От векове бушува дебат дали Торинската плащаница всъщност е оригиналната

...
От векове бушува дебат дали Торинската плащаница всъщност е оригиналната
Коментари Харесай

Мистерията на Торинската плащаница може би е разгадана

От епохи бушува спор дали Торинската плащаница в действителност е истинската погребална плащаница на Исус Христос след разпятието му преди към 2000 години. Докато мнозина имат вяра, че този сакрален предмет е достоверен, други го отхвърлят като феодален фалшификат.
Един от най-изследваните артефакти в историята е очаровал учените частично заради дебата за същинската му възраст, само че най-много поради необяснимото изображение на разпнат мъж, което наподобява е отпечатано върху парчето плат. Тази седмица бяха обнародвани резултатите от относително ново следствие на възрастта на плащаницата. Те съдържат безапелационни доказателства, че тя в действителност датира от времето на Исус Христос.

Историята

Плащеницата е ленено платно с размери 4,3 на 1,2 метра, наричано още Светата плащаница. Върху плата има бледен контур на мъж. Мнозина имат вяра, че това е изображение на Исус Христос след неговата екзекуция и гледат на тъканта като на значима религиозна светиня.
Първият запис за плащаницата е през 1354 година, когато платът е открит в средновековна Франция. Платното е обещано на дякон в църквата в Лирей от рицар на име Жофроа дьо Шарни, който твърдял, че това е плащеницата, която е била увита към Исус след разпъването му. Няма данни от кое място и по какъв начин де Шарни се е сдобил с реликвата.
През 1389 година обаче епископът на Троа, Пиер д'Арси, жигосва откритието като фалшификат. Според епископа, един художник му признал, че е създател на фалшификацията. Висшият църковен чиновник писал на папа Климент VII, с цел да отхвърли той достоверността на парчето плат и да изобличи мошеника. Отговорът на папата бил да се разгласи плащаницата за основана от индивида религиозна икона, а не за светиня. Климент разрешил на църквата в Лирей да продължи да я демонстрира на вярващите.
През 1453 година излиза наяве, че Дом Савоя, италианска кралска династия, се е сдобила с реликвата и я  преместила в параклис в Шамбери (сега част от Франция), където тя била развалена при пожар през 1532 година Хората от Дом Савоя я преместили до тяхната столица Торино, Италия, през 1578 година
Дебатът за достоверността на плащаницата бушува от този момент. В края на 20-ти век учените откриват пъстър прашец върху влакната на плата, който съответствал на цветния прашец, открит в Йерусалим. Това мнение се постанова от ботаника Авиноам Данин през 1999 година
През последните четири века плащаницата е в катедралата " Свети Йоан Кръстител " в Торино.

Как се е получил силуетът

От десетилетия учените се пробват да схванат по какъв начин се е получил характерният отпечатък върху платното. Все още няма финален отговор на този въпрос, само че теориите са доста.
През 1978 година интернационален екип от специалисти заключава, че изображението не е картина, тъй като не са открити никакви останки от багра или пигмент.
Реймънд Роджърс от Националната лаборатория в Лос Аламос в Ню Мексико допусна през 2002 година, че изображението може да се е образувало вследствие на химическа реакция сред тъканта и тялото, увито в нея.
През 2014 година излиза научна версия, че изображението е направено върху плащеницата от радиация след земетресение.
Петната от кръв върху плащаницата са тествани и е открито, че са кръвна група AB, съгласно изследователска публикация от екип от Испанския център по синдонология, оповестена през 2015 година

Новите разработки

Последното изследване е извършено от италианския академик Либерато де Каро, който почнал работа по плана през 2019 година и разгласява откритията си в списание Heritage през 2022 година Но резултатите от него излизат на бял свят едвам в този момент.
Де Каро и неговият екип от Института по кристалография в Бари, Италия, част от Националния проучвателен съвет, употребявали техника, известна като широкоъгълно разпръскване на рентгенови лъчи, с цел да проучват тъканта.
„ Експерименталните резултати са съвместими с хипотезата, че Торинската плащаница е светиня на 2000 години “, се споделя в изследването.
Тази догадка обаче опонира на проучването от 1989 година, когато учените се пробваха да дефинират възрастта на плащеницата благодарение на радиовъглеродно датиране и пресметнаха, че плащеницата датира сред 1260 и 1390 година сл. Хр., което слага под подозрение достоверността на артефакта.
Източник
Източник: spisanie8.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР