиде до Заксенхаузен, където е умрял синът му, той отвърнал: „ Не съм пристигнал тук по персонални работи.” Маршал Жуков написа, че Сталин претърпял доста тежко гибелта на огромния си наследник, само че не го показвал – Ф. Ч.)
Василий, другият наследник на Сталин, не беше строеви болшевик. Беше боец от Червената войска не като болшевик, а като руски жител с нюх за военното дело. Той пиеше доста и, наподобява, се отдаваше на лек живот. Ако се съди по компанията към него, невероятно беше да се чака нещо положително. Сам се рани по време на войната – нещо избухнало наоколо по време на пир. Беше огромен гуляйджия.
…По време на войната споделили на Сталин, че синът му Василий е на далечната вила и пие с дамата на актьора Ч. Сталин заповядал да го доведат. Когато Василий влезнал в кабинета, Сталин си свалил колана и го блъснал през лицето: „ Подлец! Помисли ли какво ще кажат хората за татко ти? Война, а ти пиянстваш!”
Жданов се опитал да отбрани Василий, само че Сталин бил по този начин сърдит, че блъснал и него. – (Ф. Ч.)
(21.12.1979 г.)
-Василий не беше почтен човек. Не можеше да се каже, че беше напълно неприятен, само че имаше доста неприятни черти. Хората започнаха да го величаят и това му доставяше наслаждение. Нямаше никакъв незабравим гений. Със сигурност не вървеше по стъпките на татко си. Беше безхарактерен. Целият беше окичен с медали и оценки. А политически беше неузрял. Що се отнася до приятелчетата му, те бяха политически незрели и не можеше да им се има доверие. Той също едва се интересуваше от политика. Много от приятелите му го използваха, с цел да си пазят топлите места.
(13.04.1972 година, 21.101982 г.)
-Разговарях с Артьом Фьодорович Сергеев, наследник на именития комунист Артьом.
-Приемаха го за наследник на Сталин, само че той-всъщност беше негов осиновен наследник. Бил е доста дребен, когато му татко му Артьом умрял в самолетна злополука.
-Разказа ми за живота си в дома на Сталин преди войната. Живеели в двуетажна къща в Кремъл, покрай Троицките порти. В коридора имало бъчва със солени краставички.
-Спомням си..
-Сталин обичал да носи остарялата си военна куртка, разказваше Артьом Фьодорович. Сигурно била от времето на Гражданската война. Някои считали, че я донесъл от заточението в Сибир. Висяла в коридора. Веднъж някой се опитал да я смени с нова. Сталин избухнал: „ Това ще ми служи още 10 години!” Ботушите му също били износени…
В диалога се намесва Таня, Татяна Афанасиева:
-Тогава всички се обличаха непретенциозно. Вячеслав Михайлович имаше единствено едно палто. През целия си живот е носил единствено една шапка – можете да я видите на всички фотоси...
-Сталин беше доста спестовен. Нямаше облекла, в които да го погребем. Беше заровен в остарялата си военна униформа, която беше почистена и поправена…
„ Когато Сталин се връщаше у дома след работа – описа ми Артьом Фьодорович, - Поскребишев го следваше с една чанта с писма. Сталин сядаше и четеше някои на глас….
Веднъж ни събра – Яков, Василий и мен и сподели: „ Момчета, идва война. Трябва да станете бойци.” Яков и аз отидохме в артилерията, а Василий стана водач. Всички отидохме на фронта, от първия ден. Сталин се обади по телефона да ни вземат незабавно. Това беше единствената привилегия, която сме получили от него като татко. Останали са няколко писма от Василий до татко му. В едно от тях, от фронта, той моли татко си да му изпрати пари. В поделението разкрили лавка и също така искаше нова военна униформа. Баща му дава отговор: „ 1. Доколкото знам, порционът във военновъздушните сили е изцяло задоволителен. 2. Специална униформа за сина на други Сталин в Червената войска не се планува.” Така че Вася не получи пари.”
Артьом Фьодорович Сергеев приключва войната като генерал-майор.
…Сталин явно е имал малко време да се занимава с децата, само че все пак се е интересувал по какъв начин се учат в учебно заведение, проверявал бележниците, от време на време ги скастрял. Василий отнасял най-вече. Цитирам две писма. Първото е до щерка му Светлана:
„ До Светланка-стопанка!
Стопанке, получих писмото и картичката ти. Добре, че не забравяш татенцето.
Изпращам ти малко нарове. След няколко дни ще изпратя мандарини. Яж и се радостни.
На Вася не адресирам нищо, тъй като е почнал да се учи неприятно.
Времето е доста хубаво. Малко е скучно, тъй като я няма моята господарка
Е, всичко хубаво, стопанчице моя.
Целувам те мощно!
Секретар на Светланка-стопанка
Бедняк [ Й. ] Сталин
8.Х.35 г.”
Второто писмо е да един от учителите на Василий. Явно, Василий освен не се е учил добре, само че и се е държал невъзпитано. Учителят не издържал и се оплакал на татко му. И това през 1938 година! Сталин дава отговор с писмо на две страници.
„ До преподавателя други Мартишкин,
Получих писмото Ви по отношение на осъществяванията на Василий Сталин. Благодаря за писмото.
Отговарям с огромно забавяне, заради заетост в работата. Моля да ме извините.
Василий е капризен младеж със междинни качества, дивак, не постоянно споделя истината, обича да шантажира по-слабите „ ръководители”, постоянно е нагъл, има слаба или по-скоро неорганизирана воля.
Всякакви „ лели” и „ свати” го разглезиха, като с потребност и без потребност му повтаряха, че е „ наследник на Сталин”.
Радвам се, че във Ваше лице се откри най-малко един уважаващ себе си учител, който постъпва с Василий както с всички и изисква от нахалника да се подчинява на общия режим в учебно заведение. Директори като упоменатия от Вас, хора-парцали, единствено скапват Василий и в случай че той още не е съумял да се погуби, то е единствено с помощта на това, че в нашата страна към момента съществуват някои преподаватели, които не отпускат юздата на капризния господинчо.
Моят съвет е за бъдете непоколебим с Василий и да не се боите от подправените шантажиращи закани на капризника за „ самоубийство”.
Имате моята поддръжка за това.
За страдание нямам опция самичък да се занимая с Василий. Но давам обещание понякога да му превивам врата.
Привет!
Й. Сталин 8. V 1. 38 г.”
Казват, че сътрудниците на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) бягали като опарени от други Мартишкин, като видели това писмо.
Артьом Фьодорович ми описа също по какъв начин Василий споделил с него, че живее с московската хубавица Нина, жена на кинооператора Роман Кармен. Но насладата на Василий била къса. Кармен написал на Сталин, който извикал основния прокурор и дал напътствие по отношение на сина си: „ да се осъди мерзавецът по закон!” Главния „ законнник” на страната извикал Василий.
-При вас ли живее дамата на Кармен?
-При мен.
-А за какво?
-И аз не знам?
-Защо не я пускате да си иде?
-Да си върви! Моля!
Когато доложили на татко му за този диалог, той поклатил глава, мърморейки: „ Ама че лукавец. Ама че лукавец!” И върху писмото на Р. Кармен написал със наследник молив следната резолюция: „ Тази глупачка да се върне на Кармен; 2. Полковник В. Сталин да се осъди на 15 денонощия непоколебим арест.”
-Какъв Сталин си ти? - казвал Сталин на Василий. – Аз още не съм станал Сталин!”
Хрушчов помолил Василий да напише какъв диктатор е бил татко му в фамилията. Василий дал отговор, че всички те, взети дружно, не костват и колкото нокътя на татко му. Наложило му се да полежи, и то много дълго, във Владимирския затвор. – Ф. Ч.
Светлана Алилуева в Москва
В Москва дойде дъщерята на Сталин. Евгений Джугашвили се срещна с нея и споделя, че много е остаряла. Пристигнала е с щерка си. Оле Питерс е на 13 години, не знае нито дума съветски. Синът на Евгений, Яша, я учи да приказва – те са почти връстници. Светлана се развела с американския си брачен партньор, след това избягала от Америка. Следили я. Истинска престъпна история. Стигнала до Лондон, след това до Атина. А посланикът в Гърция е синът на Андропов. Черненко го назначи неотдавна. Тя отишла при него и той провел заминаването й за родината. Сега живее в хотел „ Съветски” до Белоруската гара. Молотов попита на какъв брой години е тя.
-Родена е през 1926 година. Значи на 58.
-Въпреки, че не е заслужила, ще би трябвало да й дадат пенсия – споделя Молотов.
-Радва се, че се е върнала в родината, ругае американците, капиталистите. Все нещо е останало от възпитанието. У израсналия в Съветския съюз човек постоянно остават следи. Въпреки, че от време на време у руския човек има доста неприятни неща.
…Във „ Вечерная Москва” от 25 септември 1992 година се появи записка, 66-годишната Светлана Алилуева живее в цялостно забвение в подслон за небогати в западния завършек на Лондон.
Самата тя писа в една от своите книги (Далекая музыка. М. 1992 г.): „ Пресата пусна още едно „ Разкритие”, става известно, че съм отпътувала за Швейцария, „ с цел да прибера от швейцарските банки парите, скрити там от моя татко.” Това щеше да бъде напълно обикновено за всеки различен европейски деспот, само че да се заподозре в такова нещо моя татко е просто смешно. Той изобщо не мислеше за пари, живеейки изцяло на сметка на страната и в никакъв случай никому нищо не е „ оставял” Той нямаше благосъстоятелност и всичките му заплати, почетни награди и стипендии в продължение на години бяха събирани в пакети в кабинета му, а след гибелта му незабавно бяха конфискувани от страната. Но известията на пресата се сториха на мнозина достоверни. Дълго по-късно срещах хора, които ме питаха за същите пари, за „ наследството ми”, получено от банките в Швейцария. И колкото и да ги убеждавах, че това не е правилно, те не ми вярваха…”
(15.11.1984 година, 09.03.1985 година, 04.10.1985 г.)
Из Стенограма от разпит на Яков Джугашвили
18 юли 1941 година
3-а мотострелкова рота на военните репортери.
Разпит на военнопленика старши лейтенант Сталин при командващия на авиацията на 4-та войска.
Разпитващи капитан Реушле и майор Голтерс 18.7.41 г.— Предадено посредством код по радиото.
- Разрешете да узнаем Вашето име?
- Яков.
- А семейството?
- Джугашвили .
- Вие сте родственик на ръководителя на Съвета на Народните комисари?
- Аз съм огромният му син[…]
- Какво звание имате в руската войска и в коя част сте служили?
- Старши лейтенант. Служех в 14-ти стрелкови полк, притурен към 14-та танкова дивизия, артилерийски полк при 14-та дивизия.
- Как се озовахте при нас?
- Аз, т.е. всъщност не аз, а останките от тази дивизия, ние бяхме разрушени на 7. 7, а останките от тази дивизия бяха обкръжени в региона на Лесново.
- Доброволно ли дойдохте при нас, или бяхте покорен в багра?
- Не непринудено, бях заставен […]
- Вие бяхте пълководец на дивизия?
- Не, аз съм пълководец на батарея, само че в оня миг, когато ни стана ясно, че сме обкръжени – в същото време бях при командира на дивизията, в щаба. Побягнах към своите, само че в този миг ме повика група красноармейци, която искаше да пробие. Те ме помолиха да поема командването и да нападам вашите елементи. Аз направих това, само че красноармейците вероятно се уплашиха и аз останах самичък, не знаех къде се намират моите артилеристи, не срещнах нито един от тях […]
- Смята ли той, че последните години са донесли на служащите и селяните в Съветския съюз прерогативи спрямо това, което е било по-рано?
- Безусловно!
- Но ние не виждаме тук никакви селища на селяни и на служащи, никакви заводи с прелестни цехове. Всичко тук е толкоз примитивно, както не е било в Германия даже при социал-демократическото държавно управление.
- Попитайте ги по какъв начин е било при царизма, попитайте ги, те ще Ви отговорят.
- Да, само че за тези дълги години е могло да се направи безпределно повече от това, което е направено. Струва си да съпоставим единствено с това, което бе направено в Германия за доста по-кратък период. Какво единствено не е направено там за работния човек – във всички връзки. Животът на нашите съотечественици дори не може да се съпоставя с оня живот, който е бил преди този момент.
- Добре, ще Ви отговоря: в Русия построиха лична индустрия. Русия не зависи съвсем от никого. В Русия всичко е свое, може би това е направено за сметка на недоволството, за сметка на селяните, за сметка на служащите и е изцяло допустимо част от популацията да е недоволно.
- Но за служащия нищо не е направено. А нали [у вас] постоянно споделят: войска на селяните и служащите.
- Да, само че вижте, нали тази автономия е за тях, автономия значи лична индустрия, лична индустрия, а личната индустрия — това е всичко, всичко. Това се прави за тях, защото и в този момент към този момент има отчасти плодове от всичко това, а са недоволни, тъй като у нас всичко се прави незабавно, ние нямахме задоволително време. Ние нямахме време да се приготвяме, нямахме време да претворим в реалност всичко, което бе основано, освен това да го създадем по този начин, че самият народ да се убеди, народът знае защо са харчени пари, защо отиваха парите – за строителство […]
- Знае ли той къде в този момент стои нашата войска? Не точно на този сектор, а на север и на юг, знае ли той, че ние към този момент сме при Киев. Как, по негово мнение, ще се развие ситуацията, в случай че ние в скоро време влезем в Москва, а администрацията и държавното управление избягат от там, какво тогава ще стане с московското население?
- Аз знам, че Вие се намирате близо до Москва.
- Той одеве самичък сподели, че знае, че ние се намираме при Москва, на подстъпите към Москва, та той би трябвало да си показа какво ще стане, когато Москва бъде наша.
- Добре, ще Ви отговоря искрено, не мога да си показва това […]
- Известно ли Ви е, че аленото държавно управление се опитваше да работи срещу Германия в България и във всички балкански страни?
- Известно ми е единствено от вестниците, че Англия се е занимавала с подстрекаване срещу Германия. А България… От Вашата […] преса ми е известно, че Англия се е опитвала да се занимава с подстрекаване и фактически се е занимавала с това. Тя е подстрекавала срещу вас Югославия, Гърция. Обаче е известно също, че във Финландия да вземем за пример Германия се стараеше повече да насъска финландците против Русия, в сравнение с Русия да вземем за пример е подстрекавала България срещу Германия. За България всичко това е измислено, мъчно е да се каже[…]
- Той желае ли да се заяви на жена му, че е попаднал в плен?
- Не е нужно. Ако можете да извършите молбата ми, не би трябвало.
- Той има ли семейство, деца?
- Една щерка.
- Но какъв брой години е дъщерята?
- На 3 години.
- Защо той не желае фамилията му да знае, че е в плен? Може би той мисли, че поради това фамилията му ще пострада?
- Собствено казано, аз нищо не мисля. Ако желаете, съобщете, не желаете – недейте. Какво тук има да се оповестява. Моля, съобщавайте, на мен ми е все едно.
- Нима за боеца е срам да попадне в плен, или пък той мисли, че поради това фамилията му ще има неприятности?
- Не никакви неприятности, мен ме е позор, мен!
- Да, само че нали след войната той още веднъж ще се върне у дома. Тогава ще му се наложи да се срами цялостен живот. Та нали с боеца постоянно може да се случи той да попадне в плен, бидейки ранен или просто като смел боец.
- Срам ме е пред татко ми, че останах жив.
- Но нали освен пред татко му, само че и пред жена му! [ ... ]
- Защо той не желае да го фотографират? Може би той мисли, че фотографията ще бъде оповестена?
- Фотографират постоянно в най-безобразни пози. Казвам това не тъй като би трябвало да се снимаш единствено в красиви пози. Не по тази причина го споделям, само че това не ми харесва, аз въобще не обичам това […]
- Моля, кажете му, че той ще пренощува в прилежащата къща, а на сутринта ще бъде насочен нататък.
- Добре, а къде ще ме пратят, разрешете да попитам?
- Той ще бъде изместен в лагера за военнопленници офицери, защото е офицер. Може би той желае да напише привет до у дома, писмото му ще стигне по-бързо от женевския Червен кръст. Или може би той си мисли, че жена му ще избяга дружно с аленото държавно управление?
- Може би, може би!
- Той мисли ли, че татко му ще вземе неговата жена със себе си?
- Може би, а може би не.
- Той не желае ли да изпрати на жена си два реда?
- Аз съм ви доста признателен за любезността, само че към този момент това не е належащо.
- Още един въпрос, господин майор (немският капитан се обръща към немския майор - М.С.).Не се ли е основало у него усещане, че доста от това, което са му говорили преди и което е ставало в Съветския съюз, на процедура ще се окаже напълно друго и че мнозина, лично казано, са били излъгани.
- Разрешете ми да отговоря по-късно, в сегашния миг не ми се желае да отговарям[…]
Капитан Реушле.
АП РФ. Ф.45. Оп.1. Д.1554. Л.8–39. Заверено копие от превода. Л.40–73. Оригинал.
Източник:
Превод Велиана Христова
* Черно на бяло
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ