От страх и съмнения до радост и подкрепа – българите

...
От страх и съмнения до радост и подкрепа – българите
Коментари Харесай

Еврото тревожи българите, но привлича чужденците

От боязън и подозрения до наслада и поддръжка – българите реагират друго на идното въвеждане на еврото от 1 януари 2026 година. За някои то е разумна стъпка към интеграцията ни в Европейски Съюз с обещания за непоклатимост и по-лесен бизнес, само че високите цени и инфлацията будят терзание.

И докато институциите, дружно с част от бизнеса поддържат прекосяването към общата валута,  българите  се пита т  дали това няма да докара до в допълнение утежняване на покупателната  им  дарба  и до нови стопански сривове.

Христо Маринов е икономист по обучение и счетоводител по специалност. Неговата счетоводна компания от дълги години работи най-вече с непознати жители, които живеят или развиват бизнеса си у нас.

Какви промени ще има по заемите за жилище след еврото

" Доста от клиентите ми се обръщат към мен по отношение на прекосяването на еврото. Основните им терзания са в две насоки. Едната е по отношение на настоящите счетоводни въпроси, като да вземем за пример по какъв начин ще се заплащат налозите или какво ще се промени в счетоводството. Другите са по-скоро генерални от вида на това  дали ще се трансформират цените на недвижимите парцели  и  цените въобще на живота в България,  защото забележителна част от тях обитават тукименно поради по-ниските разноски за живот " – споделя наблюденията си икономистът пред Радио България.

Според Маринов, участието ни в Шенген от началото на 2025 година и идното въвеждане на еврото способстват за привличането на чужденци, макар че засиленият интерес е почнал още от края на 2023 г.  Клиентите му са о сновно цифрови номади  и бизнесмени, които  избират  България  за живот, работа и заплащане на налози. Счетоводната му компания към този момент обслужва жители на съвсем всички европейски страни.

 istock istock

" Има нараснал интерес, тази т енденция е трайна  и  без признаци да се промени " - безапелационен е Христо Маринов:

" От началото на 2024-а до края на 2025 година новите ми клиенти – над 100 души – ще внесат в българския бюджет приблизително  3 милиона лв. годишно.  Това са налози и осигуровки  – нови приходи, нови бизнеси. Освен тези 3 милиона лв. в бюджета на годишна база, тези хора са изкарали в допълнение суми от порядъка на  към 50 милиона лв. , които са влезнали на територията на България под формата на доход – тези пари се употребяват за разноски за живот, за пазаруване на парцели, на всякакви движимости. Т.е. това е ползване, което се прави в България. “

Официални брошури за еврото: Всичко, което би трябвало да знаете

Въпреки опасенията, че прекосяването към новата валута ще докара до в допълнение повишение на цените, Маринов показва, че инфлационните процеси са международно събитие:

" Аз имам вяра, че повишението на цените няма нищо общо с приемането ни в Еврозоната.  Този процес  стартира след 2020 година, след  C ovid , когато множеството европейски държави  вкараха  огромни суми в своята стопанска система . Оттам незабавно започнаха мощни инфлационни процеси в цяла Европа. Цените са доста по-високи там – да вземем за пример наем от 500 евро в български град коства към 2000 евро в Нидерландия.  Да, в България  има растеж на цените  в момента, само че той н е е обвързван с  приемането на  еврото , а с последствията от Covid пандемията и войната в Украйна. Влизането в Еврозоната ще донесе по-ниски транзакционни разноски, повече вложители и по-лесно финансиране на българските банки от европейски банки, което усъвършенства бизнес средата и в последна сметка качеството на живот, защото точно бизнесът образува налозите и осигуровките, които страната разпределя " – сподели в умозаключение Христо Маринов.

За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase
По тематаВнимание: Измамници употребяват еврото, с цел да източват сметки Източник: pariteni.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР