Вижте каква чистка по високите етажи на властта готви служебният кабинет
От сряда в страната има ново държавно управление. Служебният кабинет на Стефан Янев встъпи в служба след указа на президента Румен Радев.
Държавният глава пък му сложи амбициозни задания. През последните години Радев влезе в тежък спор с кабинета „ Борисов 3 “. В началото на 2020 година даже разгласи, че снема доверие от него, написа в собствен разбор Флагман.бг.
На церемонията по показване структурата, състава и целите на служебното държавно управление президентът изиска то „ да подсигурява естественото действие на страната, да обезпечи почтени избори, обявявайки война на купения избор, да разкрие, доколкото е допустимо за два месеца, същинската картина за положението на държавата и най-важното - да направи първата крачка към укрепването на държавността; да даде убеденост на българите, че страната може да се ръководи честно, транспарантно и отговорно “.
Тези амбициозни цели няма по какъв начин да се изпълнят независимо от 19-те членове на Министерския съвет. В момента в действителност цялото управление на държавната администрация под тях е назначено от Бойко Борисов и компания.
Какви кадрови промени можем да чакаме?
Според някои коментатори служебният кабинет би прибегнал до „ реваншизъм “ по отношение на предната власт. Това е разбиране с не доста ясно значение, само че по този начин или другояче то допуска огромна промяна на хората на най-високи позиции.
На първо място, сигурно би трябвало да се чака това да засегне заместник-министрите. Сред тях сега има ярки политически лица, като може би най-емблематичният образец е зам.-регионалният министър Николай Нанков, който се превърна в неизменима част от интериора на прословутата джипка на Бойко Борисов.
По закон зам.-министрите се назначават еднолично от премиера.
При нови държавни управления се избират, естествено, и нови началници на кабинети от министрите.
И регионалните шефове нормално са политически лица и подлежат на промяна. Те се дефинират с решения на Министерския съвет (МС). „ Губернаторите “ имат известна роля и в изборния развой, което е спомагателен претекст за новия кабинет да им посегне.
Назначението на Бойко Рашков за министър на вътрешните работи в кабинета „ Янев “ наподобява като доста мощна поръчка за намеса в това ведомство.
Организацията на изборите и най-много на реда и законността по време на вота зависи значително от Министерство на вътрешните работи. Затова и почти сигурна наподобява промяната на най-висшата професионална фигура там – основния секретар. От 2018 година длъжността се извършва от Ивайло Иванов.
Главният секретар по закон се назначава с декрет на президента по предложение на Министерския съвет. Той може да бъде заменен елементарно при предпочитание, тъй като не е особено предпазен от закона, за разлика от ръководителите на спецслужби.
Иванов на моменти по време на митингите против държавното управление и основния прокурор през 2020 година влезе в остра борба, в това число с президента, поради дейностите на силите на реда.
Би могло да се чакат смени и на по-ниските професионални равнища в Министерство на вътрешните работи. На първо място, несъмнено, приказваме за шефовете на регионалните дирекции. Друг е въпросът с кои могат да бъдат сменени те, тъй че да се подсигурява качествена смяна – въпреки всичко приказваме за един тип вътрешни рокади.
Дирекциите „ Вътрешна сигурност “ и „ Инспекторат “ в Министерство на вътрешните работи също следва да се следят.
Показателно е, че още в първия министерски ден на Рашков от пресцентъра му оповестиха, че с негова заповед е освободен от служба административният секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Славчев. Заповедта е на съображение член 106, т. 6 от Закона за държавния чиновник /поради добито право на пенсия/.
Може ли обаче президентът и служебното държавно управление да посегнат и на специалните служби?
Шефът на Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС) се назначава с декрет от президента по предложение на Министерски съвет. Тънкият миг е, че той по закон има петгодишен мандат. За да бъде заменен, е необходим сериозен претекст, обвързван с осъществени престъпления, закононарушения и така нататък Т.е. можем да чакаме, че преназначеният през 2018 година Димитър Георгиев ще резервира поста си.
Подобна е обстановката, да вземем за пример, с шефа на Държавна организация „ Технически интервенции “ (която извършва поръчките за регламентирано подслушване в държавата), който също е с петгодишен мандат и има аналогична законова отбрана. В случая приказваме за Цветан Китов, назначен през 2017 година
По-лесно би могло да се извършат смени в управленията на „ неспециалните “ държавни организации, чиито ръководители се назначават от Министерския съвет, както и на изпълнителните организации и държавните комисии.
Предвид фактическата поръчка от президента за проверка на предното ръководство значима функционалност биха могли да имат инспекторатите към ведомствата и техните началници. Директорите на дирекции в министерствата също може да бъдат наранени.
Друг е въпросът дали министрите ще посмеят да правят смени на това равнище. От една страна, държавните чиновници имат специфична отбрана от закона и отстраняването им е мъчно, в случай че не са направили съществени нарушавания. Така да вземем за пример през февруари 2017 година, при предходния длъжностен кабинет , назначен от Румен Радев, бе отхвърлен началникът на Инспектората в Министерство на вътрешните работи. След това обаче по информация на „ Флагман “ той осъдил ведомството и бил възобновен на позицията.
От друга страна, при по-мащабни уволнения на фрагменти политическите сили от досегашната власт, отпред с ГЕРБ, евентуално ще скочат и ще стартират да се оплакват от реваншизъм, чистки и така нататък Като се има поради, че по принцип служебното държавно управление работи в границите на три месеца, тези причини биха имали тежест и мъчно ще бъдат оборени.
Със сигурност обаче държавното управление не може да кадрува в регулаторите като Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов контрол, Комисията за енергийно и водно контролиране, както и в Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ). Това право има единствено Народното събрание.
В доста по-голяма степен това важи за основния прокурор и правосъдната власт, където служебното държавно управление няма по какъв начин да се меси.
Общо взето, от служебния кабинет не може да се чака да посегне съществено на така наречен калинки от предходната власт. Реалистично е това да се направи от постоянно държавно управление, което по хипотеза има надалеч по-дълъг небосвод на деяние.
Държавният глава пък му сложи амбициозни задания. През последните години Радев влезе в тежък спор с кабинета „ Борисов 3 “. В началото на 2020 година даже разгласи, че снема доверие от него, написа в собствен разбор Флагман.бг.
На церемонията по показване структурата, състава и целите на служебното държавно управление президентът изиска то „ да подсигурява естественото действие на страната, да обезпечи почтени избори, обявявайки война на купения избор, да разкрие, доколкото е допустимо за два месеца, същинската картина за положението на държавата и най-важното - да направи първата крачка към укрепването на държавността; да даде убеденост на българите, че страната може да се ръководи честно, транспарантно и отговорно “.
Тези амбициозни цели няма по какъв начин да се изпълнят независимо от 19-те членове на Министерския съвет. В момента в действителност цялото управление на държавната администрация под тях е назначено от Бойко Борисов и компания.
Какви кадрови промени можем да чакаме?
Според някои коментатори служебният кабинет би прибегнал до „ реваншизъм “ по отношение на предната власт. Това е разбиране с не доста ясно значение, само че по този начин или другояче то допуска огромна промяна на хората на най-високи позиции.
На първо място, сигурно би трябвало да се чака това да засегне заместник-министрите. Сред тях сега има ярки политически лица, като може би най-емблематичният образец е зам.-регионалният министър Николай Нанков, който се превърна в неизменима част от интериора на прословутата джипка на Бойко Борисов.
По закон зам.-министрите се назначават еднолично от премиера.
При нови държавни управления се избират, естествено, и нови началници на кабинети от министрите.
И регионалните шефове нормално са политически лица и подлежат на промяна. Те се дефинират с решения на Министерския съвет (МС). „ Губернаторите “ имат известна роля и в изборния развой, което е спомагателен претекст за новия кабинет да им посегне.
Назначението на Бойко Рашков за министър на вътрешните работи в кабинета „ Янев “ наподобява като доста мощна поръчка за намеса в това ведомство.
Организацията на изборите и най-много на реда и законността по време на вота зависи значително от Министерство на вътрешните работи. Затова и почти сигурна наподобява промяната на най-висшата професионална фигура там – основния секретар. От 2018 година длъжността се извършва от Ивайло Иванов.
Главният секретар по закон се назначава с декрет на президента по предложение на Министерския съвет. Той може да бъде заменен елементарно при предпочитание, тъй като не е особено предпазен от закона, за разлика от ръководителите на спецслужби.
Иванов на моменти по време на митингите против държавното управление и основния прокурор през 2020 година влезе в остра борба, в това число с президента, поради дейностите на силите на реда.
Би могло да се чакат смени и на по-ниските професионални равнища в Министерство на вътрешните работи. На първо място, несъмнено, приказваме за шефовете на регионалните дирекции. Друг е въпросът с кои могат да бъдат сменени те, тъй че да се подсигурява качествена смяна – въпреки всичко приказваме за един тип вътрешни рокади.
Дирекциите „ Вътрешна сигурност “ и „ Инспекторат “ в Министерство на вътрешните работи също следва да се следят.
Показателно е, че още в първия министерски ден на Рашков от пресцентъра му оповестиха, че с негова заповед е освободен от служба административният секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Славчев. Заповедта е на съображение член 106, т. 6 от Закона за държавния чиновник /поради добито право на пенсия/.
Може ли обаче президентът и служебното държавно управление да посегнат и на специалните служби?
Шефът на Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС) се назначава с декрет от президента по предложение на Министерски съвет. Тънкият миг е, че той по закон има петгодишен мандат. За да бъде заменен, е необходим сериозен претекст, обвързван с осъществени престъпления, закононарушения и така нататък Т.е. можем да чакаме, че преназначеният през 2018 година Димитър Георгиев ще резервира поста си.
Подобна е обстановката, да вземем за пример, с шефа на Държавна организация „ Технически интервенции “ (която извършва поръчките за регламентирано подслушване в държавата), който също е с петгодишен мандат и има аналогична законова отбрана. В случая приказваме за Цветан Китов, назначен през 2017 година
По-лесно би могло да се извършат смени в управленията на „ неспециалните “ държавни организации, чиито ръководители се назначават от Министерския съвет, както и на изпълнителните организации и държавните комисии.
Предвид фактическата поръчка от президента за проверка на предното ръководство значима функционалност биха могли да имат инспекторатите към ведомствата и техните началници. Директорите на дирекции в министерствата също може да бъдат наранени.
Друг е въпросът дали министрите ще посмеят да правят смени на това равнище. От една страна, държавните чиновници имат специфична отбрана от закона и отстраняването им е мъчно, в случай че не са направили съществени нарушавания. Така да вземем за пример през февруари 2017 година, при предходния длъжностен кабинет , назначен от Румен Радев, бе отхвърлен началникът на Инспектората в Министерство на вътрешните работи. След това обаче по информация на „ Флагман “ той осъдил ведомството и бил възобновен на позицията.
От друга страна, при по-мащабни уволнения на фрагменти политическите сили от досегашната власт, отпред с ГЕРБ, евентуално ще скочат и ще стартират да се оплакват от реваншизъм, чистки и така нататък Като се има поради, че по принцип служебното държавно управление работи в границите на три месеца, тези причини биха имали тежест и мъчно ще бъдат оборени.
Със сигурност обаче държавното управление не може да кадрува в регулаторите като Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за финансов контрол, Комисията за енергийно и водно контролиране, както и в Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ). Това право има единствено Народното събрание.
В доста по-голяма степен това важи за основния прокурор и правосъдната власт, където служебното държавно управление няма по какъв начин да се меси.
Общо взето, от служебния кабинет не може да се чака да посегне съществено на така наречен калинки от предходната власт. Реалистично е това да се направи от постоянно държавно управление, което по хипотеза има надалеч по-дълъг небосвод на деяние.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ