Известен юрист и пловдивски преподавател: Законът за безвъзмездния труд – от глупав по-глупав!
От на следващия ден влиза в действие новото наказване “безвъзмезден труд в интерес на обществото ", планувано в Закона за административните нарушавания и санкции (ЗАНН) още преди 1 година. Хубаво са видели нашите законодатели, че в цивилизованите страни има такова наказване. Но очевидно в Народното събрание не е имало даже от малко малко образовани адвокати, с цел да схванат, че в случай че откажеш да положиш безплатен труд, не настъпват никакви последствия за нарушителя. На това мнение е Иван Тодоров е ръководещият съучастник в адвокатско сдружение " Георгиев, Тодоров и Ко “. Той е бил началник на катедрата по обществено право в Пловдивския университет " Паисий Хилендарски " няколко години и e професор по административно право в различен университет.
Поради тази причина наредбите за изключителния труд можете да ги хвърлите в кошчето. Пожеланията в един закон са с доста по-малка стойност от коледните пожелания сред познати.
За страдание, в случай че осъденият с безплатен труд не постави въпросния труд, на процедура никой не може да го накара да направи това и след несъмнено време наказването се погасява. В законопроекта се предвиждаше при разстройване на полагането на ексклузивен труд да последва задържане в поделенията на Министерство на вътрешните работи. Но този текст не бе признат. А когато при нарушаването на една наредба не е планувана глоба, тя от наложително предписание става просто едно благопожелание.
Друг е въпросът, че във импортирания план за промени в Закон за административните нарушения и наказания се предвиждаше до 25 дни задържане в поделенията на Министерство на вътрешните работи, което е прекалено за административно наказване. Такъв период не се планува дори и в указа за дребното безчинство. А и Министерство на вътрешните работи не може да обезпечи спомагателни пространства за задържане, което към този момент, а и за околните десетина години прави невероятно задържането като наказване при административни нарушавания, разяснява Тодоров пред.
Ето какво споделя още експертът:
Никое държавно управление не си е слагало за приоритет да направи най-малко отчасти човешки изискванията в местата за задържане. По-дългото задържане на сходни места в огромна част от случаите води до необратими увреждания на физическото и психическото здраве и трансформира местата за задържане в места за мъчение.
А другояче в цивилизованите страни полагането на безплатен труд в интерес на обществото е необятно прилагано и дейно наказване. Наказанието е незаменимо административно наказване за доста небогати и доста богати.
Ако даден човек е незает или има толкоз ниски приходи, че не може да заплати плануванаъа санкция и освен това няма задоволително имущество, то е безсмислено да му се постанова наказване, което няма да може да бъде изпълнено. Няма по какъв начин да се вземат “на босия цървулите ". В тези случаи липсваше въздействащо различно на санкцията наказване. Съществуващото сега наказване “обществено неодобрение " се показва в обществено неодобрение на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува. В актуалната пазарна стопанска система доста постоянно това наказване на практика не се ползва или резултатът му е никакъв.
Ако даден извършител има приход примерно над 5-6 хиляди лева месечно – било формален приход, било действителен приход, санкцията от примерно 250 лева не може да създаде съществено влияние. Нарушителят, даже да си я заплати, умерено може да продължи да си прави нарушаванията.
Една от най-глупавите уредби в закона е методът на събиране на наложените санкции. В резултат на неналичието на дейно електронно известяван и на неналичието на ефикасни тласъци и действено събиране на санкциите огромна част от тях не се събират и се погасяват по отминалост. При жителите електронното връчване е пожелателно и заради това все едно го няма, когато за жителите биха настъпили неподходящи последствия, които те не желаят да понесат.
В частност - не са доста жителите, които непринудено ще желаят да бъдат известени, в случай че нямат желание да платят санкцията.
Ето за какво безвъзмездният труд е добра опция или допълнение на санкцията. Европейският съд за правата на индивида в Страсбург е постановил, че насилственият труд като наказване е позволен, когато е натрапен от съд и когато не се реализира в частни компании.
Безвъзмездният труд се постанова единствено когато нарушаването е осъществено наново или е редовно. Повторно е нарушаването, което е осъществено, откакто нарушителят е наказван за същото нарушаване.
Системно е нарушаването, когато нарушителят е наказван за едно и също нарушаване два или повече пъти.
Безвъзмездният труд се постанова от районния съд в намерено правосъдно съвещание. Обжалването е пред съответния административен съд, където жалбата се гледа от 3-ма съдии в закрито правосъдно съвещание, т.е. и без наличието на нарушителя.
По мотив промени в Административнопроцесуален кодекс Конституционният съд беше решил, че закритите касационни съвещания противоречали на конституцията. Моето мнение е, че това беше по-скоро решение по целенасоченост. Но по този начин или другояче има такова решение. Ако никой не нападна наредбата за закритите съвещания пред Конституционния съд, наредбата ще си работи безпроблемно.
И по този начин – изправени сме пред следващите безсмислени промени в закона, където се насочва едно благопожелание за безплатен труд. Като прибавим и неналичието на ефикасна законодателна уредба за събирането на санкциите, става известно, че човек може да се усеща свободен да си нарушава колкото желае закона, стига това да не е закононарушение. А една страна не трябва да си разрешава това. Липсата на юридическа подготвеност в Народното събрание се е проявявала стотици пъти. Включително и с гласуването на мораториум върху цените на еленергията и ВиК услугите с противоположна мощ от началото на тази година. Добре че Министерският съвет се намеси, че другояче щяхме да отидем на режим на тока. А нещата са доста елементарни. Депутатите са политици. Най-добрите експерти си работят и не стават депутати. Ами да се допитват до експертите, като одобряват актове на Народното събрание, разяснява още известният правист.
Поради тази причина наредбите за изключителния труд можете да ги хвърлите в кошчето. Пожеланията в един закон са с доста по-малка стойност от коледните пожелания сред познати.
За страдание, в случай че осъденият с безплатен труд не постави въпросния труд, на процедура никой не може да го накара да направи това и след несъмнено време наказването се погасява. В законопроекта се предвиждаше при разстройване на полагането на ексклузивен труд да последва задържане в поделенията на Министерство на вътрешните работи. Но този текст не бе признат. А когато при нарушаването на една наредба не е планувана глоба, тя от наложително предписание става просто едно благопожелание.
Друг е въпросът, че във импортирания план за промени в Закон за административните нарушения и наказания се предвиждаше до 25 дни задържане в поделенията на Министерство на вътрешните работи, което е прекалено за административно наказване. Такъв период не се планува дори и в указа за дребното безчинство. А и Министерство на вътрешните работи не може да обезпечи спомагателни пространства за задържане, което към този момент, а и за околните десетина години прави невероятно задържането като наказване при административни нарушавания, разяснява Тодоров пред.
Ето какво споделя още експертът:
Никое държавно управление не си е слагало за приоритет да направи най-малко отчасти човешки изискванията в местата за задържане. По-дългото задържане на сходни места в огромна част от случаите води до необратими увреждания на физическото и психическото здраве и трансформира местата за задържане в места за мъчение.
А другояче в цивилизованите страни полагането на безплатен труд в интерес на обществото е необятно прилагано и дейно наказване. Наказанието е незаменимо административно наказване за доста небогати и доста богати.
Ако даден човек е незает или има толкоз ниски приходи, че не може да заплати плануванаъа санкция и освен това няма задоволително имущество, то е безсмислено да му се постанова наказване, което няма да може да бъде изпълнено. Няма по какъв начин да се вземат “на босия цървулите ". В тези случаи липсваше въздействащо различно на санкцията наказване. Съществуващото сега наказване “обществено неодобрение " се показва в обществено неодобрение на нарушителя пред трудовия колектив, където работи, или пред организацията, в която членува. В актуалната пазарна стопанска система доста постоянно това наказване на практика не се ползва или резултатът му е никакъв.
Ако даден извършител има приход примерно над 5-6 хиляди лева месечно – било формален приход, било действителен приход, санкцията от примерно 250 лева не може да създаде съществено влияние. Нарушителят, даже да си я заплати, умерено може да продължи да си прави нарушаванията.
Една от най-глупавите уредби в закона е методът на събиране на наложените санкции. В резултат на неналичието на дейно електронно известяван и на неналичието на ефикасни тласъци и действено събиране на санкциите огромна част от тях не се събират и се погасяват по отминалост. При жителите електронното връчване е пожелателно и заради това все едно го няма, когато за жителите биха настъпили неподходящи последствия, които те не желаят да понесат.
В частност - не са доста жителите, които непринудено ще желаят да бъдат известени, в случай че нямат желание да платят санкцията.
Ето за какво безвъзмездният труд е добра опция или допълнение на санкцията. Европейският съд за правата на индивида в Страсбург е постановил, че насилственият труд като наказване е позволен, когато е натрапен от съд и когато не се реализира в частни компании.
Безвъзмездният труд се постанова единствено когато нарушаването е осъществено наново или е редовно. Повторно е нарушаването, което е осъществено, откакто нарушителят е наказван за същото нарушаване.
Системно е нарушаването, когато нарушителят е наказван за едно и също нарушаване два или повече пъти.
Безвъзмездният труд се постанова от районния съд в намерено правосъдно съвещание. Обжалването е пред съответния административен съд, където жалбата се гледа от 3-ма съдии в закрито правосъдно съвещание, т.е. и без наличието на нарушителя.
По мотив промени в Административнопроцесуален кодекс Конституционният съд беше решил, че закритите касационни съвещания противоречали на конституцията. Моето мнение е, че това беше по-скоро решение по целенасоченост. Но по този начин или другояче има такова решение. Ако никой не нападна наредбата за закритите съвещания пред Конституционния съд, наредбата ще си работи безпроблемно.
И по този начин – изправени сме пред следващите безсмислени промени в закона, където се насочва едно благопожелание за безплатен труд. Като прибавим и неналичието на ефикасна законодателна уредба за събирането на санкциите, става известно, че човек може да се усеща свободен да си нарушава колкото желае закона, стига това да не е закононарушение. А една страна не трябва да си разрешава това. Липсата на юридическа подготвеност в Народното събрание се е проявявала стотици пъти. Включително и с гласуването на мораториум върху цените на еленергията и ВиК услугите с противоположна мощ от началото на тази година. Добре че Министерският съвет се намеси, че другояче щяхме да отидем на режим на тока. А нещата са доста елементарни. Депутатите са политици. Най-добрите експерти си работят и не стават депутати. Ами да се допитват до експертите, като одобряват актове на Народното събрание, разяснява още известният правист.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ