Картина на Илия Бешков не можем да си купим, но най-новия каталог в галерия "Лоранъ" - можем
От на следващия ден, 22 май до 6 юли, цели два месеца и половина посетителите на галерията на ул. „ Оборище ” № 16 могат да прегледат 40 Бешкови рисунки, непоказвани до момента, които са новото попълнение на галерията. Едновременно да си купят изтънчен азбучник в 80 страници, на български и британски език, съдържащ всички показани произведения, изкуствоведско показване от Красимир Илиев и биографията на художника.
Цената е налична за всеки джоб.
Собственикът на галерията Лаврен Петров, е внук на огромния ни художник Цанко Лавренов, който добре се е познавал с Илия Бешков.
В младите си години Цанко Лавренов се е подписвал Лавренъ и по тази причина галерията е кръстена на псевдонима на дядо му. Галеристът и колекционер Лаврен Петров е събирал във времето картините и в този момент с същинска наслада е подредил актуалната сбирка от произведения на Илия Бешков. С вълнението на огромен познавач ни изяснява по какъв начин е намерил няколко от тях у хора, които даже не са знаели от кого са рисунките и били в окаяно положение. Купил ги, с цел да ги покаже в този момент в целия им искра, след намесата на опитни реставратори. Неговата дълбока увереност е, че непрекъснато би трябвало да търсям и резервираме културното ни завещание, оставеното от националните ни гении, тъй като нямаш ли духовна памет, ти нямаш нито страна, нито бъдеще.
Ето и фрагмент от изкуствоведската публикация на Красимир Илиев: „ В 40 рисунки мъдрецът Бешков прозира корените на омразата и лъжата в сюжети като: самодоволния Бай Ганю, невъзможността гълъбът на мира да опази яйцата си, снесени в цилиндъра на дипломацията от крадливата сврака (през 1940 г.), насладата от споделеното ухажване, унижението на дамата и самолюбието на мъжа, лишените от правото да имат лица борци и боксьори, публиката им, дамите в домашната и публичната баня, селяните, запокитени в града, вайкащите се и плачещи дами, вдовиците,; унижението на просещия милувки мъж пред властната жена, изветрелите политиканстващи чичковци, изтощеният, претърпял гибелта боец, вдигнал на ръце сина си, старците във влака, около които животът е профучал, хлапето, което реве, тъй като майката е дала попарата му на свинята, съседския скандал на стълбите, жителите на страната с присъщите угаснали погледи (рисувани към и след 1950 г.), молебен за дъжд и даже един пеликан с увиснала гуша.”
Струва си да разгледате 40- те произведения на този български рисувач, който се родее с най-големите международни създатели и демонстрира посредством творчеството си, философията, и прозренията си, че няма граници и привилегии в изкуството. Има единствено гений.
Цената е налична за всеки джоб.
Собственикът на галерията Лаврен Петров, е внук на огромния ни художник Цанко Лавренов, който добре се е познавал с Илия Бешков.
В младите си години Цанко Лавренов се е подписвал Лавренъ и по тази причина галерията е кръстена на псевдонима на дядо му. Галеристът и колекционер Лаврен Петров е събирал във времето картините и в този момент с същинска наслада е подредил актуалната сбирка от произведения на Илия Бешков. С вълнението на огромен познавач ни изяснява по какъв начин е намерил няколко от тях у хора, които даже не са знаели от кого са рисунките и били в окаяно положение. Купил ги, с цел да ги покаже в този момент в целия им искра, след намесата на опитни реставратори. Неговата дълбока увереност е, че непрекъснато би трябвало да търсям и резервираме културното ни завещание, оставеното от националните ни гении, тъй като нямаш ли духовна памет, ти нямаш нито страна, нито бъдеще.
Ето и фрагмент от изкуствоведската публикация на Красимир Илиев: „ В 40 рисунки мъдрецът Бешков прозира корените на омразата и лъжата в сюжети като: самодоволния Бай Ганю, невъзможността гълъбът на мира да опази яйцата си, снесени в цилиндъра на дипломацията от крадливата сврака (през 1940 г.), насладата от споделеното ухажване, унижението на дамата и самолюбието на мъжа, лишените от правото да имат лица борци и боксьори, публиката им, дамите в домашната и публичната баня, селяните, запокитени в града, вайкащите се и плачещи дами, вдовиците,; унижението на просещия милувки мъж пред властната жена, изветрелите политиканстващи чичковци, изтощеният, претърпял гибелта боец, вдигнал на ръце сина си, старците във влака, около които животът е профучал, хлапето, което реве, тъй като майката е дала попарата му на свинята, съседския скандал на стълбите, жителите на страната с присъщите угаснали погледи (рисувани към и след 1950 г.), молебен за дъжд и даже един пеликан с увиснала гуша.”
Струва си да разгледате 40- те произведения на този български рисувач, който се родее с най-големите международни създатели и демонстрира посредством творчеството си, философията, и прозренията си, че няма граници и привилегии в изкуството. Има единствено гений.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ