Искат да извадят златото, скрито в постамента на бургаския паметник „Альоша“
От очевидец на две столетия, Альоша е подготвен да се трансформира в легенда - или най-малко в разменна монета сред Изтока и Запада
В ранния следобяд на януарски ден, натежал от сняг, който изглеждаше като особено доставен от Сибир, една странна компания от политици, общественици и „ водачи на мнение “ бе събрана в съветското посолство в София. На сребърните подноси блестеше хайвер – като дребни черни перли, които обещаваха не просто усет, а бъдеще, изпълнено с извънредни контракти и първокласни жилища в Барселона и Монако. Водката се лееше свободно, изстудена до съвършената температура – може би единствената сфера, в която съветската дипломация в никакъв случай не допускаше неточности.
Елеонора Митрофанова седеше отпред на масата с мразовитото лъчение на Снежната кралица от фамозната приказка на Андерсен.
– Скъпи другари, – стартира тя, като остави думите да се разлеят постепенно, сходно на водката по чашите – Радвам се, че сме дружно тук, в този топъл кръг от съидейници, правилни на нашата обща идея.
В залата настъпи тишина, сходна на онази, която носи със себе си Путин, когато влезе в неприятно въодушевление на оперативка на Генералния щаб. Един народен представител, прочут с навика си да приказва с цялостна уста, нервно преглътна огромна хапка желирана есетра, като че ли предусещаше, че следва нещо по-тежко от коледна тирада за „ славянската душа “.
– Днес ще ви разкрия загадка, която е част от самата вътрешност на нашето историческо партньорство. Тя е обвързвана с паметника на Съветската войска в Бургас. Или „ Альошата “, както с обич го назовават нашите морски приятели.
Погледите се изостриха като копия на бойното поле. Един публицист, чийто уебсайт беше прочут с изявления от вида „ Тайната мощ на съветската нематериалност “, извади тефтерче.
– При построяването на този монумент, – продължи Митрофанова с ледена решителност, – в неговия фундамент е било скрито… злато.
Ефектът беше като от сцена в сапунен сериал, където героинята признава, че е майка на всички присъстващи. Залата избухна в комбинация от възклицания, шушукания и нервозен смях. Един социолог изпусна чашата си, само че тя бе уловена от чиновник на посолството с пъргавината на човек, привикнал с непредвидени разливания на значими събития.
– Да, злато – повтори тя с приятност. – Няколко тона чисто, ослепително, превъзходно злато. Оставено на предпазване в Бургас преди 70 години като знак на доверието сред нашите нации. Но времената се трансформираха.
„ Златото е като свекърва – появява се, когато минимум го очакваш “, прошепна един публицист на седящия до него прочут състезателен треньор от близкото минало.
– Вие знаете, – продължи Нейно Превъзходителство с неочаквана съвестност – за икономическата война, която Западът води против нас. Това постанова да си вземем скъпия депозит назад. Златото ще послужи за значима идея. То ще форсира процеса за одобряването на БРИКС и детронирането на $ като съществена аварийна валута на света.
Тук към този момент всички бяха наясно – следваше молба, която е всичко друго, само че не и молба.
– Но обстановката е деликатна. Говорим за колосален монумент в центъра на огромен град. Налага се да действаме дискретно и хитро. Ще организираме акция – съобщи тя. – Затова мобилизирайте всички наши депутати, сътрудниците от държавната и локалната власт, културата, спорта, бизнеса, медиите, околните ни инфлуенсъри… Всички! Искам нещата да наподобяват по този начин, като че ли пазиме паметника от прозападни вандали. Ще обявим, че те желаят да го разрушат. Ние пък ще се борим за неговото деликатно пренасяне и запазване. Но същинската цел ще бъде друга. Демонтажът би трябвало да бъде осъществен от… НАША компания!
Един някогашен министър едвам се сдържа да не плясне с ръце. В същото време седналия до него строителен бизнесмен съществено се замисли дали няма да завоюва повече, в случай че отиде да рапортува скъпата информация в американското посолство.
– И, несъмнено, след демонтажа ние ще извадим наличието от „ сейфа “ и ще го изпратим в Москва. – продължи Митрофанова. – Можете да бъдете уверени, скъпи другари, че вашата помощ няма да остане невъзнаградена.
И тя подвигна чаша, като че ли празнуваше триумфа още преди да се е случил. Вечерта приключи с обещания, тактики, поредност от наздравици и хорово осъществяване на „ Вставай, страна огромная “.
А „ Альоша “? Той стоеше гордо върху златния си фундамент в Бургас и като че ли се усмихваше, предусещайки, че най-вълнуващата част от неговата работа занапред следва. От очевидец на две столетия, паметникът беше подготвен да се трансформира в легенда – или най-малко в разменна монета сред Изтока и Запада.
В ранния следобяд на януарски ден, натежал от сняг, който изглеждаше като особено доставен от Сибир, една странна компания от политици, общественици и „ водачи на мнение “ бе събрана в съветското посолство в София. На сребърните подноси блестеше хайвер – като дребни черни перли, които обещаваха не просто усет, а бъдеще, изпълнено с извънредни контракти и първокласни жилища в Барселона и Монако. Водката се лееше свободно, изстудена до съвършената температура – може би единствената сфера, в която съветската дипломация в никакъв случай не допускаше неточности.
Елеонора Митрофанова седеше отпред на масата с мразовитото лъчение на Снежната кралица от фамозната приказка на Андерсен.
– Скъпи другари, – стартира тя, като остави думите да се разлеят постепенно, сходно на водката по чашите – Радвам се, че сме дружно тук, в този топъл кръг от съидейници, правилни на нашата обща идея.
В залата настъпи тишина, сходна на онази, която носи със себе си Путин, когато влезе в неприятно въодушевление на оперативка на Генералния щаб. Един народен представител, прочут с навика си да приказва с цялостна уста, нервно преглътна огромна хапка желирана есетра, като че ли предусещаше, че следва нещо по-тежко от коледна тирада за „ славянската душа “.
– Днес ще ви разкрия загадка, която е част от самата вътрешност на нашето историческо партньорство. Тя е обвързвана с паметника на Съветската войска в Бургас. Или „ Альошата “, както с обич го назовават нашите морски приятели.
Погледите се изостриха като копия на бойното поле. Един публицист, чийто уебсайт беше прочут с изявления от вида „ Тайната мощ на съветската нематериалност “, извади тефтерче.
– При построяването на този монумент, – продължи Митрофанова с ледена решителност, – в неговия фундамент е било скрито… злато.
Ефектът беше като от сцена в сапунен сериал, където героинята признава, че е майка на всички присъстващи. Залата избухна в комбинация от възклицания, шушукания и нервозен смях. Един социолог изпусна чашата си, само че тя бе уловена от чиновник на посолството с пъргавината на човек, привикнал с непредвидени разливания на значими събития.
– Да, злато – повтори тя с приятност. – Няколко тона чисто, ослепително, превъзходно злато. Оставено на предпазване в Бургас преди 70 години като знак на доверието сред нашите нации. Но времената се трансформираха.
„ Златото е като свекърва – появява се, когато минимум го очакваш “, прошепна един публицист на седящия до него прочут състезателен треньор от близкото минало.
– Вие знаете, – продължи Нейно Превъзходителство с неочаквана съвестност – за икономическата война, която Западът води против нас. Това постанова да си вземем скъпия депозит назад. Златото ще послужи за значима идея. То ще форсира процеса за одобряването на БРИКС и детронирането на $ като съществена аварийна валута на света.
Тук към този момент всички бяха наясно – следваше молба, която е всичко друго, само че не и молба.
– Но обстановката е деликатна. Говорим за колосален монумент в центъра на огромен град. Налага се да действаме дискретно и хитро. Ще организираме акция – съобщи тя. – Затова мобилизирайте всички наши депутати, сътрудниците от държавната и локалната власт, културата, спорта, бизнеса, медиите, околните ни инфлуенсъри… Всички! Искам нещата да наподобяват по този начин, като че ли пазиме паметника от прозападни вандали. Ще обявим, че те желаят да го разрушат. Ние пък ще се борим за неговото деликатно пренасяне и запазване. Но същинската цел ще бъде друга. Демонтажът би трябвало да бъде осъществен от… НАША компания!
Един някогашен министър едвам се сдържа да не плясне с ръце. В същото време седналия до него строителен бизнесмен съществено се замисли дали няма да завоюва повече, в случай че отиде да рапортува скъпата информация в американското посолство.
– И, несъмнено, след демонтажа ние ще извадим наличието от „ сейфа “ и ще го изпратим в Москва. – продължи Митрофанова. – Можете да бъдете уверени, скъпи другари, че вашата помощ няма да остане невъзнаградена.
И тя подвигна чаша, като че ли празнуваше триумфа още преди да се е случил. Вечерта приключи с обещания, тактики, поредност от наздравици и хорово осъществяване на „ Вставай, страна огромная “.
А „ Альоша “? Той стоеше гордо върху златния си фундамент в Бургас и като че ли се усмихваше, предусещайки, че най-вълнуващата част от неговата работа занапред следва. От очевидец на две столетия, паметникът беше подготвен да се трансформира в легенда – или най-малко в разменна монета сред Изтока и Запада.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ