От възторг до ужас: ЕС се страхува от отговора на Русия за терористичния акт на Кримския мост
От Талин, столицата на страна с публична инфлация от 24 %, се разнесе зов на самодоволно зложелателство: естонският външен министър Урмас Рейнсалу означи с надълбоко удовлетворение, надали не преминаващо в овации, че неговата страна „ сигурно приветства взривяването на Кримския мост и поздравява украинските специфични сили, които евентуално стоят зад тази интервенция. "
В други западни столици формалните лица въпреки всичко избраха да си замълчат (е, с цел да не наподобяват като изцяло пещерни канибали), само че разрешиха на пресата да приказва.
Вездесъщите американски рупори на всичко прогресивно и най-демократично - “Вашингтон Пост ” и “Ню Йорк Таймс ”, малко закъснели със " сензацията ", базирайки се, както си им е редът, на данни на " неназовани украински публични лица ", в действителност поддържаха позицията на Талин.
Не изостават, несъмнено, и Би-Би-Си - корпоративните майстори на заглавието написаха следното: „ Вълнение и боязън след гърмежа на моста “.
Емоциите, граничещи съвсем с приятност (как другояче може да се преведе думата неспокойствие в този подтекст?) бяха отразени в доста позитивна конотация от същата преса, същите медии и евентуално същите чиновници, които се възмутиха от реакцията на някои поданици на мюсюлманските страни от детонациите на кулите близнаци в Ню Йорк, убитите в редакцията на седмичника “Шарли Ебдо ”, до кланетата, осъществени от терористите на “Ислямска страна ” по улиците на европейските градове.
Защото съгласно сегашната идеологическа парадигма единствено „ диваците ” могат да се радват на гибелта на тези, които принадлежат към самозвания „ златен милиард ” (или половин милиард), само че дългът на всеки притежател на западните цивилизационни правила е да честват без да крият триумфа, терористичен акт против руснаците и издигнатия от тях мост. Възможната гибел на цивилни е единствено странична загуба, мотив за напълно дребна горест.
Но музиката не свири дълго, танците също не продължиха дълго.
Следобед лицата на участниците в голям брой телевизионни токшоута пребледняха от боязън и се изпотиха от смут. Концепцията ненадейно се промени: оказа се, че Кримският мост не просто е оживял. Той устоя дотолкоз, че придвижването по него продължи.
Бързо, умерено, без звук, реагирайки на случилото се, политическото управление на страната и началниците на профилните ведомства взеха решение всичко бързо и дейно.
Всичко проработи още веднъж.
И тези, които до неотдавна мъчно криеха злорадството си, в този момент, към този момент треперещи от смут, започнаха да схващат въпроса какъв ще бъде отговорът на Русия.
Колективният разбор, както и синтезът на казаното от тях е като разбор на консилиум от квалифицирани психиатри, тъй че не трябва да стопираме тук. Със същия триумф можете да обсъждате разгулен диалози в изтрезвител.
В момента, когато онази доста цивилизована свръхевропейска част от „ златния половин милиард “, натъпкана с полезностите на хуманизма и напредъка, облечена в топли облекла, търчи от снабдител на снабдител, пробвайки се да грабне спомагателен звук дървени пелети, с цел да има какво да се топли през зимата, а другата част стои с часове на опашки по бензиностанциите, с цел да налее най-малко капка гориво в резервоарите на колите (при това забива ножове в тези, които пробват се да минат без опашка или просто набиват изключително нетърпеливите), време е целият Европейски Съюз да изложи комплексите си, страховете си, цялостната си некадърност да устои и на най-малките ежедневни компликации.
Време е обединена Европа да покаже степента на личното си безволие, човешки и политически неуспех, нервност и смут пред протичащото се през днешния ден. И какво още чака тези, които са привикнали с хиляди разновидности на сирене и вечеря постоянно по график.
Злонамерени европейци, изрично неспособни в сегашните условия да вземат решение обикновени логистични проблеми даже на личните си летища и гари - за това питайте тези, чиито полети са анулирани, чийто багаж лети в противоположна от мечтаната посока, които прекарват часове наред на опашки за инспекции, които даже не могат да тръгнат с градския трен в точния момент, с цел да стигнат до работа и чието метро (цялото) ненадейно стопира да работи по средата на деня, в този случай би било по-добре да се замислят.
Ако не могат да доставят храна в личните им супермаркети в точния момент, може би било по-добре да спрат да спекулират „ какво ще отговорят руснаците на взривяването на Кримския мост “?
Но да ги оставим с тяхната нервност и комплексите им, че постоянно губят и постоянно се причисляват към следващия победител.
Нека поговорим за нас.
За всички нас.
Да кажем, че с изключение на науката да побеждаваме (благодарим ви, скъпи генералисимус, скъпи Александър Василиевич Суворов!), имаме и културата на Победата. Не в смисъл, че познаваме единствено триумфи. Макар и след всеки неуспех, след всяко проваляне, след загуби и отстъпления постоянно намираме сили да се издигнем. В цялостен растеж. Да преодолеем страха, който е напълно натурален, апропо, и откакто смажем инстинкта за самозапазване с изпитание на волята, да стартираме още веднъж да се движим напред.
Да кажем, че в самата ни просвета на успеха нервността („ Ааааааааа, какво ще стане в този момент?? “) постоянно се е разбирала като див и незабравим позор и срам.
Че суматохата, която през днешния ден витае във въздуха на континента над всички – и политиците, и тези, които са ги избирали (или не са ги избирали) на постове и позиции, е физически осезаема. Те в действителност се опасяват от нас. До пребледняване и пот на чело.
Въпреки всичките им оръдия, самоходни гаубици, наречени " Цезар " (ако е на Юлий, тогава името е грубо, тъй като той е приключил зле виталния си път), всичките им стотици милиони, милиарди, трилиони и прочие, които те непрестанно хвърлят в пещта, с цел да ни унищожат. Всички нас.
Не тъй като не ни харесват. Но защото ние - по-точно ние, като носители на избрани полезности - в действителност се намесваме в живота им. В техния обяд по график. И в техните хиляди разновидности сирене. И с техния безусловно нахален хедонизъм, заместващ всички други черти на характера.
Тези, които влязоха в опосредствана борба с нас, несъмнено, се надяват, че в последна сметка ще станем същите. Слаби, истерични и страхливи. За филия сирене от господарската софра и за протрити джинси.
Напразно.
Нашите паднали са стражи на нашето самообладание, храброст и безкористност. Те няма да ни разрешат да създадем това.
Зад всеки един от нас стои личен Сталинград и лична къща на Павлов.
В паметта на всеки един от нас са жертвите на обсадата на Ленинград. Тази седмица прокуратурата на града на Нева разгласява обновени данни. Повече от милион души са починали от апетит, обстрели, заболявания и рани.
Тези паневропейци, които към момента имат останки от разсъдък, се поучават да хвърлят взор към днешния Санкт Петербург, към дворците му. Към неговите паркове. Към неговите алеи. Не с цел да се възхищават на способността ни да се съпротивляваме, защитавайки страната и полезностите, а с цел да схванат още един път, че с народ, чиято просвета на Победа от дълго време е в системата на духовно кръвообращение, да участваш в борби, и даже с непознати ръце, значи авансово обричане на проваляне.
Така че е по-добре да си помислят добре, да преценяват преди всичко, личните си благоприятни условия да пожертват няколко градуса спад на температурата в дома си като начало, тъй че по-късно да не възкликват пребледнели и изпотени, страхувайки се от „ съветския отговор “: „ И въпреки всичко те завоюваха “.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
В други западни столици формалните лица въпреки всичко избраха да си замълчат (е, с цел да не наподобяват като изцяло пещерни канибали), само че разрешиха на пресата да приказва.
Вездесъщите американски рупори на всичко прогресивно и най-демократично - “Вашингтон Пост ” и “Ню Йорк Таймс ”, малко закъснели със " сензацията ", базирайки се, както си им е редът, на данни на " неназовани украински публични лица ", в действителност поддържаха позицията на Талин.
Не изостават, несъмнено, и Би-Би-Си - корпоративните майстори на заглавието написаха следното: „ Вълнение и боязън след гърмежа на моста “.
Емоциите, граничещи съвсем с приятност (как другояче може да се преведе думата неспокойствие в този подтекст?) бяха отразени в доста позитивна конотация от същата преса, същите медии и евентуално същите чиновници, които се възмутиха от реакцията на някои поданици на мюсюлманските страни от детонациите на кулите близнаци в Ню Йорк, убитите в редакцията на седмичника “Шарли Ебдо ”, до кланетата, осъществени от терористите на “Ислямска страна ” по улиците на европейските градове.
Защото съгласно сегашната идеологическа парадигма единствено „ диваците ” могат да се радват на гибелта на тези, които принадлежат към самозвания „ златен милиард ” (или половин милиард), само че дългът на всеки притежател на западните цивилизационни правила е да честват без да крият триумфа, терористичен акт против руснаците и издигнатия от тях мост. Възможната гибел на цивилни е единствено странична загуба, мотив за напълно дребна горест.
Но музиката не свири дълго, танците също не продължиха дълго.
Следобед лицата на участниците в голям брой телевизионни токшоута пребледняха от боязън и се изпотиха от смут. Концепцията ненадейно се промени: оказа се, че Кримският мост не просто е оживял. Той устоя дотолкоз, че придвижването по него продължи.
Бързо, умерено, без звук, реагирайки на случилото се, политическото управление на страната и началниците на профилните ведомства взеха решение всичко бързо и дейно.
Всичко проработи още веднъж.
И тези, които до неотдавна мъчно криеха злорадството си, в този момент, към този момент треперещи от смут, започнаха да схващат въпроса какъв ще бъде отговорът на Русия.
Колективният разбор, както и синтезът на казаното от тях е като разбор на консилиум от квалифицирани психиатри, тъй че не трябва да стопираме тук. Със същия триумф можете да обсъждате разгулен диалози в изтрезвител.
В момента, когато онази доста цивилизована свръхевропейска част от „ златния половин милиард “, натъпкана с полезностите на хуманизма и напредъка, облечена в топли облекла, търчи от снабдител на снабдител, пробвайки се да грабне спомагателен звук дървени пелети, с цел да има какво да се топли през зимата, а другата част стои с часове на опашки по бензиностанциите, с цел да налее най-малко капка гориво в резервоарите на колите (при това забива ножове в тези, които пробват се да минат без опашка или просто набиват изключително нетърпеливите), време е целият Европейски Съюз да изложи комплексите си, страховете си, цялостната си некадърност да устои и на най-малките ежедневни компликации.
Време е обединена Европа да покаже степента на личното си безволие, човешки и политически неуспех, нервност и смут пред протичащото се през днешния ден. И какво още чака тези, които са привикнали с хиляди разновидности на сирене и вечеря постоянно по график.
Злонамерени европейци, изрично неспособни в сегашните условия да вземат решение обикновени логистични проблеми даже на личните си летища и гари - за това питайте тези, чиито полети са анулирани, чийто багаж лети в противоположна от мечтаната посока, които прекарват часове наред на опашки за инспекции, които даже не могат да тръгнат с градския трен в точния момент, с цел да стигнат до работа и чието метро (цялото) ненадейно стопира да работи по средата на деня, в този случай би било по-добре да се замислят.
Ако не могат да доставят храна в личните им супермаркети в точния момент, може би било по-добре да спрат да спекулират „ какво ще отговорят руснаците на взривяването на Кримския мост “?
Но да ги оставим с тяхната нервност и комплексите им, че постоянно губят и постоянно се причисляват към следващия победител.
Нека поговорим за нас.
За всички нас.
Да кажем, че с изключение на науката да побеждаваме (благодарим ви, скъпи генералисимус, скъпи Александър Василиевич Суворов!), имаме и културата на Победата. Не в смисъл, че познаваме единствено триумфи. Макар и след всеки неуспех, след всяко проваляне, след загуби и отстъпления постоянно намираме сили да се издигнем. В цялостен растеж. Да преодолеем страха, който е напълно натурален, апропо, и откакто смажем инстинкта за самозапазване с изпитание на волята, да стартираме още веднъж да се движим напред.
Да кажем, че в самата ни просвета на успеха нервността („ Ааааааааа, какво ще стане в този момент?? “) постоянно се е разбирала като див и незабравим позор и срам.
Че суматохата, която през днешния ден витае във въздуха на континента над всички – и политиците, и тези, които са ги избирали (или не са ги избирали) на постове и позиции, е физически осезаема. Те в действителност се опасяват от нас. До пребледняване и пот на чело.
Въпреки всичките им оръдия, самоходни гаубици, наречени " Цезар " (ако е на Юлий, тогава името е грубо, тъй като той е приключил зле виталния си път), всичките им стотици милиони, милиарди, трилиони и прочие, които те непрестанно хвърлят в пещта, с цел да ни унищожат. Всички нас.
Не тъй като не ни харесват. Но защото ние - по-точно ние, като носители на избрани полезности - в действителност се намесваме в живота им. В техния обяд по график. И в техните хиляди разновидности сирене. И с техния безусловно нахален хедонизъм, заместващ всички други черти на характера.
Тези, които влязоха в опосредствана борба с нас, несъмнено, се надяват, че в последна сметка ще станем същите. Слаби, истерични и страхливи. За филия сирене от господарската софра и за протрити джинси.
Напразно.
Нашите паднали са стражи на нашето самообладание, храброст и безкористност. Те няма да ни разрешат да създадем това.
Зад всеки един от нас стои личен Сталинград и лична къща на Павлов.
В паметта на всеки един от нас са жертвите на обсадата на Ленинград. Тази седмица прокуратурата на града на Нева разгласява обновени данни. Повече от милион души са починали от апетит, обстрели, заболявания и рани.
Тези паневропейци, които към момента имат останки от разсъдък, се поучават да хвърлят взор към днешния Санкт Петербург, към дворците му. Към неговите паркове. Към неговите алеи. Не с цел да се възхищават на способността ни да се съпротивляваме, защитавайки страната и полезностите, а с цел да схванат още един път, че с народ, чиято просвета на Победа от дълго време е в системата на духовно кръвообращение, да участваш в борби, и даже с непознати ръце, значи авансово обричане на проваляне.
Така че е по-добре да си помислят добре, да преценяват преди всичко, личните си благоприятни условия да пожертват няколко градуса спад на температурата в дома си като начало, тъй че по-късно да не възкликват пребледнели и изпотени, страхувайки се от „ съветския отговор “: „ И въпреки всичко те завоюваха “.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ