Фаталният полет 191: Ето защо номерът се смята за прокълнат
От епохи хората търсят символиката на цифрите. Числото 7 е значимо за християните, японците се опасяват от четворката, тъй като я свързват със гибелта. Смята се, че 13 носи неприятен шанс, а в Шотландия имат вяра, че децата, родени на 25-о число, ще бъдат благословени. За хората от авиацията безспорно най-лошото число е 191. Причината е повече от злокобна.
Повечето номера на полети се дават въз основа на единия от двата фактора. Първият е дължината на полета, а вторият е операторът, който го прави. В небето, въпреки и рядко, стават произшествия. Когато се случи най-лошото, самолетната компания постоянно изтегля номера на съдбовния полет и той не се употребява.
Въпреки това, има един злокобен номер на полет, на чиято сметка се водят по-голям брой произшествия. Това е точно полет 191. Стигмата на този номер принуждава доста самолетни компании да го задраскат от своите номера.
Как се стига до там
Най-ранният случай с този номер 191 става на 5 март 1963 година. Тогава аероплан на " Аерофлот " се пробва да кацне на интернационалното летище Ашхабад в Туркменистан. Внезапно солидна прашна стихия гълтам машината и провокира разстройства в връзките на самолета. Опитът за приземяване на самолета, на сляпо и при вилнеещи ветрове, се оказва съдбовен. При злополуката умират осем членове на екипажа и четирима пасажери, написа Мysteriousuniverse.
Препятствие на пистата
Проклятието на полет 191 застига и полет в Пуерто Рико през 1972 година. Авиокомпанията е Prinair. Тя е главният транспортьор на Пуерто Рико и прави голям брой полети към острова и отвън него. В нощта на 24 юни аероплан на самолетната компания пътува сред летище Луис Муньос Марин в Сан Хуан и летище Мередита в Понсе, в южната част на острова.
Заради голямото си забавяне, при идването на самолета над летището, контролната кула е затворена. Приближавайки мястото за кацане, водачите виждат, че на пистата има транспортно средство. За да избегнат конфликт, те маневрират, пробвайки да заходят още веднъж, заобикаляйки трудността. Това се оказва съдбовно и самолетът пада и се разрушава на пистата. От двайсетте индивида на борда, петима губят живота си, в това число двамата членове не екипажа. Националният съвет за сигурност на транспорта провежда следствие на смъртоносната самолетна злополука. Три години след нещастието е открито, че транспортно средство не е имало на пистата, водачът му е напуснал летището минути преди конфликта. И до момента не е ясно какво е предиздвикало водачите да търсят метод да прекратят кацането, написа Тhemutineer.org.
Трагедия поради небрежност
Следващият полет, станал жертва на проклятието, е една от най- смъртоносните самолетни произшествия в Америка. Тя става през 1979 година в един явен майски ден на интернационалното летище О'Хеър в Чикаго. Полетът се извършва от самолет Douglas DC-10. Той е тридвигателен реактивен аероплан. Капацитетът му е 380 пасажера. Различава се по двата турбовентилаторни мотора, инсталирани на подкрилните пилони и третия, който е в основата на отвесния стабилизатор.
Операторът на полета е American Airlines, а дестинацията е Лос Анджелис. Самолетът се отдръпва от излаз К5. Полетът рулира към писта 32R и стартира политане. Пилотите форсират, само че сега на отлепянето на самолета от земята, нещата се объркват. Чува се мощен тропот. Пилотите ревизират инструментите си и виждат, че мотор номер едно от лявата страна и хидравличната му система не работят.
За пасажерите, чиито места се намират в лявата страна на самолета и за хората на земята, гледката е ужасяваща. Те виждат, че мотор номер едно не просто не работи, той изцяло се е отделил от самолета. Двигателят, както и пилонът, прикрепващ го към крилото, се прекатурват през горната част на крилото, откъсвайки три фута от предния борд на крилото.
Пилотите съумяват да повдигнат самолета от земята на височина 325 фута (99 метра). Без да знаят, че моторът се е отделил физически от самолета, те следват общоприетата процедура при щета на мотора, която изисква понижаване на скоростта. Заради повредата на хидравличната система, ламелите на крилото се прибират, повишавайки скоростта. Самолетът губи височина и се разрушава в ремарке на 4600 фута (1,4 км) от края на пистата. Всички 271 пасажери на борда, както и двама души на земята, умират в резултат на рухването на самолета. Разследването на злополуката стартира неотложно. Една от главните улики, която детективите имат, е фотография, направена от фен фотограф и водач Майкъл Лафлин. Установено е, че пилонът, закрепващ мотора, се отделя поради неправилна поддръжка от страна на самолетната компания. Между него и крилото е имало дребна цепнатина, която се е увеличавала с всеки полет, осъществяван от самолета, водейки до неизбежното. След случая компанията производител поема отговорността, с цел да отбрани своя клиент Американ Експрес. Решението визира съществено репутацията на Дъглас. Резервациите на полети, изпълнявани с техни самолети, понижават фрапантно.
Микровзрив погубва 138 души
Третата жертва на съдбовния полет номер 191 е през 1985 година в Далас. Полетът 191 на Delta Air Lines пътува от интернационалното летище Лодърдейл към Холивуд, със спирка в Далас. Самолетът е Lockheed L-1011. Поверен е на опитни водачи. На половината от пътя до Далас, над Луизиана, стартират да се образуват гръмотевични стихии. Тези стихии са необикновени за горещите лета в Далас. Въпреки това, полетът продължава обикновено. В късния следобяд водачите се насочват към летището в Далас, тъкмо, когато бурята доближава своя пик. Те съумяват да се спуснат и захождат за кацане на писта 17 L. Точно, когато самолетът се спуска през облаците, машината претърпява микровзрив. Това е метеорологичен феномен, който предизвиква увеличение на насрещния вятър, закъснение на самолета, мощно низходящо течение, което избутва самолета към земята, след което мощен попътен вятър, който избутва машината напред. L-1011 се удря в земята, в поле покрай пистата, след което отскача назад във въздуха. След тази маневра самолетът пресича тексаска автомагистрала, намираща се в края на пистата, където моторът му блъска кола, убивайки единствения пасажер в нея. Последва ново подскачане на самолета във въздуха, преди водачите изцяло да изгубят надзор, блъскайки се в резервоарите с вода, намиращи се в периметъра на летището. В този миг опашната част се завърта и се озовава в тревата до пистата. Цялата предница на самолета от ред 34 до носа, е изцяло унищожена при конфликта. Общо 137 души, от намиращите се 163-ма на борда, умират при нещастието. Отделът за следствие на самолетни произшествия е изпратен неотложно да проверява злополуката. Те се сблъскват с голяма компликация, от самолетът не е останало съвсем нищо след толкоз доста маневри преди съдбовния удар.
Бурното време в региона дава на следователите първата диря. Те употребяват радарни изображения от момента на злополуката. Установено е, че сега, в който самолетът стартира последното си намаляване, той минава през мощна гръмотевична стихия със мощни променливи ветрове със мощни пориви.
Въпреки че полетът приключва с покруса. От злополуката са направени значими заключения. НАСА основава технология, която да предотвратява тези микроизбухвания. Първото такова устройство е конфигурирано на самолети през 1994 година и оттогава става наложително.
Пилотска неточност разрушава съдбовния полет
Жертва на проклятието на полет 191 става и полет на Delta Connection. В края на август 2006 година самолет CRJ-200 пътува от Лексингтън,щата Кентъки до Атланта. На борда има едвам 3 свободни места. Полет 191 бързо започва и рулира до пистата. Пилотите започват излитането, само че виждат нещо необичайно пред себе си. Светлините на пистата не били включени. Пилотите вземат решение все пак да продължат излитането, което се оказва съдбовно. Аеоропланът излиза от трасето и макар, че за миг се издига във въздуха, той се удра в земята на 1000 фута (близо 305 метра) от края на пистата. Ударът отделя опашката от останалата част на самолета, убивайки 49 от 50-те души на борда. Когато слънцето изгрява над Кентъки, става ясна и повода за злополуката. Оказва се, че полет 191 е изхвърчал от неверната писта. Летището в Лексингтън има две писти. Писта 22 е употребена от множеството търговски трафик, а писта 26 се употребява най-вече от самолети на общата авиация. Пилотите инцидентно рулират на доста по-късата писта номер 26.
Детективите, проверяващи самолетни произшествия, преглеждат черната кутия на самолета и бързо откриват, че повода аз съдбовния конфликт е пилотска неточност. Оказва се, че са записани и голям брой непотребни диалози сред водачите, в прорез с процедурата за „ стерилна пилотска кабина ”, се споделя в формалното известие за аргументите за самолетната злополука. Вторичната виновност е хвърлена върху летището, за това, че е имало единствено един дежурен началник на полети във съдбовната заран. За случая има и трети упрекнат. Детективите са безапелационни, че неприятната маркировка и означение на пистата, също е част от съдбовно стеклите се условия.
Единственият оживял от полета е единият от водачите. Той обаче е тежко ранен. Прикован е до живот към инвалидна количка, откакто губи единия си крайник при злополуката.
Проклятието
Проклятие застига и полет 191 на Jet Blue Airways, който на 27 март 2012 година излетява от летище JFK в Ню Йорк и се насочва към Лас Вегас. Излитането минава безпрепятствено и всичко наподобява обикновено три часа след началото на полета. Изведнъж водачът капитан Клейтън Осбон губи разсъдъка си. Започва да приказва несвързано на първия офицер Джейсън Дауд. Капитанът се поти щедро и е нападателен. Започва да бълнува за смирение на греховете, вяра и тероризъм. Офицерът осъзнава заплахата, в която се намира той и всички пасажери. Осбон скача от мястото си и излиза от пилотската кабина. Дауд взема решение да се възползва от тази опция и заключва вратата и съумява да промени кода, тъй че да приключи достъпа на Осбон. Дауд оповестява по радиото за обстановката и се приготвя за кацане на най-близкото летище, а Осбон продължава да се държи несъответстващо, казвайки на пасажерите, че на борда има бомба и ще се разбият и ще умрат. Няколко от пасажерите съумяват да го укротят със мощ. За благополучие, първият офицер приземява безвредно самолета и никой не е ранен. Установява се, че капитанът е имал душевен срив, породен от неналичието на сън и непълен мозъчен пристъп.
Броят на случаите с полет 191 е невиждан. Това кара множеството самолетни компании да изтеглят номера на полета от приложимост. Проверка на Flightаware показва, че само United и Spirit все още употребяват този номер на полета от огромните американски превозвачи.
Въпреки нещастията, злополуките водят до промени и нововъведения в промишлеността, което прави летенето все по-безопасно, пише Airlinegeeks.
Още от създателя:
Повечето номера на полети се дават въз основа на единия от двата фактора. Първият е дължината на полета, а вторият е операторът, който го прави. В небето, въпреки и рядко, стават произшествия. Когато се случи най-лошото, самолетната компания постоянно изтегля номера на съдбовния полет и той не се употребява.
Въпреки това, има един злокобен номер на полет, на чиято сметка се водят по-голям брой произшествия. Това е точно полет 191. Стигмата на този номер принуждава доста самолетни компании да го задраскат от своите номера.
Как се стига до там
Най-ранният случай с този номер 191 става на 5 март 1963 година. Тогава аероплан на " Аерофлот " се пробва да кацне на интернационалното летище Ашхабад в Туркменистан. Внезапно солидна прашна стихия гълтам машината и провокира разстройства в връзките на самолета. Опитът за приземяване на самолета, на сляпо и при вилнеещи ветрове, се оказва съдбовен. При злополуката умират осем членове на екипажа и четирима пасажери, написа Мysteriousuniverse.
Препятствие на пистата
Проклятието на полет 191 застига и полет в Пуерто Рико през 1972 година. Авиокомпанията е Prinair. Тя е главният транспортьор на Пуерто Рико и прави голям брой полети към острова и отвън него. В нощта на 24 юни аероплан на самолетната компания пътува сред летище Луис Муньос Марин в Сан Хуан и летище Мередита в Понсе, в южната част на острова.
Заради голямото си забавяне, при идването на самолета над летището, контролната кула е затворена. Приближавайки мястото за кацане, водачите виждат, че на пистата има транспортно средство. За да избегнат конфликт, те маневрират, пробвайки да заходят още веднъж, заобикаляйки трудността. Това се оказва съдбовно и самолетът пада и се разрушава на пистата. От двайсетте индивида на борда, петима губят живота си, в това число двамата членове не екипажа. Националният съвет за сигурност на транспорта провежда следствие на смъртоносната самолетна злополука. Три години след нещастието е открито, че транспортно средство не е имало на пистата, водачът му е напуснал летището минути преди конфликта. И до момента не е ясно какво е предиздвикало водачите да търсят метод да прекратят кацането, написа Тhemutineer.org.
Трагедия поради небрежност
Следващият полет, станал жертва на проклятието, е една от най- смъртоносните самолетни произшествия в Америка. Тя става през 1979 година в един явен майски ден на интернационалното летище О'Хеър в Чикаго. Полетът се извършва от самолет Douglas DC-10. Той е тридвигателен реактивен аероплан. Капацитетът му е 380 пасажера. Различава се по двата турбовентилаторни мотора, инсталирани на подкрилните пилони и третия, който е в основата на отвесния стабилизатор.
Операторът на полета е American Airlines, а дестинацията е Лос Анджелис. Самолетът се отдръпва от излаз К5. Полетът рулира към писта 32R и стартира политане. Пилотите форсират, само че сега на отлепянето на самолета от земята, нещата се объркват. Чува се мощен тропот. Пилотите ревизират инструментите си и виждат, че мотор номер едно от лявата страна и хидравличната му система не работят.
За пасажерите, чиито места се намират в лявата страна на самолета и за хората на земята, гледката е ужасяваща. Те виждат, че мотор номер едно не просто не работи, той изцяло се е отделил от самолета. Двигателят, както и пилонът, прикрепващ го към крилото, се прекатурват през горната част на крилото, откъсвайки три фута от предния борд на крилото.
Пилотите съумяват да повдигнат самолета от земята на височина 325 фута (99 метра). Без да знаят, че моторът се е отделил физически от самолета, те следват общоприетата процедура при щета на мотора, която изисква понижаване на скоростта. Заради повредата на хидравличната система, ламелите на крилото се прибират, повишавайки скоростта. Самолетът губи височина и се разрушава в ремарке на 4600 фута (1,4 км) от края на пистата. Всички 271 пасажери на борда, както и двама души на земята, умират в резултат на рухването на самолета. Разследването на злополуката стартира неотложно. Една от главните улики, която детективите имат, е фотография, направена от фен фотограф и водач Майкъл Лафлин. Установено е, че пилонът, закрепващ мотора, се отделя поради неправилна поддръжка от страна на самолетната компания. Между него и крилото е имало дребна цепнатина, която се е увеличавала с всеки полет, осъществяван от самолета, водейки до неизбежното. След случая компанията производител поема отговорността, с цел да отбрани своя клиент Американ Експрес. Решението визира съществено репутацията на Дъглас. Резервациите на полети, изпълнявани с техни самолети, понижават фрапантно.
Микровзрив погубва 138 души
Третата жертва на съдбовния полет номер 191 е през 1985 година в Далас. Полетът 191 на Delta Air Lines пътува от интернационалното летище Лодърдейл към Холивуд, със спирка в Далас. Самолетът е Lockheed L-1011. Поверен е на опитни водачи. На половината от пътя до Далас, над Луизиана, стартират да се образуват гръмотевични стихии. Тези стихии са необикновени за горещите лета в Далас. Въпреки това, полетът продължава обикновено. В късния следобяд водачите се насочват към летището в Далас, тъкмо, когато бурята доближава своя пик. Те съумяват да се спуснат и захождат за кацане на писта 17 L. Точно, когато самолетът се спуска през облаците, машината претърпява микровзрив. Това е метеорологичен феномен, който предизвиква увеличение на насрещния вятър, закъснение на самолета, мощно низходящо течение, което избутва самолета към земята, след което мощен попътен вятър, който избутва машината напред. L-1011 се удря в земята, в поле покрай пистата, след което отскача назад във въздуха. След тази маневра самолетът пресича тексаска автомагистрала, намираща се в края на пистата, където моторът му блъска кола, убивайки единствения пасажер в нея. Последва ново подскачане на самолета във въздуха, преди водачите изцяло да изгубят надзор, блъскайки се в резервоарите с вода, намиращи се в периметъра на летището. В този миг опашната част се завърта и се озовава в тревата до пистата. Цялата предница на самолета от ред 34 до носа, е изцяло унищожена при конфликта. Общо 137 души, от намиращите се 163-ма на борда, умират при нещастието. Отделът за следствие на самолетни произшествия е изпратен неотложно да проверява злополуката. Те се сблъскват с голяма компликация, от самолетът не е останало съвсем нищо след толкоз доста маневри преди съдбовния удар.
Бурното време в региона дава на следователите първата диря. Те употребяват радарни изображения от момента на злополуката. Установено е, че сега, в който самолетът стартира последното си намаляване, той минава през мощна гръмотевична стихия със мощни променливи ветрове със мощни пориви.
Въпреки че полетът приключва с покруса. От злополуката са направени значими заключения. НАСА основава технология, която да предотвратява тези микроизбухвания. Първото такова устройство е конфигурирано на самолети през 1994 година и оттогава става наложително.
Пилотска неточност разрушава съдбовния полет
Жертва на проклятието на полет 191 става и полет на Delta Connection. В края на август 2006 година самолет CRJ-200 пътува от Лексингтън,щата Кентъки до Атланта. На борда има едвам 3 свободни места. Полет 191 бързо започва и рулира до пистата. Пилотите започват излитането, само че виждат нещо необичайно пред себе си. Светлините на пистата не били включени. Пилотите вземат решение все пак да продължат излитането, което се оказва съдбовно. Аеоропланът излиза от трасето и макар, че за миг се издига във въздуха, той се удра в земята на 1000 фута (близо 305 метра) от края на пистата. Ударът отделя опашката от останалата част на самолета, убивайки 49 от 50-те души на борда. Когато слънцето изгрява над Кентъки, става ясна и повода за злополуката. Оказва се, че полет 191 е изхвърчал от неверната писта. Летището в Лексингтън има две писти. Писта 22 е употребена от множеството търговски трафик, а писта 26 се употребява най-вече от самолети на общата авиация. Пилотите инцидентно рулират на доста по-късата писта номер 26.
Детективите, проверяващи самолетни произшествия, преглеждат черната кутия на самолета и бързо откриват, че повода аз съдбовния конфликт е пилотска неточност. Оказва се, че са записани и голям брой непотребни диалози сред водачите, в прорез с процедурата за „ стерилна пилотска кабина ”, се споделя в формалното известие за аргументите за самолетната злополука. Вторичната виновност е хвърлена върху летището, за това, че е имало единствено един дежурен началник на полети във съдбовната заран. За случая има и трети упрекнат. Детективите са безапелационни, че неприятната маркировка и означение на пистата, също е част от съдбовно стеклите се условия.
Единственият оживял от полета е единият от водачите. Той обаче е тежко ранен. Прикован е до живот към инвалидна количка, откакто губи единия си крайник при злополуката.
Проклятието
Проклятие застига и полет 191 на Jet Blue Airways, който на 27 март 2012 година излетява от летище JFK в Ню Йорк и се насочва към Лас Вегас. Излитането минава безпрепятствено и всичко наподобява обикновено три часа след началото на полета. Изведнъж водачът капитан Клейтън Осбон губи разсъдъка си. Започва да приказва несвързано на първия офицер Джейсън Дауд. Капитанът се поти щедро и е нападателен. Започва да бълнува за смирение на греховете, вяра и тероризъм. Офицерът осъзнава заплахата, в която се намира той и всички пасажери. Осбон скача от мястото си и излиза от пилотската кабина. Дауд взема решение да се възползва от тази опция и заключва вратата и съумява да промени кода, тъй че да приключи достъпа на Осбон. Дауд оповестява по радиото за обстановката и се приготвя за кацане на най-близкото летище, а Осбон продължава да се държи несъответстващо, казвайки на пасажерите, че на борда има бомба и ще се разбият и ще умрат. Няколко от пасажерите съумяват да го укротят със мощ. За благополучие, първият офицер приземява безвредно самолета и никой не е ранен. Установява се, че капитанът е имал душевен срив, породен от неналичието на сън и непълен мозъчен пристъп.
Броят на случаите с полет 191 е невиждан. Това кара множеството самолетни компании да изтеглят номера на полета от приложимост. Проверка на Flightаware показва, че само United и Spirit все още употребяват този номер на полета от огромните американски превозвачи.
Въпреки нещастията, злополуките водят до промени и нововъведения в промишлеността, което прави летенето все по-безопасно, пише Airlinegeeks.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ