Мартин Кънев е на 25 години, от София. Завършил е

Мартин Кънев е на 25 години, от София. Завършил е компютърни науки в Англия. В момента работи като софтуерен инженер и създава секретни финансови системи. Има медали по плуване, упражнявал е още тенис, всевъзможни типове сърф, гмуркане и катерене. Обвързан. Ето какво показа той за „ Телеграф “:

– Мартин, честита победа. Как се чувствате като огромния победител в „ Игри на волята “ – сезон 6?

– Благодаря. Чувството е доста готино, тъй като аз влязох в предаването с концепцията, че ще бъда победител. Още преди въобще да ме одобрят на кастинга постоянно съм си казвал, че в случай че вляза в „ Игри на волята “, ще е за победа, а не за известност и за почитатели в обществените мрежи и съм доста удовлетворен, че в последна сметка го реализирах. От самото начало си имах цел и тактика и я следвах.

– Браво за откровението, че казвате, че сте влезнали за победа, тъй като доста хора настояват, че са за страстта, а действително всеки мечтае за край.

– Не съм доста сигурен, че всеки влиза за победа. В риалити формати влизат и хора, които желаят популярност, но аз не съм от тях. Ако не си влезнал за победа, няма по какъв начин да стане конфликтът, шоуто.

– Кой остава след шоуто най-близкият ви и кого усетихте най-вече до себе си като психика?

– Най-много се опознахме с Добрин и си останахме най-близки. Бяхме си морална поддръжка един на различен. Давахме си тласък и хъс, с цел да надграждаме. Едновременно се виждахме и като най-голямата си конкуренция.

– Планирали ли сте по какъв начин ще похарчите премията от 100 000 лева?

– Имам няколко хрумвания за неща, в които желая да влагам ресурсите, само че за момента няма да уточнявам. Имам бизнес концепция, само че ще я запазя в загадка.

– Кой ви беше най-трудният миг в шоуто?

– Няколко момента са. Единият е към финалите, когато много от хората ни виждаха като цели и желаеха да ни отстранят. Виждаха благосъстоянието. Покрай множеството хвалби от Ралица и Димо се насъбра чувство в останалите, че в последна сметка в действителност сме съперници за успеха и би трябвало да се постараят да ни отстраняват, с цел да могат и те да се оправят, тъй като имаме прекомерно доста грошове и в случай че си купим на полуфинал преимущество, с нашите умения най-вероятно ще достигнем и край и това ги тормози. Усещах, че съвсем всички са против нас и не ми беше елементарно. Другият миг бе, когато ми се насъбраха прекомерно доста седмици апетит. Това бе към 7-ата седмица и натрупалия се апетит бе много противен.

– Кое бе първото нещо, което хапнахте, когато излязохте като победител?

– Много време вътре си мислех за сладолед и това беше едно от първите неща, който ядох след излизането ми (смее се).

– Още при започване на нашето изявление казахте, че сте си имали тактика, която сте следвали. Имаше ли миг обаче, в който се усъмнихте, че това е верният път?

– Да, имаше миг, в който се усъмних дали тактиката ми е вярна. Още в предходни сезони бях забелязал, че когато двама души играят дружно, може доста добре да се получи и да се поддържат. Аз знаех, че първо ще ни е доста по-добре, тъй като ще си имаме поддръжка, а въпреки това останалите ще ни виждат като мощ и малко или доста ще желаят да се приобщават към нас.

Пред феновете пък, в случай че успеем да си запазим другарството, ще е, че сме си отстояли мъжката дума. В някакъв миг започнах да се колебая, тъй като не знаех по какъв начин наподобява на открито. Колкото повече напредвахме и аз, и Добри, толкоз повече искахме успеха. И двамата имахме цел да развием нашите си облици, само че играейки дружно, знаехме, че малко или доста това нещо се жертва, тъй като, когато аз направя нещо позитивно, то малко или доста се приписва и на него и по същия метод бе същото и с негативното чувство.

Това беше моментът, в който се чудех дали желая да продължа с тази тактика или да се поддържаме, само че да играем самостоятелно. Малко или доста обаче играта ни беше превзела и трябваше да си се държим дружно двамата, другояче доста хора щяха да се извърнат против нас.

– И в живота ли сте подобен – непременно да желаете успеха?

– Не, когато преследвам цели и фантазиите си, давам всичко от себе си, само че не всичко е непременно. За мен не всеки път задачата оправдава средствата. В този случай съответно и в тази игра много неща, които може би до някаква степен прекрачват някои граници, само че просто се пробвах да печеля.

– Имате ли любимец от предходни сезони, на който се опитвахте да подражавате по някакъв метод?

– Да. Реално самата концепция ми хрумна от Андрей и Елизабет от 3-ти сезон. Много ми хареса какъв брой сплотени бяха най-после и бяха жертвоготовни един към различен. Тогава си споделих, че това би било готина тактика и може да се реализира в по-мащабен проект.

– За трети следващ сезон на финала бяхте единствено момчета. Смятате ли, че игрите стават все по-трудни за дамите?

– Предаването всяка последваща година надгражда и е по- рудно и по-екстремно. Това желае и фенът, по-тежки и сложни борби, само че колкото по-тежко става, толкоз е по-сложно жена да се конкурира с чиста мъжка мощ.

– Вие носите очила, изпитахте ли някакви компликации по време на борбите?

– Имаше няколко пъти, в които можеше да преценява да играя с лещи или с очила, и въпреки да ми е било по-трудно с очила, аз избирах това, с цел да дам образец и да подтиквам други хора, че носенето на очила не е спирка да бъдат дейни и да спортуват, и това не е нещо, което може да ги спре от следващото премеждие.

– Да ви върна малко във времето обратно. Вие сте софтуерен инженер, разработвате секретни финансови системи, от кое място пристигна желанието да участвате в „ Игри на волята “ и по какъв начин се решихте да отидете на кастинга?

– Фен съм на предаването от няколко години. Все си споделях, че доста ми харесват борбите и мислех, че бих се справил добре в такова предаване. Няколко години се спирах, смятах, че не съм задоволително квалифициран, тъй като си знаех, че в случай че влизам, желая да печеля. В последна сметка един мой другар се престраши да се яви на кастинга и откакто ми показа, взех решение, че е време и аз да се опитвам. Да не остана по-назад (смее се).

– Какво се случи с него? Той не мина ли кастингите?

– Не, той не усоя да продължи на кастингите, само че пък на мен ми се получи от първия път.

– Имате медали по плуване, упражнявали сте гмуркане, само че е забавна историята, която ви кара да започнете да плувате. Били сте на 4 годинки, когато ви бутат в басейн.

– Да, по този начин беше. Наистина по този начин се случи. Практикувал съм доста спортове през всички тези години и по тази причина мога да бъда признателен на моите родители, че са имали опцията да си го разрешат и че са отделяли време, с цел да ме водят на разнообразни спортни занимания. Майка ми е от Бургас и тя държеше да мога да плавам (смее се). Така бе сложено началото, а по-късно и доста други спортове практикувах.

– Тенис, катерене…

– Да. И на корт, и на маса. Доста добър бях в учебно заведение и с футбол, хандбал. Винаги съм спортувал доста.

– Това може би доста ви оказа помощ в Игрите?

– Точно. Това най-вече ми оказа помощ в „ Игри на волята “, тъй като минавайки през всички тези спортове, построих една спортна просвета и опознах тялото си. Какво мога и какво не. Добих осъзнатост към детайлите, най-много от тениса.

– Занимавате се и с редене на пъзели. Това занимание, в случай че мога по този начин да го нарека, от кое място се зароди?

– Да, дори имам нов пъзел, който съм почнал да нареждам. Не е доста огромен, с 1000 елементи е, въпреки всичко да може да се освободи и масата за ядене в някакво рационално време (смее се). Защото, когато стартираме да го редим, и се заема огромна повърхност. Интересът ми към пъзелите се зароди от приятелите ми в детството. Те постоянно са били хора, които обичат да учат и обичат менталните провокации. Всичко стартира в 3-4-ти клас, с логичен задачки по математика, да търсим решение. Впоследствие мина в решение на логичен пъзели, оттова и на естествени пъзели. Това е нещо, което ми доставя наслаждение. Успокояват по някакъв метод. Често за Коледа получавам дарове – пъзели. Най-готино е, когато го редиш с някого другиго.

– Казахте, че от дребен сте имали другари, които са ученолюбиви. Вие бяхте апетитен в мненията по време на „ Игри на волята “ като най-умния участник. Как приемате тези изказвания?

– Не мога да настоявам, че съм най-умният участник, тъй като е мъчно измеримо, само че аз като човек съм вложил доста в това да се развъртвам. Любознателен съм, обичам да изучавам нови неща и ми харесва да провокирам мозъка си.

– След като победихте, кой бе първият човек, който чухте по телефона?

– Майка ми. Звъннах й и действително тя първата секунда не можа да ме познае, тъй като аз толкоз мощно виках на финала, че си изгубих гласа и напряко аз не можех да си го позная (смее се). Много се зарадва, като ме чу.

– На финала вие казахте, че посвещавате успеха на своя татко, който към този момент не е измежду нас…

– Да. Казах, че обричам успеха на родителите си. И на двамата, тъй като нищо от това, което направих, нямаше да е допустимо без тях. Всички тези физически тествания, пред които минах, това, че не се предадох ментално и не паднах душевен, вярата, че мога да печеля, е с помощта на тях и това, че са вложили толкоз доста в мен и бях благополучен, че нося победа, която не усещам единствено моя, а и тяхна.

– Поздравления за думите. Вие не използвахте и персоналните си загуби, с цел да се домогнете до сърцето на фена, а доста от нас схванаха едвам най-после.

– Сега, като виждам в профил, може би трябваше малко повече да играя за фена, само че вътре играта много ме беше превзела и не мислех чак толкоз, че има и неща, които не са чак толкоз добър образец – като саботажите и по-надменното отношение. Това не ми хареса по какъв начин наподобява на камера…

– Кой беше най-ценният урок, който научихте от татко си?

– Да не се предавам никога. Винаги се сещам по какъв начин когато имаше рецесия или беше мъчно, в никакъв случай не е хленчил или казвал, че не може да се оправи. Винаги го виждах като една машина, която отиваше, работеше и намираше и време да отдели за нас. Винаги съм го виждал, че му се живее, а не желае просто да се остави по течението. Искаше постоянно нещо да направи и да бъде основният воин. Това е най-хубавият урок и образец, който имам от него. Черпя сила от това, което съм видял от него.

– Да си поговорим за любовта. Все още ли сте привързан?

– Да. В последна сметка се пробвам да влагам във връзки, които са по-дългосрочни. Когато с един човек към този момент се познавате, нещата са много по- хубави, тъй като се подкрепяте и си имате доверие един на различен. Хубаво е да имаш човек до себе си, който те схваща и поддържа.

– Как ще посрещнете празниците?

– Всяка година си имаме бит да пътуваме. Много хора честват у дома, само че нашето семейство обича да пътуваме дружно. Тази година ще бъдем в България, само че отново ще сме на отмора.

– Какво ще пожелаете на нашите читатели?

– Всички да са живи и здрави, да си слагат цели и да си ги поглеждат, с цел да не не помнят накъде вървят. Да не падат духом, да се обичат, да бъдат благи един с различен и да имат вяра в себе си, че нещата ще се подредят.