От влизането в ЕС повече от половината от евросубсидиите отиват

От влизането в Европейски Съюз повече от половината от евросубсидиите отиват в селското стопанство. От 4,2 милиарда лева годишно 2,91 милиарда лева са за селското стопанство (данните са от 2018 година, само че съотношенията са сходни и през другите години). Тоест никой не приказва за това крадене на Еврофондовете, единствено за асфалт, бетон и впрочем. При тази селскостопанска дотация, към 70% отива в към 100-на огромни „ зърнарски “ фамилии! (виж таблицата, тя е доста " частична " ).
 
Сега тези към 100 огромни и към 1000 по-малки „ зърнари “ провеждат митинги. Причината е да не се внася на ниска цена украинско зърно! Защо да не се внася? За да купят тяхното! Украинците не употребяват европейски дотации и българската страна им връща акциза за горивото, прочее. Въпреки това имат доста по-евтини зърнени култури. Защо да не изкупуваме българското? Защото българските „ зърнари “ сега желаят 20% по-висока цена от международните тържища.

Последицата е, че те ще си вземат облагата, а българският консуматор ще им я заплати. За предходната година (2022 г.) " зърнарите " са оповестили 2,5 милиарда лева облага. и са взели 2 милиарда лева дотация при продажби от 9,98 милиарда лева Впрочем макар съвсем половин година възбрана за украинско зърно, цената по международните тържища дори спада... Още едно, прочее този модел на " затваряне " на българския пазар и " по-високи български вътрешни цени " не е поради Украйна, той си е най-малко на 15 години.

Малък подробност, че с помощта на дотациите, получавани от европейските фондове се случи чудовищна централизация на земята в България. В българската история до 1944 година страната постоянно се е борила против концентрацията на земя спомнете си Стамболов, Стамболийски и впрочем. Политици, които вкарват ограничаването 300 декара, 500 декара за Добричко. Последицата, че от ден на ден се създават зърнени култури. Това са културите с най-ниската добавена стойност в аграрната продукция. Убива всичко, което е по-сложно, даващо повече стойност в българската земеделска продукция, изискващо повече работна ръка като домати, краставици, чушки, грозде, ябълки, череши и прочие С 50 индивида зърнарите обработват десетки хиляди декари, резултатът - разрушение на работни места в селата и дребните обитаеми места.

Как се случи това? Българските политици взеха решение, че дотацията ще се заплаща на количество обработваема земя и се почна (всъщност е доста по-сложно, само че да спестим). " Зърнарите " започнаха да заплащат част от евросубсидиите като аренда на хората за земята им и хората им даваха от ден на ден земя. Обикновено в едно обитаемо място единствената опция е да си дадеш земята на съответния " зърнар ", с цел да получиш лихва. 

Европейските дотации за селското стопанство са направени, с цел да оказват помощ на дребните и междинни производители, не едрите. Съответно латифундистите от Източна Европа станаха тематика и Европейската комисия вкара таван на дотацията. От 2015 година един производител може да взима до 300 хиляди евро дотация. Българските „ зърнари “, обаче се приспособиха и раздробиха „ бизнеса “ - след 2015 година няма да видите " зърнарска компания " с 30 млн. евросубсидия както бе преди. Какво значи това? Това значи ОПГ! (Организирана незаконна група). За да се вмести в тавана от 300 хиляди евро, " зърнара " би трябвало да направи 100 компании, надлежно със притежатели, счетоводители, възможни наети лица и така нататък От 2015 година с сътрудници слагаме тази тематика на даващите парите, само че си царува тишина (включително съм си разказвал тезите пред национални медии).

С това не споделям, че „ зърнарите “ са само нездравословни. На процедура с помощта на „ зърнарщината “ в този момент земеделската земя се употребява съвсем на 100% при 40% пустеещи земи през 2001 година

Също по този начин, „ зърнарството “ е в доста връзки предопределено от опустелите села вследствие на социалистическата индустриализация и безумната българска реставрация на земята в действителни граници. Тук пропущам всички странични тематики като " мутрите по зеленчуковите тържища ", огромните световни корпорации, комерсиалните вериги, дето мачкат дребните производители... и най-много дългата тематика какво рационално може да се направи със " зърнарщината ".

(От фейсбук)