На кого са притрябвали матурите?
От въвеждането на външното оценяване и матурите ни вълнува въпросът за кого в действителност са нужни те и по какъв начин би трябвало да се поясняват резултатите от тях. Има няколко хипотези за това:
1. За МОН, с цел да може да се ориентират в просветителното показване по райони и учебни заведения и вероятно да предложат стратегически решения за възстановяване на резултатите там, където те са ниски. Под стратегически решения нямам поради закриване на учебните заведения, посочили ниски резултати, а по-скоро решения за педагогичен услуги, поддръжка за фамилиите на изоставащите и застрашените от отпадане възпитаници, поддръжка и консултиране на управническите екипи за възстановяване на образователния развой, както и гъвкави образователни стратегии.
2. За учителите – като инспекция на уменията им да провеждат и организират образователен развой и като опция да разпознават свои мощни страни и дефицити, които вероятно да развиват. Дали матурите са насърчаващ, или обезкуражаващ фактор за професионалното им развиване, могат да отговорят единствено те.
3. За родителите – като консуматори на просветителни услуги и като данъкоплатци – да схванат, че страната изразходва парите им рационално и в интерес на децата им или като отплата за отделените средства за възнаграждение на частни уроци и напъните, които поставят за облагодетелстване на виталните вероятности пред децата си.
4. За учениците – като механизъм за самокритика и оценка на опциите им, противоположна връзка и задоволство от положените старания, ориентир къде са те измежду връстниците си и накъде могат да продължат.
5. За локалната власт – като механизъм за стратегическо обмисляне на равнището на локалната власт – къде стоят нашите деца по отношение на другите общини – по какъв начин общинската власт може да поддържа по-качествено обучение на локално равнище, кои са целите в общинските тактики за междинното обучение.
6. За всички заинтригувани страни – да се огледат по отношение на функциите, отговорностите и властта, които имат, и да потърсят тези решения, които ще допринесат за по-качествено обучение на децата.
Какво приказват цифрите? Тъй като резултатите от матурите са цифрови, идващото ми чудене е по какъв начин би трябвало да бъдат тълкувани цифрите. Някои хипотези.
Дали зад високите оценки стоят:
– стимулирани родители, подготвени да финансират в допълнение образованието на децата си, говорещи почтително за учителите и училището;
– целенасочени, всеотдайни и непрекъснато търсещи учители, отдадени на специалността си;
– стимулирани и целенасочени деца, полагащи старания да откриват и развиват своите способности;
– читави учебни управления, подкрепящи просветителните процеси в поверено им учебно заведение?
Какво стои зад ниските оценки?
– родители в неподходящо обществено състояние, които се грижат за оцеляването на семейството;
– изгубили мотивация и прегорели в специалността учители, преподаващи небрежно уроците от учебника – без угриженост и връзка с децата, натоварени повече с административни отговорности, в сравнение с с грижа за личното си професионално развитие;
– затруднени управления, сложени пред голям брой систематични компликации да отговорят гъвкаво на потребностите на децата в комплицирания подтекст, в който работят;
– комплицирани деца, мъчно ориентиращи се в условията и познанието, с които се срещат в учебно заведение?
Няма явен отговор на всички тези въпроси. Но има ясни знаци, че проблемите в просветителната система се задълбочават и предлаганите механизми, измежду които е външното оценяване, не водят до тяхното решение. В Ирландия споделят, че няма некомпетентно дете – има негъвкава просветителна система. Какво бихме споделили за България? Според данни на Националния статистически институт средногодишно 2-3% от учениците напущат прибързано просветителната система. Особено сериозен е казусът с високия дял на незаписанитев учебно заведение деца. Нетният коефициент на записване във възрастовите групи 7-10 година и 11-14 година съвсем без спиране понижава след 2007 година, за 2011-а той е 80,6%. Тези негативни трендове се удостоверяват и от данните от последното броене на популацията през 2011 година, съгласно които младежите във възрастовата група 20-29 година, които в никакъв случай не са ходили на учебно заведение, са 15 200, незавършилите начално обучение са 15 446, тези единствено с начално обучение са 41 873 (4,27%), а главно имат 130 134 младежи, или 13,28%. Като прибавим към тях и децата, които не са се явили или са получили слаби оценки на матурите, се оформя сериозна група българи с неподходяща прогноза за живота. Система, която не дава качествено обучение, единствено способства за задълбочаване на неравенството на нацията ни по отношение на другите народи – неравноправие като пълномощия, самочувствие и житейски вероятности.
Aвтор: Марияна Георгиева, магистър по логика на психиката и педагогика във ВТУ " Св. Св. Кирил и Методий "
Инфо: www.myvelikoturnovo.com
