Британската империя - основаване, история и развитие
От международната история можем да създадем извод, че империите се основават като разследване на завоевателни походи или войни и се разпадат вследствие на масиран отпор от страна на популацията в завладените територии като въстания, революции или вследствие на войни.
Историята на най-голямата империя, съществувала в миналото, обаче ни демонстрира, че разпадът може да се случи и без насилия и жертви, с мирни митинги. Британската империя бележи началото на разпада си точно с мирните митинги, проведени от индиеца Махатма Ганди. Началото на разпада на могъща мощ като Британската империя стартира с изваждането на Индия и Пакистан от нейния състав, само че това нямаше да се случи в същото време и по този метод без делото на Ганди.
Преди да се стигне до разпад обаче постоянно има развой на основаване, развиване и крах, след който става и новото накъсване на завзети принудително територии. Интересно е да се наблюдава този развой за най- огромната и задоволително дълго просъществувала империя, тъй като тя е емблематична за процесите, които текат във всяка огромна империя.
Състав на Британската империя
Съвременна Англия е правоприемник на Британската империя - British Empire. Това е най-голямото образувание от подобен тип и е просъществувала през ХІХ и началото на ХХ век.
Като същина и жанр на ръководство Британия е колониална империя, чийто колонии са се намирали на всички континенти. Максималната повърхност, владяна от империята е 34 650 хиляди квадратни километра. Числеността на популацията на империята е била 480 милиона индивида. Това е асъдействало за превръщането на британския език в международен.
Състава на империята се е състоял от метрополия и редица политически структури, наречени:
- Доминиони;
- Колонии;
- Протекторати;
- Подмандатни територии.
Трябва да се изясни статутът на всяка територия, с цел да се разбере структурата, съществувала в империята.
Доминионите
Британски доминиони се назовават страни с огромен брой европейски емигранти, получили необятни права за самоуправление. Към Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия поемали основно емигрантите от Европа, търсейки щастието си в Новия свят. Много северноамерикански владения получават самостоятелност още през ХVІІІ век. Страните с необятно самоуправление се назовават доминиони от 1926 година.
Доминиони са: Канада, Австралия, Нова Зеландия, Южно африканският съюз, Нюфаундленд, влезнал в състава на Канада по-късно, Ирландия, без северната част на острова.
Колониите
Преобладаващата част от популацията в Британската империя е показано от колонните. Те били към 50 на брой. Голяма колония е Шри Ланка. Колониите са ръководени от генерал- губернатори, назначени от метрополията, а губернаторът си назначавал съвет от служители и представители на локалното население.
Най-голямата английска колония е Индия, която е присъединена публично през 1858 година. Сто години по-назад е ръководена от Британска Ост- Индийска компания.
Протекторатите
Протекторатите са подвластни от Лондон, само че в друга степен. Системата, която им разрешавала да имат друга степен на независимост, е косвеното ръководство, което е по-свободно от директното ръководство, за което се назначавал служител.
Подмандатните територии
Към подмандатните територии влизат елементи от Германия и някогашната Османска империя след І международна война. Те биват ръководени от Англия на основата на мандат.
Отделни интервали в съществуването на Британската империя
Периодите стартират с британските завоевания, чието начало е сложено през ХІІІ век, с навлизането в Ирландия. Дели се на 2 интервала:
- Първа английска империя - 1583 - 1783 година;
- Втора английска империя - 1783 - 1815 година.
Първа Британска империя
Първата Британска империя слага началото си със основаването на английски презморски владения посредством завладяването на Нюфаундленд през 1583 година, който е първата британска база в Новия свят. Пътят към колонизирането на американския континент е открит с успеха над испанската флота през 1588 година. Вирджиния е първата британска колония в Северна Америка. През ХVІІ век към този момент има редица колонии по Източното крайбрежие.
По това време стартира и британското навлизане в Индия. През 1690 година стартира градежът на град Калкута, а навлизането на британски артикули разорява локалните занаятчии.
Британия губи своите 13 колонии в Северна Америка вследствие на войните за самостоятелност на английските заселници в Съединени американски щати и това поставя края на Първата Британска империя.
Втора Британска империя
Началото на проникването на британците в Австралия и Нова Зеландия, както и на островите в Тихия океан съставлява началото на Втората Британска империя.
През 1788 година поражда населено място в Австралия на англичани, а последователно към империята се причисляват все нови и нови земи, завладени от англичаните през ХVІІІ и ХІХ век.
В средата на ХІХ век Индия е превзета изцяло, Австралия е колонизирана, а колонисти се появяват и в Нова Зеландия. Завладян е Хонконг. В края на ХІХ век е превзет Кипър, открит е надзор над Суецкия канал и Египет. Афганистан, тропическа и Южна Африка стават британски протекторати.
След англо-бурската война са завладени бурските републики в Южна Африка. В резултат на миграция на англичани към Австралия, Канада и Нова Зеландия там се основава огромно бяло и англоговорящо население.
Максималното разширение на империята е след І международна война и в нейния състав влизат някои нови територии в Африка.
Антиколониалните войни обаче се ускоряват доста през този интервал и от ден на ден територии получават своята самостоятелност. Истински удар нанася Махатма Ганди, повеждайки спокойно придвижване, наречено Индийски народен конгрес, което съумява и Индия и Пакистан са извадени от състава на империята.
Краят на Британската империя
През 1980-1981 година с даването на самостоятелност на Белиз, Зимбабве и Вануату е приключен процесът на деколонизация. Две години по-късно Хонконг е върнат на Китай. Така на процедура Британската империя престава да съществува. Кое е това, което я заменя?
Общност на нациите
След разпада на Британската империя всички 53 страни, подвластни в предишното от Англия в друга степен, влизат в Общността на нациите, която работи като консенсус сред държавните управления на всички членове. От тях 16 имат за собствен държавен глава британският монарх.
Британската монархия
Кралица Елизабет ІІ стои отпред на Британската монархия, като се счита, че е директен правоприемник на крал Егбърт, който през 829 година сплотява Англия. За такова връзка няма доказателства съгласно ДНК тестванията, само че това е формалното изказване на институцията.
Държавното ръководство във Англия постоянно е било монархия, като се изключи интервала на републиката от 1649 до 1660 година. Седалището на монархията е основано в Англия, само че Кралицата е държавен глава на Обединеното кралство и на Отвъдморските територии, които са част от английската общественост.
Монархията е най-древната форма на ръководство на Британската империя и на нейния правоприемник, Англия. Монархията със своите 1000 години битие надживя доста Британската империя и продължава да съществува като форма на ръководство и през днешния ден във Англия.
