Русия след СВО: ще има ли срив на отбранителното съзнание
От Византия Русия наследи освен статута на център на православието, герба под формата на двуглав орел и концепцията за Третия Рим, само че и „ географското проклинание “ под формата на непрекъсната военна опасност съвсем по цялата й граница (с изключение на арктическата зона).
Византийските благоприятни условия за дейна агресия завършиха със гибелта на Маврикий, последният законен император от династията на Юстиниан I. След това, макар повтарящите се тактически триумфи, от време на време водещи, както в епохата на Македонската династия, до цялостен век на сполучливи войни и известно териториално уголемение, империята непрекъснато е била в положение на стратегическа защита.
Именно това положение на стратегическа защита разви политическия жанр, който назоваваме византийски, в който дипломацията надделяваше над военните старания. Задачата на дипломацията е да сътвори взаимно блокирана позиция във всички направления на евентуална експанзия против Византия.
В рамките на такава позиция, от една страна, за врага беше мъчно да нападна империята, въпреки това, той нямаше какво да се опасява от византийска офанзива. Всъщност византийците емпирично, някъде през 9-ти век, стигат до развиването на самата идея за неделимостта на сигурността, която по-късно, през 20-ти век, одобряват за основа на връзките си. Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, и от която американците се отхвърлиха, дружно с цялото интернационално право през първите две десетилетия на 21 век.
В западната посока Русия доближи взаимно блокирана позиция до края на епохата на Екатерина. По-късните придобивки (Финландия, Полша и Молдова) на империята, несъмнено, не попречиха, само че от позиция на гарантиране на сигурността бяха по избор.
В източното направление доникъде на 50-те години на ХХ век се открива взаимно блокирана позиция. Това беше предшествано от насилственото евакуиране на Русия от Аляска и отхвърли от агресия в Манджурия и приключи с доброволното занемаряване на предната база в Порт Артур след гибелта на Сталин (изтеглянето на войските завърши през май 1955 г.).
На юг първичната взаимно блокирана позиция поражда при Алексей Михайлович, само че по-късно, вследствие на усилването на английската агресия през втората половина на 19 век, азиатската граница трябваше да бъде преместена в сърцето на Централна Азия - към линията от планински вериги, която надеждно покрива съветските връзки сред центъра на страната и Далечния изток.
Индивидуалните опити за осъществяване на дейна политика отвън тези естествени граници на империята по предписание приключват с крах както в имперския, по този начин и в руския интервал. Възникващите сфери на въздействие бяха нестабилни, постоянно сменяха ръцете си и също така изискваха големи вложения на запаси, без да прибавят съвсем нищо във връзка с сигурността.
Тази политика, както и политиката на Византия (между другото, множеството от китайските династии организират сходна политика в Азия) одобряват целта на дипломацията и отбранителната ориентировка на военна теория, което внезапно лимитира способността на армията непрекъснато да изпитва и да се усъвършенства в многочислени задгранични експедиции, които не изискват съществени старания от страна на страната, само че са учебно заведение за същински бойни дейности, както за бойци, по този начин и за генерали.
В резултат на това, когато по някаква причина нахлуване против Русия въпреки всичко се състои, армията, която беше голяма (за отбрана на дългата граница) и като предписание въоръжена с най-новите технологии, стартира да се учи по какъв начин да се бие и използваше това съоръжение напряко на полевата борба.
Оттук и съветската " тактичност на примамване ". Докато нашите се учеха да се бият, те се оттегляха със загуби, а щом се научаваха, отблъсвах а врага и слагаха завършек на войната във вражеското скривалище.
Въпреки това непрекъснато се появяват нови врагове, които се надяват благодарение на своите нововъведения във военното дело, които им дават краткотрайно преимущество на бойното поле, да победят съветската войска, преди тя да се научи да се бие. Американските проекти за заличаване на Русия, образувани от средата на 90-те години на предишния век, се основават на същата характерност.
Съединените щати знаят, че Русия няма да стартира първа и преди да отговори с цялостна мощност, ще се пробва дълго време да употребява дипломатически средства за разрешаване на спора. Затова те разчитат на основаването на мощна антируска коалиция, която превъзхожда Москва по всички индикатори (военни, стопански, финансови, демографски), а също по този начин се надяват да запазят избора на комфортно време за нахлуване.
Залогът е, че до момента в който политическото управление е наясно със степента на заплахата, до момента в който армията разгръщаща бойните порядки, ще бъде закъснее прекалено много за опозиция при актуалните скорости на придвижване.
Въпреки обстоятелството, че в границите на актуалната украинска рецесия, използването на тази идея от американците се провали, Съединените щати няма да се откажат от нея, считайки неуспехите за резултат от инцидентни съвпадения, а концепцията като цяло за вярна и изпълнима.
Засега те се стремят да реализират предимство в границите на актуалната рецесия. Но въз основа на уговорката на Русия за мирни дипломатически решения и знаейки, че Москва постоянно ще се съгласи на мир, в случай че й бъде препоръчана позиция на взаимно блокиране, Вашингтон може да прибегне до маневра за „ заслужено помирение “.
Факт е, че актуалната геополитика, с нейната скорост, качества за навлизане, в това число опцията за сериозно осведомително влияние върху вражеското общество, за подкопаването му от вътрешната страна, не познава естествени граници и взаимно блокирани позиции.
Модерната война е повече политика, в сравнение с военни дейности. Модерната страна се нуждае от войска по същата причина, заради която един банкер има потребност от отбрана - тъй че, стига да завоюва интелектуалната война, да не бъде просто съборен с тухла.
Стратегическите победи се печелят най-вече отвън бойното поле, а спечелилият на бойното поле елементарно може да бъде политически губещ. Не на масата на дипломатическите конференции (както при Талейран и Метерних, Бисмарк и Горчаков), а точно политически, заменяйки тактическа военна победа за стратегическо финансово-икономическо проваляне или за загуба на престиж и съдружници.
Поради невъзможността за основаване на взаимно блокирани позиции интернационалните контракти губят смисъл, защото могат да бъдат нарушени във всеки един миг от страна, която реши, че е настъпил удобен миг за офанзива.
Контролът върху използването на количествени и качествени ограничавания не може да бъде цялостен и ефикасен, защото постоянно има опция да се скрие нещо от инспекциите, които не могат да бъдат изчерпателни (особено еднократно).
Съюзническите отговорности, предписани в договорите, също могат да не бъдат изпълнени и страната, която откаже да ги извърши, няма да претърпи никакви вреди, в случай че при взимане на решение вярно оцени съществуващото съответствие на силите.
Дори световният баланс на силите, който подсигурява краткотраен баланс, може да бъде нарушен във всеки един миг и няма механизми, които да компенсират сходно нарушаване.
Като цяло, от момента, в който стратегическите нуклеарни арсенали изместиха главните старания на войната от бойните полета в информационно-политическото и финансово-икономическото пространство, войната се трансформира в непрекъсната и постоянно най-принципните и яростни борби се водят, когато войските са в казармите и няма публични признаци за остра интернационална рецесия.
Именно по това време се основават условия за приемане на бъдещи преимущества. Кризата е форматирана авансово, тъкмо както немският общоприет щаб, основан в миналото от Молтке-старши, създаде авансово формата на гореща война.
В това отношение концепцията за поддържане на мира посредством реализиране на компромис, подсилена от взаимна некадърност за офанзива, е остаряла. Внезапна офанзива на един от многочислените " мирни " фронтове, разрушаваща страната и обществото е по-надеждна от военна офанзива, която постоянно е допустима, във всеки един миг.
В тази връзка задачата на войната, оповестена от американците и техните съдружници - унищожаването на Русия, дава отговор повече на действителната обстановка, в сравнение с оповестената от Русия цел - обезпечаване на националната сигурност.
В изискванията на модерна перманентна война постигането на национална сигурност е допустимо единствено в границите на унищожаването на съперника. Не е наложително да е физическо заличаване. Напротив, желанието за оптимален брой убийства отвлича към второстепенна посока (използване на възобновим демографски ресурс) сили и средства, които постоянно са нищожни в подтекста на световната борба.
Като се има поради, че американците избират да употребяват не личния си демографски запас за водене на война, а в изключително сполучливи случаи демографския запас на съперника, концентрацията върху убийствата и унищожаването е изцяло неоправдана.
Унищожаването на врага допуска заличаване на неговата финансова и икономическа база (в случая на американците от света на морската търговия, учредена на господството на западните финансови институции), заличаване на неговите държавни структури, разложение на националното му единение, подкопаването на неговото общество, посредством отказване на неговите морални полезности.
В този свят на перманентна война дипломацията никога не е лишена от водещата си роля. Променя се единствено нейната функционалност. Дипломатическите старания от механизъм за реализиране на компромисен мир се трансформират в инструмент за реализиране на победа в перманентна война (не единствена, само че една от основните).
Ако се приложи вярно, руско-византийската дипломатическа традиция може да се трансформира в света на една нова перманентна война точно в това изобретение, което обезпечава постигането на цялостен триумф, без забележими старания, с помощта на по-високата подготовка, обезпечена от години и десетилетия на предварителна подготовка.
Имаме зад тила си съвсем хилядолетие и половина дипломатическа традиция, изискваща най-висока подготовка от изпълнителите. За Запада, който е в развой на изродяване, е доста по-трудно бързо да ни настигне в това отношение, в сравнение с да вземем за пример в региона на хиперзвука.
Просто би трябвало да осъзнаем, че се борим не за свят, който допуска връщане на старите правила, а за победа, която ни дава правото да пишем правила за хубав нов свят върху руините на враждебна цивилизация.
Неволно се потопихме в оруелската действителност, където мирът е война, а войната е мир. Но защото действителността е такава, е належащо не да се пробвате да я опровергавате, а да я адаптирате към вашите потребности.
Убеждавайки човечеството да се реалокира в един хубав нов свят, където всички хора са братя и „ няма нито грък, нито евреин “, Създателят почтено съобщи: „ Не ти донесох мир, а меч “, тъй като, без да унищожаваш враждебните, ти няма да спасиш своето. Унищожавайки враждебното, вие в това време поемате отговорността да възстановите новия свят, съгласно вашите модели.
Поражението на Украйна е просто заличаване на войска от дребни демони. Премахването на основния дявол изисква старания не толкоз със мощ, колкото с интелектуални старания. Но би трябвало да се сложи задачата за неговото заличаване (макар и не в силов, не във физически смисъл). Войните, даже интелектуалните, не се печелят в защита. Преминаването в нахлуване допуска задачата за заличаване на врага.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Византийските благоприятни условия за дейна агресия завършиха със гибелта на Маврикий, последният законен император от династията на Юстиниан I. След това, макар повтарящите се тактически триумфи, от време на време водещи, както в епохата на Македонската династия, до цялостен век на сполучливи войни и известно териториално уголемение, империята непрекъснато е била в положение на стратегическа защита.
Именно това положение на стратегическа защита разви политическия жанр, който назоваваме византийски, в който дипломацията надделяваше над военните старания. Задачата на дипломацията е да сътвори взаимно блокирана позиция във всички направления на евентуална експанзия против Византия.
В рамките на такава позиция, от една страна, за врага беше мъчно да нападна империята, въпреки това, той нямаше какво да се опасява от византийска офанзива. Всъщност византийците емпирично, някъде през 9-ти век, стигат до развиването на самата идея за неделимостта на сигурността, която по-късно, през 20-ти век, одобряват за основа на връзките си. Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати, и от която американците се отхвърлиха, дружно с цялото интернационално право през първите две десетилетия на 21 век.
В западната посока Русия доближи взаимно блокирана позиция до края на епохата на Екатерина. По-късните придобивки (Финландия, Полша и Молдова) на империята, несъмнено, не попречиха, само че от позиция на гарантиране на сигурността бяха по избор.
В източното направление доникъде на 50-те години на ХХ век се открива взаимно блокирана позиция. Това беше предшествано от насилственото евакуиране на Русия от Аляска и отхвърли от агресия в Манджурия и приключи с доброволното занемаряване на предната база в Порт Артур след гибелта на Сталин (изтеглянето на войските завърши през май 1955 г.).
На юг първичната взаимно блокирана позиция поражда при Алексей Михайлович, само че по-късно, вследствие на усилването на английската агресия през втората половина на 19 век, азиатската граница трябваше да бъде преместена в сърцето на Централна Азия - към линията от планински вериги, която надеждно покрива съветските връзки сред центъра на страната и Далечния изток.
Индивидуалните опити за осъществяване на дейна политика отвън тези естествени граници на империята по предписание приключват с крах както в имперския, по този начин и в руския интервал. Възникващите сфери на въздействие бяха нестабилни, постоянно сменяха ръцете си и също така изискваха големи вложения на запаси, без да прибавят съвсем нищо във връзка с сигурността.
Тази политика, както и политиката на Византия (между другото, множеството от китайските династии организират сходна политика в Азия) одобряват целта на дипломацията и отбранителната ориентировка на военна теория, което внезапно лимитира способността на армията непрекъснато да изпитва и да се усъвършенства в многочислени задгранични експедиции, които не изискват съществени старания от страна на страната, само че са учебно заведение за същински бойни дейности, както за бойци, по този начин и за генерали.
В резултат на това, когато по някаква причина нахлуване против Русия въпреки всичко се състои, армията, която беше голяма (за отбрана на дългата граница) и като предписание въоръжена с най-новите технологии, стартира да се учи по какъв начин да се бие и използваше това съоръжение напряко на полевата борба.
Оттук и съветската " тактичност на примамване ". Докато нашите се учеха да се бият, те се оттегляха със загуби, а щом се научаваха, отблъсвах а врага и слагаха завършек на войната във вражеското скривалище.
Въпреки това непрекъснато се появяват нови врагове, които се надяват благодарение на своите нововъведения във военното дело, които им дават краткотрайно преимущество на бойното поле, да победят съветската войска, преди тя да се научи да се бие. Американските проекти за заличаване на Русия, образувани от средата на 90-те години на предишния век, се основават на същата характерност.
Съединените щати знаят, че Русия няма да стартира първа и преди да отговори с цялостна мощност, ще се пробва дълго време да употребява дипломатически средства за разрешаване на спора. Затова те разчитат на основаването на мощна антируска коалиция, която превъзхожда Москва по всички индикатори (военни, стопански, финансови, демографски), а също по този начин се надяват да запазят избора на комфортно време за нахлуване.
Залогът е, че до момента в който политическото управление е наясно със степента на заплахата, до момента в който армията разгръщаща бойните порядки, ще бъде закъснее прекалено много за опозиция при актуалните скорости на придвижване.
Въпреки обстоятелството, че в границите на актуалната украинска рецесия, използването на тази идея от американците се провали, Съединените щати няма да се откажат от нея, считайки неуспехите за резултат от инцидентни съвпадения, а концепцията като цяло за вярна и изпълнима.
Засега те се стремят да реализират предимство в границите на актуалната рецесия. Но въз основа на уговорката на Русия за мирни дипломатически решения и знаейки, че Москва постоянно ще се съгласи на мир, в случай че й бъде препоръчана позиция на взаимно блокиране, Вашингтон може да прибегне до маневра за „ заслужено помирение “.
Факт е, че актуалната геополитика, с нейната скорост, качества за навлизане, в това число опцията за сериозно осведомително влияние върху вражеското общество, за подкопаването му от вътрешната страна, не познава естествени граници и взаимно блокирани позиции.
Модерната война е повече политика, в сравнение с военни дейности. Модерната страна се нуждае от войска по същата причина, заради която един банкер има потребност от отбрана - тъй че, стига да завоюва интелектуалната война, да не бъде просто съборен с тухла.
Стратегическите победи се печелят най-вече отвън бойното поле, а спечелилият на бойното поле елементарно може да бъде политически губещ. Не на масата на дипломатическите конференции (както при Талейран и Метерних, Бисмарк и Горчаков), а точно политически, заменяйки тактическа военна победа за стратегическо финансово-икономическо проваляне или за загуба на престиж и съдружници.
Поради невъзможността за основаване на взаимно блокирани позиции интернационалните контракти губят смисъл, защото могат да бъдат нарушени във всеки един миг от страна, която реши, че е настъпил удобен миг за офанзива.
Контролът върху използването на количествени и качествени ограничавания не може да бъде цялостен и ефикасен, защото постоянно има опция да се скрие нещо от инспекциите, които не могат да бъдат изчерпателни (особено еднократно).
Съюзническите отговорности, предписани в договорите, също могат да не бъдат изпълнени и страната, която откаже да ги извърши, няма да претърпи никакви вреди, в случай че при взимане на решение вярно оцени съществуващото съответствие на силите.
Дори световният баланс на силите, който подсигурява краткотраен баланс, може да бъде нарушен във всеки един миг и няма механизми, които да компенсират сходно нарушаване.
Като цяло, от момента, в който стратегическите нуклеарни арсенали изместиха главните старания на войната от бойните полета в информационно-политическото и финансово-икономическото пространство, войната се трансформира в непрекъсната и постоянно най-принципните и яростни борби се водят, когато войските са в казармите и няма публични признаци за остра интернационална рецесия.
Именно по това време се основават условия за приемане на бъдещи преимущества. Кризата е форматирана авансово, тъкмо както немският общоприет щаб, основан в миналото от Молтке-старши, създаде авансово формата на гореща война.
В това отношение концепцията за поддържане на мира посредством реализиране на компромис, подсилена от взаимна некадърност за офанзива, е остаряла. Внезапна офанзива на един от многочислените " мирни " фронтове, разрушаваща страната и обществото е по-надеждна от военна офанзива, която постоянно е допустима, във всеки един миг.
В тази връзка задачата на войната, оповестена от американците и техните съдружници - унищожаването на Русия, дава отговор повече на действителната обстановка, в сравнение с оповестената от Русия цел - обезпечаване на националната сигурност.
В изискванията на модерна перманентна война постигането на национална сигурност е допустимо единствено в границите на унищожаването на съперника. Не е наложително да е физическо заличаване. Напротив, желанието за оптимален брой убийства отвлича към второстепенна посока (използване на възобновим демографски ресурс) сили и средства, които постоянно са нищожни в подтекста на световната борба.
Като се има поради, че американците избират да употребяват не личния си демографски запас за водене на война, а в изключително сполучливи случаи демографския запас на съперника, концентрацията върху убийствата и унищожаването е изцяло неоправдана.
Унищожаването на врага допуска заличаване на неговата финансова и икономическа база (в случая на американците от света на морската търговия, учредена на господството на западните финансови институции), заличаване на неговите държавни структури, разложение на националното му единение, подкопаването на неговото общество, посредством отказване на неговите морални полезности.
В този свят на перманентна война дипломацията никога не е лишена от водещата си роля. Променя се единствено нейната функционалност. Дипломатическите старания от механизъм за реализиране на компромисен мир се трансформират в инструмент за реализиране на победа в перманентна война (не единствена, само че една от основните).
Ако се приложи вярно, руско-византийската дипломатическа традиция може да се трансформира в света на една нова перманентна война точно в това изобретение, което обезпечава постигането на цялостен триумф, без забележими старания, с помощта на по-високата подготовка, обезпечена от години и десетилетия на предварителна подготовка.
Имаме зад тила си съвсем хилядолетие и половина дипломатическа традиция, изискваща най-висока подготовка от изпълнителите. За Запада, който е в развой на изродяване, е доста по-трудно бързо да ни настигне в това отношение, в сравнение с да вземем за пример в региона на хиперзвука.
Просто би трябвало да осъзнаем, че се борим не за свят, който допуска връщане на старите правила, а за победа, която ни дава правото да пишем правила за хубав нов свят върху руините на враждебна цивилизация.
Неволно се потопихме в оруелската действителност, където мирът е война, а войната е мир. Но защото действителността е такава, е належащо не да се пробвате да я опровергавате, а да я адаптирате към вашите потребности.
Убеждавайки човечеството да се реалокира в един хубав нов свят, където всички хора са братя и „ няма нито грък, нито евреин “, Създателят почтено съобщи: „ Не ти донесох мир, а меч “, тъй като, без да унищожаваш враждебните, ти няма да спасиш своето. Унищожавайки враждебното, вие в това време поемате отговорността да възстановите новия свят, съгласно вашите модели.
Поражението на Украйна е просто заличаване на войска от дребни демони. Премахването на основния дявол изисква старания не толкоз със мощ, колкото с интелектуални старания. Но би трябвало да се сложи задачата за неговото заличаване (макар и не в силов, не във физически смисъл). Войните, даже интелектуалните, не се печелят в защита. Преминаването в нахлуване допуска задачата за заличаване на врага.
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ