От VII век околностите на Йерусалим непрестанно се подлагали на

От VII век покрайнините на Йерусалим непрекъснато се подлагали на набези от хищните сарацини. Те не щадели даже мирните монашески обители, въпреки в тях да живеели пустинници, които нямали никакви благосъстояния.
Веднъж във време на всенощното свещенодействие против Връбница в лаврата " Св. Сава " пристигнал слух, че варварите се готвят да атакуван обителите. Братята решили да не се отдръпват от лаврата, тъй като били предадени всецяло на Господа. Те не се бояли от гибел. Почнали още по-пламенно да се молят, готвейки се да преминат в по-добрия живот.
На Велики четвъртък сарацините нападнали манастира и умъртвили няколко иноци. Другите събрали в черква и почнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища.
- Не проливайте на вятъра кръвта ни - добродушно дали отговор иноците. - Толкова злато ние в никакъв случай не сме имали. Вземете простите ни облекла. Друго имущество у нас не ще намерите.
Варварите не повярвали на думите им и посредством мъчения желали да узнаят къде са скрити съкровищата им.
Имало в манастира пещера, в която в миналото се подвизавал св. Сава, създателят на лаврата. В нея затворили всички иноци, пред входа на пещерата натрупали сухи клони и запалили огромен огън. Иноците се задушили, а варварите продължавали да ги питат за скритите съкровища, само че в отговор чували единствено молебствия към Бога от задушаващите се братя. Осемнадесет души умрели в пещерата, сред които били и Йоан и Патрикий; а имената на останалите, починали от дима, или посечени с меч, или от други мъчения, знае единствено Бог, Който ги е записал в книгата на живота. Тези, които останали живи, жестоките и безчовечни варвари изпонаранили и избили, като ги хвърляли на земята и ги тъпчели с краката си. Когато се уморили да изтезават и убиват, без да реализират нищо, сарацините взели всичко, което могли да намерят - някои от манастирските движимости, натоварили ги върху манастирските камили и си отишли.
Тогава няколкото братя, които останали живи, и другите, които се били скрили в планинските пропасти и пещери, събрали в църквата (която Бог избавил от изгаряне) телата на преподобните отци, убити по най-различни способи, и прекарали цялата нощ на избавителните премеждия в ридания и рев, след което погребали телата на своите братя. А тези, които били открити полумъртви и засегнати, братята, дружно с Тома, се опитвали да излекуват. Тома след това станал свещеник на така наречен остаряла лавра.
Така мъченически приключили земния си живот преподобните отци в обителта на преподобни Сава. А варварите, незабавно щом излезли от манастира, били изумени от Бога с неочаквана гибел и изпопадали мъртви, без да ги допре меч, по пустинята и по полята, с цел да станат храна на псетата, дивите зверове и птиците. Окаяните им души отишли в пъкъла, където огънят им не угасва и червеят им не заспива, а душите на преподобните отци намерили упокоение в Божията ръка и се сподобили с мъченическа популярност от Христа.